О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 260130
гр. Пловдив, 16.11.2020 г.
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в закрито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Веселин Ганев ВЧНД №451/2020г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по Глава 22 НПК- чл.306 ал.1 т.4 предл.2 НПК.
Повереникът на частните обвинители А.Щ.Я., Д.Щ.К. и С.А.К. адв.Р. М. е обжалвал в срок определение № 883/11.08.2020г. по НОХД № 646/2020г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, с което е било оставено без уважение искането им за заплащане на съдебни разноски. В жалбата са изложени съображения относно незаконосъобразността и неправилността на определението, поради което се иска отмяната му и присъждане на претендираното адвокатско възнаграждение за оказаната им безплатно адвокатска помощ по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
Пловдивския апелативен съд намира жалбата по съществото си за основателна.
Частните обвинители А.Щ.Я., Д.Щ.К. и С.А.К. са били представлявани по делото от повереника им адв.Р.М. в хипотезата на чл.38 ал.1 т.2 ЗА за предоставена безплатна помощ на материално затруднени лица, осъществена въз основа на пълномощни и договори за правна защита и съдействие. По делото са били приложени и надлежни декларации от всеки един от частните обвинители, установяващи затрудненото им материално положение. Освен това, подс.А.С. е бил осъден по обвинението и съгласно чл.189 ал.3 НПК дължи заплащане на съдебните разноски, включително на адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ, което съобразно разпоредбата на чл.38 ал.2 ЗА е в размер не по-нисък от предвидения в НМРАВ. При това положение, становището на първоинстанционният съд, че не следва се присъждат разноски на повереника на частните обвинители, тъй като не са удостоверили извършването на такива, се явява незаконосъобразно и в противоречие с предпоставките на чл.38 ал.1 т.2 и ал.2 от Закона за адвокатурата за заплащането на адвокатско възнаграждение при оказана безплатна правна помощ. Такова разбиране би обезмислило посочената законова уредба- ако има документално отразяване на действително заплатена сума за договорен представител, оказаната адвокатска помощ не би била безплатна. Единственото условие е насрещната страна да е осъдена за разноски /чл.38 ал.2 ЗА / при някоя от хипотезите на чл.38 ал.1 ЗА.
С частната жалба се претендира заплащане на възнаграждение в размер по на 600 лв. за всеки от представляваните частни обвинители съобразно чл.13 ал.1 т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действаща в момента. Когато е приключило делото обаче, е действала старата редакция преди увеличението на минималните размери след изменението й с ДВ, бр.68/2020г. - 300 лв. Именно тя е приложима към момента на предоставяне на безплатната адвокатска помощ, или възнаграждението на повереника следва да е в размер на 900 лв., която сума следва да се възложи в тежест на осъдения подсъдим А.С..
Предвид на изложените съображения и на основание чл.189 ал.3 НПК вр. чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от ЗА, ПАС
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 883/11.08.2020г. по НОХД № 646/2020г. по описа на Окръжен съд- Пловдив като ОСЪЖДА подс. А.Т.С. да заплати на адв. Р.М. като повереник на частните обвинители А.Щ.Я., Д.Щ.К. и С.А.К.сумата от 900 лв., представляваща възнаграждение за предоставената им безплатна адвокатска помощ.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.