№ 325
гр. Перник, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря ГЛОРИЯ Р. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20251720201092 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от „***“ ЕООД, *****, гр. Перник,
представлявано от М.П.М. – управител, чрез пълномощник – адв. В. Л., срещу
Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ – София, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с
чл.179, ал.3б от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена
имуществена санкция в размер 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, за това, че
на 11.07.2022 г., в 08.03 часа, Община Перник, по път №А-3, км.21+932,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, се е движело ППС – товарен
автомобил „Мерцедес Арокс“ с рег. №*****, с технически допустима
максимална маса 42000, брой оси 4, екологична категория ЕВРО 6, без
ремарке, за което ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10,
ал.1, т.2 от Закона за пътищата – нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за
движението по пътищата.
В жалбата се навеждат възражения, че електронният фиш е издаден в
нарушение на закона, при неспазване на процесуалните правила, че събраните
доказателства не установяват описаното в съдържанието му нарушение, както
и че е наложено наказание в противоречие с норми на актове от общностното
право. Обосновава се теза, че при наказването е нарушен принципът на
пропорционалността, който е сред основните принципи на правото на ЕС,
като страната се позовава и на Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-
61/2023 г., постановено по преюдициално запитване, отправено на основание
1
член 267 ДФЕС от Административен съд Хасково. Релевират се и възражения
за изтекла давност за администартивнонаказателно преследване. Моли се за
отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен.
В съдебно заседание законният представител на дружеството не е
участвал, не е участвал и пълномощникът – адв. Л.. Преди съдебното
заседание, чрез пълномощника, е депозирано становище, в което се изразява
съгласие за разглеждане на делото в негово и на доверителя му отсъствие.
Поддържа се искането за отмяна на ЕФ поради изтекла давност и се
претендира присъждане на разноските, направени от жалбоподателя в
производството за заплатено адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган – Агенция „Пътна инфраструктура“
– не изразява становище по жалбата. Представител в съдебното заседание не е
участвал.
Районен съд - Перник, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и
доводите на страните, намери за установено следното:
На 11.07.2022г. по път А 3, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
с посока нарастващ километър, се движело ППС – товарен автомобил
„Мерцедес Арокс“ с рег. №*****, без ремарке, с 4 оси, с обща технически
допустима максимална маса 42000 т.
В 08.03 часа, км.21+932, с устройство 20321 - елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата,
било установено нарушение - за посоченото ППС изцяло не била заплатена
дължимата пътна такса по чл.10, ал.1 т.2 ЗП /тол такса/, тъй като за ППС
нямало валидна маршрутна карта или подадена валидна тол декларация за
преминаването.
Посоченият участък е включен в Приложение към т.1 на Решение № 680
на Министерски съвет от 21.09.2022 г. за приемане на Списъка на
републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние -
тол такса.
За извършеното административно нарушение бил генериран
доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал.3 от
ЗДвП, с приложен снимков материал. От същия доклад било видно, че пътно
превозно средство с peг. №***** е с 4 оси и с обща технически допустима
максимална маса 42000, определящо го като ППС, за което е дължима такса
по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП при движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа.
Въз основа на създадения от Електронната система за събиране на пътни
такси доклад и приложения към него снимков материал, представляващи
доказателства за отразените в тях обстоятелства, на основание чл.187а, ал.2,
т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП за установеното нарушение срещу собственика
на ППС - „***“ ЕООД, бил издаден електронен фиш по реда на чл.189ж от
ЗДвП, с който била наложена имуществена санкция в размер 2500 лева за
нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП, установено и заснето от електронната
система по чл.167а, ал.3 .
Независимо от налагането на имуществената санкция нарушителят
дължал заплащане и на съответната такса по чл.10б, ал.5 от Закона за
2
пътищата, съобразно категорията на пътното превозно средство в размер 119
лв., което било посочено в електронния фиш.
Указана била възможността „***“ ЕООД да се освободи от
административнонаказателна отговорност по реда на чл.187а, ал.4 от ЗДвП
или по реда на 189ж, ал.2 от ЗДвП - ако в 14-дневен срок от получаване на
електронния фиш заплати компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от Закона за
пътищата в размер 540 лева, при спазване на чл.189е, ал.3 и 4 от ЗДвП, имащо
за последица анулиране на издадения електронен фиш и отпадане на
задължението по чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата.
Електронният фиш бил връчен на ЮЛ на 14.07.2025г. В 14-дневния срок
по чл.189ж, ал.2 от ЗДвП компенсаторна такса не била заплатена, нито било
поискано анулиране на електронния фиш на някое от посочените в ал.3
основания. Не била упражнена и възможността по чл.187а, ал.4 от ЗДвП - в
срок от 7 дни от връчването на електронния фиш, собственикът да представи
декларация с данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от
свидетелството му за управление на моторно превозно средство .
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин, като взе предвид приетите писмени доказателства: Доклад от
Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за
установени нарушения по чл.179, ал. 3 – 3б ЗДвП, ведно със снимков
материал, справка за собственост на МПС, писмо от А“ПИ“, ведно с история
на обработка на ЕФ № **********, писмо, изх. №1209/25.08.2025г. от
„Диджитол смарт инфраструктура“ АД с приложения.
Въз основа на приетата фактическа обстановка, установена чрез
събраните доказателствени материали, от правна страна съдът приема
следното:
Жалбата е основателна.
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки и
възраженията на жалбоподателя, съдът констатира допуснато съществено
нарушение на материалния закон и процесуалните правила, свързано със
самото издаване на електронен фиш за установеното нарушение.
Възможността за издаване на електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител при нарушение от вида на процесното /движение по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа без заплатена пътна такса/,
установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3, е
регламентирана в чл.189ж, ал.1 от ЗДвП. В действащата към датата на
нарушението редакция /ДВ, бр.105 от 2018г., в сила от 01.01.2019г./ такава
възможност е съществувала само когато се установи нарушение на чл.179,
ал.3 от ЗДвП, не и за нарушение от вида на процесното по чл.179, ал.3б от
ЗДвП. Касае се за различни по вид нарушения, с различен фактически състав и
субект на отговорност, като за всяко са предвидени различни по вид и размер
наказания.
Следователно, в случая незаконосъобразно е издаден ЕФ за установеното
нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, тъй като същото е извън обхвата на
приложимата редакция на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП. Следвало е
административнонаказателното производство срещу санкционираното
дружество да се развие по общите правила на ЗАНН - със съставяне на АУАН
3
и издаване на НП. Наказването по съкратената процедура с издаване на ЕФ,
без законът да допуска такъв ред, е съществено процесуално нарушение, тъй
като е в отклонение от съществуващата правна уредба и е в ущърб на правата
и интересите на наказания, лишавайки го от възможността да навежда доводи
и възражения и да ангажира доказателства в тяхна подкрепа в едно
състезателно производство преди издаването на
административнонаказателен акт.
Неприлагането на общия ред по ЗАНН ограничава правата на
жалбоподателя и от гледна точка възраженията за изтекла давност за
административнонаказателно преследване. Те биха имали своето основание в
случая предвид установените в чл.34 от ЗАНН специални давностни срокове
за образуване на административнонаказателно производство с АУАН и за
издаване на наказателно постановление, които са по-кратки от приложимия за
електронните фишове тригодишен срок на давността по чл. 80, ал. 1, т. 5 от
НК, вр. чл.11 от ЗАНН.
Съгласно чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове, недопустимо е
наказателна, административна или дисциплинарна отговорност да се
обосновава чрез тълкуване при непълнота или неяснота на съществуващата
правна уредба.
Възможност за издаване на ЕФ за нарушенията по чл.179, ал.3б от ЗДвП е
възникнала от 13.02.2024 г. с изменението на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП,
публикувано в ДВ, бр. 13/2024 г., в сила от 13.02.2024 г., но този процесуален
ред е приложим за нарушенията, извършени след тази дата.
Изложеното мотивира извод, че обжалваният ЕФ е незаконосъобразно
издаден и подлежи на отмяна без да е необходимо обсъждане на възраженията
по същество.
Съдебният състав приема за основателни и оплакванията за
незаконосъобразност във връзка с административното наказване:
С Решение на ЕС от 21 ноември 2024 год. по дело C-61/23, постановено
по преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от
Административен съд Хасково, СЕС приема, че член 9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година
относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се
тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност НЕ допуска
система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена
санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато
тази система предвижда възможност за освобождаване от
административнонаказателна отговорност чрез заплащане на компенсаторна
такса с фиксиран размер. Приема се, че отсъствието на регламентирана
нормативно възможност за индивидуализиране на наказанието при
съобразяване на особеностите на всеки конкретен случай, както и липсата на
предвидена възможност да се вземе предвид степента на умисъл или
непредпазливост на извършеното нарушение, противоречи на чл. 9а от
4
Директива 1999/62/ЕО. Тази разпоредба действително предоставя
правомощие на държавите членки за преценка по отношение на избора на
наказанията и мерките, предназначени да гарантират плащането на таксите, но
предвижда също, че установените наказания трябва да бъдат освен ефективни
и възпиращи, също и съразмерни. СЕС приема още, че предвидена в
националната правна уредба възможност за освобождаване от отговорност
чрез заплащането на компенсаторна такса, също не променя извода за
противоречие с правото на Съюза, тъй като така предвидената такса също е
във фиксиран размер, определяем от категорията, към която спада ППС
според броя на осите му, отново без връзка със самото нарушение,
конкретната му тежест и поведението на нарушителя. Наред с това,
установената възможност за заплащане на компенсаторна такса е след
издаването на административнонаказателния акт, докато преценката за
съразмерност на санкцията е дължима преди това действие.
Така дадените разрешения са изцяло относими към спора в настоящото
производство, доколкото на „***“ ЕООД на основание чл.179, ал.3б ЗДвП е
наложена имуществена санкция в предвидения в закона фиксиран размер 2500
лв.
Съгласно чл. 633 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК решението на СЕС по
преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в
Република България. Ето защо, приложената в казуса национална разпоредба
на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е в пряко противоречие с принципа на
съразмерност, залегнал в разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета. Безспорно, определянето на съразмерна
санкция предполага да се подложат на преценка всички обстоятелства
свързани с вида, характера и тежестта на конкретното нарушение, личността
на нарушителя, формата на вината, наличието или липсата на предходни
нарушения и др., възможност за което националната правна уредба не дава.
Следователно, наказването на жалбоподателя е незаконосъобразно, тъй като
приложимата санкционна норма от вътрешното право е в противоречие с
правото на Съюза от гледна точка извършеното задължително тълкуване,
дадено с Решение на Съда от 21 ноември 2024 година по дело C-61/23.
Последица от изложеното е отмяна на издадения електронен фиш като
незаконосъобразен и на това основание.
Останалите възражения на жалбоподателя за изтекла давност за
административнонаказателно преследване и относно формата и
съдържанието на ЕФ са неоснователни, но е безпредметно да се обсъждат
предвид извода, че за процесното нарушение не е била допустима
процедурата по издаване на електронен фиш, регламентирана в чл.189ж от
ЗДвП.
Следва само да се посочи по отношение давността, че с постъпване на
информация за заснемане на нарушение, проявено в движение без платена
пътна такса, се генерират определени реквизити във фиша, но окончателното
му съставяне не завършва в същия този момент - в деня на заснемането. От
приетата като писмено доказателство по делото история на обработка на ЕФ е
видно, че след датата на заснемане са извършени действия с въвеждане на
данни в съставения чрез АИС документ. Документът е бил обновяван
неколкократно като процесът на съставянето му срещу конкретния субект, за
5
конкретното нарушение е приключил на 08.07.2025г. Това процесуално
действие е от категорията на тези по чл.81, ал.2 от НК прекъсващо давността,
започваща от довършването на деянието, тъй като е предприето срещу
конкретно лице, за конкретно деяние, т.е., има необходимата предметна и
персонална насоченост. Съгласно същата норма, след свършване на
действието, прекъсващо давността, започва да тече нова тригодишна давност,
а съгласно ал.3 на с.р. независимо от спирането и прекъсването на давността,
наказателно преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с
една втора срока, предвиден в чл.80 – в случая по чл.80, ал.1, т.5 от НК.
Както се посочи, събраните по делото доказателства установяват, че ЕФ
е окончателно съставен на 08.07.2025г. До тази дата не е изтекъл
тригодишният срок на давността за преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр.
чл.11 от ЗАНН, а към момента не е изтекъл и по-дългия срок на абсолютната
давност по чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1 т.5 от НПК /четири години и половина/.
По отношение формата и съдържанието на електронния фиш следва да се
посочи, че същият се издава по утвърден със заповед на председателя на УС
на А“ПИ образец и със съдържание, установено в нормата на чл.189ж, ал.1 от
ЗДвП. Изискванията към формата, съдържанието, реквизитите и реда за
издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Непочиващо
на законова основа е твърдението, застъпено в жалбата, че законът приравнява
електронния фиш едновременно на АУАН и НП. Законът в нормата на чл.189,
ал.11 от ЗДвП приравнява ЕФ и НП единствено в правните последици от
влизането в сила на двата акта, като изобщо не предвижда пренасяне на
процедурни изисквания, свързани с издаването и очертаването на
съдържанието на ЕФ от установените за акта и наказателното постановление.
Електронният фиш се издава по алтернативна, съкратена процедура,
законосъобразното протичане на която се предпоставя само от съблюдаването
на специалните правила и изисквания, регламентирани в нормата на чл.189ж,
ал.1 от ЗДвП, поради което доводите в жалбата, основани на изисквания в
чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и на установените давностни срокове в чл.34 от
ЗАНН са изцяло неоснователни.
По разноските:
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните в производствата пред районния
съд имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят „***“ ЕООД е
поискал присъждане на направените разноски в производството за заплатено
възнаграждение на адвокат. От приложения договор за правна защита и
съдействие от 13.08.2025г., сключен между ЮЛ и адв. В. Л., се установява, че
страните са договорили възнаграждение 500 лева за защита и процесуално
представителство в производството по обжалване на процесния електронен
фиш, като са приложени и доказателства, че сумата е заплатена на адвоката по
банков път на 21.08.2025г.. Тези разноски съдът възлага на структурата, издала
отменения електронен фиш – Агенция „Пътна инфраструктура“, София.
Адвокатското възнаграждение е определено под минималния размер,
предвиден в разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1
от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14
от 2025 г./, възражение за прекомерност не е направено, поради което няма
основания за намаляването му.
6
При този изход на делото няма основание за присъждане на
възнаграждение в полза на А“ПИ“, каквото не се и претендира.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.3, т.1 и 2, вр. ал.2, т.1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ – София, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с
чл.179, ал.3б от Закона за движението по пътищата на „***“ ЕООД, *****, гр.
Перник, седалище и адрес на управление гр. Перник, *****, представлявано
от М.П.М. – управител, е наложена имуществена санкция в размер 2500 /две
хиляди и петстотин/ лева, за нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за
движението по пътищата, установено на 11.07.2022г.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура, с адрес гр. София, бул.
Никола Петков №86, да заплати на ***“ ЕООД, *****, гр. Перник, седалище и
адрес на управление гр. Перник, *****, представлявано от М.П.М. –
управител, сума от 500 /петстотин/ лева, представляваща направени разноски
в производството по а.н.д. №01092/2025г. по описа на РС – Перник за
заплатено възнаграждение на един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7