Р Е Ш Е Н И Е
11.10.2018 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
20.09. 2018
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Ива Георгиева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 1027 2017
дело № по описа за година.
Производството е образувано по искова молба, подадена от А.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Н.А.Т., ЕГН **********, М.Н.А., с ЕГН ********** и Р.Н.А., ЕГН **********,***, с която е предявен иск положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Ищецът моли съдът да признаете за установено по отношение на ответниците, че е собственик 1/12 идеална част от Поземлен имот с идентификатор № 68789.18.391 по КККР, одобрени със Заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на ИД на АГКК на гр.Дупница, общ. Дупница, обл. Кюстендил, с административен адрес: гр.Дупница, ул. „Цар Симеон Велики“ № 37, с площ от 587 кв.м., номер по предходен план ХVІІ-3970, трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., при граници и съседи на имота: ПИ с идентификатор № 68789.18.392, ПИ с идентификатор № 68789.18.393, ПИ с идентификатор № 68789.18.390, ПИ с идентификатор № 68789.18.387, ПИ с идентификатор № 68789.18.386, ПИ с идентификатор № 68789.18.385 и ПИ с идентификатор № 68789.18.479, ведно с 1/12 идеална част от построените и находящи се в имота: сграда с идентификатор № 68789.18.391.2 със застроена площ от 59 кв.м., брой етажи: един, с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна и сграда с идентификатор № 68789.18.391.5 със застроена площ от 23 кв.м., брой етажи: един, с предназначение: сграда със смесено предназначение.
Иска на основание чл.537 ГПК да бъде отменен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание давност и наследство № 70, том II, рег.№ 2892, дело № 243 от 2015г. на Ася Радкова - нотариус, с район на действие Районен съд - гр. Дупница, с който ответникът Н.А.Т. се легитимира като собственик на ½ ид.ч. от описания имот. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
Ищецът твърди, че до настоящия момент със семейството си живее в този имот, като в същия имот живеят и ответниците: Н.А.Т.-негов чичо и двамата му синове М.Н.А. и Р.Н.А.. Отивайки в общината, за да заплати данъците, ищецът с изненада научил, че ответникът Н.А.Т. се е снабдил с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка на целия имот по давност и наследство, без да се съобрази с наследствените права на ищеца. Ответникът Н.А.Т. е продал процесния имот на другите двама ответници-неговите синове М.Н.А. и Р.Н.А.. Твърди, че ответниците по никакъв начин не са прекъснали владението му върху имота, като и в момента той продължава да живее със семейството си в него.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците, които изразяват становище, че предявеният иск е допустим, но изцяло неоснователен. Твърдят, че процесният имот действително е бил наследствен на четири групи наследници: децата на Марика Иванова Тодорова и техните низходящи, но всички те, в това число и бащата на ищеца- Стефан А.Н., са се отказали от правото си на собственост в полза на ответника Н.А.Т., без обаче това да е оформено в изричен писмен акт. Ответникът Н.Т. имал изрична уговорка с брат си Стефан Н., след смъртта на майка им Марика Иванова Тодорова процесният имот да стане изключителна собственост на Н.Т., но понеже брат му починал преди майка им, не са уредили приживе собственическите си отношения. След смъртта на брат си, ответникът Т. решил да остави племенника си-ищецът А.А., да живее в частта от къщата, обитавана преди това от брат му, но само докато си уреди жилищния проблем. Твърдят, че достатъчно ясно ответникът Т. е демонстрирал намерението си да свои изцяло имота. Ответниците М.Н.А. и Р.Н.А. твърдят, че са добросъвестни приобретатели на процесния имот и правото на ищеца е непротивопоставимо на техните права.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от приетия като доказателство по делото Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, отстъпен като обезщетение № 180, том ІІ, дело № 642/10.08.1960г. по описа на Станкедимитровски районен съдия, се установява, че процесният имот е бил собственост на общия наследодател на страните Марика Иванова Тодорова.
Видно от удостоверение за наследници изх. № 2427/30.05.2017г., издадено от община Дупница, Марика Иванова Тодорова, ЕГН: **********, е починала на 21.07.2003г., за което е съставен Акт за смърт № 0345/21.07.2003г. в гр. Дупница, и като свои наследници по закон е оставила: Н.А.Т., ЕГН: ********** (син); Василка Асенова Ангелова, ЕГН: ********** (дъщеря), починала на 25.05.1997г.; Стефан А.Н., ЕГН: ********** (син), починал на 17.09.2002г. и Снежана Асенова Костадинова, ЕГН: ********** (дъщеря), починала на 21.06.2016г.
От своя страна, Василка Асенова Ангелова, след смъртта си, е оставила следните наследници по закон: Деница Велинова Михайлова, ЕГН: ********** (дъщеря); Валентина Велинова Стоянова, ЕГН: ********** (дъщеря) и Борислав Велинов Борисов, ЕГН: ********** (син). Стефан А.Н., след смъртта си, е оставил следните наследници по закон: А.С.А., ЕГН: ********** (син); Здравко С.А., ЕГН: ********** (син) и Георги С.А., ЕГН: ********** (син). Снежана Асенова Костадинова, след смъртта си, е оставила следните наследници по закон: Величка Костадинова Герасимова, ЕГН: ********** (дъщеря); Венцислав Костадинов С., ЕГН: ********** (син) и Стефка Костадинова Стефанова, ЕГН: ********** (дъщеря).
С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание давност и наследство № 70, том II, рег. № 2892, дело № 243 от 2015г. на нотариус Ася Радкова с район на действие ДРС, ответникът Н.А.Т. е признат за собственик на ½ (една втора) ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 68789.18.391 с площ от 587 кв.м., ведно с построените в имота: сграда с идентификатор № 68789.18.391.2 със застроена площ от 59 кв.м., брой етажи: един, с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна и сграда с идентификатор № 68789.18.391.5 със застроена площ от 23 кв.м., брой етажи: един, с предназначение: сграда със смесено предназначение.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 71, том ІІ, рег. № 2895, дело № 244 от 2015г. на нотариус Ася Радкова с район на действие ДРС, ответникът Н.А.Т. е прехвърлил на другите двама ответници: М.Н.А. и Р.Н.А. ½ (една втора) ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 68789.18.391 с площ от 587 кв.м., ведно с построените в имота: сграда с идентификатор № 68789.18.391.2 със застроена площ от 59 кв.м., брой етажи: един, с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна и сграда с идентификатор № 68789.18.391.5 със застроена площ от 23 кв.м., брой етажи: един, с предназначение: сграда със смесено предназначение.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите Пламен Димитров, Василка Яверова и Борислав Борисов. Всички свидетели дават показания, че ищецът, заедно със семейството си, цял живот ползва едната половина от построената в имота жилищна сграда, а страните общо ползват дворното място.
Анализът на така установените факти и
обстоятелства по делото налага следните правни изводи:
Целта на установителния иск е да се внесе
яснота, определеност и безспорност в гражданските отношения. Търсената с него
защита се изчерпва в силата на присъдено нещо, с което спорното право се
потвърждава или отрича. Установителният иск е допустим, когато правото на
собственост се оспорва, като неоснователно друго лице твърди, че има права
върху същата вещ или отрича съществуването на тези права у собственика. За да
бъде уважен разглеждания иск ищецът следва да установи по пътя на главното и
пълно доказване наличието на предпоставките за възникване на въведените от него
придобивни основания. Именно
установеността на правото на собственост на ищеца към момента на приключване на
устните състезания по делото, определя изхода от спорното правоотношение.
По делото се установява по безспорен начин, че приживе Марика Иванова Тодорова, починала на 21.07.2003г. (наследодателят на страните) е била собственик на процесния имот. След смъртта на Марика Тодорова, нейните наследници по закон: Н.А.Т.-първият ответник по делото; Василка Асенова Ангелова, починала на 25.05.1997г.; Стефан А.Н., починал на 17.09.2002г. и Снежана Асенова Костадинова, починала на 21.06.2016г., са наследили по ¼ (една четвърт) идеална част от процесния поземлен имот, ведно с построените в него сгради.
От своя страна, наследниците на Василка Асенова Ангелова, Стефан А.Н. и Снежана Асенова Костадинова, а именно: Деница Велинова Михайлова, Валентина Велинова Стоянова, Борислав Велинов Борисов, А.С.А., Здравко С.А., Георги С.А., Величка Костадинова Герасимова, Венцислав Костадинов С. и Стефка Костадинова Стефанова, след смъртта на своите наследодатели, са наследили по 1/12 (една дванадесета) идеална част от процесния поземлен имот, ведно с построените в него сгради.
По този начин, ищецът е станал собственик по наследство на 1/12 ид. ч. от Поземлен имот с идентификатор № 68789.18.391 по КККР на гр. Дупница, ведно с 1/12 идеална част от построените и находящи се в имота: сграда с идентификатор № 68789.18.391.2 и сграда с идентификатор № 68789.18.391.5, а ответникът Н.А.Т. е станал собственик по наследство на 1/4 идеална част от същите, която 1/4 идеална част впоследствие е дарил на ответниците М.Н.А. и Р.Н.А..
Неоснователно е възражението на ответниците, че са придобили собствеността върху процесния имот по силата на давностно владение. В случай на съсобственост, която е възникнала в резултат на наследяване, какъвто е настоящият, до доказване на противното се предполага, че отделният съсобственик, който упражнява фактическа власт върху целия имот, владее своите идеални части и се явява държател по отношение на останалите дялове от правото на собственост. За да бъде трансформирано държането на чуждите идеални части в тяхно владение, съсобственикът следва да обективира спрямо останалите съсобственици такова недвусмислено поведение, от което да им стане ясно, че той отрича техните права и счита целия имот за своя еднолична собственост. Срокът на давностното владение започва да тече от този момент, в който пред останалите съсобственици са извършени недвусмислени действия, сочещи за намерение да настъпи промяна в собствеността. Заплащането на дължимите за имота данъци и такси, както и извършването на разходи за снабдяване с документи за собственост, не са такива недвусмислени действия, тъй като представляват действие на обикновено управление, което всеки от съсобствениците може да извърши. Съдът счита, че ответникът Н.А.Т. не е обективирал поведение пред останалите съсобственици, което да им покаже по недвусмислен начин, че същият е завладял изцяло процесния имот. Такова недвусмислено поведение не се доказва в производството, а напротив-показанията на всички разпитани свидетели с в смисъл, че ищецът, заедно със семейството си цял живот ползва като собствена едната половина от построената в имота жилищна сграда, а страните общо ползват цялото дворно място.
Ползване на част от сградите, построени в имота като собствени не могат да обусловят извод за упражнено от Н.Т. владение на идеалните части на другите съсобственици. Снабдяването с констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание давност и наследство също не е действие, което да доказва владението от страна на ответника на сънаследствените идеални части на останалите съсобственици. За да бъде държането на идеалните части на другите съсобственици трансформирано във владение, Н.Т. е следвало изрично да е уведомил ищеца, че се счита за собственик на съответните техни идеални части, независимо от тяхното одобрение или противопоставяне. В случая ответниците в производството се позовават на фактическа власт върху ½ идеална част от имота, което дори да приемем, че е било осъществявано от тях, това е станало със съгласието на другите съсобственици. Става въпрос за типичен пример за т.н. в доктрината съизволителни и претърпими действия от страна на останалите съсобственици, които изключват качеството владение на упражняваната от Н.Т. фактическа власт върху идеалните части от имота на останалите съсобственици. Не се доказа и твърдението на ответниците, че имало уговорка между бащата на ищеца Стефан А.Н. и ответника Н.Т., след смъртта на майка им Марика Иванова Тодорова, процесният имот да остане в изключителна собственост на ответника Н.Т..
По изложените по-горе съображения съдът намира, че от страна на ответника не е доказано придобиване на собствеността върху ½ ид. ч. от процесния поземлен имот, ведно с построените в него сграда с идентификатор № 68789.18.391.2 и сграда с идентификатор № 68789.18.391.5, поради което и на основание чл.537, ал.2, изр.2 ГПК констативния нотариален акт подлежи на отмяна в частта, с която се засяга неблагоприятно правото на собственост на ищеца.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответниците следва да заплатят на ищеца сторените разноски в производството в размер общо на 450.00 лв., от които: заплатено адвокатско възнаграждение 400.00 лв. и внесена държавна такса за образуване на делото 50.00 лв., за които е представен списък по чл.80 ГПК и надлежни доказателства.
Воден от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Н.А.Т., ЕГН **********, М.Н.А., с ЕГН ********** и Р.Н.А., ЕГН **********,***, правото на собственост на ищеца А.С.А., ЕГН **********, с адрес: *** върху 1/12 ид. част от Поземлен имот с идентификатор № 68789.18.391 по КККР, одобрени със Заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на ИД на АГКК на гр.Дупница, общ. Дупница, обл. Кюстендил, с административен адрес: гр.Дупница, ул. „Цар Симеон Велики“ № 37, с площ от 587 кв.м., номер по предходен план ХVІІ-3970, трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., при граници и съседи на имота: ПИ с идентификатор № 68789.18.392, ПИ с идентификатор № 68789.18.393, ПИ с идентификатор № 68789.18.390, ПИ с идентификатор № 68789.18.387, ПИ с идентификатор № 68789.18.386, ПИ с идентификатор № 68789.18.385 и ПИ с идентификатор № 68789.18.479, ведно с 1/12 идеална част от построените и находящи се в имота: сграда с идентификатор № 68789.18.391.2 със застроена площ от 59 кв.м., брой етажи: един, с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна и сграда с идентификатор № 68789.18.391.5 със застроена площ от 23 кв.м., брой етажи: един, с предназначение: сграда със смесено предназначение.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2, изр.2 ГПК нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание давност и наследство № 70, том II, рег. № 2892, дело № 243 от 2015г. на нотариус Ася Радкова, с район на действие ДРС, с който ответникът Н.А.Т., ЕГН ********** е признат за собственик на 1/2 ид. ч. от Поземлен имот с идентификатор № 68789.18.391 по КККР, одобрени със Заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на ИД на АГКК на гр.Дупница, общ. Дупница, обл. Кюстендил, с административен адрес: гр.Дупница, ул. „Цар Симеон Велики“ № 37, с площ от 587 кв.м., номер по предходен план ХVІІ-3970, трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., при граници и съседи на имота: ПИ с идентификатор № 68789.18.392, ПИ с идентификатор № 68789.18.393, ПИ с идентификатор № 68789.18.390, ПИ с идентификатор № 68789.18.387, ПИ с идентификатор № 68789.18.386, ПИ с идентификатор № 68789.18.385 и ПИ с идентификатор № 68789.18.479, ведно с построените и находящи се в имота: сграда с идентификатор № 68789.18.391.2 със застроена площ от 59 кв.м., брой етажи: един, с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна и сграда с идентификатор № 68789.18.391.5 със застроена площ от 23 кв.м., брой етажи: един, с предназначение: сграда със смесено предназначение– за 1/12 ид. част от този имот.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 ГПК Н.А.Т., ЕГН **********, М.Н.А., с ЕГН ********** и Р.Н.А.,
ЕГН **********,***, да заплатят на А.С.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 450.00 лв., представляваща сторени разноски
в производството.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: