Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /08.07.2020
г.,
гр.
П.В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – П.,
в проведеното на петнадесети юни две хиляди и двадесета
година публично съдебно заседание, в състав:
Районен
съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Иванка Палашева разгледа докладваното от съдията Татарева гр.д. № 625/2019 г. по описа на съда
Производството е по чл. 109 ЗС
Производството е
образувано по предявен от Д.Н.Н. срещу М.Н. Д. иск с правно основание чл. 109
ЗС, с който се иска да се осъди ответникът да премахне незаконна тераса към
етажа си, покрита с дървена конструкция, която тераса е изградена на втори етаж
на сграда с идентификатор *******по КККР
на гр. П., с административен адрес: гр. П., ул. „А.С.“ №**.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Твърди,
че е собственик на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор ******по
КК и КР за гр. П., който имот е съсобствен с ответника. Твърди се, че в
съсобствения между страните имот е построена сграда с идентификатор ****, която
сграда е на два етажа. В исковата молба се излагат доводи, че ищецът притежава
първи етаж от сградата, а ответникът втори етаж от сградата. Сочи се, че
ответникът е извършил реконструкция в етажа си, като е покрила с дървена
конструкция незаконно изградена тераса към етажа й, което е извършено без
съгласието на ищеца. Твърди се, че след изграждането конструкцията сградата
била компрометирана, поради което терасата увиснала над входа към етажа на
ищеца, като от нея падали парчета, които повредили стъпалата под терасата, Моли
да се уважи предявената искова претенция. Претендира се присъждане на разноски.
От ответника е постъпил писмен отговор, в срок- съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 6 ГПК, в който са изложени
доводи за недопустимост и неоснователност на предявения иск. В отговора на
исковата молба се твърди, че процесната тераса е съществувала още към дата на
сключване на договора за покупко-продажба обективиран в нотариален акт от 1997
г., по силата на който договор ответникът е придобил правото на собственост.
Сочи се, че процесната тераса не е изграждана допълнително, освен това се
излага, че терасата е покрита с лека покривна конструкция, за което не се
изисква разрешение. Ответникът твърди, че поддържа процесната сграда в добро
конструктивно състояние. Направено е искане за отхвърляне на исковата
претенция.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд-П.е сезиран с иск с правно основание чл. 109 ЗС, с който се
иска да се осъди ответникът да премахне
незаконна тераса към етажа си, покрита с дървена конструкция, която тераса е
изградена на втори етаж на сграда с
идентификатор *******по КККР на гр. П., с административен адрес: гр. П.,
ул. „А.С.“ №**.
По делото не е спорно, че ищецът е собственик на
идеална част от имот с идентификатор: ******по кадастралната карта за гр. П.,
находящ се в гр. П., ул. ***, който имот е съсобствен с ответника, не се спори
между страните, че в съсобственият им имот е построена сграда с идентификатор ****,
която сграда е на два етажа, като ищецът е собственик на първи етаж от
сградата, а ответникът на втори етаж. Това се установява и от представени по
делото писмени доказателства- Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 126, том V, дело №1878/1997 г. по описа на
Районен съд – П.за нотариалните дела, нотариален акт за покупко-продажба №**, том II, дело № *****г. по описа на Районен съд – П.за
нотариалните дела.
По делото са приети като веществено доказателство 14
бр. снимки на процесната сграда, 10 бр. от които представени от ищеца и 4 бр.
представени от ответника.
По делото е разпитан свидетелят Г.Г., който е във
фактическо съжителство с ищеца. От разпита на същия се установява, че за да се
влезе в дома на ищеца се преминава под процесната тераса, като свидетелят
заявява, че терасата е в лошо състояние, от нея падат парчета мазилка, има
оголена арматура. Сочи, че терасата е увиснала, като с времето това се вижда
все по-ясно. При разпита си свидетелят уточнява, че тераса се държи на две
подпори в предната част на терасата. При разпита си свидетелят заявява, че
процесната тераса била покрита с интернитови плоскости, които са махнати и сега
е покрита с навес.
По делото е разпитан свидетелят С.К., който е във
фактическо съжителство с ответника по делото. При разпита си свидетелят
заявява, че преди вещото лице по делото да направи оглед на място, в края на
терасата е имало поставени ламарини, поради които не е имало проблем с валенето
и оттичането на водата, които ламарини са премахнати от ищеца. Свидетелят сочи,
че терасата е напукана и като са се махнали тенекиите отдолу са се оголили
железата. Свидетелят заявява, че е имало желание да се подсили терасата, тъй
като е в окаяно състояние още от 2015 г., има стърчащи железа, като трябва да
се оправят и челата на терасата и да се подисили, за да не потъва терасата.
Ценени по реда на чл. 172 ГПК съдът изцяло
дава вяра на показанията и на двамата свидетели, доколкото същите са вътрешно
непротиворечиви и се подкрепят от останалия по делото събран доказателствен
материал – съдебно техническата експертиза и снимките приети като веществени
доказателства.
По делото е допусната и приета съдебно-техническа
експертиза изготвена от вещото лице Й.Л.. От заключението на която се
установява, че паричната оценка на разходите за материали и труд за премахване
на процесната тераса е в размер на 373,69 лв. В заключението е посочено, че
процесната тераса, вкл. изградената върху нея дървена конструкция не са
съобразени със строителните правила и норми-противоречат на Наредба № 7 за
правила и нормативи на отделните видове територии, като в заключението
конкретни са посочени нормите, които не са спазени. Посочено е и в
заключението, че са налице деформации – пукнатина, провисване, челото на
терасата е напукано и частично паднало, като е оголена арматура. При
изслушването си вещото лице посочва, че колоните, които държат терасата са на
много голямо разстояние, както и че конструктивно терасата не е изградена
правилно, поради формата си и ширината, като не е подпряна от двете страни
с колони, а само отпред, което се явява недопустимо. Вещото лице заявява, че
дървеният навес направен над терасата не я утежнява, но е възможно при сняг и
лоши климатични условия да натежи допълнително. Вещото лице заявява, че
мазилката е отлюпена и е имало паднали парчета от нея при извършване на огледа.
При изслушването си вещото лице изрично заявява, че ако се премахне терасата
това няма да повлияе на стълбището, което се ползва от ответниците за влизане в
жилището им и то (стълбището) няма да падне. Вещото лице посочва, че за да се
изгради конструкцията над терасата е необходимо издаването на виза за
надстройка. Ценено съобразно
разпоредбата на чл. 202 ГПК съдът дава вяра и на приетото по делото заключение,
доколкото със същото е даден обоснован отговор
на всички поставени въпроси, като вещото лице мотивирано и подробно
отговори и на всички въпроси поставени от страните по делото в съдебните
заседания при изслушването му.
С оглед гореизложената фактическа обстановка, съдът от правна страна приема
следното:
Искът по чл. 109 ЗС е насочен към защита на
правото на собственост от неоснователни действия, които пряко или косвено
пречат, смущават или ограничават правото на собственика да ползва имота
съобразно неговото предназначение. Правото на
собственост се определя в правната доктрина като пълна власт върху вещта, при
която титулярът може да иска от всички останали лица да се въздържат от
въздействия върху собствената му вещ. С приетото Тълкувателно решение № 4/ 2015 година на ОСГК на ВКС по въпросите по
приложение на чл. 109 ЗС се дават следните задължителни разяснения по
приложение на закона и предпоставките да бъде уважена претенция по чл. 109 ЗС,
а именно: негаторният иск е иск за защита на собствеността, но отрицателен,
защото предмет на делото не е нито правото на собственост върху /засегнатия/
имот на ищеца, нито правото на собственост върху /пречещия/ имот на ответника.
Негаторният иск, като иск за защита на собствеността, предоставя правна защита
на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно
въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на
собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта /имота/
според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика. С
предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено
или да бъдат премахнати последиците от него. Съгласно чл. 109 ЗС собственикът
може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да
упражнява своето право. От самия текст на разпоредбата е видно, че двете
задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията
на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да
упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на
ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще
бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика.
Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът
да докаже не само, че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е
осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че
това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за
използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/.
Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това
са недопустими, е конкретна по всяко дело.
Осъществяването на незаконно строителство в
собствен имот, нарушава създадените от благоустройствените
закони ограничения, осигуряващи пълноценното осъществяване на правото на
собственост на всеки имот и съставлява действие, което в нарушение на чл.50 ЗС
води до създаване на състояние, увреждащо съсобствениците. Неспазването на
изискуемите от благоустройствените норми отстояния също може да доведе до
такова състояние. Претендираната защита обаче следва да съответства на
нарушението, т.е. основателно е искане
за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои
неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца.
В конкретния случай, както бе посочено
по-горе, по делото не е спорно, че ищецът е собственик на идеална част от имот с идентификатор: ******по кадастралната
карта за гр. П., находящ се в гр. П., ул. ***, който имот е съсобствен с
ответника, не се спори между страните, че в съсобственият им е построена сграда
с идентификатор ****, която сграда е на два етажа, като ищецът е собственик на
първи етаж от сградата, а ответникът на втори етаж.
От събраните по
делото доказателства, се установява да са налице твърдените от ищеца пречки за
ползване на имота си. В исковата молба ищецът е навел твърдения, че процесната
тераса е в лошо конструктивно състояние, руши се и падащите от нея парчета
мазилка заплашват живота и здравето на живущите в имота на ищеца. И двамата
свидетели при разпита си заявиха, че терасата е в окаяно състояние, като дори и
вещото лице посочи, че при посещението на място на имота е видял паднала
мазилка. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че е налице първата
материално правна предпоставка за уважаване на исковата претенция- доколкото
действително поддържането на терасата в лошо състояние представлява пречка за
ищеца да ползва в пълен обем правото си на собственост, тъй като се установи,
че за да се стигне до входа на сграда ползван от ищеца следва да се премине
през процесната тераса.
Съдът намира, че е налице и втората материално правна предпоставка, а
именно да е налице неоснователно действие от страна на ответника. Както бе
посочено по-горе в мотивите на Тълкувателно решение № 4/ 2015 година на ОСГК на ВКС се приема, че осъществяването на незаконно строителство в собствен имот,
нарушава създадените от благоустройствените закони ограничения, осигуряващи
пълноценното осъществяване на правото на собственост на всеки имот и съставлява
действие, което в нарушение на чл.50 ЗС води до създаване на състояние,
увреждащо съсобствения имот. В конкретния случай от приетата по делото съдебно-техническа експертиза
се установява, че процесната тераса не отговаря на строителните изисквания –
допустимата ширина е 0,90м., а в конкретния случай терасата е с ширина 1,50 м.,
височината на парапета е под допустимата височина, като при изслушването си
вещото лице посочи, че е недопустимо изграждането на тераса по начина, по който
е изградена процесната. Освен това при разпита си вещото лице изрично посочи,
че е направило проверка в Община П.и не са налице издадени строителни книжа по
отношение на процесната постройка. Всичко посочено, води до единственият извод,
че действията на ответника – поддържане на процесната терасата в състоянието, в
което е в момента, се явява неоснователно действие.
За пълнота на изложението следва да се
посочи, че е ирелевантно дали процесната тераса е била построена от
праводателите на ответника или от самият ответник, доколкото процесуалната
легитимация произтича от факта на собственост към момента на предявяване на
исковата молба, по който факт не се спори по делото, в каквато насока са
единствените наведени от ответника твърдения в отговора на исковата молба. Освен
това по делото спорът се състои в това дали изградената тераса съответства на
строителните норми, а не дали изградената в последствие дървена конструкция
върху нея съответства на законовите изисквания, в каквато насока доводи в срока
по чл. 131 ГПК не са наведени от ответника.
Следва да се посочи, че с иска по чл. 109 ЗС се дава защита при нарушаване
на правото на собственост на ищеца не само при наличието на неправомерно
действие от страна на ответника, но и при неправомерно бездействие – поддържане
на едно неправомерно състояние, какъвто е настоящият случай. Съдът намира, че
се явява основателен предявеният иск за премахване на процесната тераса,
доколкото както бе установено от приетата по делото съдебно-техническа
експертиза същата е построена в разрез със строителните норми. Дори и да се
положат грижи и терасата да се отремонтира, вещото лице посочи, че е налице сериозен
конструктивен проблем, който дори е видим – появила се е пукнатина с дължина
3,40 метра. В този ред на мисли следва да се посочи, че всяко отклонение, с
което се нарушават техническите, технологическите, санитарно-хигиенните,
противопожарните и архитектурно-градоустройствените изисквания за строежа и за строителните
планове води до неоснователност на действията. Извършвани от ответника. По
делото се установи, че изначално терасата не е построена в съответствие с
изискванията на закона, както и че не е укрепена надлежно (и от двете страни).
Всичко посочено води до извод за основателност на предявената искова претенция.
По разноските:
При този изход на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сторените по делото разноски, в размер общ размер на 705 лв., от които 450 лв. -
адвокатско възнаграждение, 200 лв. депозит за вещо лице, 50 лв. -държавна такса, 5 лв – такса на
удостоверение, вдоколкото същите са
своевременно поискани, като са представени доказателства, че са реално сторени-
договор за правна зашита и съдействие от 19.09.2019 г. ( л. 7 от делото).
Мотивиран от изложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 109 ЗС, М.Н. Д. ЕГН:
**********, с адрес: *** да премахне тераса, ведно с дървена конструкция върху
нея, която тераса е изградена в източната част на втори етаж на сграда с
индентификатор: *******по по кадастралната
карта за гр. П., изградена в имот с индентификатор ******по кадастралната карта за гр. П., находящ се в гр. П., ул. ***.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М.Н. Д. ЕГН:
**********, с адрес: ***, да заплати на Д.Н.Н.
ЕГН: ********** с адрес: *** на сумата в размер на общо 705 лв. – представляваща разноски направени
пред настоящата инстанция.
Решението
подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му
на сраните, пред Окръжен съд – Пазарджик, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: