Номер 19005.11.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Велико ТърновоТрети граждански и търговски състав
На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
Секретар:ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело
№ 20204001000211 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.
С Решение № 16/10.01.2020 година по т. д. № 21/2019 година на Окръжен съд Габрово
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено да
заплати на И. С. Т. на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането обезщетение за
претърпени от пътнотранспортно произшествие на 29.09.2018 година неимуществени вреди
в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва от 21.11.2018 година до окончателното
изплащане.
С посоченото решение е отхвърлен предявения от И. С. Т. иск по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането против „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“
АД в останалата част над сумата 30 000 лева до претендираните 65 000 лева като
неоснователен и недоказан.
Със същото решение „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“
АД е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд Габрово държавна такса върху
присъденото обезщетение по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането в размер на 1 200
лева и сумата 185 лева –заплатени от касата на съда разноски за възнаграждение за вещи
лица.
С посоченото решение „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“
АД е осъдено да заплати на процесуалния представител на ищцата адвокат М. И. Д.
1
адвокатско възнаграждение в размер на 1 145 лева на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата и чл. 7, ал. 2, точка 4 от Наредба № 1/2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Със същото решение И. С. Т. е осъдена да заплати на „Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД сумата 276 лева – разноски по делото съразмерно
с отхвърлената част от иска.
Указано е на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да
преведе дължимата сума по посочената от И. С. Т. банкова сметка.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат М. Д. – пълномощник на И. С. Т. ,
против Решение № 16/10.01.2020 година по т. д. № 21/2019 година на Окръжен съд Габрово
в частта, с която е отхвърлена претенцията за сумата над 30 000 лева до 65 000 лева. Във
въззивната жалба се излага, че първостепенният съд неправилно е определил размера на
обезщетението за неимуществени вреди, който е несправедлив, занижен и не може да
репарира претърпените вреди в относително пълен обем, каквото е изискването на закона. В
атакуваното решение при формиране на заключение за дължимото обезщетение са обсъдени
и взети предвид само една част от установените по делото обективни обстоятелства. Не са
отчетени сериозните остатъчни последици, които имат пожизнен характер – световъртеж,
главоболие, усложнения във вестибуларния апарат – вестибуларен синдром и ограничени
движения на главата, следствие на фрактурата на тялото и лявата дъга на втори шиен
прешлен (С2); сериозното негативно въздействие върху психическото и емоционално
състояние на И. С. Т. , довели до посттравматично стресово разстройство; неблагоприятните
промени в живота на пострадалата, вида и характера на всички увреди – тя пожизнено ще
търпи не само болки в шийния отдел на гръбначния стълб, главоболие и световъртеж, но и
ще останат ограничените движения на гръбначния стълб в областта на шията и главата във
всички посоки, отключилия се вследствие на травмите вестибуларен синдром. В резултат на
това са направени неправилни изводи, че не се установява И. С. Т. да търпи значителни
неудобства и ограничения в битов план; възстановителният процес при нея да е протекъл с
усложнения. Съставът на Окръжен съд Габрово не е обсъдил в детайли травмите, получени
в резултат на пътнотранспортното произшествие, подробно описани във въззивната жалба,
тяхната тежест, последвалите физически и психически страдания на И. С. Т. . Липсва
паричен еквивалент, който може да компенсира болките и страданията, търпени от
пострадалата в резултат от телесните увреждания, получени при инцидента. При формиране
на заключение за размера на обезщетението съдът трябва да отчете и конкретните
икономически условия, респ. нивата на застрахователно покритие към момента на
увреждането, практиката на съдилищата за присъждане на обезщетения за неимуществени
вреди в сходни случаи.
Направено е искане да се отмени Решение № 16/10.01.2020 година по т. д. № 21/2019 година
2
на Окръжен съд Габрово в частта, с която претенцията за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлена за разликата над 30 000 лева до 65 000 лева, ведно със
законната лихва от 21.11.2018 година (датата на сезиране на дружеството-ответник) до
окончателното изплащане на сумата и да се постанови друго такова, с което да се уважи
иска за сумата 65 000 лева, ведно със законната лихва от 21.11.2018 година до окончателното
изплащане на обезщетението; в полза на жалбоподателката да се присъдят разноски, както и
да се определи адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, във връзка с ал. 1,
точка 2 от Закона за адвокатурата.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат Т. Х. –
процесуален представител на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД, с който я оспорва; излага съображения за неправилност на извода на
първостепенния съд за липса на съпричиняване от страна на И. С. Т. , както и за началната
дата, от която се дължи лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди.
С писмено становище пълномощникът на застрахователното дружество е оспорил отговора
на въззивната жалба.
В съдебно заседание пред Апелативен съд Велико Търново не се е явил пълномощникът на
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Т. Х. – пълномощник на
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, против Решение
№ 16/10.01.2020 година по т. д. № 21/2019 година на Окръжен съд Габрово в частите, с
които дружеството е осъдено да заплати на И. С. Т. сума над 15 000 лева до 30 000 лева (за
15 000 лева); началният момент, от който се дължи законна лихва; за сумите: 1 385 лева –
държавна такса и разноски, 1145 лева – адвокатско възнаграждение. Към въззивната жалба е
приложено платежно нареждане за изплатени по лична банкова сметка на И. С. Т. 16 512
лева, от които: 15 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди; 1 500.12 лева – законна
лихва от 20.02.2019 година (датата, на която е постановен отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение) до 14.02.2020 година (датата на изплащане на сумата).
Процесуалният представител на дружеството-застраховател счита, че не са налице правни и
фактически основания за присъждане на обезщетение в размер над 15 000 лева. По делото е
установено, че пострадалата е четиридесет и девет годишна жена, като от травмите,
получени при пътнотранспортното произшествие, не се очакват трайни последици. При
определяне на обезщетението за неимуществени вреди не е съобразено обстоятелството, че
главоболието и световъртежа при И. С. Т. постепенно са намалели и са отминали след
проведено консервативно лечение – вливания и приемане на медикаменти. Първостепенният
съд не е отчел, че И. С. Т. е изписана от лечебното заведение без болки във врата и главата,
в добро общо състояние с препоръка да носи твърда шийна яка в продължение на три
3
месеца; епикризата, издадена от Отделение по хирургия при „Многопрофилна болница за
активно лечение „Д-р Тота Венкова“ АД, гр. Габрово – изходът от заболяването на пациента
Тонкова е добър, тя е била без болки във врата и главата, с нормален неврологичен статус и
афебрилна. Решаващият състав е присъдил завишено обезщетение като не е взел предвид
липсата на доказателства за извършени консултативни прегледи с лекар със специалност
ортопедия и травматология и с неврохирург; неустановяването на разместване на
фрагментите и вида на счупване на тялото и лявата дъга на втори шиен прешлен;
обясненията на вещото лице д-р Влаев в съдебно заседание, проведено на 17.12.2019 година,
относно поставената диагноза „комоцио церебри“; ясното съзнание на И. С. Т. и нейната
правилна ориентация; недоказването на посттравматично стресово разстройство (не е
констатирано от лекар със специалност „Психиатрия“); отсъствието на обективни данни за
емоционалните травми на пострадалата. При определяне на застрахователното обезщетение
първостепенният съд е нарушил разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите.
Изложени са аргументи за неправилност на извода на състава на Окръжен съд Габрово за
липса на съпричиняване от страна на И. С. Т. . Твърди се, че тя е пътувала без поставен
предпазен колан и по този начин сама се е поставила в опасност, довела до травматичните
увреждания вследствие на процесното пътнотранспортно произшествие.
Погрешно е заключението на решаващия състав за дължимост на законна лихва за забава от
21.11.2018 година (датата на уведомяването). Застрахователят се е произнесъл един ден
преди изтичане на регламентирания от закона срок, поради което законна лихва за забава
следва да се начислява от деня, следващ произнасянето по чл. 108, ал. 1, точка 2 от Кодекса
за застраховането – 21.02.2019 година.
Постановеното решение противоречи на трайната съдебна практика за обичайния размер на
обезщетение, присъждано в подобни случаи. Определеното обезщетение не е съобразено с
реално понесените от И. С. Т. болки и страдания в резултат на телесните увреждания,
получени при инцидента, надвишава значително справедливото и достатъчно да компенсира
вредите обезщетение.
Направено е искане да се отмени Решение № 16/10.01.2020 година по т. д. № 21/2019 година
на Окръжен съд Габрово в обжалваните части и да се постанови друго такова, с което да се
отхвърли предявения от И. С. Т. осъдителен иск за разликата над 15 000 лева, ведно със
законната лихва, считано от 21.11.2018 година до окончателното изплащане, при условията
на евентуалност – да се намали размера на обезщетението за неимуществени вреди,
съответните размери на присъдените разноски, включително адвокатско възнаграждение и
държавна такса; да се отмени съдебният акт на първостепенния съд в частта, с която е
присъдена законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода
21.11.2018 година – 20.02.2019 година; в полза на дружеството-жалбоподател да се присъдят
направените разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в производството
4
пред въззивната инстанция, както и пред първостепенния съд.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат М. Д. –
пълномощник на И. С. Т. , с който я оспорва.
В съдебно заседание пред Апелативен съд Велико Търново процесуалният представител на
И. С. Т. е оспорил въззивната жалба на дружеството-застраховател.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбите, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
Производството по гражданско дело № 21/2019 година на Окръжен съд Габрово е
образувано въз основа на предявен от адвокат М. Д. – пълномощнк на И. С. Т. , иск за
заплащане на 65 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди – търпени болки и
страдания, вследствие на пътнотранспортно произшествие. Претендира се и законна лихва
за забава от 21.11.2018 година – датата, на която е предявена застрахователната претенция
на увреденото лице до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба се излага, че
на 29.09.2018 година около 12.00 часа на главен път II-44, километър 22+000, област
Габрово, Д. Т. при управление на личния си автомобил „Ланд Ровер Фриландер“, с ДК №
ЕВ 10 **** поради заспиване губи контрол над моторното превозно средство, което излиза
от пътното платно и се преобръща. Вследствие на пътнотранспортното произшествие е
пострадала И. С. Т. , която е била на предната седалка на автомобила, с правилно поставен
обезопасителен колан. Образуваното досъдебно производство е спряно на основание чл.
244, ал. 1, точка 1 от НПК – виновният водач е съпруг и съответно баща на пострадалите.
След инцидента И. С. Т. е приета по спешност в МБАЛ Габрово, където престоява за
времето от 29.09.2018 година до 9.10.2018 година. В резултат на пътнотранспортното
произшествие тя получила: фрактура на тялото и лявата дъга на прешлен – С2 – предприето
е консервативно лечение, поставена е твърдя яка, с която пострадалата е до момента на
предявяване на иска, предписано е медикаментозно лечение; приема обезболяващи за
силните болки; мозъчно сътресение, довело до силно главоболие, болки във врата, гадене,
световъртеж (главоболието и болките във врата често се проявяват и към датата на
депозиране на исковата молба). След изписването от болницата лечението на И. С. Т.
продължило при първоначален строг постелен домашен режим. Тя се нуждаела от помощта
на своите близки за хранене, извършване на битови и хигиенни нужди. Към месец април
2019 година лечението на И. С. Т. продължава при домашни условия, тя все още е
неработоспособна, посещава болнично заведение за извършване на физиотерапия; все още
не може да си движи врата в посока наляво, а движението надясно е силно болезнено и се
налага да се завърта с цялото тяло; за някои битови нужди (като къпане) е необходима
чужда помощ; продължава да изпитва силни болки във врата и главоболие; често не заспива
5
нощем, сънува кошмари, страхува се да пътува с кола. Преди катастрофата И. С. Т. е млада,
работеща, активна жена, а след това остава вкъщи да се лекува, силно е подтисната,
притеснена, изнервена, нуждае се от чужда помощ; създалото се положение оказва сериозно
негативно въздействие върху нейното психическо и емоционално състояние. Получените
травми са я лишили от нормалния начин на живот за неопределен период от време. След
катастрофата тя се затворила в себе си, станала раздразнителна, подтисната е, отказва да
приема посещения от близки роднини и приятели. И. С. Т. е притеснена дали ще се
излекува, ще се възстановят ли функциите на врата , ще може ли да се върне към
обичайния си начин на живот. Тя търпи редица ограничения в хранителния режим,
обичайните си битови навици, променя се целия свят. До момента тя се страхува да пътува
с автомобил дори на кратки разстояния. И. С. Т. търпи болки и страдания от причинените
при инцидента телесни увреждания, шок и стрес. Към момента на пътнотранспортното
произшествие за лек автомобил „Ланд Ровер Фриландер“, с ДК № ЕВ 10 43 НА е налице
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД. С Молба с вх. № 3006/21.11.2018
година И. С. Т. предявила претенцията си за заплащане на обезщетение пред дружеството-
застраховател. С Молба с вх. № 525/12.02.2019 година са представени допълнително
медицински документи, такива от досъдебното производство и прокурорската преписка. С
Писмо с изх. № 676/20.02.2019 година е отказано изплащане на застрахователно
обезщетение поради липса на „окончателен съдебен акт-присъда“.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди „Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да заплати на И. С. Т. сумата 65 000
лева – обезщетение за неимуществени вреди – търпени болки и страдания, вследствие на
пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от 21.11.2018 година – датата,
на която е предявена застрахователната претенция на увреденото лице, до окончателното
изплащане; направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 1, точка 2 от Закона за адвокатурата.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, представлявано от адвокат Т. Х., с
който се оспорват претенциите за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и за
законна лихва – липсва противоправно поведение на водача Д. П. Т., съответно не са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователното дружество;
претендираният размер на обезщетението е прекомерно завишен; оспорват се твърдените
телесни увреждания, както и причинната им връзка с пътнотранспортното произшествие;
излага се, че И. С. Т. се е възстановила напълно в обичайните срокове за този вид
увреждания, оздравителният процес е протекъл нормално; направено е възражение за
съпричиняване – И. С. Т. е пътувала без поставен предпазен колан; развити са аргументи за
дължимост на законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда с оглед
липсата на забава на дружеството-застраховател преди този момент, респ. от изтичането на
6
тримесечния преклузивен срок за произнасяне по застрахователната претенция или изтичане
на петнадесет работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от
Кодекса за застраховането. При условията на евентуалност е направено искане да се намали
размера на обезщетението.
Депозирана е допълнителна искова молба от адвокат М. Д. – процесуален представител на
И. С. Т. , с който са оспорени твърденията и възраженията, обективирани в отговора на
исковата молба.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор от пълномощника на
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, с който се
поддържат направените с отговора на исковата молба твърдения, възражения, оспорвания и
доказателствени искания.
В съдебно заседание пред първостепенния съд процесуалният представител на дружеството-
застраховател е оспорил претенциите.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи:
Решение № 16/10.01.2020 година по т. д. № 21/2019 година на Окръжен съд Габрово е
валидно. Същото е допустимо в обжалваните части.
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът счита,
че предявеният от И. С. Т. против „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди
е с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380. При
наличие на непозволено увреждане увреденият може да търси обезщетение за причинените
му вреди от застрахователя или от застрахования по свой избор.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят – в случая
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, се задължава да
покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие – чл. 429, ал. 1, точка 1 от Кодекса за застраховането. В застрахователното
обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 от Кодекса за застраховането
7
(чл. 429, ал. 2, точка 2 от Кодекса за застраховането).
Ангажирането на отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането предпоставя съществуване на валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на настъпване на
пътнотранспортното произшествие, осъществяване на състава на чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите от застрахования. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва следните елементи: деяние (действие или бездействие), вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка и вина, които трябва да са налице
кумулативно.
Пред въззивния съд не са наведени оплаквания против извода на първостепенния съд, че на
29.09.2018 година при управление на лек автомобил „Ланд Ровер Фрилендер“, с ДК № ЕВ
10 ****, Д. Т. нарушил чл. 20, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, задължаващ го да
контролира непрекъснато пътното превозно средство, в резултат на което е настъпило
пътнотранспортно произшествие. От техническа гледна точка причина за възникване и
протичане на пътнотранспортното произшествие на 29.09.2018 година са субективните
възприятия на водача на автомобила върху системите за неговото управление, при което
автомобилът при скоростта на движение в рамките на 98 – 99 километра в час загубил
устойчивостта си на движение и напуснал надясно платното за движение, като пътните
условия и пътният участък позволяват при следене на пътя от страна на водача и
управляване на автомобила без резки маневри преминаване безпрепятствено през пътния
участък и ненапускане на платното за движение. При настъпване на инцидента И. С. Т. е
била на предната дясна седалка на автомобила. Установена е причинно-следствената връзка
между пътнотранспортното произшествие и получените от И. С. Т. увреждания. Относно
лекия автомобил към 29.09.2018 година е сключена застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите по Застрахователна полица BG/30/118001957623 със „Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД. Налице са предпоставките за
ангажиране отговорността на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД за заплащане на обезщетение за претърпените от И. С. Т. неимуществени вреди.
От представения пред въззивната инстанция препис от авизо местен превод от 14.02.2020
година е видно, че „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД
е превело по сметка на И. С. Т. 16 500 лева, от които: 15 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди; 1 500.12 лева – законна лихва от 20.02.2019 година (датата, на която е
постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди) до
14.02.2020 година (датата на изплащане на сумата).
В съответствие с чл. 380 от Кодекса за застраховането И. С. Т. отправила застрахователна
претенция спрямо „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД
– вх. № 3006/21.11.2018 година. С Писмо с изх. № 4536/7.12.2018 година на
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е изискано
представяне на допълнителни документи от И. С. Т. . С Писмо с вх. № 525/12.02.2019
8
година И. С. Т. представила исканите от дружеството-застраховател документи. С Писмо с
изх. № 676/20.02.2019 година на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот
и здраве“ АД е отказано изплащане на застрахователно обезщетение.
По изложените съображения, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането за ангажиране на отговорността на „Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД.
Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост” като морално-
етично такова включва „съотношението между деянието и възмездието, достойнството на
хората и неговото възнаграждаване, правата и задълженията”. При определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди релевантни са начина на извършване на деликта,
характера на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици
за увредения, техният интензитет и продължителност, възраст и социално положение, които
следва да се преценят в тяхната съвкупност и с оглед общественото разбиране за
справедливост на даден етап от развитието на обществото. Следва да се отчитат и
действителните икономически условия, а като ориентир за размера на обезщетението е
необходимо да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент. Към 29.09.2018 година, когато е
настъпило пътнотранспортното произшествие, минималната застрахователна сума по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за
неимуществени и имуществени вреди вследствие увреждане или смърт за всяко събитие,
независимо от броя на пострадалите лица, е 10 000 000 лева (чл. 492, точка 1 от Кодекса за
застраховането), а минималната работна заплата за страната е 510 лева.
Отрицателните емоционални преживявания, изпитваните от И. С. Т. неудобства вследствие
получените травматични увреждания се установяват от показанията на свидетелката Н. П. Т.
– сестра на съпруга на И. С. Т. .
От заключението, изготвено от д-р Н. М. В., което съдът приема за законосъобразно и
обосновано, е видно, че при пътнотранспортното произшествие на 29.09.2018 година И. С.
Т. е получила счупване на тялото, дъгата и страничния израстък на втори шиен прешлен.
Травматичните увреждания кореспондират с механизма на пътнотранспортното
произшествие. Приложено е стационарно лечение в Отделение по хирургия в
„Многопрофилна болница за активно лечение „д-р Тота Венкова“ АД, гр. Габрово,
физиотерапевтично и рехабилитационно лечение в СБР и ДКЦ, продължително
амбулаторно лечение. Лечението се изразява във венозно и перорално приложение на
медикаменти, имобилизация с твърда шийна яка, физиотерапия и рехабилитация. Лечението
продължава и към началото на месец декември 2019 година. След инцидента и впоследствие
И. С. Т. търпи различни по интензитет болки (спонтанни, палпаторни и провокирани от
движение в шийната област с различен интензитет). Непосредствено след травмата имала
9
главоболие като израз на контузионно-комоционния синдром. Причинените травматични
увреждания се дължат на счупването на втори шиен прешлен и последващите мускулни,
коренчеви и съдови промени в шиен отдел на гръбначен стълб. Различаваме остър, подостър
и хроничен стадий на възстановяване с давност от няколко месеца и невъзможност за пълно
възстановяване на увредите поради невъзможността за възстановяване на анатомичната
цялост на втори шиен прешлен. Остатъчните последици са ограничените шийни движения и
позиционен вестибуларен синдром. Към момента на изготвяне на заключението персистират
болки в шиен отдел на гръбначен стълб и епизодичен позиционен световъртеж. И. С. Т. е
възстановила в непълен обем движенията на главата и шията – при прегледа персистира
ограничение във флексия, екстензия, латерофлексия, ротация в шиен отдел на гръбначен
стълб. Количественото измерение е обективирано в картата за измерване на обема. Поради
наличните анатомични промени в шийния отдел на гръбнака, свързани с фрактурата на
втори шиен прешлен, не се очаква възстановяване в пълен обем на движенията. Не може да
се прецизира с точност периода за възстановяване – в острия стадий водещият симптом е
болката, на следващ етап персистират вестибуларните нарушения и двигателният дефицит.
При извършване на прегледа от експерта И. С. Т. търпи болки при движение в шийната
област във всички посочи, палпаторни такива (при натиск) и епизодично спонтанни. По
време на болничния престой тя е имала херпетиформен обрив в областта на дясната лицева
половина, свързан със засягане на нервните ганглии, вероятно от стресогенен произход.
Няма причинно-следствена връзка между получената травма и употребата или неупотребата
на обезопасителен колан. В наличната медицинска документация не са описани белези и
следи по тялото на пострадалата от поставяне на предпазен колан.
В съдебно заседание пред първостепенния съд д-р Н. М. В. е обяснил, че комоциото е
първата степен на черепно-мозъчна травма, при която има нарушение на биохимизма на
мозъчните функции на клетъчно ниво, свързани или не със загуба на съзнание – може да
има, може и да няма загуба на съзнание, и с причинно-следствена връзка – травма на
главата. В случая контузионно-комоционния синдром е много по-маловажен и с малко
отношение към оплакванията, прогнозата и страданията на И. С. Т. , свързани с другата
патология на шийния прешлен. Комоцио церебри е недоказуемо – диагнозата е само по
данни на пациента, не може да се установи с инструментални методи – скенер, ядрено-
магнитен резонанс, единствено ЕЕГ-то донякъде има доказателственост по отношение на
електрофизиологията на мозъчните увреди. Симптомите при комоциото са преходно
главоболие, главозамайване и се припокриват с тези от пораженията на шийния прешлен.
Основната диагноза в случая е счупване на прешлена, а комоцио церебри е придружаваща
диагноза. Във всички посоки има различни градуси обем на ограничение на движенията.
Лексията е навеждане напред, дефлексия или екстензия – назад, латерофлексията е
странично движение, ротацията е завъртане на главата. Данните за анатомичните промени в
шийния отдел на гръбначния стълб – счупване на тялото, дъгата и напречния израстък на
прешлена (3/4 от структурата на прешлена, не са счупени само един напречен и спиналният
израстък), са още при приемането на И. С. Т. в „Многопрофилна болница за активно
10
лечение „д-р Тота Венкова“ АД, гр. Габрово. Първият скенер е направен при постъпването в
лечебното заведение, вторият – на 15.01.2019 година, а третият – на 21.11.2019 година.
Провеждано е лечение на пострадалата и с така наречените антивертижни препарати, които
имат отношение към световъртежа. Анатомичната увреда на шийните прешлени предполага
компресия на шийните артерии, които вървят в шиен канал, в случая нарушен анатомично
поради фрактурата. При разчитането на резултатите от един от скенерите са описани така
наречените стеснени невроферамени – отвори, през които минават нервите и кръвоносните
съдове. При И. С. Т. не се очаква процес, при който ще се възстанови или ще се
декомпресира шийната артерия. Шийните артерии, които кръвоснабдяват задната част на
мозъка (така наречения мозъчен ствол), са две. В случая шийните артерии са компресирани
от наличните травматични поражения на прешлена. Вестибуларният апарат се изследва с
неврологичен статус. По делото е приложен амбулаторен лист от неврологичен статус при
невролог и експертът е осъществил преглед на лицето за неврологичен статус. При
приемането на пострадалата в лечебното заведение не е документиран неврологичен
преглед. В първия момент вестибуларните нарушения може да са свързани с комоционния
синдром. Последният е свързан повече с кората на главния мозък и с други челни структури,
а центърът на равновесие е в челния дял на главния мозък, в базалните му ядра – нещата се
припокриват. Възможно е веднага при най-малкия блокаж в зоната на шийните артерии да
настъпи световъртеж, но може да се прояви и по-късно. Дефинитивно излекуване при И. С.
Т. не се очаква – тя винаги ще остане с дефект на този прешлен; дори при зарастване на
фрактурата прешленът ще е с позиционни нарушения, винаги ще е аномален, ще остане
дефектен и в диспропорция със съседните на него прешлени. С оглед симптоматиката
според вещото лице не може да се проведе оперативно лечение, тъй като извършването на
такова в този дял е много опасно. При достатъчно голяма фрактура – костен откъс, който
проминира към цервикалния канал и уврежда гръбначния стълб, има засягане на гръбначния
мозък, получава се парализа на други части от тялото (ръцете и краката) се налага спешна
оперативна интервенция за декомпресия и за отстраняване на костния откъс, който е
компресирал гръбначния мозък. Ограниченията, изброени в писменото заключение, се
отразяват донякъде на работоспособността – при движения, свързани с движение и
обръщане на главата.
От заключението, изготвено от Н. С. Д. (клиничен психолог в ДПБ, гр. Севлиево), което
съдът приема за законосъобразно и обосновано, се установява, че актуално проведеното
психологично изследване очертава състояние, удовлетворяващо диагностичните критерии
на Посттравматично стресово разстройство. Състоянието възниква като закъснял или
протрахиран отговор към стресогенно събитие или ситуация на прекомерна краткотрайна
или продължителна заплаха, които могат да причинят дълбок дистрес у почти всеки човек.
Наред с обективно доказаните телесни травми и изводимите от тях функционални
нарушения, при И. С. Т. са настъпили и негативни промени в психическото и емоционално
състояние. Със значителна увереност може да се твърди, че между преживяното
пътнотранспортно произшествие и посттравматичната стресова реакция на пострадалата
11
съществува непосредствена причинно-следствена връзка. Психологичното изследване
установява, че лицето резонира силно на външните стимули, бавно възстановява афективния
баланс след емоционална възбуда и реагира с тревожност при широк кръг от ситуации.
Страховите фиксации не са напълно дезактуализирани. И. С. Т. споделила за периодично
нахлуващи мисловни преработки и тревожни опасения, пораждащи напрежение и
дискомфорт, които несъмнено се отразяват негативно върху психологичното
функциониране и качество на живот. Възстановяването на човек с посттравматично
стресово разстройство може да бъде доста дълъг процес и понякога продължава с години.
Най-често срещаните усложнения са депресия, злоупотреба с наркотици и лекарства, фобии
или панически разстройства. Към настоящия момент при И. С. Т. е настъпило частично
възстановяване, но съществуват редица рискови фактори за протрахиране на
разстройството, които не могат да се прогнозират с категоричност във времева перспектива.
Негативните фактори могат да са здравословни неблагополучия от соматично естество и
преживяване на чести психотравмиращи събития, лабилно емоционално състояние преди
настъпването им, липса на подкрепяща социална среда и други.
В съдебно заседание експертът Н. С. Д. е заявил, че съобразно информацията, с която
разполага, И. С. Т. не е търсила психологическа и психиатрична помощ. Пътните
произшествия, особено свързаните с по-тежки травми, са типичен пример за остро критична
ситуация, която може да предизвика отрицателен стрес при всеки нормален човек.
Постравматичното разстройство излиза от рамките на нормалната реакция, психическите
поражения са по-силни отколкото при един нормален ежедневен стрес. Касае се за
разстройство, а не за психично заболяване. Окончателното възстановяване обикновено трае
няколко години, но зависи от подкрепящата среда, липсата на други психотравмиращи
събития, които биха могли да удължат периода на възстановяване. Провеждането на терапия
може да подпомогне по-скорошното възстановяване, а при по-тежка симптоматика се
препоръчва и медикаментозно подпомагане – въпрос на лично решение. Не е провеждано
медикаментозно лечение на И. С. Т.. При прегледа на 11.10.2019 година вещото лице е
констатирало, че И. С. Т. има нормално и адекватно ориентиране, няма данни за резонно
възприемане на реалността. Към момента няма индикации за сетивно възприятие в минало
време, налице е леко снижаване на непосредствения обхват на паметта, но това не е
значимо. Няма нарушения на дългосрочната памет, липсват колебания на когнитивните
функции. Съдържателната страна на мисленето, което е свързано с травмата, напомня за
събитията, има натрапчиво и безплодно мислене, което само влошава настроението. Налице
е посттравматично стресово разстройство. Обикновено при силно шоково изживяване е
характерно да има период от време, който варира от първите шест месеца след травмата, но
може и след това. И. С. Т. не е лекувана за посттравматично стресово разстройство.
Съдът счита, че заключението експерта Н. С. Д. е пълно, ясно, обосновано, в съдебно
заседание вещото лице е дало допълнителни пояснения, поради което не са налице
основания да не се кредитира. Доводите на процесуалния представител на „Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД за противоречия в заключението са
12
несъстоятелни. Пред първостепенния съд пълномощникът на дружеството-застраховател е
оспорил бланкетно заключението, без да изложи аргументи в тази насока.
От писмените доказателства, заключенията на експертите д-р Н. М. В., Н. С. Д., показанията
на свидетелката Н. П. Т. се установяват изживените от И. С. Т. болки и страдания;
състоянието, в което се е намирала след инцидента; неудобствата, претърпени в резултат на
получените увреждания, периодът на възстановяване и състоянието на И. С. Т. към
момента.
С оглед продължителността и интензитета на понесените неимуществени вреди
от И. С. Т. в резултат на пътнотранспортното произшествие, станало на 29.09.2018 година,
нейната възраст, социално-икономическите условия в страната при настъпване на вредите и
към настоящия момент, съдът счита, че следва да се определи обезщетение в размер на
30 000 лева. Не са налице предпоставки за определяне на обезщетение за неимуществени
вреди в по-висок или по-нисък размер от посочения. Съобразно реално претърпените от И.
С. Т. неимуществени вреди, конкретните икономически условия в страната, съответните
нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент, съдът намира, че доводите на процесуалните представители страните за завишаване
или занижаване на обезщетението са неоснователни. Обезщетението по чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите се присъжда според спецификата на всеки конкретен случай.
При определяне на размера на обезщетението първостепенният съд е обсъдил в съвкупност
всички релевантни факти и обстоятелства.
Съгласно чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите при условие, че увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. При
граматическото и логическо тълкуване на нормата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията
и договорите се налага заключение, че за да има принос на увредения към щетата е
необходимо не само извършване от последния на действия, които нарушават предписаните
от Закона за движението по пътищата и Правилника за прилагане на Закона за движението
по пътищата правила за поведение, но и неспазването на съответните разпоредби да е в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно
следствие. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите
съществува, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване
на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди. В този случай виновното действащото лице
следва да отговаря само за вредите, които са в причинна връзка с неговото поведение, но не
и за последиците от поведението на увредения. С отчитането на съпричиняването се цели да
се определи обема на отговорността на виновния причинител на вредите.
С отговора на исковата молба е направено възражение за съпричиняване – И. С. Т. е
пътувала без поставен предпазен колан.
13
От показанията на свидетелите Д. П. Т. – съпруг на И. С. Т. , А. Н. Н. е видно, че при
настъпване на пътнотранспортното произшествие И. С. Т. е била на предната дясна седалка
на автомобила и е била с поставен предпазен колан.
От заключението на експерта д-р Н. М. В. се установява, че не съществува причинно-
следствена връзка между получената травма и употребата или неупотребата на
обезопасителен колан. От заключението, изготвено от маг. Инж. Б. М., което съдът приема
за законосъобразно и обосновано, е видно, че при огледа на местопроизшествието не са
извършвани (или не са описани) действия относно функционалното състояние на коланите
след произшествието. Това не позволява даване на еднозначен отговор за увреждане на
предпазния колан на предна дясна седалка. Коланът на предна дясна седалка е в близост до
средна дясна колона на автомобила, видимо в частично изтеглено положение, но не до
степен, позволяваща заключване при наличие на пасажер. Като цяло вида на колана на
предна дясна седалка и неговата конструкция допуска да е бил поставен при протичане на
произшествието. Същевременно в случая няма ударни въздействия, съответстващи на челни,
челни коси удари при стойности на ускоренията, нарастващи за времена до 0.15 – 0.20
секунди, а натоварване на колана основно от инерционното действие на теглото на тялото
на пострадалата. Такива натоварвания не са в състояние да увредят конструкцията на
колата. Начина и степента на деформиране на предната дясна ъглова част на тавана и
горната част на предната дясна колонка надолу и надясно за купето на автомобила – тоест
към главата на пътничката на предна дясна седалка, допуска въздействие върху
пострадалата най-вероятно върху главата и при наличие на въздушна възглавница и
поставен предпазен колан.
В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че в случая при процеса на пространствена
ротация (в началния етап от нея) се наблюдава голямо деформиране на горната част на
тавана в зоната, която е надолу и надясно от това преобръщане. Налице е обратно
въздействие – елемент от купето се движи към част от тялото. От тази гледна точка не може
категорично да се отговори дали И. С. Т. е била с поставен предпазен колан, но
същевременно има и допълнително въздействие от деформиращ се елемент от купето към
тялото на пострадалата.
Въз основа на събраните по делото доказателства не може да се направи заключение за
наличие на съпричиняване – И. С. Т. да е имала поведение, с което реално да е създала
предпоставки за увреждането или да е допринесла създадената реална опасност от
делинквента да настъпи в действителност. Приносът на пострадалия трябва да се докаже по
категоричен начин от страната, която е направила възражение за съпричиняване, а в случая
това не е сторено. С оглед данните по делото не може да се направи несъмнен извод, че И.
С. Т. е била без поставен предпазен колан, а и наличието или липсата на такъв не би
предотвратило настъпването на уврежданията, които е получила. Релевантен за
съпричиняването е единствено конкретно установения принос на пострадалия, без който
(наред с неправомерното поведение на делинквента) не би се стигнало до увреждането.
14
Няма причинна връзка между поведението на И. С. Т. и настъпилите вреди.
Приложението на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите е недопустимо,
когато приносът на увреденото лице не е установен при условията на пълно и главно
доказване, а е само предполагаем. Причинно-следствената връзка е обективен факт, поради
което прилагането на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите
не е обусловено от субективното отношение на пострадалия към настъпването на деликта и
произлезлите от него неблагоприятни последици. По изложените съображения, съдът счита,
че доводите на представителя на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот
и здраве“ АД за наличие на съпричиняване са неоснователни.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 432, ал.
1 от Кодекса за застраховането от И. С. Т. против „Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: Живот и здраве“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е
основателен и доказан в размер на 30 000 лева. От посочената сума към момента са
заплатени на И. С. Т. 15 000 лева. В останалата част – за разликата над 30 000 лева до 65 000
лева, претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е неоснователна и
недоказана.
С Решение № 128/4.02.2020 година по т. д. № 2466/2018 година, I т. о. на Върховен
касационен съд на Република България е прието, че при предявен пряк иск от увреденото
лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в
застрахователната сума по чл. 429 от Кодекса за застраховането, в сила от 1.01.2016 година,
се включва дължимото от застрахования на увреденото лице обезщетение за забава от
момента на уведомяване на застрахователя, респективно предявяване на претенцията от
увреденото лице пред застрахователя, а не от датата на увреждането. Съгласно чл. 429, ал. 3
от Кодекса за застраховането лихвите за забава на застрахования по ал. 2, точка 2 – лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя
само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл. 430, ал. 1, точка 2 от Кодекса за застраховането или от датата на уведомяване или
на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-
ранна. В чл. 494, точка 10 от Кодекса за застраховането изрично е визирано, че
застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите не заплаща лихви и съдебни разноски извън тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 от
Кодекса за застраховането при спазване на условията по чл. 429, ал. 3 от Кодекса за
застраховането – не се покриват лихви за времето от датата на деликта до момента на
уведомяване на застрахователя. С действащия Кодекс за застраховането е въведена
абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск на увреденото лице
спрямо застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност” на
15
автомобилистите на основание чл. 498, ал. 3, във връзка с чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането – отправяне на писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя
по реда на чл. 380 от Кодекса за застраховането. След предявяване на претенцията от
увреденото лице за застрахователя е налице нормативно регламентиран срок за произнасяне
– чл. 496 от Кодекса за застраховането. Непроизнасянето на застрахователя и
неизплащането на застрахователното обезщетение е свързано с: изпадане на застрахователя
в забава – чл. 497, ал. 1, точки 1 и 2 от Кодекса за застраховането – в тази хипотеза той
дължи лихва за собствената си забава; възможност увреденото лице да предяви пряк иск
срещу застрахователя на основание чл. 498, ал. 3, във връзка с чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането. В същия смисъл е и Решение № 167/30.01.2020 година по т. д. № 2273/2018
година, II т. о. на Върховен касационен съд на Република България.
С оглед липсата на други данни по делото, настоящият състав приема, че дружеството-
застраховател е уведомено за застрахователното събитие на 21.11.2018 година с предявяване
на претенцията от увреденото лице. Следователно от 21.11.2018 година до 21.02.2019 година
дружеството-застраховател дължи законна лихва за забава върху присъденото обезщетение
за неимуществени вреди на основание чл. 429, ал. 3, във връзка с чл. 493, ал. 1, точка 5 и чл.
429, ал. 2, точка 2 от Кодекса за застраховането. След изтичане на тримесечния срок по чл.
496, ал. 1 от Кодекса за застраховането дружеството-застраховател дължи законна лихва за
собствената си забава по чл. 497, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
По изложените съображения, съдът счита, че „Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: Живот и здраве“ АД дължи законна лихва върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди от 21.11.2018 година до окончателното му изплащане.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния съд. Решение
№ 16/10.01.2020 година по т. д. № 21/2019 година на Окръжен съд Габрово в обжалваните
части е правилно – във въззивните жалби не са изтъкнати пороци, които да обуславят
неговата неправилност, не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми
от първостепенния съд, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК следва да се
потвърди. Доводите на процесуалните представители на страните са неоснователни.
Критерият за справедливост не е нарушен вследствие неотчитане на установени по делото
конкретни факти, релевантни към претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
Съпоставянето на присъденото обезщетение на пострадалата с определено по друго дело
такова не следва да се съобразява. Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди
винаги е обусловен от конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства.
Недопустимо е прякото вземане предвид на присъдените обезщетения за неимуществени
вреди по различни дела и съответно поддържане на доводи за противоречиво прилагане на
регламентирания от закона принцип за справедливост.
С оглед изхода на спора разноски за въззивната инстанция не следва да се присъждат.
Въз основа на изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен съд Велико
16
Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 16/10.01.2020 година по т. д. № 21/2019 година на Окръжен
съд Габрово в обжалваните части.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република България в
едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17