№ 7396
гр. ***, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110152939 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
313674/06.11.2023 г./ на Т. Д. П. срещу Й. Х. Б. и Г. А. Д., с която са предявени искове за
солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 5 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от средата на
м. 03.2019 г. до 27.09.2023 г. в резултат на действията им по пр. пр. ****/2019 г. по описа на
СРП.
Ищецът твърди следното: През месец март 2019 г. на ответника Б., заемащ към онзи
момент длъжността Началник „****“ в ****, била разпределена за работа пр. пр. ****/2019
г. по описа на СРП, образувана по негов сигнал срещу кмета на ****. При запознаването си
с Б. П. му обяснил за конфликта му с полицейски инспектор от **** Д. по повод предишни
сигнали на ищеца. С Б. се уговорили ищецът да подготви документите си по подадения
сигнал, след което да бъде призован за разпит. След като подготвил документите, поради
отсъствие на Б. се наложило да ги остави на Д. и тогава последният го помолил да подпише
сведение в качеството си на домоуправител /а не на сигналоподател/ за интензивността на
почистване на ****, каквото попълвали всички домоуправители в района, и той го
подписал. След като не бил призован от Б. за снемане на показания по преписката, П.
направил справка и установил, че представените от него документи не били приложени към
нея, преписката била върната в СРП без негов разпит с Докладна от Д., който работил по
нея, без да му е разпределена, а подписаното в качеството му на домоуправител сведение
било приложено към преписката като доказателство, че са снети сведения от него. В
резултат на виновните и противоправни деяния на ответниците ищецът претърпял
неимуществени вреди. Деянията на Б. се изразили в отказ да го призове с призовка или по
телефона по пр. пр. ****/2019 г. по описа на СРП, отказ да му снеме показанията по същата
преписка и допускане на Д. да работи по преписката въпреки конфликта му с П., а деянията
на Д. – в отказ да си направи отвод по преписката въпреки техния конфликт, работа по
преписката, без тя да му е разпределена, и склоняването му с хитрост да подпише документ
1
в качеството на домоуправител, който впоследствие Д. представил на СРП като сведение,
дадено от П. в качеството му на сигналоподател. По този начин се стигнало до
непризоваването на ищеца по пр. пр. ****/2019 г. по описа на СРП, от което в крайна сметка
произтекли неимуществените му вреди, защото така бил лишен от възможността да защити
сигнала си пред безпристрастен полицейски служител по начин, че да се стигне до
образуване на досъдебно производство, пострадали вярата му в справедливостта и
законността и имал усещането, че всичко е нагласено и че само защото се държи почтено и
полага усилия за разкриване на порочни практики на представители на властта, му се пречи
от служители, които би трябвало да му помагат. Иска солидарно осъждане на ответниците в
качеството им на физически лица, защото те са действали умишлено, съгласувано и
планирано с цел да го смачкат заради неговата активност.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Й. Х.
Б., с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че през 2019 г., докато е бил Началник
на сектор „****“ в ****, е работил по една или две преписки, образувани по сигнали на
ищеца, които са отработени качествено и в срок, но са прекратени.
В законоустановения срок ответникът Г. А. Д. е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че по посочената преписка е
работил в качеството си на районен инспектор и е изпълнявал съгласно правомощията си по
ЗМВР указания, дадени му от СРП и началниците му в ****. Оспорва твърденията в
исковата молба за осъществени от него действия и/или бездействия, с които да е
възпрепятствал П. да защити сигнала си и да е попречил да бъде образувано досъдебно
производство, респ. които да са се отразили на вярата му в справедливостта. Оспорва
настъпването на твърдените от ищеца вреди. Моли за отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 45, ал. 1 вр. чл. 52 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени
на ищеца в периода от средата на м. 03.2019 г. до 27.09.2023 г. в резултат на действията им
по пр. пр. ****/2019 г. по описа на СРП, изразили се по отношение на ответника Б. в отказ
да призове ищеца с призовка или по телефона, отказ да му снеме показанията по преписката
и допускане на ответника Д. да работи по преписката въпреки конфликта му с П., а по
отношение на ответника Д. – в отказ да си направи отвод по преписката въпреки техния
конфликт, работа по преписката, без тя да му е разпределена, и склоняването му с хитрост
да подпише документ в качеството на домоуправител, който впоследствие Д. представил на
СРП като сведение, дадено от П. в качеството му на сигналоподател.
Основателността на предявените искове се обуславя от кумулативното наличие на
елементите на следния фактически състав: поведение; противоправност на поведението;
вина; настъпили вреди; причинна връзка между вредите и противоправното виновно
поведение. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й
не е фактически, а представлява правна преценка на деянието от гледна точка на
действащите разпоредби. Останалите елементи от обективната страна на фактическия
състав трябва да се докажат от претендиращите обезщетението съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест. В случая това означава, че ищецът следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване следните факти: осъществяване от
ответниците на поведение, което обективно не съответства на правно дължимото –
твърдяното противоправно поведение; настъпили неимуществени вреди, техния вид,
интензитет и размер; причинно-следствена връзка между деянията на ответниците и
настъпилия вредоносен резултат; наличие на основание за претендиране на солидарна
2
отговорност на ответниците. Субективният елемент от състава – вината, се презюмира
съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което се приема за доказан при липсата на ангажирани
доказателства от ответниците за оборване на законовата презумпция. Липсата на която и да е
от посочените кумулативни предпоставки води до неоснователност на претенциите.
В случая се установява, че пр. пр. № ****/2019 г. /с вх. № 5730/2019 г./ по описа на
СРП, във връзка с която ищецът твърди, че ответниците са осъществили противоправно
поведение, е образувана по два сигнал на П. срещу „*** и лицата, които му помагат“, за
умишлено разпалване на етническа омраза и умишлено лишаване на всички живущи в
района от здравословна среда за живот, както и за спиране на всякаква възможност за
интегриране на ромите в района. На 06.03.2019 г. прокурор от СРП е възложил на началника
на **** да бъде извършена проверка по реда на чл. 145, ал. 1, т. 3 ЗСВ от служители на ****
в рамките на компетентността им, като са посочени конкретни действия, които да бъдат
извършени, включително да бъдат установени домоуправителите на всички входове на бл. 4,
5 и 6 в ж.к. „****“ и от поне четирима от тях да бъдат снети писмени сведения във връзка с
изложеното в сигнала и да се снемат писмени сведения от Т. П. с оглед изложеното в
сигнала му до СРП.
На 22.03.2019 г. в СРП са постъпили материалите и изготвената докладна записка от
извършената проверка по преписка № ***-1481/2019 г. по описа на ****. Видно е от тях, че
преписката е разпределена на 11.03.2019 г. на ответника Б. и трето лице /В./. Страните не
спорят, че ищецът има качеството на управител на етажна собственост в сграда, находяща
се в гр. ***, ж.к. „****“, ****. По преписката е представено Сведение от него, снето от
ответника Д.. Докладната записка за резултатите от проверката е изготвена от ответника Д.
и в нея се сочи, че е снето сведение от заявителя, както и 3 бр. сведения от домоуправители
на входове в района и сведение от главен експерт в отдел „КСЕ“ при ****.
С Резолюция от 25.03.2019 г. пр. пр. № ****/2019 г. по описа на СРП е прекратена
поради липса на основания за извършване на действия от прокурор при СРП по реда на
надзора за законност. Същата е потвърдена с Резолюция от 07.11.2019 г. по пр. пр. №
***/2019 г. по описа на СГП.
При така установените факти съдът намира, че в случая липсва противоправно
поведение от страна на ответника Б.. От събраните доказателства се установява, че
възложената от СРП проверка е възложена на него и на още едно лице, но е извършена от
ответника Д.. Установява се, че са снети сведения от сигналоподателя, като твърденията му,
че сведенията са снети не в това му качество, а в качеството му на домоуправител, не
намират опора в съдържанието на представения по делото документ, обективиращ дадените
от него сведения. Щом ищецът е дал сведения, следва да се приеме, че е бил призован за
това. При това положение изобщо не може да се говори за отказ П. да бъде призован и да му
бъдат снети сведения. Що се отнася до твърденията, че Б. е допуснал ответника Д. да работи
по преписката въпреки конфликта му със сигналоподателя, не се доказа по делото към
разглеждания период да е имало конфликт между тях, а още по-малко Б. да е бил уведомен
за него.
Липсват доказателства и за осъществено от ответника Д. противоправно поведение.
По делото не се установява преписката да му е била разпределена, но въпреки това работата
му по нея не може да се окачестви като неправомерно действие, защото по отношение на
полицейските служители липсва строго регламентиран ред за разпределяне на преписките.
Не може да се формира извод за неправомерност на работата му по преписката и поради
наличие на основание за отвод, щом липсват категорични доказателства по делото за
съществуване към м. 03.2019 г. на такъв конфликт между него и П., който да попада в
хипотезата на чл. 154, ал. 2 ЗМВР. Единствено се установява, че на 20.02.2019 г. Д. е дал
сведение във връзка с досегашната си работа, свързана с П., което обаче не представлява
основание да откаже да работи по процесната преписка. На следващо място, по делото е
3
доказано, че този ответник е снел от ищеца сведение в качеството му именно на
сигналоподател, поради което не може да се приеме, че го е склонил с хитрост да подпише
документ в качеството на домоуправител, който впоследствие да бъде представен на СРП
като сведение, дадено от П. в качеството му на сигналоподател.
Отделно от гореизложеното, въпреки изричните указанията на съда, дадени с
Определение 3625/24.01.2024 г., ищецът не е ангажирал никакви доказателства за
претърпени от него неимуществени вреди от поведението на Б. и Д., а с оглед естеството на
твърдяните деяния /дори да се приеме, че те са доказани и противоправни/ настъпването на
такива вреди не се презюмира.
По изложените съображения предявените пасивно субективно съединени искове са
изцяло неоснователни.
По разноските:
Независимо от изхода на делото на ответниците не се дължат разноски – ответникът
Б. изобщо не претендира такива, а ответникът Д. претендира разноски, но не доказва
извършването им.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „****“,
****, ап. 20, срещу Й. Х. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ****, и Г. А. Д., ЕГН
**********, с адрес: ****, искове с правно основание чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД за солидарно
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 5 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от средата на м. 03.2019 г. до
27.09.2023 г. в резултат на действията на ответниците по пр. пр. ****/2019 г. по описа на
СРП.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4