№ 4093
гр. София, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г. Гражданско дело №
20221110122057 по описа за 2022 година
Производството е по реда чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба с вх.№ 83833/27.04.2022 г. на Я. Ю. Г.,
ЕГН **********, гр. Н.И., ул. Й.в. № 11, със съдебен адрес: гр. София, ул. П.Б. № 1, ет. 7,
ап. 29, чрез адвокат Ю. Р., срещу Е. Д. Г., ЕГН **********, гр. София, бул. В. № 34, ет.3, и
адрес за призоваване: гр. София, бул. К.М.Л. № 80, със съдебен адрес: гр. София, бул. Т.А.
№ 28, ет.7, чрез адвокат Е. С., с която са предявени при условията на евентуално
съединяване искове, както следва: главен иск с правно основание чл. 23 от ЗЗД за сумата
от 4000 лв., представляща дължима сума от ответника, произтичаща от неизпълнение на
задължението на ответника да обезпечи сключване на предварителен договор между ищцата
и „Ди Ел Естейт“ ЕООД за имот, представляващ апартамент Г03, ет.2, вх.Г, ул. „Г.К“ в
кв. „Кръстова Вада“, гр. София, ведно със законната лихва от 214.44 лв. за периода от
15.10.2021 г. до 25.04.2022 г., на основание чл. 86 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на исковата молба до окончателното плащане; евентуален осъдителен
иск по чл. 55, ал.1, предложение 2-ро от ЗЗД за сумата от 2000 лв., с която сума
ответницата неоснователно се е обогатила, ведно със законната лихва от 107.22 лв. за
периода от 15.10.2021 г. до 25.04.2022 г., на основание чл. 86 от ЗЗД, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 05.10.2021 г. ищцата е превела в полза на
ответника сумата от 2000 лв. като задатък за закупуване от ищцата на имот в затворен
комплекс Премиум Резиденс в кв. Кръстова вада, гр. София, представляващ Апартамент №
Г03, ет. 2, вх. Г, ул. Ген. Иван Колев. Сочи, че заплатената сума е предоставена като
гаранция за сключване на предварителен договор за придобиването на посочения имот,
между ищцата и собственика на имота – дружеството „Ди Ел Естейт“ ЕООД, ЕИК
*********, в качеството на продавач. Твърди, че ответницата е обещала да обезпечи
сключването на предварителния договор от името на продавача. Сочи, че към момента на
получаване на задатъка от ответницата, апартаментът вече е бил продаден на самата
ответница, по силата на Предварителен договор от 07.06.2021 г. Твърди, че съгласно
1
уговореното, наличният предварителен договор е следвало да бъде прекратен и ответницата
да организира сключването на нов такъв между ищцата и продавача за същия апартамент и
същата продажна цена, а именно 211350 лв. По този начин, ответницата обещала
извършването на действие от едно трето лице – продавача. Независимо от това обаче,
подобно действие не било осъществено от ответницата и тя не съдействала за
придобиването на апартамента от ищцата. Сочи, че ответницата била уведомена
посредством връчена й нотариална покана на 07.03.2022 г., с която й бил предоставен
разумен срок да възстанови единствено предоставения от страна на ищцата задатък, без да
се търси последния в двоен размер с оглед обезщетяването на вредите от несключването на
предварителен договор за закупуване на имота. Въпреки това ответницата не възстановила
получената от нея сума. Моли съда да уважи исковата претенция. Претендират разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, като
оспорва предявения иск. Твърди, че на 07.06.2021 г. е сключила предварителен договор с
„Ди Ел Естейт“ ЕООД за закупуването на апартамент Г03, ет. 2, вх. Г, но известно време по-
късно е решила да закупи друг апартамент, находящ се на по-висок етаж, с по-голяма площ
и по-висока цена. Поради това била публикувана обява за продажбата на имота, за която
отговарял брокерът Инга Новгоредцева. Обявената цена възлизала на 117 000 евро. Поради
проявения интерес към обявата, брокерката свързала ищцата с ответницата, като двете се
договорили, че за да стане възможно закупуване на апартамента от ищцата, ответницата ще
прекрати своя предварителен договор с продавача и вместо нея, такъв ще бъде сключен
между ищцата и продавача. Като насрещна престация на задължението на Е. Г., да прекрати
своя предварителен договор и да осигури съгласието на продавача за сключването на нов с
ищцата, последната се съгласила да заплати на ответницата сумата от 8937 евро или
17479.25 лв., като част от обявената цена от 117 000 евро, а разликата от 108.063 евро,
ищцата е следвало да заплати на продавача като продажна цена.
В потвърждение на така сключения договор с ищцата и за обезпечение на
изпълнението му, тя превела и процесния задатък от 2000 лв. по сметка на ответницата,
който следвало да бъде приспаднат от паричното задължение към ответницата. В
изпълнение на договора, ответницата организирала среща с представител на продавача, като
уговорката била потвърдена от ищцата и чрез размЯ. на електронни съобщения през
приложението Вайбър. На 18.10.2021 г. срещата е проведена. На срещата ищцата отишла
сама, а по време на срещата представителят на продавача потвърдил пред нея, че
уговорената между страните по делото схема може да бъде реализирана – предварителният
договор с Е. Г. да бъде прекратен и на негово място за същата цена от 108063 евро да бъде
сключен такъв с Я. Г.. Поради изтекла лична карта на ищцата, страните се договорили да
продължат с изпълнението на схемата, след като ищцата поднови документа си за
самоличност. Непосредствено след срещата между страните била разменена кореспонденция
по вайбър, като ищцата отново потвърдила постигнатите уговорки и начина на плащане.
След този момент Я. Г. не се обадила повече и вместо това изпратила нотариална покана,
чрез която поискала да й бъде върната сумата от 2000 лева, която е заплатила като задатък,
тъй като се отказвала от подписването на предварителен договор и покупката на
апартамента. Мотивите й били, че ищцата се разочаровала от това, че по време на срещата с
представителя на продавача е научила, че следвало да заплати 108000 евро към продавача и
8000 евро към ответницата като физическо лице. Впоследствие ответницата научила, че
ищцата е сключила предварителен договор за друг имот в същата сграда. Поради
посочените обстоятелства, ответницата не успяла да се освободи от предварителния договор
и в крайна сметка е била принудена да закупи апартамента и да се откаже от покупката на
по-голямото жилище. Счита, че главният иск е неоснователен, тъй като ответницата като
страна по посоченото ненаименувано съглашение (договор) между страните, е била изрядна
страна и е изпълнила задълженията си по същия и че не е налице основание да върне
получения задатък по него. Счита, че именно ищцата е неизправната страна по договора
2
помежду им и с поведението си е нарушила същия, поради което не й се дължи връщане на
получената сума. Счита за неоснователен и предявения в условията на евентуалност иск по
чл. 55, ал. 1, предложение 2-ро от ЗЗД. Счита за неоснователно и претендираното
обезщетение за забава. Моли съда да отхвърли предявените искови претенции и да му
присъди разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По делото са представени и събрани писмени и гласни доказателства, от които се
установява, че между ответницата и „Ди Ел Естейт“ ЕООД е бил сключен предварителен
договор за покупко-продажба на право на собственост върху недвижим имот и извършване
на строителство от 07.06.2021 г. за самостоятелен обект, индивидуализиран, съгласно
одобрените проекти и представляващ Апартамент № Г03, разположен на 2 етаж във вх. Г,
блок 2 на кота +2,65 м., със застроена площ от 75.36 кв.м., в жилищен комплекс от затворен
тип, наречен „Премиум Резиденс“, находящ се в Имот с идентификатор 68134.1007.2626,
подробно описан в Договора, за сумата от 211350 лева с включен ДДС. В договора е описана
схема на разплащане, както следва: 2000 лв. се заплащат в срок до пет дни от датата на
подписването на Договора, както и сума в размер на 19135 лв. в срок до 10.12.2021 г.; сума в
размер на 84540 лв. с банков ипотечен кредит до пет работни дни, считано от
кумулативното изпълнение на сключването на окончателен договор във формата на
нотариален акт за обекта и представяне на удостоверение за вписвания, отбелязвания и
заличавания за обекта от Агенция по вписванията; сума от 84540 лв. с банков ипотечен
кредит в срок до пет работни дни от получаването на Констативен акт (образец 15) и
уведомяването и снабдяването на купувача с надлежния документ, доказващ настъпването
на това обстоятелство; сума от 21135 лв. с банков ипотечен кредит в срок до пет работни
дни от въвеждането на Комплекса в законна експлоатация и получаване на Удостоверение за
въвеждане в експлоатация или Разрешение за ползване и уведомяването и снабдяването на
купувача с надлежен документ, доказващ настъпването на посоченото обстоятелство.
Всички суми са с включен ДДС.
Видно от представеното заверено копие на Платежно нареждане от 05.10.2021 г. на
„ПИБ“ АД, с което Я. Ю. Г. е превела сумата от 2000 лв. на Е. Д. Г. с основание „стоп
капаро апартамент Кръстова вада“.
На ответницата била връчена Нотариална покана Акт № 39, том $$, рег. № 3810 от
18.02.2022 г. на 07.03.2022 г., като в разписката не е посочено нито името, нито
регистрационния номер на нотариуса в Нотариалната камара. Заверено копие на Нотариална
покана с рег. № 2810 от 18.02.2022 г. на Нотариус Дахтеров е представено от ответницата,
която е представила и заверено копие на цитираната разписка.
Представени са два броя нотариални актове, от които се установява, че ответницата е
закупила процесния имот, съгласно сключения между нея и „Ди Ел Естейт“ ЕООД имот на
29.07.2022 г. и на уговорената цена в предварителния договор, а ищцата е закупила на
26.08.2022 г. друг имот от същото дружество, находящ се в същия комплекс, представляващ
Апартамент № Г02, разположен на първи партерен етаж във вход Г, блок 2, на кота +0.00
метра със застроена площ от 74.81 кв.м., представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 68134.1007.2626.3.2, както и мазе и гараж, описани подробно в Акта, за сума
в общ размер от 265527.00 лв. с ДДС, като апартаментът е с цена от 220543 лв.
По реда на чл. 176 от ГПК ищцата е обяснила в съдебно заседание, че е ползвала
телефон с номер ********** през периода от 05.10.2021 г. до 18.10.2021 г. и е отговорила
утвърдително за сключването на предварителен договор за друг апартамент, различен от Г03
с „ДИ ЕЛ ЕСТЕЙТ“ ЕООД.
Допуснатата и изслушана в съдебно заседание съдебно-техническа експертиза е
3
извършила проверка в мобилния апарат, ползван от ответницата с номер **********, като е
установила, че в същия има инсталирано приложение Вайбър. Установено е наличието на
контакт с наименование Yana – Potential Buyer Very Nice и телефонен номер за този контакт:
++359*********. Вещото лице е установило три поредни сесии за проведена комуникация
между телефонните номера на ответницата и на ищцата, проведени последователно на 16,
17 и 18 октомври 2021 г., като са приложени екранни снимки на съответните съобщения.
Видно от екранните снимки, в същите се съдържа размЯ. на съобщения от 18.10.2021 г.,
както следва: от ответницата: „117000 – 108063 = 8937 евро“; „8 937 евро по 1,95583=17 479,
25 лева“ и отговор от ищцата: „Значи ще бъдат приготвени кеш 15480 (минус 2 000 капаро
преведено на теб)“; ответницата: „Да“, „Така е ОК и за теб, нали, Янче?“, „Иначе аз няма как
да се откажа от този апартамент и да си закупя по-скъпия“; ищцата: „Да, нали казах и по
телефона“, „Напълно ок е за мен“; ответницата: „Добре, така да бъде“.
Вещото лице е проверило и мобилния телефон на ищцата, като не е установен запис
на контакт с номер **********.
Свидетелят Александър Ганчев, воден от ищеца, обяснява, че познава ищцата от
6-7 години, тъй като е приятелка на брат му. Поради юридическото му образование,
свидетелят е давал съвети на ищцата, в това число и за съвет, свързан със закупуване на
имот. Последният път, когато го потърсила за съвет, било на рождения ден на брат му.
Ищцата позвънила на свидетеля във връзка с подаръка за брат му и споделила, че има
проблем, че искали да я измамят. Обяснила, че са харесали един апартамент „на зелено“ в
кв. Кръстова вада, без комисионна и с много хубаво разположението. Свидетелят
преразказва разговора си с ищцата, която е обяснила, че е отишла на среща с инвеститора и
по време на срещата се появила жена, която се представила за собственик и се казвала Е. Г..
Свидетелят не познава Е. Г., но е говорил с нея по молба на ищцата, която била много
притеснена. Ищцата споделила, че цената, която била обявена на сайт, за която били
говорили и начина на разплащане се оказали различни от това, което първоначално беше
обявено в обявата на уебсайта. Ищцата била намерила обявата през голям сайт за имоти. Е.
казала на ищцата, че част от плащането трябва да е в брой лично на нея и то предварително.
Ищцата била притеснена, тъй като нямала тези пари и поискала от свидетеля да разговаря с
Е. и да й обясни ситуацията. Свидетелят разговарял с ответницата по телефона и й обяснил,
че ищцата щяла да закупи имота с банков кредит, както и че в уебсайта има схема за
плащане и ищцата иска да купи по схемата, която е описана в сайта. Сумата възлизала на 17
000 лева. Ищцата имала притеснения да заплаща сума в брой и свидетелят обяснил на
ответницата, че по закон сума над 10 000 лева не може да се заплаща в брой. Е. отговорила
на свидетеля, че е собственик. Възникнал спор относно собствеността между свидетеля и
ответницата, която заявила, че тези пари й трябвали, защото щяла да закупува друг, по-
голям апартамент. Цената на имота била 117 000 евро, ищцата изпратила на свидетеля
снимка на обявата, в която били описани цената, начина на плащане и описание на имота.
Свидетелката Кудельская, водена от ответника, обяснява, че работи като мениджър,
отдел „Продажби“ на имоти във фирма „Ди Ел Естейт“ ЕООД. Познава ответницата като
купувач на апартамент в комплекса. В началото на месец юни 2021 г. ответницата се
обадила на свидетелката във връзка с един апартамент в комплекса, с интерес за закупуване
на жилище и я помолила да изпрати подробна информация. След като й изпратила исканата
информация, последвали обаждания за цената и плащането и тя си избрала апартамента.
Ответницата е ходила в офиса на фирмата. Ответницата капарирала процесния апартамент.
Свидетелката обяснява, че капарирането е чрез внасяне на 2000 лева по банкова сметка и
сключване на предварителен договор. Следващите плащания били по схема. Следвало да се
доплати още 10 процента и останалите суми при снабдяване с Акт 14 и на Акт 15.
Ответницата заявила, че щяла да заплати с банков кредит. Имотът, който ответницата
харесала бил в сграда „Г“, която е с един вход, на втори етаж, ап. Г03. Свидетелката
обяснява начина, по който фирмата работи, като до окончателната сделка тя представлява
4
компанията, в това число и пред нотариус с пълномощно от компанията. Обяснява, че
познава ищцата, довела я ответницата. Последната се обадила за да провери дали има
възможност да си избере друг апартамент в комплекса, защото го е харесала повече.
Седмица преди това той е бил зает, но се е освободил. Ответницата казала, че щяла да опита
да предложи капарирания от нея апартамент. В предварителния договор имало такава
клауза, при която се допуска трети лица да встъпят в договор на предишния купувач.
Ответницата поискала осъществяване на среща с потенциален купувач за нейния апартамент
преди да капарира следващия, който била харесала. Срещата се осъществила в края на деня.
Апартаментът, който харесала ответницата, който бил по-голям, бил на цена малко по-малко
от 120 000 евро, към 117 000 евро. Ответницата завела ищцата при свидетелката. Ищцата
задавала въпроси и свидетелката й обяснила за апартамента, показала й архитектурните
проекти. За схемата на плащане говорили, за цената на имота към дружеството-продавач и
дали ще се променя в бъдеше, дали работят с банкови кредити.
Свидетелката обяснява, че е била с убеждението, че ищцата и ответницата се били
разбрали за продажната цена на апартамента. Тъй като Е. го била капарирала, Я. трябвало да
й покрие сумата за „стоп капарото“. Имало разлика в обявената продажна цена от
дружеството и тази, искана от ответницата. Свидетелката уверила ищцата, че цената се
запазва, както е по предварителния договор. Е. огласила цената, която иска, на срещата
между свидетелката и страните, и казала, че й е необходима сумата за по-големия
апартамент. Свидетелката знаела, че ищцата и ответницата предварително се били разбрали
за заплащането преди срещата и всичко е било ясно. Ищцата се интересувала за самия
апартамент: къде се намира и как е разположен. На тази среща предварителен договор с
ищцата не бил подписван и тя не била предоставила личните си данни. За да може ищцата
да закупи имота, трябвало да се прекрати договор с ответницата, да й се възстановят
заплатените суми по него и в същия ден да се подпише договор с новия купувач и да се
извърши връщане на парите на първия купувач. Цената на апартамент Г03 била 108 000 евро
с ДДС. По-късно ищцата отправила запитване за друг апартамент в същата сграда. Ищцата
избрала апартамент на партерния етаж и изпратила документите и го капарирала. Когато
свидетелката попитала ищцата за първоначалния апартамент, тя отговорила, че щели да се
разберат с ответницата. Ищцата купила партерния апартамент Г02, с банков кредит на Акт
14. На срещата в офиса ищцата била сама. Свидетелката обяснява също, че работят и с
брокери, но ако някой хареса имот, може да се свърже с нея и да закупи директно имота.
Сумата от 108 000 евро била цената за апартамента, по който ответницата имала
предварителен договор с продавача. Ищцата закупила друг имот, апартамент Г02, по-малък
и по-евтин. По време на срещата цената на Г03 е била обявена. За услуга за прекратяване на
договор и сключване на нов не се заплаща допълнително и не се оскъпява цената на
апартамента. Свидетелката не била искала от ищцата да прави плащане в брой.
Дадените от двете страни разяснения (обяснения), извън тези, дадени по реда на чл.
176 от ГПК, не се обсъждат от съда, тъй като в същите няма изявления, с които се признават
неизгодни за съответната страна обстоятелства, а подкрепят и допълват изложените в
исковата молба и в отговора на исковата молба твърдения и тези на всяка от страните и не
съставляват доказателство по смисъла на ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗЗД, този, който е обещал задължението или
действието на едно трето лице, е длъжен да обезщети другата страна, ако третото лице
откаже да се задължи или ако не извърши обещаното действие. В настоящия случай се
твърди, че е налице неизпълнение на задължение, поето от ответника да обезпечи сключване
на предварителен договор между ищцата и „Ди Ел Естейт“ ЕООД за имот, представляващ
апартамент Г03, ет.2, вх.Г, ул. „Г.К“ в кв. „Кръстова Вада“, гр. София. Предвид това, че
страните не са сключвали писмен договор и такъв не е представен по делото, твърдените в
исковата молба уговорки не се установяват по безспорен начин. Не се установяват
безспорно съдържанието на клаузите на постигнато устно споразумение между страните,
5
тъй като липсват доказателства относно това за какво точно са се уговорили те – не се
установява ответницата да е поела задължение да осигури, респективно да обезпечи (както
се твърди в исковата молба) сключване на договор за покупко-продажба на процесния имот
от страна на „Ди Ел Естейт“ ЕООД, нито че ищцата се е съгласила да заплати опредЕ. сума
лично на ответницата за осъществяване на твърдЯ.та продажба на посочения имот.
Ответницата оспорва да се е задължила да осигури подписването на договор за покупко-
продажба на имота, а че се е съгласила да осигури съдействието на продавача и съгласието
му за прекратяването на единия предварителен договор (този с ответницата) и подписването
на нов такъв (с ищцата). Ответницата също така твърди, че се е съгласила да стори това при
задължение на ищцата да й заплати сумата от 8937 евро като възнаграждение по договора.
Ищцата на своя страна оспорва да се е съгласявала да заплаща посочената сума от 8937 евро
на ответницата за осигуряване съдействието на продавача на имота. От събраните по делото
гласни и писмени доказателства, в това число и от изслушаната съдебно-техническа
експертиза не се достига до единствено възможен извод относно съдържанието на
сключения между страните ненаименуван договор, поради което не може да се изведат и
задълженията на страните по него.
От представената вайбър кореспонденция, установена и от СТЕ, която съдът приема,
че е проведена от страните, тъй като същата е налична в мобилното устройство на
ответницата и се установява, че не може да бъде манипулирана от същата, на 18.10.2021 г.
ответницата е изпратила две съобщения относно суми, както следва: „117000 – 108063 =
8937 евро“ и „8937 евро по 1,95583=17479,25 лева“, а отговорът на ищцата е: „Значи ще
бъдат приготвени кеш 15480лв. (минус 2000 капаро преведено на теб)“. Следва
потвърждение от страна на ответницата и въпрос към ищцата дали това е добре за нея и
обяснение, че иначе няма как ответницата да се откаже от този апартамент и да си закупи
по-скъпия. Ищцата е потвърдила, че за нея това е добре и че вече е потвърдила по телефона,
като още веднъж е изписала, че това е напълно ок за нея. От така изведения запис обаче
съдът не може да достигне до заключение цитираните изчисления какво представляват и за
какво се отнасят, как се извеждат, както и кому са дължими посочените от ищцата 15480
лева като разлика от сумата 17479.25 лв. след приспадане на заплатено вече капаро от 2000
лв. Не става ясно какви са били уговорките, осъществени при разговор, тъй като не са
включени в разменената кореспонденция. Яснота в тази насока не внасят и гласните
доказателства, събрани чрез разпитите на свидетелите.
При липса на яснота относно съдържанието на сключения между страните договор,
съдът счита, че искът по чл. 23 от ЗЗД се явява неоснователен и недоказан. Не се установява
поето задължение от страна на ответника да осигури подписването от страна на продавача
на договор за продажба на процесния имот. От друга страна, ако ответникът е приел такова
задължение, не се установява срещу каква насрещна престация се е съгласил да извърши
това.
По отношение на предявения в условията на евентуалност иск е с правно основание
чл.55, ал.1, предл. 2-ро от ЗЗД, който за да бъде уважен е необходимо да се установи
извършено от ищеца към ответника плащане, за което основанието не е било осъществено.
Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с
оглед неосъществено, или отпаднало основание, е длъжен да го върне. При втория
фактически състав по чл. 55, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД, основанието не е било осъществено
при получаване на престацията. Предпоставка за връщане на даденото по всеки един от
кондикционните искове, уредени в чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, е липсата на основание за задържане
на полученото. Поради това, ако получилият облагата не докаже по несъмнен начин, че има
основание да я задържи, той държи връщането (вж. в тази насока Решение №
739/15.11.2010 г., постановено по гр.д.№ 316/2010 г. по описа на ВКС, ІV г.о.).
По делото не се спори и от представените по делото писмени доказателства се
6
установява, че ответницата е получила от ищцата сумата от 2000 лв. като стоп капаро
апартамент относно процесния апартамент, като в исковата молба се сочи като основание за
това плащане сключен между страните ненаименуван договор по реда на чл. 23 от ЗЗД.
Както вече се посочи в мотивите по-горе, клаузите на сключения между страните договор не
са установени по безспорен начин в настоящия процес, предвид насрещно оспорване на
твърдените от всяка страна такива. За да се приеме, че не е било осъществено основанието,
поради което е извършено плащането в полза на ответницата, следва да бъде установено по
безспорен начин какво е било основанието. Твърдението на ищцата е, че основанието, което
не се е осъществило е, че ответницата, като обещател на задължението на продавача да
продаде имота на ищцата, е задължение, което не е било изпълнено, поради което
основанието не се е осъществило и ответницата дължи връщане на сумата, с която се е
обогатила за сметка на ищцата. Това твърдение е оспорено и не е установено чрез главно и
пълно доказване по делото.
От своя страна, ответницата твърди, че е обещала на ищцата да й осигури съдействие
от страна на продавача на имота, както и да поиска прекратяване на предварителния
договор между самата нея и продавача на имота и да съдейства за сключване на нов
предварителен договор между ищцата и продавача на имота, но срещу сумата от 8937 евро
като възнаграждение за поетите задължения. Същата оспорва, че дължи връщане на
заплатените й 2000 лв. капаро, тъй като е изпълнила задължението си да осигури съдействие
на продавача на имота и е свързала ищцата с продавача, като по този начин, ищцата без да
изпълни задължението си да заплати уговорената сума в цялост, е сключила с продавача
предварителен договор за покупко-продажба на друг имот, който в последствие е
придобила.
Съдът счита, че при събраните доказателства и установената чрез тях фактическа
обстановка, че страните в действителност са сключили договор, при който едната страна,
като обещател, е поела задължение за осигуряването на действията на едно трето лице, а
другата страна се е задължила да заплати опредЕ. сума като възнаграждение. За какво точно
действие обаче се е задължила ответницата да осигури от страна на третото лице и дали това
е било именно сключване на договор за покупко-продажба не се доказва, както и не се
доказва уговореното възнаграждение, дължимо в полза на обещателя. Предвид това, съдът
счита, че не е установено основанието, чието осъществяване ищецът твърди, че не се е
осъществило, поради което и исковата претенция се явява недоказана и неоснователна. За
ищеца остава отворен пътя да търси заплатената от него сума на някое от другите,
предвидени в чл. 55, ал. 1 от ЗЗД основания, или по реда на чл. 59 от ЗЗД.
При неоснователност на иска по чл. 23 от ЗЗД и евентуалния иск по чл. 55, ал. 1,
предложение второ от ЗЗД за главниците, неоснователни се явяват и съответните искове за
лихви върху тези главници.
При този изход на спора на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да бъдат
присъдени сторените в настоящото производство разноски. Ищцовата страна е възразила
срещу прекомерност на претендираното възнаграждение за адвокат на ответника.
Ответникът е направил разноски за депозит за вещо лице в размер на 500 лв. и е ангажирал
адвокатска защита, като в Договора за правна защита и съдействие страните са договорили,
че представителството се предоставя при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предложение 2-ро
от Закона за адвокатурата. В представения списък по чл. 80 ГПК от страната са посочени
размери на възнагражденията по всеки отделен иск, като същите са определени от
пълномощника на ответницата, съгласно Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в редакцията й от 04.11.2022 г. Съдът обаче счита, че
приложимата редакция на Наредбата в настоящия случай е онази, действала към момента на
образуване на делото, а не към момента на неговото приключване, тъй като моментът, към
който се ангажира адвокатската услуга е този на получаване на преписите от исковата молба
7
и доказателствата или най-късно към момента на изготвяне на отговора на исковата молба,
подаден чрез пълномощник – 16.08.2022 г. Ето защо, следва дължимите в полза на адвокат
Е. С. суми по предявените и отхвърлени искове, да се присъдят в размерите, предвидени в
Наредбата в редакцията й преди 04.11.2022 г., а именно: 315 лв. по главно предявените
искове по чл. 23 от ЗЗД и лихви върху главницата в общ размер от 4214.44 лв., както и по
евентуално предявените искове в размер на 300 лв. Съдът счита, че това са размерите, които
следва да се определят, съгласно Наредбата, предвид обстоятелството, че интересът, който е
определящ в чл. 7, ал. 2 се явява цената на иска, а цената на всеки иск се определя,
съобразно ГПК и съставлява съвкупност от всички претендирани суми, съгласно чл. 69, ал. 1
от ГПК, когато се претендира парично вземане. Главницата и лихвите представляват един
общ интерес и формират цената на един иск, върху която се определя и съответната
държавна такса и следва да се определя и съответното адвокатско възнаграждение по
Наредбата. Върху така определените размери следва да се присъди и 20 % за данък добавена
стойност, тъй като адвокат Е., пълномощник на ответницата, е регистриран по ЗДДС.
Общата сума, която следва да се присъди на адвокат С. възлиза на 738 лв. с ДДС.
При този изход от спора ищецът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Я. Ю. Г., ЕГН **********, гр. Н.И., ул. Й.в. № 11, със
съдебен адрес: гр. София, ул. П.Б. № 1, ет. 7, ап. 29, чрез адвокат Ю. Р., срещу Е. Д. Г.,
ЕГН **********, гр. София, бул. В. № 34, ет.3, и адрес за призоваване: гр. София, бул.
К.М.Л. № 80, със съдебен адрес: гр. София, бул. Т.А. № 28, ет. 7, чрез адвокат Е. С., главен
иск с правно основание чл. 23 от ЗЗД за сумата от 4000 лв. (четири хиляди лева),
представляща дължима сума от ответника, произтичаща от неизпълнение на задължението
на ответника да обезпечи сключване на предварителен договор между ищцата и „Ди Ел
Естейт“ ЕООД за имот, представляващ апартамент Г03, ет.2, вх.Г, ул. „Г.К“ в кв. „Кръстова
Вада“, гр. София, ведно със законната лихва от 214.44 лв. (двеста и четиринадесет лева и
четиридесет и четири стотинки) за периода от 15.10.2021 г. до 25.04.2022 г., на основание
чл. 86 от ЗЗД и законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Я. Ю. Г., ЕГН **********, гр. Н.И., ул. Й.в. № 11, със
съдебен адрес: гр. София, ул. П.Б. № 1, ет. 7, ап. 29, чрез адвокат Ю. Р., срещу Е. Д. Г., ЕГН
**********, гр. София, бул. В. № 34, ет.3, и адрес за призоваване: гр. София, бул. К.М.Л. №
80, със съдебен адрес: гр. София, бул. Т.А. № 28, ет. 7, чрез адвокат Е. С., при условията на
евентуалност осъдителен иск по чл. 55, ал.1, предложение 2-ро от ЗЗД за сумата от 2000
лв. (две хиляди лева), с която сума ответницата неоснователно се е обогатила, ведно със
законната лихва от 107.22 лв. (сто и седем лева и двадесет и две стотинки) за периода от
15.10.2021 г. до 25.04.2022 г., на основание чл. 86 от ЗЗД, и законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното плащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА Я. Ю. Г., ЕГН **********, гр. Н.И., ул. Й.в. № 11, да заплати на Е. Д. Г.,
ЕГН **********, гр. София, бул. В. № 34, ет.3, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в
размер на 500 лева (петстотин лева) за разноски по делото за депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА Я. Ю. Г., ЕГН **********, гр. Н.И., ул. Й.в. № 11, да заплати на адвокат
Е. Е. С. от САК с личен № **********, адрес на кантората: гр. София, бул. Т.А. № 28, ет. 7,
8
сумата от 738 лева (седемстотин тридесет и осем лева) с вкл. ДДС за предоставена на ищеца
безплатна правна помощ и съдействие по делото, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9