Решение по дело №69320/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8391
Дата: 22 май 2023 г.
Съдия: Даниела Петрова Попова
Дело: 20221110169320
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 8391
гр. София, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20221110169320 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявени са искове с правна квалификация чл.422 от ГПК, вр. чл.327 от ТЗ,
вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.309а, ал.1 пр.1 от ТЗ, вр.чл.86 от ЗЗД – за признаване за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца суми по договор за
продажба на строителни материали – трошен камък, ведно с лихви и разноски, да
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за
продажба, по силата на който ищецът в периода м.май – м.юли 2021г. доставил на
ответника строителни материали – трошен камък, за което били издадени
фактури. Твърди, че част от сумите не са платени от ответника, поради което иска
установяване на задълженията му. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявените искове по съображения, изложени в
отговора на ИМ. Твърди, че всички суми са заплатени от него преди подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК, като неправилно ищецът е приложил разпоредбата
на чл.76 от ЗЗД. При евентуалност оспорва извършените доставки. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
1
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съвкупната преценка на събраните по делото писмени и доказателства
обосновава приемането на извод, че между страните по делото е възникнало
валидно търговско правоотношение, произтичащо от договор за търговска
продажба по смисъла на чл. 318 ТЗ, по силата на което ищецът като купувач, е
получил стоки от ответника, срещу задължение да заплащане на определено
възнаграждение.
Между страните няма спор по фактите.
Ищецът - ..., добива и преработва строителни материали - инертни
материали, в това число разгърмяна скална маса и трошен камък, разбит на
фракции с различни размери. През периода май-юни 2021 г. е доставил на
атветника трошен камък, разбит на фракция с размер 0/4, за което са съставени
следните фактури, както следва фактура № .../... г. на стойност 1226,54 лв. с ДДС
фактура № .../... г. на стойност 1226,54 лв. с ДДС - по фактурата е извършено
частично плащане в размер на 434.46 лева, като неиздълженият остатък възлиза на
792,08 лв., фактура № .../... г. на стойност 785,14 лв. с ДДС, която сума е изцяло
неплатена, фактура № .../... г. на стойност 413,16 лв. с ДДС, която сума е изцяло
неплатена, фактура № .../... г. на стойност 804,67 лв. с ДДС, която сума е изцяло
неплатена, фактура № .../... г. на стойност 831,34 лв. с ДДС, която сума е изцяло
неплатена, фактура № .../... г. на стойност 379,37 лв. с ДДС, която сума е изцяло
неплатена, фактура № .../... г. на стойност 373,03 лв. с ДДС, която сума е изцяло
неплатена, и - фактура № .../... г. на стойност 373,30 лв. с ДДС, която сума е изцяло
неплатена. Общата неплатена стойност на посочените фактури възлиза на 4 752,09
лева.
Не е спорно по делото и това, че ответникът е платил на ищеца преди
образуване на настоящото производство сума в общ размер на 4 752,09 лева, като
плащанията са извършени съответно на 08.09.2021г. и на 11.11.2021г.
В платежното нареждане от 08.09.2021г. , с което е заплатена на ищеца
сумата размер на 2002,97 лева,ответникът изрично е посочил, че извършва
плащане по фактура № ... от ... г. за сумата от 785,14 лева с включен ДДС, по
фактура № 2... от ...г. за сумата от 413,16 лева с включен ДДС и по фактура № ...
от ...г. за сумата от 804,67 лева с включен ДДС.
В платежното нареждане от 11.11.2021г. , с което е платена на ответника
сумата от 2749,12 лева, изрично е посочено, че се погасяват задълженията по
фактура № ... от ...г., по фактура № ..., фактура № ..., фактура № ... и по фактура №
2
....
Не е спорно и от заключението на приетата по делото ССчЕ, което съдът
възприема като компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява и
това, че с извършените плащания, ищецът е погасил държими разноски в
заповедното производство, лихви за забава и част от дължимата по фактурите
главница.
Спорът между страните се свежда до това, дали и доколко ищецът е спазил
поредността на погасяване на задълженията по чл.76 от ЗЗД, при положение че
ответникът изрично е посочил при извършване на плащанията кои задължения
погасява.
Съгласно разясненията, дадени в мотивите по т.1 от Тълкувателно решение
на ОСГТК на ВКС № 3/2017 г. от 27.03.2019 г., по тълк.д. № 3/2017 г., условията
и поредността за погасяване на задълженията по чл.76, ал.1 и по чл.76, ал.2 ЗЗД се
прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да определя други условия и
ред за прихващане на изпълнението. При предложено от длъжника и прието от
кредитора изпълнение по условия и ред, различни от определените в договора или
от закона, нормите на чл.76 ЗЗД не се прилагат. Сочи се, че при липса на уговорка
между страните за реда на погасяване на задълженията и ако са налице условията
по чл.76, ал.1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни задължения
погасява обвързва кредитора. В случай, че длъжникът не е направил избор,
погасяването задължително се извършва по реда на чл.76, ал.1, изр.2 или изр.3
ЗЗД. Правилото на чл.76, ал.1 ЗЗД е установено в интерес на длъжника. По този
ред се погасяват еднородните задължения, включително паричните. Условието е
да съществуват няколко задължения, всяко от които е главно и самостоятелно и е
определено по основание и размер.
Разяснено е освен това, че за погасяването на паричните задължения
приложение намира специалното правило на чл.76, ал.2 ЗЗД, според което при
недостатъчно изпълнение се погасяват най – напред разноските, след това лихвите
и най - после главницата. Условие за прихващане по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД е
съществуването на едно задължение, което се формира от поне два от посочените
елемента– от главница и лихви. При предложено от длъжника изпълнение със
забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие
лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява,
но този избор не е обвързващ за кредитора. Кредиторът може да приеме така
предложеното изпълнение; да откаже да приеме изпълнението, ако няма интерес
3
от частичното плащане или да извърши погасяването по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД.
Кредиторът не може да откаже да приеме изпълнението, ако неизпълнената част е
незначителна с оглед размера на задължението.
Когато длъжникът има няколко главни задължения, всяко от които или
някое от тях са лихвоносни, и изпълнението не е достатъчно да погаси всичките,
длъжникът може да заяви кое задължение погасява по реда на чл.76, ал.1, изр.1
ЗЗД. Ако предложеното изпълнение погасява изцяло посоченото от длъжника
задължение, включително с дължимите лихви към този дълг, изборът обвързва
кредитора.
В настоящия случай ответникът има няколко главни задължения, всяко от
които е лихвоносно. Извършеното от него изпълнение – плащане на сумите по
издадените фактури, не е достатъчно да погаси изцяло посоченото във всяко
платежно нареждане задължение, тъй като не покрива дължимите към датата на
плащането лихви и разноски във връзка с образуваното преди плащанията
производство по чл.410 от ГПК. Предвид това, изборът на длъжника – ответник не
обвързва кредитора – ищец и той може да се позове на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и да
прихване изпълнението с лихви и разноски във връзка с дълга, по който
длъжникът е извършил плащането, какъвто е настоящия случай.
От заключението на приетата ССчЕ се установява, че с плащането,
направено с платежно нареждане от 08.09.2021г. за сумата от 2002,97 лв., съгласно
нормата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, са погасени следните задължения: -съдебни
разноски 1300,00 лв. , -законна лихва 135,68 лв.както и -част от задълженията
по фактура №.../...г. в размер на 567,29 лв., а с плащането, направено с платежно
нареждане от 11.11.2021 г. за сумата от 2749,12 лв., са погасени -законна лихва
84,95 лв, задължения по фактура № .../... г. от 792,08 лв., по -фактура №.../...г.от
831,34 лв., по -фактура № .../... г. от 379,37 лв., по -фактура № .../... г. от 373,03 лв.
и по -фактура № .../...г.в размер на 288,35 лв.
Непогасени остават 1520,63 лв., по фактури № ... в размер на 217,85лева,
фактура № 2... в размер на 413,16 лева, фактура № ... в размер на 804,67 лева и по
фактура ... в размер на 84.95 лева, като общият размер на незаплатените
задължения възлиза на 1520,63 лева., лихвата за забава върху неизплатеното
задължение - главница от 11.11.2021 г. до датата на подаване на исковата молба
(19.12.2022г.) е в размер на 170,65 лв, Исковете са предявени в по- малки размери,
в които следва да бъдат уважени. Ответникът дължи и законната лихва върху
претендираната главница от датата на подаване на ИМ до окончателното плащане,
4
което е постановено с издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
При този изход на делото, в тежест на ответника следва да се възложат
сторените от ищеца разноски в настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че ... ЕИК: ...
..., дължи на ... ЕИК: ... ..., сумата от 1511,11 лева - неизплатена главница
/включваща неизплатения остатък от продажната цена по фактура .../... г. в размер
на 217,72 лева, изцяло неизплатената продажна цена по фактура 2.../... г. на
стойност 413,16 лева, изцяло неизплатената продажна цена по фактура .../... г. на
стойност 804,67 лева, както и неизплатения остатък от продажната цена по
фактура .../... г. в размер на 75,56 лева/, законната лихва върху главницата от
11.11.2021 г. до 19.12.2022 г. в размер на 169,59 лева, както и законна лихва върху
19.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, за които е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК на 13.09.2021г. по ч.гр.д.№ 50985/2021г. на СРС,
138 състав.
ОСЪЖДА ... ЕИК: ... ..., да заплати на ... ЕИК: ... ...,, сумата от 1 333.62
лева – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5