Р Е Ш Е Н И Е
№ 35, 05.06.2019г., гр.Бургас
В ИМ Е Т О Н А Н А Р О Д А
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС, гражданска колегия,
на осми май две хиляди и деветнадесета година,
в публично заседание, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Манкова
ЧЛЕНОВЕ: Мария Тончева
Иван Воденичаров
Секретар Пенка Шивачева
Прокурор
К. разгледа докладваното от съдия Тончева
гр.д. № 106/2019 г. на Апелативен съд–Б. ,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. С. К. от гр. Б., подадена чрез пълномощника й адв. Я. от САК против решение № 297/31.07.2018г., постановено по гр.д. № 417/2017г. на Б. кия окръжен съд в частта му, с която е отхвърлен предявения от нея против „Б“ ЕООД-гр. С. иск по чл.108 ЗС.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението в обжалваната му част като се оспорват изводите на съда и изложените в тяхна подкрепа правни аргументи. Твърди се, че съдът неправилно е приел за недоказано претендираното от ищцата право на собственост върху 1/2 ид. част от процесния имот. Намира, че неправилно съдът е приел, че макар и да не е участвала в производството по гр.д. № 1892/2010г. на БОС и съдебният акт да й непротивопоставим, влязлото в сила решение по това дело обвързвало ищцата поради това, че била правоприемник на купувача по нищожната сделка З. Д. Сочи, че ищцата не е универсален правоприемнпник на купувача Д. поради прекратяване на брака им преди постановяване на това решение. Подържа, че липсата на обвързваща сила на посочения съдебен акт спрямо ищцата е констатирана и от ВКС в производство по отмяна по чл.303 ГПК, образувано по молба на ищцата. Счита, че ищцата е доказала положителната процесуална предпоставка за уважаване на иска й по чл.108 ЗС.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от ответниците на така подадената от ищцата въззивна жалба.
С определение в закрито заседание от 28.03.2019г. Б. апелативен съд е приел подадената въззивна жалба за процесуално допустима.
Постановеното от Б. окръжен съд решение, преценено съобразно изискванията на чл.269 ГПК, въззивната инстанция намира за валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в законен състав, по надлежно предявен иск и редовно развило се допустимо исково производство.
Б. апелативен съд като взе предвид оплакванията и исканията в жалбата, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и като съобрази законовите разпоредби, приема следното:
Предмет на първоинстанционното производство са предявени от ищцата А. от гр. Б. срещу ответниците „Б“ ЕООД-С.и Т. З. А. /конституирана на мястото на починалия ответник – неин баща З. / обективно съединени искове, с които иска да бъде прието за установено, че сключения с нот.акт № 21/12.02.2010г. договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в гр. Б., ул.“Ц.С. I“ № 64 е нищожен на основание чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД, а на основание чл.108 ЗС моли съдът да я признае за собственик на 1/2 ид.част от процесния имот да бъде осъден ответникът „Б“ ЕООД-София да й предаде владението върху същия имот.
С обжалваното решение Б. окръжен съд е обявил за нищожен посочения договор за покупко продажба до размер на 1/2 ид.част от продадения на ответното дружество недвижим имот, в която част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Предмет на настоящото въззивно производство е частта от решението на Б. окръжен съд, с която съдът е отхвърлил предявеният от ищцата А. иск за предаване на основание чл.108 ЗС владението на собствената й 1/2 ид.част от същия имот.
За да бъде основателна и уважена тази ищцова претенция следва да са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.108 ЗС, дадени при условията на кумулативност като ищцата трябва да установи, преди всичко, че е носител на правото на собственост върху процесния недвижим имот, както и че имотът се намира във владение на ответното дружество, което владеене да е без правно основание. Липсата на коя да е от тези предпоставки води до отхвърляне на предявения ревандикационен иск.
Ищцата претендира право на собственост върху процесния имот като основава претенцията си на сделката, обективирана в нот.акт № 77 от 13.05.2002г., с който собственикът към този момент на имота М. го продава на З. Д. Предвид, че към този момент купувачът З. Д. и ищцата А. са съпрузи независимо, че като купувач по тази сделка е участвал само З. Д. правото на собственост върху имота съгласно чл.19, ал.3 СК /отм./ и установената съдебна практика е придобито от двамата в режим на СИО. Така придобитата от двамата съпрузи собственост върху имота с прекратяване на брака им с решение на Б. районен съд от 27.10.2003г., постановено по гр.д. № 1882/2003г. се е превърнала в обикновена бездялова съсобственост.
Не е спорно, че с решение от 12.01.2001г. по гр.д. № 1892/2010г. Б. окръжен съд е обявил за нищожен на основание чл.40 вр. чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД договорът за покупко-продажба на процесния имот, извършен с посочения нотариален акт № 77/2002г. От това решение възниква и спорният между страните въпрос, останал за разрешаване и във въззивното производство, отнасящ се до обвързаността на ищцата от така постановеното решение, респ. за наличие на първата предпоставка, необходима за уважаване на искът й по чл.108 ЗС.
Въззивният съд счита, че макар ищцата А. да не е участвала в производството по посоченото дело същата е обвързана с постановеното решение по това дело, по което е участвал бившия й съпруг З. . Това е така, тъй като искът за нищожност поради нарушаване на добрите нрави по чл.26, ал.1, предл.3 във вр. чл.40 ЗЗД, който е уважен в посочения исков процес, е установителен. За да обяви сключеният между М. чрез пълномощника му С. М. като продавач и З. Д. като купувач договор за продажба на процесния имот за нищожен съдът по посоченото дело е приел, че сделката е извършена във вреда на представлявания, което е в противоречие на добрите нрави и обществено нетърпимо. По своя характер съдебното решение по този иск е декларативно като установява към момента на сключване на сделката наличието на толкова съществен порок, който й пречи да породи правно действие и я е превръща в правно нищо. Предвид, че към момента на сключване на сделката през 2002г. З.Д. е изразил обща единна воля за закупуване на имота, придобит в СИО, без участието на съпругата А. , следва да се приеме, че решението на съда трябва да е еднакво по отношение на двамата макар и искът за нищожност да е предявен след развода. Недопустимо е при придобиване на имот по сделка с участието само на единия съпруг като купувач, при която като последица възниква бездялова съсобственост на СИО за неучаствалия в сделката съпруг и чийто брак е прекратен преди завеждане на иска за нищожност на придобитата сделка, да се стигне до евентуално противоречиви съдебни решения при самостоятелни процеси. В такава специфична хипотеза естеството на спорното правоотношение налага решението по иска за нищожност да е еднакво спрямо бившите съпрузи, т.е. налице е необходимо другарство по смисъла на чл.216, ал.2 ГПК. Доколкото в цитираното решение на ВКС № 157 от 10.07.2014г. по гр.д. № 7651/2013г. на IV г.о. е прието обратното, същото не се ползва с обвързваща съдилищата задължителна сила.
Затова следва да се зачете задължителната сила на присъдено нещо на влязлото в сила решение за обявяване нищожност на продажбата от 2002г. както по отношение на участвалия в сделката З. Д. , така и по отношение на неговата съпруга към този момент – ищцата А. . Независимо към кой момент съпрузите са закупили имота – дали в хода на производството по нищожността, преди това или след това при установената по съдебен ред нищожност всеки следващ приобретател не придобива вещни права и не може да се легитимира като собственик. Обявената нищожност на сделката от 2002г. е основание да се направи извода, че както купувачът по нея Д. , така и ищцата не са придобили собствеността върху процесния имот при условията на СИО, поради което изповяданата с нот.акт № 21/2010г. продажба няма вещноправен ефект. Липсват доказателства, а и твърдения от ищцата за придобиване на процесния имот на друго правно основание, което прави неоснователна претенцията й за търсене защита на несъществуващо в патримониума й право. При липса на първата от трите кумулативно дадени предпоставки на чл.108 ЗС установеното пред въззивния съд като безспорно обстоятелството на владеене на целия имот от ответното дружество не е основание да се уважи предявения от ищцата иск.
По изложените съображения, въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено при обективно изяснена фактическа обстановка, обсъждане на всички релевантни за спора доказателства във връзка с доводите на страните и правилно приложение на материалния закон. По останалите наведени във въззивната жалба оплаквания въззивният съд намира, че по силата на чл.272 ГПК следва да препрати към мотивите на атакувания съдебен акт, тъй като не намира основание да приеме друга фактическа обстановка, въз основа на която да достигне до различни правни изводи. Налице е съвпадане на решаващите изводи на двете съдебни инстанции, поради което и постановеното от Б. кия окръжен съд решение следва да бъде потвърдено в обжалваните му части като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, Б. кият апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 297/31.07.2018г. по гр.д. № 417/2017г. на Б. окръжен съд в обжалваната му част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: