РЕШЕНИЕ
№ 514
гр. Пловдив, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20225001000481 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №224/13.06.2022г., постановено по търг.д. №468/2021г. по
описа на окръжен съд П., е признато за установено, че Д. П. Х., ЕГН
********** не дължи на „Е.Ю.“ ЕАД, ЕИК ********** сумата 38 568,64лв.
по фактура №*********/21.06.2021 г., претендирана за периода от
07.10.2020г. до 05.04.2021г., вследствие на установено неизмерване, непълно
или неточно измерване на количеството електрическа енергия за място на
потребление с.Б., ИТН ******. „Е.Ю.“ ЕАД, ЕИК ********** е осъдено да
заплати на Д. П. Х., ЕГН ********** сумата 3 412,75лв. - деловодни разноски.
Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ответника в първоинстанционното производство – „Е.Ю.“ ЕАД /Е.Ю./. Счита,
че решението е неправилно, необосновано и постановено при непълнота на
доказателства и в нарушение на материалния закон. Изразено е несъгласие с
решаващите мотиви на първоинстанционния съд, че за Е.Ю. ЕАД липсва
законово основание, в качеството му на оператор на разпределителната мрежа
1
да издаде фактура за преизчислената електрическа енергия, тъй като същият
не е активно легитимиран по това вземане, както и с приетото от съда, че
разпоредбите на чл.56 ал.1 и ал.2 от ПИКЕЕ противоречат на чл.98а ал.2, т.6,
б. „а“ от ЗЕ. На следващо място се твърди, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че неправилно е приложена методиката по
чл.51 ал.1 от ПИКЕЕ, тъй като не е налице неправомерно присъединяване към
обекта на клиента по смисъла на пар.1, т.13 от ДР на ПИКЕЕ, а се касае за
променена схема на свързване на електромера към разпределителната мрежа,
при което е приложима хипотезата на чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ, по която следва
да се преизчислят количествата електрическа енергия. Счита, че въпреки че
съдът е констатирал, че от събраните по делото доказателства е установено
неправомерно присъединяване на обекта, неправилно е приел, че е
приложима разпоредбата на чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ. Твърди се, че съдът
неправилно е тълкувал какво представлява „неправомерно присъединяване“
по смисъла на пар.1, т.13 от ДР на ПИКЕЕ. Изложени са подробни
съображения, свеждащи се до анализ на депозираните по делото
доказателства и приложението на специалната нормативна уредба. Иска се
отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен. Съдържа се и възражение за
прекомерност по чл.78 ал.5 от ГПК на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна
– Д. П. Х., с който се оспорва изцяло подадената въззивна жалба.
С подадената въззивна жалба и постъпилия отговор не са предявени
доказателствени искания.
Страните претендират сторените по делото разноски.
Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в
законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона
съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в
жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.271 от ГПК и
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, на основание чл.235 от ГПК прие за установено следното:
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
2
решение. Същото е постановено по предявен отрицателен установителен иск
по чл.124 ал.1 от ГПК.
Ищецът Д. П. Х. твърди в исковата си молба против „Е. Ю., че е клиент
на ответното дружество /с кл.№**********/, в качеството му на оператор на
разпределителната мрежа, пренасящ електрическа енергия до обекта му,
представляващ къща в с.Б. /с ИТН *******/, като редовно е изпълнявал
задълженията си към доставчика на електрическа енергия – „Е.Б.Е. ЕАД. От
страна на ответника е издадена корекционна фактура за периода 07.10.2020г. -
05.04.2021г., за сумата 38 568,64лв., представляваща цена на доставена в
горния обект електрическа енергия. Ищецът счита, че не дължи посочената
сума по следните съображения: Като клиент има облигационни отношения с
„Е.Е.“ ЕАД /Е. ЕС/, като краен снабдител и притежаващ лицензия за
дейността по доставка и продажба – снабдяването на електрическа енергия.
Няма правоотношения по доставка и продажба на ел.енергия с ответника, за
да се издават фактури от това дружество и де се претендира от същото
заплащане на неизмерена ел. енергия. Твърди се, че с „Е.Ю.“ ЕАД ищецът
има облигационно правоотношение за ползване на мрежата и предоставяне на
услугите „достъп“, „пренос“ и „разпределение“ на ел. енергия при публично
известни общи условия съгласно чл.104а от ЗЕ. В този смисъл оспорва
материалноправната легитимация на ответника, с дови, че същият не е
собственик и доставчик на електроенергия, а е лицензиран единствено да
извършва мрежови услуги по разпределение и транспортиране на енергията.
В тази насока се позовава на чл.8, т.5 от ОУ на Е. ЕР, чл.28 от ПТЕЕ, чл.44
ал.3 от ЗЕ, чл.88 и чл.89 от ЗЕ, пар.1, т.34б, б. „а“ от ДР ЗЕ, чл.39 ал.1, т.10 от
ЗЕ, чл.98а от ЗЕ. Наведени са доводи относно съответствието на подзаконови
нормативни актове и закон с оглед разпоредбите на ЗНА – съответно – че
нормите на ПИКЕЕ не могат да противоречат на нормите на ЗЕ. На следващо
място се оспорва от страна на ищеца да е извършвано неправомерно
въздействие върху измервателната схема с цел отчитане на по - малко от
реално консумираната енергия. Възразява се, че констатациите на ответника
не касаят обект на ищеца /къщата в с.Б. е присъединена с ИТН *******, а във
фактурата е записано ИТН ******/. Твърди се и че операторът на мрежата не
е спазил процедурата, предвидена в правилата за проверка и контрол.
Нарушен е преклузивният срок, предвиден в ПИКЕЕ, ищецът не е уведомен
за проверката, нито за преизчислението в допустимите за това срокове.
3
Съставеният от ответника констативен протокол не е подписан от ищеца и от
свидетели. Ел.енергията е остойностена по много по-висока цена и период в
нарушение на чл.50 ал.2 ПИКЕЕ. Искането, с което е сезира съдът, е да се
постанови решение, с което да бъде признато за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата 38 568,64лв.,
начислена за периода 07.10.2020г. - 05.04.2021г. с корекционна фактура
№*********/21.06.2021г.
В постъпилия в срока по чл.367 ал.1 от ГПК писмен отговор от
ответника „Е.Ю.“ ЕАД се оспорва исковата молба, като се въвеждат
насрещни твърдения и доводи, а именно: На обект на ищеца - жилищна сграда
от „М.С.“, е извършена проверка от служители на ответното дружество на
05.04.2021г., при която е констатирано нерегламентирано присъединяване на
кабел, положен под земята, изразходваната по който ел.енергия не се отчита
от електромера и не се заплаща в пълен размер. За констатациите е съставен
протокол, подписан от свидетел и изпратен на клиента по пощата. След като
са установени предпоставките по чл.51, ал.1 ПИКЕЕ, операторът на
разпределителната мрежа е извършил преизчисление на количеството
електроенергия. Стойността на това количество е изчислена по определената
от КЕВР прогнозна пазарна цена за покрИ.е на технологични разходи за
период от 180 дни и е в размер 38 568,64 лв. конкретизирано е, че ИТН,
посочен в процесната фактура, се отнася до нерегламентирано присъединения
кабел към обекта на ищеца, за това е различна от ИТН на обекта в с.Б..
Доводите се свеждат до законовото основание за начисляване на процесната
сума. Ответникът се позовава на разпоредбите на чл.51, ал.1 и ал.2, чл.56, ал.1
и ал.3 ПИКЕЕ, издадени от КЕВР по законова делегация. Позовава се на
действието на нови правила – в сила от 04.05.2019г., според които
преизчислението на количеството ел.енергия вече се извършва от
операторите на съответните електрически мрежи, за това считано от
посочената дата Е. ЕС не издава фактури за допълнително начислена ел.
енергия, а фактурирането се извършва от оператора на съответната мрежа,
към която е присъединен конкретният обект.
В допълнителната искова молба ищецът възразява, че протоколът за
извършената проверка му е изпратен след срока по чл.49 ал.3 ПИКЕЕ.
Възразява се, че неоснователно ответникът е създал служебно ИТН ****** за
ищеца, тъй като процедурата по ново присъединяване се извършва
4
единствено по искане, подадено от собственик, ползвател на имот или
възложител.
В отговора на допълнителната искова молба се изтъква, че срокът по
чл.49 ал.4 ПИКЕЕ е инструктивен, а не преклузивен, като се развиват
подробни съображения в тази насока. Посочва се, че проверката е извършена
на обект на ищеца, представляващ жилищна сграда с подземен гараж в с.Б.,
м. „М.п.“ в присъствието на свидетел, който не е служител на ответника.
Отрича се от страна на ответника да е осъществена нова процедура по
присъединяване на обекта на ищеца с издаването на нов ИТН. Поддържа се,
че новият ИТН се отнася за нерегламентирано присъединения кабел към
обекта на ищеца. Поддържат се останалите възражения, съдържащи се в
отговора на исковата молба.
След като съобрази оплакванията, изложени в подадената въззивна
жалба и изразените от страните защитни тези, съдът прие за установено
следното:
Безспорна е фактическата обстановка по делото, изведена и от
представен като доказателство по делото констативен протокол
№******/05.04.2021г. Съгласно обективираните в същия констатации, на
посочената дата служители на „Е.Ю.“ ЕАД са извършили проверка на
измервателната система на клиент Д. Х. - жилищна сграда в с.Б., обл.П., при
която е констатирано, че е „присъединен кабел нерегламентирано, който
влиза в имота на абоната под земя от М.С.“. Протоколът е съставен в
отсъствие на абоната, съответно в присъствие на представител на 1-во РУП в
качеството му на свидетел. Въз основа на констатациите от горния протокол,
жалбоподателят „Е.Ю.“ ЕАД е извършил едностранна корекция на сметката
на абоната за минал период 07.10.2020г. - 05.04.2021г., като за същия период
е начислил допълнително 191 964 квч електроенергия, на стойност 38
568,64лв. В тази насока са и приетите по делото справка за коригиране на
сметката за електроенергия, фактура №*********/21.06.2021г. за клиентски
номер *********** и уведомително писмо до ищеца. Според констатациите в
горецитирания констативен протокол и съдържанието на уведомителното
писмо, в имота на ищеца е „присъединен един брой кабел преди мерене,
вследствие на което ползваната от него ел.енергия е неизмерена, съответно
незаплатена“.
При тази фактическа обстановка няма спор относно специфичния
характер на създадените между страните отношения, намиращи законовата си
регламентация на първо място в Закона за енергетиката. Касае се за
правоотношения със специален предмет от сферата на обществените
отношения, свързани с осъществяването на дейностите по производство, внос
и износ, пренос, разпределение на електрическа енергия, доставяне на
електрическа енергия, уредени, освен със специален закон – Закона за
енергетиката и в редица подзаконови нормативни актове, тези
регламентирани в чл.83 ал.1 от ЗЕ, като в случая спорът е свързан с
5
прилагането на подзаконовия нормативен акт, визиран в чл.83 ал.1, т.6 от ЗЕ -
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия – издадени от
председателя на КЕВР, обн. ДВ бр.35/30.04.2019г.
Ищецът е „краен клиент“ по смисъла на пар.1, т.27г от ДР ЗЕ - клиент,
който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване.
Ответникът е „оператор на разпределителна мрежа“ – по смисъла на пар.1,
т.34б, б.А от ДР ЗЕ - лице, оператор на електроразпределителна мрежа,
включително и на затворена електроразпределителна мрежа, което
осъществява разпределение на електрическа енергия по
електроразпределителна мрежа и отговаря за функционирането на
електроразпределителна мрежа, за нейната поддръжка, развитието й на
дадена територия и за взаимовръзките й с други мрежи, както и за
осигуряването в дългосрочен план на способността на мрежата да покрива
разумни искания за разпределяне на електрическа енергия. Пар.28а, б. „а“ от
ДР ЗЕ съдържа и дефиниция на понятието или друг субект на
елекроенергийната система – „краен снабдител“ - енергийно предприятие,
снабдяващо с електрическа енергия обекти на битови клиенти, присъединени
към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната
лицензионна територия, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик –
какъвто е „Е.Б.Е. ЕАД, за когото се твърди от ищеца и е безспорно, че
помежду им съществуват отношения между краен клиент и краен снабдител
по доставяне и получаване на ел. енергия.
При така посочените специфични отношения, очертали правния спор,
основният спорен въпрос е правен и той е: Доколкото отричаното с исковата
молба спорно вземане представлява преизчислено количество електрическа
енергия, при преизчисляване на количество електрическа енергия, кой правен
субект е легитимиран да издаде фактура, т.е. – кой има право да получи от
крайния битов клиент начислената в резултат на корекцията суми – крайният
снабдител или операторът на електроразпределителната мрежа.
Решаващите мотиви на първоинстанционния съд, отричащи
съществуването на спорното вземане, се свеждат до липсата на законово
основание за жалбоподателя, в качеството му на оператор на
разпределителната мрежа да издаде фактура за преизчислената електрическа
енергия, тъй като същият не е активно легитимиран по това вземане.
Активната легитимация е отречена с доводи за противоречие на
подзаконовия нормативен акт - чл.56 ал.1 и ал.2 от ПИКЕЕ с нормативния акт
от по-висока степен – Закона за енергетиката и по-конкретно с нормата на
чл.98 ал.2, т.6, б. „а“ и б. „б“ от ЗЕ.
Изводите на първостепенния съд в тази насока са неправилни и не се
споделят от настоящата инстанция. Разпоредбата на чл.98а ал.2 от ЗЕ
регламентира задължителното съдържание на Общите условия, при които
крайният снабдител продава електрическа енергия – т.е. ОУ, обвързващи
крайния снабдител и крайния клиент. Като елемент от това съдържание т.6 от
6
разпоредбата предвижда: ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка съгласно правилата по чл.83 ал.1, т.6. На свой ред
разпоредбите на б. „а“ и б. „б“ регламентират реда за уведомяване в
хипотезите на извършена корекция в полза на всяка от страните по Общите
условия, обвързващи крайния снабдител и клиента на потребена енергия.
/чл.98а ал.2, т.6, б. „а“ - в полза на крайния снабдител за потребена
електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване,
промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди,
съоръжения или устройства по чл.120 ал.3; б. „б“ - в полза на клиента за
потребена електрическа енергия в случаите на неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия поради повреда на уреди, съоръжения или
устройства по чл.120 ал.3/. Т.е. – тази разпоредба се отнася до
правоотношения между субекти на елекроенергийната система – краен клиент
и краен снабдител и по-конкретно до съдържанието на обвързващите ги
Общи условия.
В случая обаче се касае до други правоотношения между субекти на
елекроенергийната система – краен клиент и оператор на
електроразпределителна мрежа. От друга страна пък разпоредбата на чл.98а
ал.2, т.6, изрично препраща „съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 – т.е. -
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия – издадени от
председателя на КЕВР, обн. ДВ бр.35/30.04.2019г. /Правилата/. А
разрешаването на спорния въпрос, касаещ правоотношенията между краен
клиент и оператор на електроразпределителна мрежа и кой е легитимиран да
установи, съответно преизчисли и съответно - получи стойността на
преизчислено количество електрическа енергия, се извежда от разпоредбите
на раздел 9-ти от Правилата „Ред и начин за преизчисляване количеството
електрическа енергия“. Разпоредбите на раздел 9-ти от Правилата не уреждат
договорните отношения по продажба на електрическа енергия, а само правото
на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, при
установяване на несъответствия между измерените количества електрическа
енергия и заплатените такива /при различните хипотези – чл.50 – чл.56/, да
преизчислява количествата електрическа енергия по реда на Правилата.
Съгласно чл.49 ал.1 от Правилата, при извършване на проверки по реда на
тези правила, операторът на съответната мрежа съставя констативен
протокол. Разпоредбата на чл.56 от този раздел регламентира кой е
операторът на съответната мрежа при преизчисляване на количества
електрическа енергия при хипотезите, визирани в раздел 9-ти: ал.1 - В
случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на
този раздел операторът на електроразпределителната мрежа предоставя
на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества
електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови
услуги и за „задължения към обществото“; ал.2 - Ползвателят на мрежата
/респ. – крайният клиент/ заплаща на оператора на съответната мрежа
7
дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа по реда на
ал.1; ал.3 - Преизчислените количества електрическа енергия по ал.1 се
фактурират… . Тук следва да се акцентира и върху заключението от
съдебнотехническата експертиза, съгласно което, се касае за присъединен
нерегламентиран кабел към електроразпределителната
мрежа.Следователно не се касае за колизия между подзаконови и законови
норми, доколкото разпоредбата на чл.56 от ПИКЕЕ е приложима в
правоотношенията между краен клиент и оператор на
електроразпределителна мрежа, а тази – на чл.98а е приложима в
отношенията краен клиент и краен снабдител и по-конкретно до
съдържанието на обвързващите ги Общи условия. Или касае се за правни
норми, които, макар и да са в систематична връзка, са самостоятелни такива и
не са противоречиви. Ето защо крайният клиент дължи заплащане на
потребената електрическа енергия, преизчислена по правилата на ПИКЕЕ на
оператора на елекроразпределителната мрежа. /В същия смисъл са и
разясненията, дадени в цитираното от въззиваемия решение №85/27.06.2022г.
по гр.д. №2528/2021г., четвърто г.о. на ВКС, независимо че се касае за
хипотезата на чл.55 от ПИКЕЕ/.
Горният извод не се променя и от разпоредбите на ЗЕ, на които се
позовава въззиваемата страна. Вярно е, че съгласно чл.44 ал.3 от ЗЕ, на
лицата, на които е издадена лицензия за разпределение на електрическа
енергия, не се издават лицензии за други дейности, подлежащи на
лицензиране по този закон. Разпоредбата на чл.44 от ЗЕ е в гл. Четвърта,
раздел първи от ЗЕ – „Издаване на лицензи“. В случая обаче не се касае за
дейност, подлежаща на лицензиране. Касае се за регламентирано право с
подзаконов нормативен акт на оператор на електроразпределителна мрежа да
получи от крайния битов клиент начислената в резултат на корекция сума. А
подзаконово нормативно регламентираното право не е в противоречие с
общия дух на основния закон – ЗЕ. Разпоредбата на чл.56 от ПИКЕЕ не
противоречи и на разпоредбите на чл.88 и чл.89 от ЗЕ, на които се е позовал
ищецът. Систематичното място на тези разпоредби е в раздел Четвърти от ЗЕ
„Разпределение на електрическата енергия“, като съгласно чл.88 ал.1 и ал.2
от ЗЕ, разпределението на електрическа енергия и експлоатацията на
електроразпределителните мрежи се осъществяват от оператори на
електроразпределителни мрежи - собственици на такива мрежи на обособена
територия, лицензирани за извършване на разпределение на електрическа
енергия за съответната територия и разпределението на електрическа енергия
е услуга от обществен интерес. Разпоредбата на чл.89 от ЗЕ пък регламентира
дейностите, които операторът на електроразпределителната мрежа осигурява
за лицензионната територия, обхваната от електроразпределителната мрежа,
като съгласно т.6 – и измерване на електрическата енергия в
електроразпределителната мрежа, в резултат на каквото измерване е
извършено и преизчисляването на количеството електрическа енергия.
Ищецът се е позовал и на разпоредбата на чл.28 от Правилата за търговия с
8
електрическа енергия. Вярно е, че съгласно ал.1 от цитираната разпоредба
битовите крайни клиенти на крайните снабдители заплащат всички мрежови
услуги за съответния ценови период на крайния снабдител. Разпоредбата
обаче визира случай на нормално, реално отчетена електрическа енергия, а не
при хипотезите – предпоставките за преизчисляване на разпределена и
доставена електрическа енергия, визирани в раздел 9-ти от ПИКЕЕ. Що се
отнася до позоваването на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 13.07.2009г. относно общите правила за вътрешния пазар на
електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО, то директивата е
транспонирана в националното ни право – пар. 1а от ДР ЗЕ.
Не намира опора в доказателствата по делото възражението на
въззиваемата страна, съдържащо се в исковата молба и отговора на
въззивната жалба, писмената защита, свеждащо се до твърдения, че не е
установено кабелът, констатиран с протокола от 05.04.2021г. като
нерегламентирано присъединен, да захранва имота на ищеца, т.е. – да е
извършвано неправомерно въздействие върху измервателната система с цел
отчитане на по – малко количество електрическа енергия. Съгласно
заключението от допуснатата при първоинстанционното разглеждане на
делото съдебнотехническа експертиза, констатацията в КП
№******/05.04.2021г. за наличен кабел САВТ 4х35 кв.мм, положен под земя
и електрозахранващ обекта на ищеца, водещ началото си от мачтов трафопост
М."С.", който трафопост е различен от трафопоста, от който се
електрозахранва имота на ищеца по регламентирана схема, отразява
техническо състояние на второ, неправомерно присъединяване на имота към
ел.разпределителната мрежа. Последното е онагледено с нарочна схема,
отразяваща правомерното и неправомерно присъединяване на обекта на
клиента, като изпълненото неправомерно електрозахранване директно към
електроразпределителната мрежа е без измерване на електрическата енергия.
Констатираното с Констативния протокол състояние на присъединен
нерегламентиран кабел към електроразпределителната мрежа, който кабел
влиза в имота на Х. в с. Б., води до ползване на електрическа енергия от
същия обект, която не се измерва. За наличието на електропотребление по
нерегламентирания кабел вещото лице прави заключение от регистрирания в
Е.Ю. голям дисбаланс /загуба на ел. енергия/ в М."С.", към който е бил
присъединен нерегламентираният кабел и което състояние е продължило до
отсъединяването му след направената констатация на 05.04.2021г. Съгласно
разясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание, отсъединеният
кабел е все още на място и наличието му и местоположението му, така, както
е описано в констативния протокол, е констатирано от вещото лице при
извършения оглед на място. Заключението от съдебнотехническата
експертиза е компетентно изготвено, обосновано, констатациите и
заключенията в същото са изградени на база специални познания в
съответната специална област и не е оспорено от страните, поради което се
кредитира изцяло и от настоящата инстанция.
9
Категорични, убедителни и почиващи на непосредствени възприятия
се и показанията на разпитаните по делото свидетели Д. Р., служител на
ответника и извършил проверката и Г.К. – полицейски служител, присъствал
през цялото време на проверката и подписал протокола. И двамата свидетели
описват обстойно местоположението на неправомерно присъединения кабел -
вкопан в земята, отгоре асфалтиран с нов асфалт и трасето му, установено със
специален уред, води до къщата, собственост на Х., „минава директно през
таблото, директно от трафопоста, отива в неговата къща в друго табло, което
не е на Е.…при натоварване на кабела започва да гърми в неговото табло
вътре в къщата“. Показанията на свидетеля Р. се преценяват и с оглед
разпоредбата на чл.172 от ГПК, като служител на Е.Ю., но се кредитират
изцяло, като напълно съвпадащи и с показанията на свидетеля К. –
незаинтересовано от изхода на делото лице. Освен това правото на оператора
на съответната мрежа да извърши едностранна корекция на количеството
доставена, но неотчетена електрическа енергия, регламентирано в чл.56 от
ПИКЕЕ, не е обусловено от доказване на виновно поведение на потребителя,
то е без оглед на субективното отношение на потребителя, защото целта на
корекционната процедура е да възстанови настъпилото без основание
имуществено разместване – да установи дължимата сума за мрежови услуги
и за „задължения към обществото“, като целта не е да се ангажира
отговорността на потребителя за негово виновно поведение. /Аргумент в тази
насока е и специалният текст на чл.58 от ПИКЕЕ, предпоставящ друга
процедура, инициирана от незабавно уведомяване от съответния мрежови
оператор МВР/.
Последният спорен въпрос е относно начина, по който следва да се
изчисли количеството електрическа енергия, неотчетено, преминало през
въпросния кабел. Операторът на електроразпределителната мрежа е
приложил начинът, регламентиран в чл.51 ал.1 от ПИКЕЕ. Възраженията на
ищеца, настоящ въззиваем и приетото от първоинстанционния съд са, че при
изчислението следва да намери приложение методът, визиран в чл.50 ал.2 от
ПИКЕЕ. Съгласно чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ, при промяна в схемата на
свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на
количествата електрическа енергия, операторът на съответната
електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия
за по-краткия период между периода от датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена
проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване. Преизчисляването се извършва
на базата на половината от пропускателната способност на
присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи
инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово
натоварване. Съгласно чл.51 ал.1 от ПИКЕЕ, при установено неправомерно
присъединяване на обект към електрическите мрежи операторът на
съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период
10
не по-дълъг от 180 дни от датата на констатиране на присъединяването.
Количеството електрическа енергия се изчислява по една втора от
пропускателната способност на присъединителните съоръжения, свързващи
инсталацията на обекта със съответната мрежа, при 24-часово натоварване. А
ал.2 предвижда, че преизчисляването по ал.1 се извършва въз основа на
констативен протокол, съставен по реда на чл.49. Фактическото състояние,
установено с процесния констативен протокол, изцяло се препокрива с
дефиницията, съдържаща се в пар.13 от ДР ПИКЕЕ на понятието
„неправомерно присъединяване“ - присъединяване на обект към
електропреносната или електроразпределителната мрежа, за който не е
осъществена процедура за присъединяване към тази мрежа по реда на
наредбата по чл.116, ал.7 от ЗЕ. Няма съмнение,че в настоящия случай не е
осъществена процедура за присъединяване към елекроразпределителната
мрежа по предвидения от закона и подзаконов нормативен акт ред. Именно
затова и посоченият във фактурата ИТН е различен от този на обекта в с.Б.,
собственост на ищеца, доколкото последният ИТН е за обект надлежно
присъединен към съответната мрежа.
За пълнота следва да се посочи, че са неоснователни, съдържащите се
в допълнителната искова молба възражения на ищеца досежно формалните
изисквания, визирани в чл.49 от ПИКЕЕ по отношение на процесния
констативен протокол. Констативният протокол е изготвен при спазване
изискванията на чл.49 от ПИКЕЕ – същият е подписан от представител на
оператора на съответната мрежа. Доколкото е съставен при отсъствие на
ползвателя или на негов представител при съставянето на констативния
протокол, протоколът е подписан от представител на оператора на
съответната мрежа и свидетел, който не е служител на оператора – свидетеля
К.. В констативния протокол са отбелязани присъстващите на проверката.
Разпоредбата на чл.49 ал.4 от ПИКЕЕ изисква в случаите на съставяне на
констативен протокол в отсъствие на ползвателя, в седемдневен срок от
датата на съставянето на констативния протокол операторът на съответната
мрежа да го изпрати на ползвателя с препоръчано писмо с обратна разписка
или по друг начин. Видно от приложената на л.22 обратна разписка
констативният протокол е съобщен на адресата – ползвателя, получен на
25.06.2021г., с изходяща дата – 21.06.2021г. Фактът, че не е спазен
визираният в чл.49 ал.4 от ПИКЕЕ седемдневен срок, който е инструктивен,
не опорочава констатациите, съдържащи се в надлежно съставения по реда на
чл.49 ал.1,2, и 3 протокол, както и начинът на преизчисляване на
количеството електрическа енергия, установено при неправомерното
присъединяване на обект. Съгласно заключението от съдебнотехничската
експертиза, изчислението в справката за коригиране на сметка е извършено
коректно съгласно методиката по чл.51 ал.1 от ПИКЕЕ, която, както се
посочи, е приложима в случая. Следователно сумата от 38 568,64лв.,
начислена за периода 07.10.2020г. - 05.04.2021г. с корекционна фактура
№*********/21.06.2021г., е дължима, при което предявеният отрицателен
11
установителен иск се явява неоснователен.
Като е стигнал до изводи в противната насока, първоинстанционният
съд е постановил неправилен съдебен акт. Ето защо въззивната жалба се
явява основателна, а обжалваното решение, следва да бъде отменено. Следва
да се постанови друго, с което искът да бъде отхвърлен.
Като последица от това и с оглед изхода от спора пред въззивната
инстанция, следва де се отмени решението и в частта, с която „Е.Ю.“ ЕАД е
осъдено да заплати на Д. П. Х. сумата 3 412,75лв. - деловодни разноски. На
основание чл.78 ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
сторените в първоинсанционното производство разноски в пълен размер.
Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК /л.112/, същите
са в размер на 520лв.
На основание чл.78, във вр. с чл.273 от ГПК въззиваемата страна
следва да заплати на жалбоподателя направените разноски пред въззивната
инстанция. Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК
/л.8/, същите са в размер на 1 131,38лв.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, П.ският
апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №224/13.06.2022г., постановено по търг.д.
№468/2021г. по описа на окръжен съд П., с което е признато за установено, че
Д. П. Х., ЕГН ********** не дължи на „Е.Ю.“ ЕАД, ЕИК ********** сумата
38 568,64лв. по фактура №*********/21.06.2021 г., претендирана за периода
от 07.10.2020г. до 05.04.2021г., вследствие на установено неизмерване,
непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за
място на потребление с.Б., ИТН ****** и „Е.Ю.“ ЕАД, ЕИК ********** е
осъдено да заплати на Д. П. Х., ЕГН ********** сумата 3 412,75лв. -
деловодни разноски, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. П. Х., ЕГН ********** срещу „Е.Ю.“
ЕАД, ЕИК ********** иск за признаване за установено по отношение на
„Е.Ю.“ ЕАД, че Д. П. Х. не дължи на дружеството сумата 38 568,64лв. по
фактура №*********/21.06.2021г., представляваща цената на доставена
електрическа енергия за периода от 07.10.2020г. до 05.04.2021г. – като
неоснователен.
ОСЪЖДА Д. П. Х., ЕГН ********** да заплати на „Е.Ю.“ ЕАД, ЕИК
12
********** разноски за първоинстанционното производство в размер на
520лв., както и разноски за въззивното производство в размер на 1 131,38лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13