Решение по КНАХД №1486/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Бургас, подадена чрез упълномощен представител юрк. С., против Решение № 436 от 17.06.2025г., постановено по АНД № 1344/2025г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено Наказателно постановление № 813154-[рег. номер]/11.02.2025г., издадено от Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Бургас, за налагане на „ДЕНИ-ФРУКТ-16“ ЕООД на имуществена санкция в размер на 700 лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5 ЗДДС.

Касационният жалбоподател – Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Бургас излага доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на отмененото наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски.

В касационната жалба се сочи, че са неправилни изводите на първоинстанционния съд относно същността на хипотезата на чл. 43, ал. 6 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, а именно в какво се изразяват действията по щателно издирване, което е предпоставка за спиране на административнонаказателното производство.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от гл. юрисконсулт С., която поддържа жалбата. Иска отмяна на съдебния акт и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира разноски по делото.

Ответникът – „ДЕНИ-ФРУКТ-16“ ЕООД в писмен отговор, подаден чрез упълномощен представител адв. К., излага становище за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение и иска да бъде оставено в сила. В съдебно заседание, редовно призован, се представлява от адв. К., който оспорва касационната жалба и счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, претендира присъждане на разноски по делото.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба.

Бургаският административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че „ДЕНИ-ФРУКТ-16“ ЕООД като регистрирано дружество по ДДС е имало задължение на основание чл. 125, ал. 1 ЗДДС да подава справка декларация за всеки данъчен период, като след проверка на служител на НАП е констатирано, че декларация не е подавана за данъчен период – месец април 2024г. в срока до 14.05.2024г. АУАН бил съставен на 26.06.2024г. в отсъствие на нарушителя, тъй като поканата до него за съставяна на АУАН се върнала с отбелязване „преместен“. На 26.06.2024г. била изпратена покана с изх. № 242-73#1/26.06.2025г. за явяване и връчване на АУАН, която също се върнала с отбелязване „преместен“. На адреса на дружеството били извършени две посещения на 17.09.2024г. и на 25.09.2024г., за които били съставени протоколи с отбелязване, че на адреса не е открит представляващият или упълномощено лице. Административнонаказателното производство било спряно на 25.09.2024г. на основание чл. 43, ал. 6 ЗАНН и възобновено на 22.11.2024г., когато АУАН бил връчен на представляващ дружеството. Впоследствие е издадено оспореното Наказателно постановление № 813154-F-775588/11.02.2025г.

Първостепенният съд приел от правна страна, че оспореното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при допуснато нарушение на административно производствените правила, извън давностния срок по чл. 34 ЗАНН. В конкретния случай АУАН е съставен на 26.06.2024г., а наказателното постановление е издадено на 11.02.2025г. Съдът е посочил, че административно-наказателното производство е било спряно на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, но е приел, че спирането не е съобразено с изискванията на закона, като е постановено без да бъде извършено щателно издирване. Изложил е мотиви, че по делото са представени два протокола, удостоверяващи извършени посещения на адреса от данъчни служители през интервал от 8 дни, след което данъчната администрация не е предприела никакви други действия по издирване на лицето, поради което приел, че се касае за формално изпълнение на задълженията с цел приложение на хипотезата по спиране на производството. Съдът е приел, че разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН е приложена при липса на предпоставки за постановеното спиране на административнонаказателното производство и затова е направил извод, че издаденото наказателно постановление се явява издадено след изтичане на 6-месечния срок от съставяне на АУАН.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при обективно изяснена фактическа обстановка, след обсъждане на доводите и възраженията на страните. Формираните от първоинстанционния съд изводи са подкрепени от данните по делото и са в съответствие с материалния закон. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от категорията на съществените.

Спорният въпрос по делото касае спазването на процедурата по чл. 43, ал. 6 от ЗАНН за спиране на производството по издадения АУАН.

Спирането на административнонаказателното производство на посоченото основание е допустимо, след щателно издирване на нарушителя. За да изпълнят изискването за спиране на производството органите на НАП са изпратили покани съответно за съставяне на АУАН и за връчване на АУАН, които са се върнали с отбелязване, че адресатът е „преместен“. Във връзка с това извършили две последователни посещения на същия адрес, за които са съставени протоколи. Настоящата инстанция споделя извода на районния съд, че съставените протоколи отразяват формалното спазване на изискванията за приложение на чл. 43, ал. 6 ЗАНН. Не е обосновано твърдението на касатора, че с тези проверки са се изчерпали правомощията му по извършване на щателно издирване на адресата на АУАН и НП.

Следва да бъде посочено, че от доказателствата, събрани в хода на първоинстанционното съдебно производство се установява, че покана с изх. № 242-73#1/26.06.2025г. за явяване и връчване на АУАН е била връчена по електронен път на 10.07.2024г. чрез активиране на електронна препратка от електронен адрес.

По делото няма данни за извършени други процесуални действия, с оглед осигуряване участието на нарушителя в административнонаказателното производство, преди извършване на отбелязването за неговото спиране. Напротив, още в деня на второто посещение на адреса - на 25.09.2024 г. е съставено отбелязването за спиране на производството. Щателно издирване по смисъла на закона е усърдно издирване на всички възможни адреси – физически и електронно, до които ТД на НАП има достъп, както и полагане на всякакви други усилия за издирване на лицето. Видно от съставените протоколи за посещение на адреса, същите съдържат само подписи на посетилите адреса служители на касатора, без в тях да са извършени отбелязвания за часа на посещението, както и посочване на други лица, които могат да удостоверят извършените посещения или да предоставят информация за издирвания адресат.

Изводите на районния съд относно осъществяването на щателно издирване от страна на административнонаказващия орган са правилни и обосновани. Неправилно е приложен чл. 43, ал. 6 от ЗАНН относно спиране на административнонаказателното производство, поради което наказателното постановление е издадено след изтичане на законоустановения 6-месечен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, въпреки наличието на предпоставки за прекратяване на производството.

По изложените съображения и като е приел, че обжалваното наказателно постановление е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, извън законоустановения срок, районният съд е постановил обжалваното решение при правилно приложение на закона.

Предвид изхода на делото разноски се дължат на ответника по касация, които са претендирани в размер на 140 лв. за касационната инстанция. Претенцията е своевременна, представени са доказателства за плащането, поради което следва да бъдат присъдени в пълен размер.

С оглед приетото от касационната инстанция по настоящото дело, решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Бургас, XV-ти състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 436 от 17.06.2025г., постановено по АНД № 1344/2025г. по описа на Районен съд – Бургас.

ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на „ДЕНИ-ФРУКТ-16“ ЕООД, [ЕИК] разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 140 лв.

Решението е окончателно.