Р Е
Ш Е Н
И Е №
28.10.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, граждански състав в съдебно заседание на 28 септември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ
при
секретаря ТАНЯ И., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №923 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 222
ал.1 от КТ, за заплащане на обезщетение за оставане без работа след уволнението
на ищцата в размер на 560 лева, като се претендира и законната лихва до
окончателното изплащане, като по отношение на последната в съдебно заседание се
уточнява, че началният момент на претенцията е от завеждане на исковата молба.
Ищцата твърди, че е работила в
ответното дружество по трудово правоотношение, като е освободена от работа със
Заповед № 007 от 14.01.2020 г., считано от 14.01.2020 г. на основание чл. 328,
ал.1, т.3 от КТ. В заповедта е било посочено, че има право на обезщетение по
чл. 222, ал.1 от КТ, но такова не й е било изплатено въпреки отправената
покана.
От съда се иска да постанови
решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищцата
претендираната сума. Претендират се и разноските по делото.
От страна на ответното дружество е
постъпил отговор на исковата молба, с който исковата претенция с правно
основание чл. 222 ал.1 от КТ се оспорва като неоснователна, като се твърди, че
дължимото обезщетение е изплатено изцяло на ищцата. Претендират се разноските
по делото.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощник.
Исковата молба се поддържа в частта относно иска по чл.222, ал.1 от КТ.
Редовно призованото ответно дружество се представлява в
съдебно заседание от пълномощник, който моли за отхвърляне на иска.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Ищцата П.П.
е работила по трудово правоотношение в ответното „СИМЕОН АРАБАДЖИЕВ 80“ ЕООД до 14.01.2020г., когато е
уволнена на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ, поради намаляване обема на
работа. След уволнението ищцата се е регистрирала като безработна за периода до
31.05.2020г.
В
ответното дружество е начислено на ищцата по ведомост полагащото се обезщетение
по чл.222, ал.1 от КТ в размер на 500,80 лева, което е с приспаднати удръжки. Същото е изплатено лично на ищцата срещу положен от нея
подпис в разчетно-платежна ведомост.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка
на събраните по делото писмени доказателства, които са допустими, относими,
безпротиворечиви и неоспорени от страните. Съдът кредитира изцяло заключението
на вещото лице Б., в чиято компетентност и добросъвестност няма основание за
съмнение.
Установеното
от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Исковата претенция с правно основание чл.222, ал.1 от КТ е допустима, а
разгледана по същество е неоснователна. Трудовото правоотношение на ищцата е
прекратено на основание, което й дава право да претендира заплащане на
обезщетение за оставане без работа в продължение на един месец след
уволнението, като в случая състоянието на безработица за посочения период е
установено със служебна бележка-лист 21 от делото. Ответната страна е заплатила
на ищцата полагащото се обезщетение, чийто действителен размер е 500,80 лева с приспаднати удръжки. Разчетно –платежната ведомост установява факта на плащане и същата не е
надлежно оспорена от ищцата по реда на чл.193 от ГПК. Поради това исковата
претенция следва да се отхвърли като
неоснователна.
По правилата на процеса на
ответното дружество следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 500 лева.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от П.И.П. с ЕГН-********** *** против „СИМЕОН АРАБАДЖИЕВ 80“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Сливен,бул.“Стефан
Караджа“ №4 иск за заплащане на сумата 560 лева, представляваща обезщетение по
чл.222, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху нея, считано от
09.03.2020г. до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
П.И.П. с ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „СИМЕОН АРАБАДЖИЕВ 80“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Сливен,бул.“Стефан Караджа“ №4
сумата 500 /петстотин/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: