№ 325
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Атанас Н. Атанасов
Ирина Стоева
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20211100603995 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
С присъда от 14.07.2021г. по НЧХД №12810/2019г. СРС, НО, 3 състав е
признал подсъдимата Ж. АЛ. П. за невиновна в това, че на10.05.2019г. в
гр.София, сградата на ТП на НОИ - София град, находяща се на бул.“****, е
разгласила позорно обстоятелство за длъжностно лице - директора на „Т.-С.“
ЕАД - С. П. Ч., като е депозирала пред длъжностно лице уведомление за
трудова злополука - Декларация за трудова злополука с вх.№418/10.05.2019г.,
в която е изложила, че на 06.11.2018г. е била ударена с папка по ръката от
директора на „Т.-С.“ ЕАД - С. П. Ч., което наложило да потърси лекарска
помощ, както и деянието да е в състава на продължавано престъпление,
поради което на осн. чл.304 от НПК съдът я е оправдал по повдигнатото
обвинение по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.2 и т.3, вр. чл.147, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от
НК.
С присъдата съдът е върнал веществените доказателства - 1бр. DVD
диск, находящ се на л.114 от делото на СРП, представляващ част от
материалите по пр.пр.№317/2019г. по опис на същата, след влизане на
присъдата в сила.
1
С присъдата съдът е осъдил частния тъжител С. П. Ч. да заплати на
подсъдимата Ж. АЛ. П., направените от нея разноски, в размер на 2500лв.,
като заплатено адвокатско възнаграждение.
С присъдата съдът е осъдил частния тъжител С. П. Ч. да заплати в полза
на СРС направените по делото разноски в съдебната фаза, в размер на 146.00
лева за възнаграждение на вещо лице, както и държавна такса, в размер на
5.00лв. при издаване на изпълнителен лист.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от
повереника на частния тъжител С.Ч. – адв. М. , в които са изложени доводи,
че присъдата е постановена при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, при едностранчиво и непълно изследване на
доказателствата по делото и при тяхното неправилно интерпретиране.
Предлага се присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена и да
бъде постановена въззивна присъда, с която подсъдимата бъде призната за
виновна и осъдена по повдигнатото й обвинение или делото да бъде върнато
за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира
се за разноски по делото.
В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл.327 от НПК,
прецени че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по
делото не се налага разпит на подсъдимата, свидетели и/или изслушване на
експертизи.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция повереникът на частния
тъжител – адв. М. поддържа жалбата и допълненията към нея и моли съда да
отмени първоинстанционната присъда като неправилна и незаконосъобразна
и вместо нея да постанови нова осъдителна такава по отношение на подс. П..
Прави искане от съда да уважи изцяло предявените граждански искове, чието
неприемане за съвместно разглеждане от СРС не са подлежали на обжалване
отделно от присъдата.
Упълномощеният защитник на подс. П. – адв. Г. оспорва жалбата и
допълнението към нея. Излага, че СРС въпреки постановената от него
оправдателна присъда спрямо подзащитната му е допуснал съществени
процесуални нарушения ограничаващи правото на защита на подсъдимата,
като подробни ги излага.Прави искане от съда при констатиране на тези
нарушения, същият да постанови акт, с който да прекрати наказателното
производство, поради изтекла погасителна давност към момента на
депозиране на тъжбата в СРС. Алтернативно се прави искане да се постанови
решение, с което да се потвърди оправдателната присъда като правилна и
законосъобразна.
В реплика повереника на частния тъжител- адв. М. посочва, че
погасителната давност не е изтекла като излага съображения за това.
Подс.Ж.П. редовно уведомена се явява лично пред въззивната
инстанция и поддържа изложеното от защитника си.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните,
2
прецени събраните по делото доказателства е взе предвид разпоредбите на
закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с
изискванията на чл.314 от НПК, намери за установено следното:
За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно
следствие, при гарантиране на правото на страните да участват, да сочат
доказателства, а на подсъдимата – да се защитава. Първоинстанционният съд
е положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина по
делото, като е направил своите доказателствени изводи въз основа на
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Въззивният състав, след като подложи на анализ доказателствената
съвкупност, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени
съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което
споделя в цялост фактическите констатации на СРС. Въз основа на
извършения собствен анализ на събраните доказателства, СГС приема за
установено от фактическа страна следното:
Към м.11.2018г. частният тъжител и подсъдимата работили в „Т.С.“
ЕАД. Той бил директор на дружеството, а тя заемала длъжността
„ръководител ФСК“.
На 06.11.2018г„ сутринта, около 10:00 часа, Ч. извикал в кабинета си П.,
за да обсъдят проекти на ръководения от нея отдел, съдържащи се в две
папки, с пластмасови тънки и меки външни части и листи, формат А4, с
дебелина от около 20-30 листа на едната и 7-8 см. на другата. Преди идването
на П. в кабинета на Ч. била св.С., с която той обсъждал правни въпроси.
Подсъдимата влязла в кабинета му. Той започнал да задава въпроси по
съдържанието на проектите, на които не получил удовлетворителни отговори
от П., което го ядосало. Повишил тон, задал няколко пъти един и същ въпрос
и след като отново не получил желания отговор взел по-дебелата от папките,
замахнал и я хвърлил по повърхността на масата, а тя се плъзнала, част от
листите излезли и паднали на земята, около вратата на кабинета. В този
момент, ръцете на подсъдимата били поставени на масата, с дланите надолу,
тя била права, св.С. била права до нея. Хвърлената папка, плъзнала се по
повърхността на масата засегнала горната част на дланта на ръката на
подсъдимата и тя излязла от кабинета.
В предната част, откъм помещението за секретарката на кабинета на Ч.
3
изчаквал за разговор св.Р., който след като П., а след нея и С. излезли, влязъл.
Видял, че по земята на кабинета на директора имало няколко листа, близо до
вратата, но в разговора с тъжителя не станало въпрос за ситуацията с П. и
след като приключили срещата, Р. излязъл от кабинета и си тръгнал.
Св.К., който към онзи момент бил директор на Дирекция „УЧР“ на
06.11.2018г., около обяд получил разпореждане от Ч. да изготви документи за
освобождаване на П., която била в срок за изпитване още от същия ден. К.
изготвил документите и около 12:30 часа бил в кабинета на П., за да й ги
връчи. Тя изглеждала нормално, разчистила бюрото си, не се оплаквала, че
има затруднения или болки при движението на ръката. След като казал, че
идва да й връчва документи за освобождаването й, тя видимо се притеснила,
че ще изгуби работата си, но го подписала и той си тръгнал.
Междувременно, още след срещата с Ч., подсъдимата се обадила на
дъщеря си - св. Т.П.. Майка й била притеснена, плачела по телефона и казала,
че била нападната и ударена с папка от директора на дружеството Ч..
Помолила Т. П. да я вземе от дружеството, защото не може да шофира.
Когато след известно време отишла да я вземе, свидетелката видяла лявата
ръка, в областта на дланта много подута и трудно подвижна, което и
причинявало болка. Свидетелката шофирала автомобила на подсъдимата.
Те първоначално - на 06.11.2018г. в около 15:30 часа посетили кабинета
по Съдебна медицина в Катедрата по съдебна медицина и деонтология при
МУ- София, където бил извършен личен преглед на П. от д-р А.Х.. На
подсъдимата било издадено СМУ №348.11/2018г., според което е
констатиран по гърба на лявата длан добре изразен оток, с диаметър 8см.,
което увреждане е в резултат на действието на твърд тъп предмет и може да
се получи по време и начин както съобщава пострадалата - около 10:00 часа
на 06.11.2018г. била ударена с папка по лавата ръка от изпълнителния
директор на „Т.С.“ ЕАД. Увреждането й е причинило болка и страдание.
След прегледа от съдебен лекар, двете се насочили към ВМА, където
било проведено ренгеново изследване на П., според което няма данни за
фрактури. Докато чакали резултати от това изследване, се свързали с дежурен
от СДВР на място в сградата на ВМА и след като били регистрирани в
дневника за получени и препратени сигнали, били уведомени, че могат да
подадат жалба в полицията. След като приключили медицинските прегледи,
4
подсъдимата посетила дежурната част в 06 РУ-СДВР и подала заявление вх.
№230000-19182/06.11.2018г„ в която записала, че на 06.11.2018г„ около 10:00
часа в сградата на „Т.С.“ ЕАД, находяща се в гр.София ул. “****, Ч. в
качеството си на изпълнителен директор на дружеството я извикал в кабинета
си и по повод изпълнение на служебните си задължения, се държал
изключително арогантно и грубо с нея, като без причина я ударил по ръката с
една от папките, като на два пъти замахнал да я удари по главата, но тя успяла
да се предпази, в следствие на което изпитала силна болка в ръката,
прималяло й, почувствала се унизена и омерзена без да има вина, както и
повикала дъщеря си, която спешно я откарала във ВМА-спешно отделение.
По заявлението била образувана пр.пр.№317/2019г., по която с постановление
на прокурор от СРП от 18.04.2019г. било отказано да се образува ДП. В
следствие на последователните обжалвания на това постановление и
потвърждаването му, съответно от прокурор при СГП и прокурор от САП, П.
депозирала жалба пред ВКП без резултат до датата на устните прения.
Подсъдимата решила за започне процедура по признаване на
увреждането за трудова злополука, поради което упълномощила адв.В. на
14.11.2018г. за това. На 15.11.2018г. било депозирано уведомление за трудово
злополука в „Т.С.“ ЕАД, с копие до съвета на директорите на дружеството,
Столичен общински съвет и Кмета на Столична община, след което и
декларация за трудова злополука с вх.№418/10.05.2019г. в ТП на НОИ -
София град от адв.В.. Според протокол №36/11.06.2019г. за резултати от
извършено разследване на злополуката, П. не е представила категорични и
безспорни данни, както точно е получила нараняването и какъв е бил
механизма на неговото причиняване. Срещу протокола било подадено
възражение от П. до НОИ и с разпореждане №23346/21.06.2019г. на ТП на
НОИ - София град посоченото увреждане не било прието за трудова
злополука.
Съгласно заключението по СМЕ на вещото лице д-р Н., констатираното
увреждане от СМУ е от действието на твърд тъп предмет, с неохлузваща
повърхност, като липсата на охлузване, кръвонасядане или рана по гърбната
повърхност на дланта, насочва към по-вероятен механизъм, свързан със
заявеното в материалите по пр.пр. - опит за предпазване от нанасяне на удар.
Изслушан в съдебно заседание на 20.10.2020г., вещото лице е изразил
5
становище, че по-малко вероятно е описаното в СМУ увреждане да е в
резултат на удар с папки, които съдържат 15-20 листа, с меки външни части,
тъй като, за да се реализира такова увреждане е необходима маса и
достатъчна скорост. По-вероятно е папката да е твърда или дебела.
Причиняващият удар трябва да е директен, отгоре на ръката, без значение
дали папката пада върху ръката или се хлъзга по повърхност и удря ръката,
значение има силата на удара, който зависи от скоростта и масата. За тежестта
на травмата има значение дали ръката е фиксирана, дали върху повърхност
или до тялото, защото удара се кумулира от мястото на костта. Причината е в
това, че ръката, която е във въздуха, от удара инертно полита по посоката на
движение на предмета, който удря и така част от кинетичната енергия се
унищожава. По-малко тежки ще са последиците при дебела папка, но ако
листата в съдържанието й не са трайно фиксирани, така че да се разпиляват,
защото така се намалява масата на тялото, което е удрящо. Значение за
увреждането има и удрящата повърхност, колкото е по-малка тя, травмата е
по-тежка, защото голямата удряща площ разпръсква на повече място
засягането и така тежестта на травмата намалява. Затова, ако ръката се удари
с цялата площ на папката, тогава енергията дифузно ще се разпредели по
цялата ръка и увреждането ще е по-леко. Ако обаче удара е с ръб или връх на
папката, тогава тежестта на удара ще се разпредели в по- малка повърхност и
увреждането ще е по-тежко. Описаната травма отговаря да е по-вероятно
причинена при фиксирана ръка за повърхност и удар с предмет с по- малка
контактна повърхност, но не директно с ръба, а някой от по-тесните страни на
папката.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства: обясненията на подсъдимата;
показанията на свидетелите С., К., Т.П. и Р.; от заключението по СМЕ; от
писмени доказателства - заявление до 06 РУ-СДВР вх.№230000-1918/06.1
Е2018Г., постановление на прокурор при СРП по пр.пр.№317/2019г. и жалба
от Ж. АЛ. П. срещу него, жалба от адв. Г. до ВКП срещу постановление на
прокурор при САП, уведомление за трудова злополука от 15.11.2018г.,
пълномощно в полза на адв.В. от 14.11.2018г, декларация за трудова
злополука вх.№418/10.05.2019г. до ТП на НОИ - София град, протокол
№36/11.06.2019г. за резултатите от извършено разследване за трудова
злополука и възражение от Ж.П. чрез адв.В. срещу него, разпореждане
6
№23346/21.06.2019г. на ТП на НОИ - София град, СМУ №348.11/2018г.,
изследване от Катедра по образна диагностика при ВМА, лист за преглед на
пациент, издаден от ВМА, Травматология, Амбулаторен лист за платен
преглед от д-р К., писма от „Т.С.“ ЕАД вх.№ 1078976, и вх.№1013289,
уведомителни писма от 06 РУ-СДВР вх.№1079693, ведно със заявление и
сведения от Ж. АЛ. П. от 06.11.2018г., вх.№1011987, ведно с приложена
справка, уведомително писмо от ВМА за дежурните полицаи на територията
на болничното заведение, уведомително писмо от СДВР с вх.№ 1039877 с
приложен дневник за получени и предадени сигнали; от веществените
доказателства - 1бр. DVD диск, част от материалите по пр.пр.№317/2019г. на
СРП.
Въззивният съд подложи на внимателен анализ същите доказателства и
не установи възможност въз основа на тях да се стигне до различни изводи
относно фактите по делото.
Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ от
предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново
подробно доказателствата по делото, а може да анализира само онези които се
оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или
протеста или тези, които счита за неправилно анализирани/ в този смисъл
Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III, НО на ВКС/.
Въззивната инстанция споделя доказателствените изводи, до които е
достигнал районният съд. Анализът на доказателствената съвкупност
проведен от първоинстанционният съдебен състав и подробно отразен в
мотивите към присъдата е пълен, всеобхватен и изчерпателен, поради което
настоящият състав изцяло се солидаризира с него, като не намира за
необходимо да го преповтаря. СРС е спазил изискванията на чл. 305, ал.3 от
НПК, като детайлно и обосновано е изложил съображения защо при налични
противоречия е кредитирал едни доказателствени материали, а други е
отхвърлил. Районният съд е изложил ясни и мотивирани съображения на кои
доказателствени източници дава вяра и защо.
Правилно в основата на фактическите изводи съдът е поставил
показанията на св. С., която свидетелства незаинтересовано и безпристрастно.
Настоящият съдебен състав, подобно на първия съд, изцяло кредитира
показанията на този свидетел като обективни, безпристрастни и логически
7
последователни. Показанията на свидетелката С. съдържат детайлни сведения
за времето и мястото, на което са хвърлени папките от частният тъжител,
хлъзгането по повърхността им на масата, разпиляването на част от листата
им от страната на подс. П. и падането им на земята. Показанията на св. С.
напълно кореспондират и с отразеното в тази насока и от тези на св.Р., а
именно че след като той влязъл в кабинета на частния тъжител е видял
разпилените на земята листа. Следва да се обърне внимание, че житейски
погледнато от показанията й няма как да се опише, как едната от папките е
ударила ръката на подс. П., тъй като при възникналата ситуация и с оглед
разразилия се конфликт между ЧТ и П., тя не е следяла действията на всяка
една от страните, и по конкретно дали и как папките ще ударят и до каква
степен ще ударят ръката на П.. Независимо от това като очевидец съдът дава
вяра на показанията на св. С. относно тези факти като достоверни и
кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал.
На базата на показанията на св. К. се установява прекратяването на
трудовото правоотношение на подс. П.,това, че той е връчил заповедта
й.Същият не е присъствал на мястото на деянието,като при срещата си нея не
е могъл да установи, види или предположи в какво състояние е ръката на
подсъдимата, дали е имала оток или болка. Житейски правдоподобно и
съпоставено с обясненията на подсъдимата при срещата между двамата, на
дневен ред е било връчването на заповедта за прекратяване на трудовото й
правоотношение, а не нейното психическо и физическо състояние. Още
повече отношенията са им били само колегиални, а не приятелски и напълно
нормално е при възникналата ситуация и с оглед това че св. К. не е
присъствал на инцидента тя да споделя с него как се чувства и какво е
станало.
При обсъждане на достоверността на показанията на св.Т. П. въззивният
съд взе предвид евентуалната нейна заинтересованост от изхода на спора,
произтичаща от факта, че св. П. е дъщеря на подсъдимата. Подобно на първия
съд, въззивната инстанция е на мнение, че показанията й в частта от гледна
точка на стреса, който майка й е изпитвала от възникналата ситуация са
преекспонирани, но това е така тъй като тя е възприела състоянието на майка
си непосредствено след възникналата ситуация, била е през цялото време с
нея и се е притеснявала. В останалата им част, това което майка и е разказала
8
за случая и състоянието на ръката й правилно са кредитирани, тъй като
същите се потвърждават от писмените доказателства- изследване от Катедра
по образна диагностика при ВМА, лист за преглед на пациент, издаден от
ВМА, Травматология, Амбулаторен лист за платен преглед от д-р К. .
При анализа на обясненията на подсъдимата въззивният съд съобрази
естеството им на източник на информация, но и на основно средство за
защита и им се довери, тъй като са последователни, логични и не се
опровергават от останалите доказателства по делото. Както основателно е
посочила първата инстанция, разказът на подсъдимата е емоционално наситен
и акцентира върху възникналата ситуация , това как Ч. и се е развикал пред
друг колега, как е хвърлил папките по бюрото, където са били ръцете й,
вследствие на което една от тях я е ударила. Изправянето на Ч., хващането на
папката, захвърлянето по масата в посока на П., политане на папките и
хлъзгането им по повърхността на масата по посока на П., се описва и от
св.С.. Потвърждава се и изложеното от подс. П., че вследствие на удара
ръката й е била подута, със силна болка и отток, което се намира в унисон с
изготвените СМУ и СМЕ, от които се доказва,че това е механизма на
причиняване на травмата.
Правилно първостепенният съд е кредитирал приобщените писмени
доказателства по делото, като резонно е отбелязал липса на противоречия в
събрания доказателствен материал, което не е наложило детайлното му
обсъждане.
При така установената и от въззивната инстанция фактическа
обстановка, правилни се явяват и формираните правни изводи на районния
съд, според които са налице основания за оправдаване на подс.Ж.П. по
повдигнатото с тъжбата на С.Ч. обвинение за извършено престъпление по
чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.2 и т.3 вр. чл.147, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
В съответствие с установената по делото фактическа обстановка
първоинстанционният съд е посочил, че на 10.05.2019г. е депозирана
декларация вх.№418/10.05.2019г. до ТП на НОИ- София град за трудова
злополука претърпяна от Ж. АЛ. П. в момент, когато е била на работа, в
кабинета на директора на „Т.С.“ ЕАД - С.Ч. от удар с папка по ръката от към
гръбната част на лявата й длан, предизвикал оток. От писмените
доказателства по делото категорично се установява че декларацията с вх.
9
№418/10.05.2019г. до ТП на НОИ-София град за трудова злополука е
подписана и подадена от адв.В. по силата на пълномощно от 14.11.2018г„
като част от започнала процедура по установяване на трудова злополука,
започнала с уведомление до „Т.С.“ ЕАД.
Действително липсват индиции за недостоверност на приложените
писмени доказателства. Лисва и оспорване от страните на такова основание.
Практически предмет на настоящото производство е не да се установи
истинността на подаденото уведомление за трудова злополука - Декларация
за трудова злополука е вх.№418/10.05.2019г., а да се прецени дали
написаното в него покрива от обективна и субективна страна признаците на
престъплението клевета по смисъла на чл.147, ал.1 НК.
Деянието, което частният тъжител е инкриминирал по делото, не
съставлява клевета по смисъла на чл.147, ал.1 НК. Когато се извършва чрез
„разгласяване на позорно обстоятелство за другиго“, въпросното
престъпление изисква деецът да е съобщил ( направил достояние на трети
лица) конкретни факти, за които се твърди, че са настъпили като събития в
обективната действителност, и които имат позорящ ефект спрямо
пострадалия.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че чрез изразите в
декларацията не се приписва престъпление или се разгласяват позорни
обстоятелства. Съдът е длъжен да се ръководи от това, което тъжителят е
изложил. Той твърди в частната тъжба, че чрез декларация вх.
№418/10.05.2019г. до ТП на НОИ-София град, подсъдимата е разгласила за
него в качеството му на длъжностно лице - директор на „Т.С.“ ЕАД позорни
обстоятелства, че на 06.11.2018г. е била ударена с папка по ръката от
директора на „Т.-С.“ ЕАД - С. П. Ч., което наложило да потърси лекарска
помощ.
В тази връзка въззивният съд, като и първостепенният такъв намира, че
единствено посочените по-горе и установени по безспорен и категоричен
начин факти по делото, са единствените относими към предмета на
настоящото дело. В конкретния случай анализът на доказателствените
източници и установените въз основа на тях факти не позволяват да се
направи еднозначен, категоричен и единствен възможен извод, че
подсъдимата лично е извършила разгласяването.Следва да се обърне
10
внимание, че самото упълномощаване, както и одобрението на действията на
адвоката, по никакъв начин не водят на извод за лично извършване на
разгласяването. Това изпълнително деяние се свежда до казване или
написване, респективно депозиране на писмено изявление от прекия
извършител. Както е посочил първоинстанционният съд от конкретиката на
казуса, П. не е казала, въведеното в декларацията, а изразите в същата не
изхождат от нея, защото тя не е техен автор, не се е подписала под
декларацията, не я е депозирала в ТД на НОИ - София град.Другите факти,
въведени в процеса, са ирелевантни за правилното решаване на спора по
същество. Тези изводи се налагат с оглед становището на въззивния съд, че
първостепенният такъв въз основа на правилно установената фактическа
обстановка е достигнал до правилни и законосъобразни правни изводи
относно липсата на съставомерност на деянието на подсъдимата от обективна
и субективна страна. Анализът на първостепенният съд е достатъчен и като
краен резултат правилен. Същият се споделя изцяло и от настоящия въззивен
състав.
Въз основа на всичко изложено, въззивният съд намира възраженията
на ЧТ за неоснователни, а присъдата на СРС, с която е приел, че деянието на
подсъдимата нито от обективна, нито от субективна страна осъществяват
състава на престъплението по чл.147, ал.1 от НК, за правилна и
законосъобразна, постановена изцяло съобразно смисъла и духа на закона.
Изводите на СРС, че подсъдимата, обективирайки в самото упълномощаване,
както и одобрението на действията на адв. В. обективирани в подаденото от
него чрез уведомление за трудова злополука - Декларация за трудова
злополука с вх.№418/10.05.2019г. до ТП на НОИ-София град и
представените- пред тях писмени доказателства са изпълнили задължението
си да постановят мотивиран акт, в спорно по същността си производство, са
законосъобразни и правилни. В този смисъл и правилно подсъдимата е била
призната за невиновна и на основание чл.304 от НПК оправдана изцяло по
повдигнато й обвинение, без да е било необходимо да се обсъжда въпроса
дали са налице останалите квалифициращи признаци от обективна и
субективна страна на престъплението, за което подсъдимата е била предадена
на съд.
Относно искането на повереника на ЧТ- адв. М. за уважаване на
11
предявените граждански искове, то настоящата инстанция не дължи
произнасяне по тях, тъй като същите не са били приети за разглеждане от
първоинстанционният съд.
Въззивният съдебен състав споделя и обосновката на СРС в частта
относно направените по делото разноски, като прие, че правилно тъжителят е
осъден да заплати същите за адвокатско възнаграждение. Съгласно
разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за
невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по
дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния
тъжител.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на други основания, налагащи нейното изменяване или
отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови
своето решение, с което прие, че следва да се потвърди изцяло постановената
първоинстанционна присъда.
Водим от горното и на основание чл.334, т.6 от НПК, СГС, IV въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 14.07.2021г. по НЧХД №12810/2019г. на
Софийски районен съд, НО, 3 състав.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ
И ПРОТЕСТИРАНЕ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12