Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 05.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен
състав, в публичното заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
БИЛЯНА КОЕВА
при
секретаря Екатерина
Калоянова, като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 14745 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 358805 от 12.03.2018 г.
по гр. д. № 43547/2016 г. на СРС, ІIІ ГО, 82 състав, съдът е осъдил ЗАД „ОЗК-З.“,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на В.П.Я., ЕГН
**********, с адрес: ***, на основание чл. 208 КЗ /отм./ сумата от 6 272,25
лв., представляваща застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен
риск - кражба на МПС, реализирал се на 19.10.2013 г. и покрит по силата на
имуществена застраховка „Каско“, сключена с ответника, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба - 02.08.2016 г., до окончателното изплащане,
както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1 745,34 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 06.11.2013 г. до
01.08.2016 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 431,65 лв. -
разноски по делото, като е отхвърлил иска по чл. 208 КЗ /отм./ за разликата над
6 272,25 лв. до 6 540 лв. - като погасен чрез прихващане с насрещното
вземане на ЗАД „ОЗК-З.“ за втора, трета и четвърта вноска от застрахователната
премия по договор за имуществено З. „Каско“ по полица № **********, и за
разликата над 6 540 лв. до пълния предявен размер от 7 000 лв. - като
недоказан, и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 1 745,34 лв. до
пълния предявен размер от 2 000 лв.
Със същото решение В.П.Я., ЕЕН **********,
с адрес: ***, е осъдена да заплати на ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 46,75 лв. -
разноски по делото.
Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът
ЗАД „ОЗК-З.“, който го обжалва в частта, с която е уважен иск с правно
основание чл. 208 КЗ /отм./ за сумата от 6 272,25 лева.
Съдебното решение в частта, с която иска с правно
основание чл. 208 КЗ/отм./ е отхвърлен за разликата до 6 540 лева като
необжалвано е влязло в сила.
Във въззивната жалба се твърди, че решението в
обжалваната част е постановено в нарушение на процесуалните правила и съдебната
практика, съдът не се е съобразил с клаузите в Общите условия, които са
задължителни и са неразделна част от сключения между страните застрахователен
договор по застраховка „Автокаско“. Подробно се излагат съображения за умисъла
и грубата небрежност в гражданското право. Претендира се иска да се отхвърли
изцяло. При условията на евентуалност се моли да се намали размера на
присъденото обезщетение. Претендира разноски и юрк. възнаграждение.
Въззиваемата страна В.П.Я., чрез пълномощника си адв.С.Х.
депозира по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор от 06.06.2018 г., с който се оспорва
въззивната жалба по подробно изложени съображения. Твърди се, че решението е
правилно и законосъобразно. От събраните по делото доказателства, включително
удостоверение от МВР, се установява, че преди кражбата на автомобила в къщата
на ищцата е проникнато с взлом, откъдето е отнет и ключа на процесния
автомобил, поради което и ищцата не е имала възможност да го предостави на
застрахователя. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Съгласно чл.
269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението;
по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд
многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. №
1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.;
№ 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.
по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09
г. на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и
правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба
оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални
действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той
е обвързан от посочените в жалбата пороци.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен
съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от
закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват
нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и
упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е
допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя изцяло мотивите
на обжалваното решение, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към
мотивите на СРС. Въпреки това, за пълнота, настоящата инстанция намира за
необходимо да обсъди следното:
По делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване е
отделено обстоятелството, че между страните е съществувало валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществено З.
„Каско“, учредено със застрахователна полица № **********, с покритие „Пълно
каско“, с предмет лек
автомобил „Тойота Корола", с рег. № ********, както и настъпването на
застрахователно събитие на 19.10.2013 г. Безспорно е между страните и
обстоятелството относно вида на покрития риск, а именно – кражба.
По делото е прието като
доказателство, неоспорено от страните Удостоверение,
издадено от 04 РУП – СДВ с рег.№ 71843 от 25.10.2013 г., от което се
установява, че ищцата Я. е заявила, че за времето от 21,20 ч. до 23,30 ч. на
19.10.2013 г. чрез взломяване с неустановено техническо средство на две входни
врати е проникнато в къща в гр. София, кв. Кръстова вада, ул. ********и е
извършена кражба на 2 бр. преносими компютри, перфоратор, винтоверт и резервен
ключ на собствения й лек автомобил „Тойота Корола“ с рег.№ ********, паркиран в
тревното пространство на улицата пред двора на къщата, като извършителят на
деянието до момента не е установен.
С Постановление от 20.12.2013 г. ДП № 2356/2013 г. на 04 РУП – СДВР,
образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 195, ал. 1,
т. 3 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 НК и по чл. 346, ал. 1 НК е спряно.
С писмо № ЦУ19-3306/2014 г.
ответникът е уведомил ищцата, че отказва да изплати застрахователно обезщетение
по образуваната щета № 0020-165-0129/2013 г., тъй като в попълнения от ищцата
Въпросник-декларация за кражба на МПС същата е декларирала, че застрахованото
МПС е закупено и разполага с три броя контактни ключове, а при завеждане на
щетата пред ответното дружество били представени два броя контактни ключове,
което е нарушение на раздел ХІ, чл. 11, т. 4 от ОУ на застраховка „Каско“ на
МПС.
Пред СРС са допуснати и изслушани
две САТЕ.
Според заключението на САТЕ,
изготвена от вещото лицеЙ., действителната стойност на процесния автомобил,
определена по средни пазарни цени към датата на събитието, е 6 540 лв. За да достигне
до този извод, вещото лице е изследвал реални оферти на автомобили със същите
технически характеристики, но с различни години на производство, и е изготвил
графика за движение на цените.
Според заключението на повторната
САТЕ, изготвена от вещото лицеШ., е установено, че средната пазарна стойност на
процесното МПС е 6 499 лв. Вещото лице е посочила въпросната стойност въз
основа на реалната офертна цена на един конкретен автомобил със същата година
на производство като процесния.
За да бъде уважен предявения иск по чл. 208, ал.
1 от КЗ (отм.) следва да бъде установено съществуването на валиден договор
за имуществено З. между застрахователя и увредения, настъпване на
застрахователното събитие, което съгласно договора е риск, който застрахователят
покрива, настъпването на щети по застрахованото имущество, които да са в
причинна връзка със събитието, т.е. да са следствие от него.
По делото е безспорно установено
наличието между страните на валидно застрахователно правоотношение по Договор за
имуществено З. „Каско“, учредено със застрахователна полица № **********, с
покритие „Пълно каско“ от 08.08.2013г. за лек автомобил „Тойота Корола", с
рег. № ********, действаща към датата на процесното събитие, настъпило на 19.10.2013
г. застрахователно събитие "кражба” на застрахования при ответника автомобил,
по който е образувана преписка по щета № 0020-165-0129.
Спорно по делото
е дали
ответникът е имал основание да откаже плащане на застрахователното обезщетение,
след като се установява настъпване на събитие, което съставлява покрит
застрахователен риск, при твърдение, че автомобилът е бил с три броя контакти
ключове, а при обявяване пред застрахователя на събитието и завеждането на щета
ищцата е представила само два броя контакти ключове.
Основанията, при които
застрахователят по имуществена застраховка може да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение, са уредени в хипотезите на чл. 189, ал. 4 КЗ /отм./,
чл. 191, ал. 2 КЗ /отм./,
чл. 207, ал. 2 КЗ /отм./,
чл. 206, ал. 3 КЗ /отм./,
чл. 211 КЗ /отм./.
Чл. 211, т. 2 от КЗ предвижда, че
застрахователят може да откаже плащане на обезщетение при неизпълнение на
задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед
интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в
застрахователния договор, а според т.3 и в други случаи, предвидени със закон.
Следователно застрахователят може да
откаже изплащане на застрахователно обезщетение при неизпълнение на задължения
на застрахования, които по силата на закона или по волята на страните са
значителни от гледна точка на интереса на застрахователя или имат отношение към
настъпване на застрахователното събитие и/или към вредите от него или при
умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето,
ползващо се, лице.
В случая, съгласно изложеното в
отговора на исковата молба, за да откаже изплащане на обезщетение, застрахователят
се е позовал на изключението по Раздел V, чл. 1, б. „т“ и на неизпълнение на
задължението на ищцата по Раздел XI, чл. 11, ал. 1 от Общите условия „Каско“ на
МПС, представляващи неразделна част от процесния застрахователен договор.
Съгласно Раздел V, чл. 1, б. „т“ от
Общите условия, на която клауза се позовава ответникът, не се обезщетяват
вредите, причинени поради незаключено, незатворено МПС, оставен ключ и/или
регистрационен талон в МПС, свалена, неизправна, невключена или немонтирана
алармена инсталация, в случаите когато се изисква такава. По делото обаче не се
установяват горепосочените факти, обосноваващи отказ от плащане на
застрахователно обезщетение. Напротив, по делото се установява, че резервен
ключ за автомобила е бил оставен в жилището на ищцата от където е бил
откраднат, а не в откраднатия автомобил. Ето защо възражението на
застрахователя, че не дължи застрахователно обезщетение поради наличие на
посочената хипотеза на изключен застрахователен риск, е неоснователно.
Съгласно Раздел XI, чл. 11, ал. 4 от
Общите условия при настъпване на застрахователно събитие по рисковете „кражба“
или „грабеж“ на цялото МПС застрахованият или негов представител са длъжни да
уведомят незабавно и писмено органите на МВР - до 3 часа от откриване на
кражбата, респ. грабежа, а също така са длъжни да подадат уведомление съгласно
образец в офиса на застрахователя в срок до 3 дни, считано от откриване на
събитието, като подадат пълна и достоверна информация за обстоятелствата, при
които същото е настъпило, и предадат оригиналния регистрационен талон, всички
ключове и дистанционните на алармата на застрахователя. В случая ответникът се
позовава конкретно на неизпълнение на задължението на застрахования да му
предаде всички ключове за застрахования автомобил след настъпване на
застрахователното събитие. В случая липсата на третия ключ е в пряка причинна
връзка с кражбата на автомобила. От друга страна обаче, от писмените
доказателства по делото се установява, че на процесната дата кражбата на
застрахования автомобил е предходена от взломна кражба в жилището на ищцата,
при която е отнет резервен ключ за същия този автомобил.
С оглед събраните по делото
доказателства се установява, че ищцата не може да бъде упрекната, че не е
предприела необходимите мерки за опазване на автомобила от противозаконно отнемане,
тъй като със собственото си поведение тя не е създала предпоставки нито за
кражбата на ключа, нито за кражбата на застрахования автомобил, поради което и
възраженията на ответника, че ищцата е проявила груба небрежност, като не е
съхранила правилно ключовете за автомобила не се споделя от настоящият състав
на съда. Изводите на първоинстанционния съд в същата насока за правилни.
От разпоредбата на чл. 211 т. 2 КЗ (отм.)
е видно, че правно релевантно за правото да се откаже плащане на
застрахователното обезщетение е единствено неизпълнението на това задължение,
което е значително с оглед интереса на застрахователя. Също, за да възникне
правото на застрахователя да откаже плащане на обезщетението, трябва да е
налице причинна връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото
застрахователно събитие, съответно препятстване на доказването на
обстоятелствата, при които е настъпило. Ето защо, по аргумент на цитираните
разпоредби на чл. 189, ал. 4, чл. 191, ал. 2, чл. 206, ал. 3 и чл. 207, ал. 2
от КЗ (отм.), тази причинна връзка следва да е налице и в случаите, когато
неизпълненото задължение, произтича не от закона, а от договора, за да възникне
основание за отказ за плащането на обезщетението по чл. 211, т. 2 КЗ (отм.). Не
може по договорен път причинната връзка да бъде презюмирана, като същата следва
да се докаже в процеса от застрахователя-ответник, съобразно разпоредбата на
чл. 154 ГПК.
Предвид изложеното, следва да се
приемат за недоказани и неоснователни възраженията на ответника, че е налице
изключен риск по застрахователния договор от ОУ и в случая той дължи заплащане
на застрахователно обезщетение за покрития от застраховката риск.
Ето защо, правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд за неоснователността и на това възражение на оветното дружество-застраховател, както и че искът по чл. 208, ал.1 от КЗ (отм.)се явява доказан по основание.
По отношение размера на предявения иск съдът кредитира заключението
на първоначалната съдебно-автотехническа
експертиза, като обективно и компетентно изготвено, според което
действителната пазарна стойност на откраднатото МПС-лек автомобил „Тойота
Корола", с рег.№ ******** към датата на настъпване на застрахователното
събитие е в размер на 6 540 лева. По делото е извършено прихващане с вземането
за неплатени вноски за застрахователни премии в размер на 267,75 лв., поради
което предявеният иск е уважен за сума в размер на 6 272,25 лева, а за
разликата до 7 000 лева е отхвърлен, като недоказан.
Съгласно чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) застрахователят е длъжен
да плати застрахователно обезщетение в 15-дневен срок от деня, в който
застрахованият е изпълнил задължението си да представи поисканите от
застрахователя документи, свързани с установяване на събитието и размера на
вредите. Ето защо ответникът е изпаднал в забава след изтичане на 15 дни от
представяне на посочените документи. Настоящият съдебен състав споделя извода
на първостепенния съд, че представените на 21.10.2013 г. документи са
необходимите по чл. 206, ал. 1 и ал. 2 и чл. 207, ал. 3 КЗ /отм./, поради което
правилно СРС е счел, че застрахователят е следвало да извърши плащане в срок до
05.11.2013 г., като от 06.11.2013 г. той е изпаднал в забава. Следователно изводите
досежно основателността на акцесорният иск се споделят и от настоящият състав
на съда, поради което иска правилно е уважен за периода от 06.11.2013 г. до
01.08.2016 г., за който период на забава размерът на мораторната лихва върху
главницата от 6 272.25 лв. е 1 745.34 лв., а за разликата до пълния предявен
размер иска е отхвърлен.
В упражнение на правомощията си по
чл. 271 ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение.
С оглед изхода на спора на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените във въззивното
производство разноски в размер на 700.00 лв.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 358805 от 12.03.2018 г. по гр. д. № 43547/2016
г. на СРС, ІIІ ГО, 82 състав, вкл. в частта за разноските.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да
заплати на В.П.Я., ЕЕН **********, с адрес: *** сторените във въззивното
производство разноски в размер на 700.00 лв., представляващи платено адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.