Р Е
Ш Е Н
И Е № 226
гр. Кюстендил, 05.08.2019 г.
Кюстендилският окръжен съд, гражданска
колегия, в открито заседание на десети юли
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Окръжен
съдия: Росица Савова
при участие на
секретаря Росица Стоицова и прокурора Владимир Мицов, като разгледа гр. дело №
126 по описа за
Н.Е.К., ЕГН:**********, с адрес: ***, чрез адв.Р. С.
от САК, е предявил против Прокуратурата на Република България иск с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 и чл.86 от ЗЗД
за осъждане на ответната страна да му заплати сума в размер на
100 000лв..като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в следствие
на незаконно обвинение в извършване на престъпления по чл.
354а, ал.2, изр.2, т.4, вр. с ал.1, изр.1, пр. 1, във връзка с чл. 29, ал.1,
б."а" НК и по чл354а, ал. 1, изр.2, пр.1 във вр. с чл. 93, т.1,
б."а" от НК, за които е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД
№317/2013г. по описа на Окръжен съд - гр. Кюстендил, като сумата се претендира ведно със законната лихва, считано от
31.03.2016г (датата на влизане в сила на оправдателна присъда) до окончателното
изплащане на сумата.
Фактическите
обстоятелства, на които се основава претенцията, са следните:
На 09.11.2012 г.
ищецът бил задържан от органите на
полицията по ДП № 478/2012 г. по описа на РУП-Дупница. На 26.11.2012г, бил привлечен
в качеството на обвиняем , като на 18.06.2013 Окръжна прокуратура – Кюстендил и внесла в ОС – Кюстендил обвинителен акт за горепосочените престъпления.С определение от
29.11.2012 г. по НЧД№ 475/2012 по описа на ОС-гр.Кюстендил била взета мярка за неотклонение „задържане под
стража", изменена в „домашен арест", считано до 23.06.2014 г., а с
протоколно определение по НОХД 317 /
С присъда № 22 от
23.06.2014г на Окръжен съд - Кюстендил по НОХД № 317/2013г ищецът бил признат
за невиновен и оправдан по така повдигнатото му от Прокуратурата
обвинение.Оправдателната присъда е влязла в законна сила на 31.06.2016г.
Ищецът сочи, че в резултат
на незаконното обвинението в тежко умишлено престъпление е търпял редица вреди от неимуществен характер .. На първо място се проявили сериозни
здравословни проблеми. респ.нарушено било общото му здравословно състояние - загубил апетита си,
не можел да спи нощем, получил болки в сърдечната област и недостиг на въздух,
като в резултат на това бил закаран по спешност във филиал на ЦСПМ гр.Дупница, а
впоследствие на 22.03.2013 г. отново
поради същите оплаквания бил настанен за лечение в МБАЛ „***"
в гр.Д. с диагноза „***",
като след направени изследвания бил преместен за продължаване на лечението ми в
СБАЛЛС -Затвора гр.София.
В периода от
25.04.2013г. до 29.04.2013 г. бил приет за лечение в УСБАЛССЗ „***"
ЕАД с поставена диагноза: ИБС.САП-П ФК.
***..
На 04.07.2013 г. му
била поставена диагноза ”***,” и бил насочен
отново за болнично лечение в СБАЛЛС София, неврологично отделение за планова
хоспитализация.
Обвинението, което му
било повдигнато, съчетано с твърде
дългия период от време, в който имал
качеството на обвиняем и подсъдим по тежко престъпление, създавали
трайно чувство на дискомфорт и психо-емоционален стрес у него. Започнал все
по-често да проява нервност и раздразнителност, поради което се обтегнали
отношенията с близките и семейството му.
Ищецът поддържа, че изпитвал
срам от това, което се случило.Загубил и голяма част от приятелския си кръг,
изпадал в пълна обществена
изолация.Прекъснали се отношенията близките му - семейството му се разпаднало,
не можел да се вижда с децата си, на които им било внушено, че е престъпник и
не следва да поддържат контакти с него –
т.е.налице били проявни форми на отчуждение в отношенията родител-деца.
Ответникът оспорва
иска по основание и размер.
Направените
възражения по същество се изразяват в следното
Оспорва се
твърдението на ищеца за периода
на задържане , предвид наличие на постановени по две отделни дела мерки за
неотклонение «задържане под стража» .
Оспорва се твърдението продължителността на
наказателното производството да е в неразумен срок, като се поддържа, че делото в неговата досъдебна фаза е приключило
в «разумен срок» в рамките на 7 месеца, след която дата не само ответникът -
Прокуратура на Р.България е отговорен за твърдените от ищеца неимуществени
вреди .
Счита се, че искът е недоказан – поради липса на доказателства,
от които да се установяват действително търпени вреди, техният вид и размер, още по - малко тези претендираните морални
вреди да са пряк и непосредствен резултат от обвинението, по което е оправдан -
НОХД № 317/2013 г. на ОС -Кюстендил., доколкото по отношение на ищеца преди
повдигане на обвинение по наказателното производство, по което е оправдан, са
били налице и други наказателни производства и в тежест на ищеца е да отграничи
кои от заявените вреди са в причинно-следствена връзка с всяко от водените
паралелно наказателни производства срещу него в процесния период.
Оспорва се загубата
на апетит и невъзможността да спи нощем, да са в причинно следствена връзка с мярка
за неотклонение търпяна през 2012 - 2013г. предвид доказателства, датирани от
2017г.
Същевременно се сочи
липсата на причинно-следствена връзка между обвинението и визираните от ищеца
заболявания – досежно заболяването
„дископатия"- предвид епикризата
във връзка с лечение от 05.08.2013 г. , в която е посочено, че оплакванията на
ищеца са с давност от около 2 години, а за диагнозата, поставена от УСМБАЛССЗ „***"
ЕАД , посоченото в документацията, че ищецът е имал оплаквания с давност от 3-4
години , като постъпването му в болницата на 25.04.2013 г. до 29.04.2013 г. е
било с цел диагностично уточняване и лечение.
Счита се, че
изтъкнатите по горе - обстоятелства налагат извод за липса на изискуемата се
причинно- следствена връзка между обвинението по НОХД № 317/2013 г. по описа на
ОС- Кюстендил и заявените от ищеца здравословни проблеми, още повече, че в
процесния период е водено и друго наказателно производство, което не е известно
дали и с какъв краен съдебен акт е приключило.
Оспорват се заявените
в исковата молба
фактически обстоятелства досежно психическото състояние на К. ,респ.-наличие
на чести изблици на нервност и раздразнителност у ищеца, които да са в резултат
точно на обвинението, за което се търси
обезщетение, а също и отношенията
на ищеца със съпругата / жената с която живеел на семейни начала/ да са се
обтегнали по повод наказателното производство по НОХД № 317/2017 г. по описа на
ОП - Кюстендил- предвид повдигнато на дееца обвинение по НОХД № 1463/2011 г. по
описа на РП - Дупница, което е било образувано и водено срещу него по повод
жалби на жената, с която ищецът е живеел на семейни начала / за заплаха с
убийство - чл.144, ал.З НК /, образувано далеч преди настоящото наказателно
производство, в тази връзка и отражението върху отношенията му с децата и
синдрома на родителско отчуждение.
Не се споделя и изпадането
в обществена изолация от кръга, с който ищецът бил свикнал да общува, да
е по причина именно на обвинението по
процесното НОХД № 317/2017 г. по описа на ОП - Кюстендил предвид обремененото съдебно минало на К..
Алтернативно, оспорва
се претенцията за неимуществените вреди
по размер. Счита се, че същата е изключително завишена и размерът й не е
съответен на заявените неимуществени вреди, тъй като размерът не е съобразен с принципа на
справедливост по чл.52 от ЗЗД и трайната съдебната практика в аналогични
случаи / включително и на тази на ЕСПЧ/.
Счита се, че следва
да се съобразят данните за личността на ищеца, които имат значение при определяне
размера на обезщетението по чл.2 ЗОДОВ – същият е бил осъждан , включително при
условията на рецидив и е изтърпял преди това обвинение присъди „лишаване от
свобода" при строг режим, които обстоятелства сочат на чувствително по -
нисък интензитет на увреждане.
Сочи се, че данните за личността на ищеца и наред с това
паралелно водено и друго наказателно производство в процесния период, са
обстоятелства, които определят ниска степен на евентуално увреждане и нисък
интензитет на отрицателни преживявания във връзка с конкретното наказателно
производство, по което ищеца е оправдан. Освен това, е налице невъзможност да
бъдат разграничени и индивидуализирани твърдените негативните преживявания на
ищеца по водените паралелно наказателни производства във визирания период.
Поддържа се, че в конкретния случай са налице данни за
наличие на основания за приложение на чл. 5 от ЗОДОВ, / ищецът се е укривал -
бил обявен за общодържавно издирване и наред с данните за личността на ищеца -
обременено съдебно минало, в причинно следствена връзка със собственото на
ищеца поведение, се е достигнало до вземане по отношение на него най - тежка
мярка за неотклонение „задържане под стража".
Поддържа се и
възражение, че не е изчерпана административна процедура по Глава Трета „а"
от ЗСВ за споразумение (чл.8, ал.2 от ЗОДОВ), доколкото неимуществените вреди се свързват и с
оплакването на ищеца от продължителността на наказателното производство, при
което ищецът е разполагал с правна възможност да предяви претенция по
посочената административна процедура .
Съдът, преценявайки
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за
установено следното:
Видно от приложеното
ДП №478/2012г.на РУП на МВР- Дупница, на 18.05.2012г. срещу ищеца К. е
започнало досъдебно производство по повод сигнал на служител на РУП-Дупница, че
в къща в с.С., ул.”***”№***,
ползвана от ищеца, последният държи наркотични вещества и прекурсори в големи
размери , без надлежно разрешително.
На 19.05.2012г.Н.К. е
обявен за общодържавно издирване, поради това, че е търсен многократно на адреса му в гр.Д.,
не е установен и местонахождението му не е известно. Изготвена е ЕЗА от
11.06.2012г.
След установяването
му (видно от приложените докладни записки, данните са били , че през
м.04.2012г. К. е напуснал пределите на страната през ГКПП”Илинден”),същият е
задържан на 09.11.2012г.в гр.София (срвн.писмо
на КОП до Дирекция”МОС”на МВР-л.63 от посоченото ДП).
На 15.11.2012г. Н.К.
е привлечен като обвиняем за извършване на престъпления по чл. по чл. 354а,
ал.2, изр.2, т.4, вр. с ал.1, изр.1, пр. 1,п.1 , във връзка с чл. 29, ал.1,
б."а" НК- за което е предвидено наказание ”лишаване от свобода” от
5г. до 15г., както и глоба в размер от 20 000лв. до 100 000лв., както
и по чл.354а,ал.1,изр.2,пр.1от НК., за което е предвидено наказание ”лишаване
от свобода” от 3г. до 12г. и глоба в размер от 20 000лв.до 100 000лв.
От справката за съдимост и приложените бюлетини
(л.46-57 от ДП №478/12г.на РУП на МВР-Дупница) е видно, че ищецът е осъждан
неколкократно за извършени от него престъпления по чл.129,ал.1 от НК, по
чл.339,ал.1 от НК, по чл.354а,ал.1изр.1,пр.1 от НК, по чл.354а,ал.1езр.1 от НК,
по чл.354в,ал.1,изр.1,пр.2 от НК, по чл.354,ал.1,изр.2 от НК; по
чл.354а,ал.2,т.1 ,пр.1 във вр.с ал.1,изр.1,пр.1 от НК, по
чл.354а,ал.1,изр.1,пр.1 от НК, по чл.354а,ал.1,изр.2 от НК; по
чл.354в,ал.1,изр.1,пр.2 от НК,, по чл.339,ал.1,изр.2 от НК, по
чл.354а,ал.3,пр.2,т.1 от НК, по чл.354а,ал.1изр.2,пр.1 от НКпо
чл.354а,ал.2,изр.1,т.4 във вр.с ал.1,изр.1,ал.2 във вр.с чл.20,ал.2 от НК; по
чл.131,ал.1,т.12 във вр.с чл.130,ал.1 от НК и чл.144,ал.3,пр.1 от НК.Налагани са му различни наказания, в т.ч. и
„лишаване от свобода” с присъди по НОХД №985/1983г.на РС-Ст.Д.(Дупница);
НОХД №534/2001г.на РС- Разлог; НОХД №595/2004г. на ОС – Кюстендил; НОХД
С-84/2009г. на СГС, НОХД №855/2009г.на РС-Дупница;последната от които – в сила
от 06.10.2009г.
Видно от приложеното
ДП № 478/2012г., ищецът е бил освободен предсрочно условно съгласно влязлото в сила
на 28.04.2011г.определение по НЧД №112/2011г.на ОС-Кюстендил от изтърпяване на
наложеното му наказание по НОХД №855/2009г.на РС – Дупница.Както се сочи в
писмо рег.№ИІ11492 от 06.07.2012г.на ГД”ИН”-МП, ищецът към този момент не
изтърпява наказание „лишаване от свобода”, както и не е бил задържан в
затворите на страната на друго основание по реда на НПК.
По процесното
обвинение спрямо Н.К. е взета мярка ”задържане под стража” с определение от
29.11.2012г.по НЧД №475/2012г.на ОС – Кюстендил, потвърдено с определение от
11.12.2012г.по ВЧНД №1288/2012г.на САС.
Досъдебното
производство на РУП на МВР-Дупница е
приключило с мнение за предаване на съд на 10.06.2013г.
На 18.06.2013г. срещу
К. *** обвинителен акт на КОП за престъпления по чл. 354а, ал.2, изр.2, т.4, вр. с ал.1,
изр.1, пр. 1, във връзка с чл. 29, ал.1, б."а" НК за това, че на
18.05.2012 г. в с.С., обл.К.
в таванско помещение на къща, ползвана от него, намираща се на ул.***”***,
собственост на Е. И. К.,***, без надлежно разрешително
е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество 743г марихуана
със съдържание на наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 0,24% на
стойност 4458 лева,
Както се установява
от справка изх.№404/2012 от 12.03.2013г. на Началника на Затвора –гр.Бобов дол,
срокът на задържане на Н.К. по ДП
№478/2012г.е за периода от 26.11.2012г.до 12.03.2013г. – 3 месеца и 16
дни.Отделно от това, по НОХД №1463/2011г.на РС – Дупница ищецът също е бил
задържан под стража, като този период, съгласно приложена справка от
24.10.2013г.на Началника на Затвора-Бобов дол –л.219 от НОХД №317/2013г.на ОС –
Кюстендил, е 17 дни –от 09.11.2012г.до 26.11.2012г.
Мярката за
неотклонение ”Задържане под стража” обв.К. е търпял и по време на
производството по НОХД №317/2013г.на КнОС, като в справка – л.272 от посоченото
НОХД се визира като начало на периода на задържане като подсъдим по това дело
на ОС – Кюстендил – 20.02.2013г.,респ. до 29.11.2013г. е 1 година и три дни. Мярката
„Задържане под стража” е изменена в „Домашен арест” с определение от 07.01.2014г.по
НОХД №317/2013г.на ОС-Кюстендил.Същото е обжалвано и протестирано, като е
влязло в сила на 07.02.2014г.,предвид потвърждаването му от САС с определение
по ВЧНД №78/2014г.
По време на
изпълнение на мярката ”домашен арест” на подс.К. е разрешено посещение при
кардиолог и стоматолог – срвн.разпореждане от 26.02.2014г.на КнОС, както и за
изследвания – от 14.04.2014г.По делото в тази връзка са приложени медицински направления
относно хипертонична болест на
сърцето,ИБС-стенокардия,стар инфаркт на миокарда, лявокамерна недостатъчност и
пр. –направления от 19.03.2014г. и от 11.04.2014г. – отделно е приложено направление и за диагноза дископатия вдясно и състояние
след фрактура на ляв глезен (с дата 05.03.2014г.).
В о.с.з.на
29.11.2013г.по делото ОС-Кюстендил е назначил комплексна съдебно-медицинска
експертиза относно здравословното състояние на подсъдимия К. и дали то
позволява същият да пребивава в Затвора-Бобов дол, което определение на съда е
отменено с определение от 07.01.2014г.с оглед изменение на мярката за
неотклонение в по-лека..
От характеристична
справка, приложена към писмо от м.01.2014г.на Началника на Затвора-Бобов дол,
се установява, че подс.К. е със съхранени социални контакти с близките си под
формата на телефонни разговори и свиждания , както и писмена кореспонденция.
На К. е била наложена
и мярка за процесуална принуда „Забрана
за напускане пределите на страната”-срвн.Постановление от 12.12.2012г.на КОП и
писмо от 18.01.2013г.на Апелативна прокуратура-София.
По НОХД №317/2013г.на
ОС-Кюстендил е постановена оправдателна
присъда спрямо подс.К. - №22/23.06.2014г.Оправдателната присъда е била
протестирана от КОП и е потвърдена – първоначално с решение №138/21.04.2015г.по
ВНОХД №942/2014г.на Софийския апелативен съд, отменено с решение
№331/07.10.2015г. по НД№917/2015г.на ВКС, а впоследствие присъдата на КнОС е
потвърдена и с решение №62 от 25.02.2016г.на
Софийския апелативен съд.
Видно от протокола от
о.с.з.на 23.04.2014г.по НОХД №317/2013г.на КнОС, мярката за неотклонение на К.
от „домашен арест” е изменена в „подписка”; респ.с определение от 04.05.2016г.по
НОХД №317/2013г.на ОС-Кюстендил е отменена наложената на подсъдимия по това
дело принудителна административна мярка”забрана за напускане пределите на
страната”.В това определение са отразени и данни, че оправдателната присъда е
влязла в сила на 31.03.2016г.
В периода на
задържането, поради оплаквания от болки в сърдечната област и недостиг на
въздух , К. е бил преведен в СБАЛЛС- Затвора-гр.София- въз основа разпореждане
от 25.03.2013г.на КОП.Ищецът е бил за наблюдение и изследвания в ХО на
посоченото болнично заведение – видно от медицинска справка на ЛКК - №369 от 10.05.2013г., в която се сочи, че
пациентът не е спиран от следственопроцесуални действия по медицински
показания.
С постановление от
04.04.2013г.на КОП , К. е изпратен за консултация и манипулация от СБАЛЛС –
Затвора-София в УБСАЛССЗ”***”-гр.София - предвид състоянието му – чести стенокардни
оплаквания на фона на високо кръвно налягане.
Приложена е и етапна
епикриза с дата 09.04.2014г.(л.469 от НОХД №317/13г.) с диагноза”увреждания на
междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с
радикулопатия”.В анамнезата се сочи, че за подобни оплаквания същият е лекуван
неколкократно амбулаторно и стационарно,
като през 2010г.е диагностично уточнен след направен ЯМР.В амбулаторен лист от
09.04.2014г.са отразени и артрозни заболявания,
а в анамнезата е посочено, че през 1990г.при ПТП е претърпял счупване на таза и
левия глезен.Посочена е и предходна операция от херния.Препоръчана терапия е
балнеолечение и консултация с хирург.
По повод медицинските
направления съдът е разрешавал на подс.К. напускане на адреса, на който е
изтърпявал мярката за неотклонение ”домашен арест”, за извършване на
изследвания и преглед, в т.ч. и да посети личния си лекар и да подаде документи
пред ТЕЛК.(срвн.протоколи от 30.04.2014г. и от 09.06.2014г.;разпореждане от
13.06.2014г.).По делото е приложена медицинска документация, в която са
отразени редица заболявания-в т.ч. в медицинско направление за ТЕЛК от
12.06.2014г. - като основна диагноза се визира: друга стенокардия, съпътстваща-
стар инфаркт на миокарда, хипертонично сърце без(застойна) сърдечна
недостатъчност,преждевременна камерна деполаризация, разстройство на обмяната
на въглехидратите (неуточнено); язва на дванадесетопръсника, без кръвоизлив или
перфорация; увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели
на гръбначния стълб с радикулопатия, първична гонартроза;счупвания на външен
малеолус и на илиачната кост, закрити; първична коксартроза, двустранна.
С ЕР №1440/100 от
11.07.2016 г. на МБАЛ" ***" ЕООД, на ищеца
е призната е 57% тр.нер. с диагноза: ***".
От приетата в
настоящото производство комплексна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
в.л.д-р А.К., д-р С.Р. и д-р Л.Ч. се установява, че ищецът има следните
заболявания (с диагноза): ***
На базата на
медицинската документация и снетите анамнези от пациента, експертите
установяват следната хронология на
описаните заболявания - давност на артериална хипертония - диагностицирана
около десет години преди хоспитализацията в УСБАЛССЗ „***"
ЕАД, т. е. около 2003г., проследявана и коригирана коректно по данни на
пациента. Анамнестични данни за стягане и пробождане в областта на гърдите с
давност около три-четири години преди хоспитализацията в УСБАЛССЗ „***"
ЕАД през м.
Доказателства за
неврологичните заболявания - от 2010г., обективизирани с образни изследвания,
включително и ЯМР и анамнеза за неврологичните страдания от
Сочи се, че липсват данни от медицинската документация за
нова хоспитализация с оглед обостряне съществуващите заболявания в периода м.
По горепосочените
заболявания пациентът е провеждал лечение с антихипертензивни от групата на
бета блокери и АС инхибитори, а по време на болничното лечение през 2013г. -
статиин и аспирин.По отношение на неврологичните заболявания е провеждано
лечение с витамини, аналгетици, НПВС и физиотерапия при обостряне на
оплакванията от горепосочените заболявания.
При извършените
клинични прегледи от вещите лица невролог, кардиолог и пневмолог и анамнеза,
същите са установили следното клинично състояние на ищеца К. : в добро общо
състояние, без остри отклонения от соматичния статус, без отклонения от белодробния
статус. От сърдечносъдова система ССС - ритмична сърдечна дейност; ясни
сърдечни тонове, без шумова находка, акцентуиран А2; запазени периферни
артериални пулсации, без данни за белодробен и системен венозен застой, АН
160/90. От ЕКГ - синусов ритъм, ляв позиционен тип, без реполаризационни
нарушения. От ЕХО КГ - данни за ЛКХ, без други структурни и функционални
отклонения.
От неврологичния
статус: данни за неразгънат остър вертебрален синдром -болезнени движения в
лумбален сегмент, но неограничаващи подвижността в същия участък. Положителен
симптом на Патрик -в ляво. Положителен симптом на Ласек -двустранно, в крайно
положение. Сухожилни и надкостни рефлекси - общо снижени -коленни и ахилови
двустранно. Сетивност- хипестезия за допир, болка и температура по S 1.
Към настоящия момент
от направения кардиологичен преглед е установено, че пациентът е с недобре
контролирана и недобре коригирана артериална хипертония, при анамнеза за
прекъснато антихипертензивно лечение и провежда алтернативно такова / без
медикаменти с доказателствена медицинска стойност/. На този етап има сигурни
доказателства за давностна артериална хипертония от II степен и II стадий, с
данни за левокамерна хипертрофия, доказани още през
По отношение на
неврологичното страдание: на база на образните изследвания, цитирани в
медицинската документация, доказващи наличието на спондилоартрозни промени в
лумбални прешлени и наличието на дискова херния, както и обективното състояние
на пациента, може да се предполага периодично обостряне на оплакванията,
провокирани от физическо натоварване и възрастови особености.
Предвид гореизложените
медицински доказателства за пациент с давностна артериална хипертония и рисков
профил за сърдечносъдови заболявания, описан подробно в епикризата, издадена от
УСБАЛССЗ „***" ЕАД, рискът от настъпване на остри сърдечносъдови
събития е толкова по-нисък, колкото повече от рисковите фактори се контролират,
в това число и епизодите на стрес.
В заключението е
отразено, че артериалната хипертония при ищеца не може да бъде в
причинно-следствена връзка с високо ниво на стрес за упоменатия период, тъй
като е с давност над десет години преди това. ИБС. САП II ФК с обективизирана
Микровазкуларна болест по тип на еднотелна дисфункция, етиологично се причинява
от множество рискови фактори.Сочи се, че стресът не се разглежда като
самостоятелен рисков фактор, а при К. няма данни за настъпили усложнения след
последната хоспитализация в УСБАЛССЗ „Св. Екатерина" ЕАД за разглеждания
период от
От показанията
на свид. д-р Ал.П.- психиатър ,
се установява, че ищецът го е посещавал многократно, без да уточнява
конкретни дати или период, с давност назад 3-4 години , допреди година и
половина,две. Свидетелят сочи, че посещенията на К. са с оглед състоянието на
последния, свързано с тревожна депресивност, при което са му изписвани
антидепресанти.Свидетелят счита за вероятна причина задържането на ищеца за тези му състояния , а
освен това като причина за тревожността си К. е споделял загубата на връзката с
децата, свързано с това, че е отсъствал, че жена му го е предала.
От изготвеното от
в.л.д-р Д.П.(психиатър) заключение по
назначената съдебно-психиатрична експертиза се установява, че до момента на
извършения преглед ищецът е консултиран с психиатър / д-р П. / и е приемал
психофармака- транквилизатори .Не е провеждал стационарно лечение в
ПО-гр.Дупница и други ПЗ.В заключението се сочи, че интелектът на освидетелствания
е в границата на нормата и до момента липсват данни за наличие на психично
заболяване в тесния смисъл на това понятие.Не е посочена и диагноза , за която
е провеждал лечение, нито за какъв период от време настъпилата декомпенсация е
овладявана.
Вещото лице описва психичния
статус на ищеца като психомоторно- ситуативно вътрешно напрегнат, емоционално
лабилен,волево- съответен. Мисловният
процес- правилен по форма, но с доминантни идеи от какъвто и да е
регистър в съдържанието, с повишена мнителност.
В заключението се
поддържа,че ищецът К. не страда от психично заболяване в тесния смисъл на това
понятие, но е видно от извършените консултации с психиатър,че се касае за настъпили
декомпенсации с невротични симптоми, които са в рамките на нормалпсихологични
обясними. Към момента на извършения преглед и проведеното интервю са
установяват доминиращи идеи, за децата му, за които в настоящия период има
съдебни процедури за уреждане на родителските права.Те са в резултат влошени
семейни взаимоотношения , датиращи от 2009г.
На база това
заключение се установява още,че влошаване
по отношение на психичното състояние на ищеца не се регистрира, като не може да
се обсъжда причинно- следствена връзка с обвинението, тъй като липсва
медицинска документация, приложена по делото, както и в свидетелските показания
липсват посочени конкретни дати, касаещи срока, визиран в исковата молба.
По отношение
състоянието на влошено личностово функциониране, в.л.П. сочи, че на първо място
основно е соматичното страдание, за което на Н. К. е призната трайна
неработоспособност, а така също и семейните психотравмени преживявания.
Видно от
удостоверение за родствени връзки, ищецът има три деца – пълнолетна дъщеря Н.
К.а, род***., непълнолетен син К.
К., род***.
и непълнолетна дъщеря К. К.,род.***г.,
а разпитаната по делото като свидетел Б.
Е.П. е негова сестра.
Както се установява
от приложеното към НОХД №317/2013г.на ОС-Кюстендил, решение по в.гр.дело
№88/2013г. на КнОС-(л.466-468), срещу К. е бил предявен иск за издръжка на
малолетните му към този момент деца К. и К.,
в това число и за минал период – считано от 07.06.2011г.
Видно от приложените
гр.дело № 1045/2018г. на РС-Дупница и в.гр.дело №152/2019г.на ОС – Кюстендил, молбата,
подадена от М.В. И.с ЕГН **********, в
качеството й на родител и законен представител на непълнолетните си деца – К.
Н.К. с
ЕГН ********** и К. Н. К.
с ЕГН **********, за защита срещу домашно насилие, извършено от Н.Е.К. на
30.04.2018 г., на 02.05.2018 г. и на 16.05.2018 г., е отхвърлена Представени са
в хода на първоинстанционното производство преписи от Решение от 13.07.2011 г.,
постановено по гр.дело № 1563/2011 г. по описа на ДнРС и Решение от 19.09.2012
г., постановено по гр. дело № 991 по описа на ДнРС за
В настоящото
производство са представени редица писмени доказателства, касаещи мерки на
Агенцията за социално подпомагане – ДСП-Дупница, от които се установява за
влошени отношения между родителите(упражняването на родителските права спрямо К.
и К. са предоставени на майката по гр.дело № 1788/2010г.на
РС-Дупница) , както и между бащата и децата.Издадени са направления от
31.08.2018г.на ДСП-Дупница , Отдел”Закрила на детето” за дългосрочна услуга
„Работа с психолог, педагог и артерапевт.Семейно консултиране” в Центъра за
обществена подкрепа – Дупница – по отношение на двете непълнолетни деца К.
(ученик в VІІІ кл.в гр.Т. за учебната
2018/19г.) и Калина(ученичка в V клас в гр.Дупница за учебната 2018/19г.),
поради нарушената емоционална връзка баща-дете.Работата е преждевременно прекратена
поради отказ на детето К. (срвн.заключителен
доклад-л.112 и сл.от делото), а в доклада-оценка за периода до 12.03.2019г.по
отношение на детето К. изложеното становище е, че детето все още не
желае да осъществява контакт с баща си.
От показанията на
свид.Б. П. се установява, че преди задържането си,
нейният брат е полагал грижи за децата си, а също и за родителите си, тъй като
сестра му живее в София и идва през почивните дни, но след това животът им се е
обърнал ”на 180 градуса”.Наложило се е отделяне на значителен финансов ресурс
за воденото наказателно производство и защитата по него. Взаимоотношенията с
майката на децата му са се влошили тотално.Децата след ареста започнали да се
отчуждават от него .Той се е притеснявал за тях- какво ще им говорят,бил е
против децата да го виждат в затвора.Свидетелката сочи, че макар и разделени
преди ареста му, К. и майката на малките му деца, с която съжителствал преди на
семейни начала, били в добри взаимоотношения, но по време на престоя му в
Гърция преди ареста, същата пуснала сигнал, че я заплашва, като свидетелката
сочи, че вероятно просто се е страхувала от влизането му в затвора.Свид.П.
счита, че майката и бабата на децата ги настройват срещу баща им(нейния брат),
а и срещу по-голямата им сестра – от предишен брак на ищеца, с която той бил в много добри отношения.
Ищецът започнал да
губи приятели, социални контакти.Освен това, родителите им също са преживели
стрес, а бащата на свидетелката и ищеца
получил инсулт след задържането му. По време на свижданията К. се е
оплаквал на сестра си от проблеми със сърцето, остра болка, тежест, изтръпване
на ръката, като е трябвало да остава неподвижен, за да преодолее болката.Имал е
проблеми със зъбите, със стомаха от лошата храна, а поради задържането си не е
могъл да се поддържа (напр.с физиотерапия) с оглед заболяванията на
опорно-двигателния апарат – преди това К. е имал счупвания на глезен и таз при
катастрофа, за което се е оплаквал от силни болки при срещите им.Свидетелката
сочи, че са ползвали за брат й и психолог, както и за взаимоотношенията с
децата, но в момента той не може да общува с тях, защото се е получил синдром
на родителско отчуждение.
При посочената фактическа обстановка, установена на база
визираните в хода на изложението доказателства, съдът намира от правна страна
следното:
С оглед на така
установеното от фактическа страна, настоящата инстанция счита, че са налице
изискванията на закона за ангажиране на отговорността на ответника по реда на
ЗОДОВ.
Съгласно чл. 2, ал.1,
т.3, предл.1 ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от органите на Прокуратурата от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано с влязла в сила присъда – което в
случая е налице . Тази отговорност е различна от отделно предвидената такава по
чл.2б от Закона, касаеща вреди, причинени на граждани и на юридически лица от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок
съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, където
не се визира начин на приключване на наказателното производство, а в случая продължителността е само фактор за определяне
размера на обезщетението.
Съгласно чл. 4 ЗОДОВ
дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са
причинени виновно от съответното длъжностно лице – т.е отговорността на
държавата е обективна. Фактическият състав не включва в себе си като
предпоставка за възникването на задължение по чл. 4 ЗОДОВ
отделните действия, довели до повдигането на незаконно обвинение, сами по себе
си също да са били незаконосъобразни като или изобщо не са били регламентирани
в закона, или са противоречали на материално- и/или процесуално-правни норми.
Предвид това, достатъчно е да се установи съществуването на влязла в сила
присъда по отношение на ищеца, за да се проведе успешно главно и пълно
доказване на посочената предпоставка като основание по ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Държавата
за вредите от незаконно обвинение.
Обвинението е винаги
незаконно, когато по същото е постановена оправдателна присъда, какъвто е
настоящият случай – т.е. отговорността на Държавата е обективна и нейното
възникване е поставено в зависимост от крайния резултат на наказателното
преследване и няма значение дали на определен етап от производството действията
на Прокуратурата са били законосъобразни или не.
На следващо място,
необходимо е да се докаже наличието на вреди (в случая неимуществени) и
причинна връзка между повдигнатото незаконно обвинение и настъпилите
неблагоприятни последици.
В случая се
касае за две отделни обвинения , които
са за престъпления- тежки по смисъла на НК ,
което довело до ангажиране на
усилия за адекватна защита, постоянно участие в процесуални действия и посещение на съдебни заседания , като следва да се отчете и самата
продължителност на наказателното производство,
осъществявано в продължение над 3г. и 10
месеца- през което време не е налице отказ от поддържаните обвинения от страна
на ответника чрез съответните си представители.
През голяма част от
същото К. е търпял и мерки за неотклонение.Същият е с мярка „задържане под стража” за период от 1г.2мес.
и 13 дни -като съдът не намира с оглед съдържанието на цитираната справка от
24.10.2013г.на Началника на Затвора-Бобов дол –л.219 от НОХД №317/2013г.на ОС за налични данни за паралелно друго задържане
по друго производство в същия период , както сочи ответната страна, и при липса на данни за осъдителна присъда
във връзка с друго паралелно производство, а доказателствената тежест е за
ответника .Освен това , на К. е
била наложена по време на процесното наказателно
производство и мярка „домашен арест” за
период от 2мес.и 17дни.Тази продължителност е необходимо да бъде отчетена, но
също и – от друга страна, ще бъде взето предвид и обстоятелството, че К. се е наложило да бъде
издирван, в т.ч. и с ЕЗА, обосновало първоначалното му задържане.
Константната съдебна
практика (израз на която е напр. решение № 427/16.06.2010 г. по гр. д. № 273/2009
г. на ВКС, III г. о.) приема, че при всички случаи на незаконно обвинение
лицето търпи неимуществени вреди, които подлежат на обезвреда. Предишните
осъждания и водените други наказателни производства,обаче, са от значение за
определяне на размера на обезщетението, макар да не могат да изключат
дължимостта му. Както това е посочено в решение № 112 от 14.06.2011 г. по гр.
д. № 372/2010 г. на ВКС, IV г. о., претърпените вреди следва да бъдат ценени с
оглед доказателствата за предишни ефективно изтърпени присъди, които се явяват
фактор при определяне размера на обезщетението. Безспорно се констатира, че
наказателното преследване е засегнало личността на ищеца, който е получил психо - емоционален дискомфорт, а
същевременно същият е осъждан , вкл. и за подобни престъпления- т.е. данните за
обремененото съдебно минало на ищеца имат
значение при определяне размера на обезщетението по чл.2 ЗОДОВ ,което – от една
страна следва да бъде отчетено като водещо до по-нисък интензитет на вредите,
по принцип , и от друга - същият е имал реални опасения, че отношението на
разследващите органи ще е в по-висока степен рестриктивно по този повод , а и
ще задълбочи настъпилия вече разрив в отношенията в семейството му.
Налице са и данни за
негативните последици от наказателното производство, водено срещу Н.К., върху
родителите и сестра му, притеснения във връзка с отделяне на средства във
връзка с наказателното производство,
както и за изолиране от обичайния кръг, в който се е движил и живеел
ищецът , стремейки се да ограничи до минимум контактите си , вкл. и с децата си, за да не им се отразява
тежко самата обстановка при престоя му в следствения арест и затвора
(срвн.показанията на свид. Б. П.).Макар съдът да не
приема, че задържането на ищеца и изтърпяване на мярката „Домашен арест” и
другите, наложени ограничения по повод наказателното производство, да са
конкретната причина (с оглед данните за водените граждански
производства,упоменати по-горе) за разрива в отношенията с жената, с която е
съжителствал на семейни начала – майка на непълнолетните му деца- и със самите тях, невъзможността да
контактува по обичаен начин с децата си
в този период (т.е.в най-ранния етап от връзката родител-дете с оглед тяхната
възраст) допълнително е влошило качеството на тази връзка.
От друга страна,
стресът, който съпътства изолирането предвид наложените мерки за процесуална
принуда и участието в различни процесуални действия по повод повдигнатите
обвинения , няма данни да е довел до
отключване на постоянно психично разстройство, нито за конкретно наложило
се провеждане на лечение в течение на
наказателното производство срещу ищеца.Сам по себе си, същият не е фактор за
възникване на заболяванията му, вкл.кардиологичните такива, както бе изяснено
по-горе – с оглед момента на възникването и диагностицирането им. Въпреки това,
се приема, че стресът е един от факторите, които – в случай вече на налични
такива заболявания, следва да бъде изолиран или сведен до минимум.Гласните
доказателства, обаче, сочат на провокирани в такава насока субективни и
обективни оплаквания , наложили и извеждането на ищеца за диагностициране и
лечение.
Макар и с вече
налични неврологични заболявания и такива на опорно-двигателния апарат, заради които
К. да се е нуждаел от провеждане на поддържаща терапия при специфични условия –
балнеолечение (каквито данни има напр.в амбулаторен лист от 09.04.2014г.,
цитиран по-горе) , такова не е могло да бъде осъществявано предвид висящото
наказателно производство.
С оглед визираните
по-горе обстоятелства по делото следва да се приеме, че е налице посочената от
закона хипотеза, тъй като са установени описаните негативни последици за ищеца, като следствие на воденото против него наказателно
производство.
При определянето на
парично обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ
се прилага нормата на чл.52 от ЗЗД.В
тази връзка е налице постановена съдебна практика от Върховния касационен съд–
срвн. решение
№ 532/24.06.2010 г. по гр. дело № 1650/2009 г., ІІІ г. о.;. решение ,№
377 от 22.06.2010г гр. д № 1381/2009 IV г. о, реш. от 6.04.2011 гр д. №
951/2010 III г. о, реш. № 149 от
2011 д. № 574/10 г III г. о, реш. № 643/2010г по гр. д
№ 1916/2009 IV г. о и др.,с които са
дадени разрешения относно критериите, по които се определя обезщетението
за неимуществени вреди .
По въпроса за
съдържанието на понятието –справедливост- изведено в принцип при определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД ,е и постановеното решение по
гр. дело 1273/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о.,съответно в Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. по
т. гр. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС , т. 11 се сочи, че при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди се вземат предвид броя на деянията, за
които е постановена оправдателна присъда, тежестта на извършените деяния,
причинната връзка между незаконосъобразността на всяко едно от обвиненията, за
които деецът впоследствие е признат за невинен във връзка с причинените болки и
страдания.
Общо следва да се
отбележи, че справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент
на моралните вреди, според съдебната практика включва винаги конкретни факти,
относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател.
Затова справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно понятие и тя се извежда от преценката на конкретни
обстоятелства, които носят обективни характеристики. Принципът изисква в
най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице.
Преценявайки именно
съобразно този критерий и конкретно изброените факти: във връзка със
спецификата на случая и във връзка с
продължителността на воденото срещу
ищеца наказателно производство , вида и
тежестта на престъплението, в извършване на което е обвинен, установената интензивност на претърпените
душевни страдания от повдигнатите
обвинения, взетите в този период мерки спрямо него ,
възрастта,предполагаща продължаване на неговата
активност в периода на наказателно преследване, също релевантните данни за
личността му, а не на последно място и
социално-икономическите условия в страната към момента на влизане в сила на
съдебния акт, с които ищецът е оправдан, и при постановяване на настоящето
решение, настоящият състав приема, че за обезщетение на неимуществените вреди,
претърпени от ищеца, е адекватна сума в размер на 8 000 лв. като
необходим, достатъчен и справедлив паричен еквивалент на обезвредата за
засегнатите нематериални блага.
Както е посочено в
съдебната практика (изрично в този смисъл срвн.Определение № 904 от 15.07.2014
г. на ВКС по гр. д. № 2091/2014 г., IV г. о., ГК), обезщетението за
неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ се определя
глобално - за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт и в този
смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и глобално присъденото
парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за
преодоляването им в тяхната цялост, като същевременно обезщетението не следва
да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването
на конкретно претърпените неимуществени вреди. Ето защо, определяне на
обезщетение в по-голям размер от присъдения би нарушило принципа за
справедливост.
Правото на
обезщетение възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда, от
който момент и същото става изискуемо, респ. възниква задължението на ответника
да възмезди пострадалия за претърпените от него вреди - срвн. Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС. или в случая законна лихва върху
сумата се дължи от 31.03.2016г.
С оглед изхода на
спора,респ. чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, на ищеца биха се следвали разноски по
компенсация, но липсват данни за такива (разноските за експертите са от бюджета
на съда); респ.ответникът Прокуратурата на РБ не следва да бъде осъден да
заплати на пълномощника на ищеца претендираното адвокатско възнаграждение (за
което е направено искане – отразено в протокол от с.з.на 10.07.2019г.), при
липсата на посочване, че упълномощаването е при условията на чл.38 от ЗА,
съответно – в конкретна хипотеза от този текст.
Воден от горното,
Кюстендилският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България да заплати на Н.Е.К., ЕГН:**********, с адрес: ***,на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.86,
ал.1 ЗЗД, сумата 8000 лв.,(осем хиляди лева), представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 31.03.2016 г. до окончателното й изплащане, вследствие неоснователно
и незаконосъобразно повдигнати и поддържани от Прокуратурата обвинения по ДП №478/2012г.на
РУП на МВР- Дупница за престъпления по чл.
354а, ал.2, изр.2, т.4, вр. с ал.1, изр.1, пр. 1, във връзка с чл. 29, ал.1,
б."а" НК и по чл354а, ал. 1, изр.2, пр.1 във вр. с чл. 93, т.1,
б."а" от НК, за които е
оправдан с влязла в сила на 31.03.2016г. присъда по НОХД № 317/2013г.на ОС –
Кюстендил , като посочения иск по чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ в останалата
част до размер на по 100 000 лв., ОТХВЪРЛЯ .
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: