№ 478
гр. София , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20201000502591 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на А. И. А.,
представляван от особения представител адв. Г.Г. срещу решение от
08.06.2020г. на СГС ГО, 17 състав, постановено по гр.д. № 7605/19г., с което е
уважен иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Жалбоподателят твърди, че действителната воля на страните е била да
сключат договор за дарение, а не договор за издръжка и гледане. Счита, че
пред съда е представено дарение срещу издръжка и гледане. В исковата
молба ищецът разкрива действителната същност на сделката, заявявайки, че
вместо да търси насрещна престация е превеждал пари на ответника.
Разглеждайки действителната воля на страните, може да се обясни
непривичното поведение на ищеца- вместо да претендира престиране на
задължението от ответника, той му плаща издръжка. Основанието за
разваляне на договора е неосигуряване на издръжка и гледане. За това трябва
да са налице три условия: необходимост от издръжка, поискана издръжка и
отказ от предоставянето й. Не е неизпълнение, когато даването на издръжка
ще влоши положението на даващия я и той ще изпадне в по- лошо положение
от това на получаващия издръжката. В хода на съдебното дирене ищецът не
1
е представил доказателства, че се нуждае от издръжка, че е поискал такава и
че му е отказана.
Затова моли въззивния съд да отмени обжалваното решение.
И.И. в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита я за неоснователна.
Сочи, че цитираното в жалбата ТР № 1/2013г. на ВКС се отнася до искове за
отмяна на едностранни безвъзмездни договори за дарения, не и до настоящия
договор, който е двустранен и възмезден.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните
доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на
чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
СГС е сезиран с иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД. В исковата молба ищецът И.
А. И. твърди, че с нот. акт № 103/25.08.2011г. е прехвърлил на ответника
правото на собственост върху собствения си недвижим имот, представляващ
апартамент № 71, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“ *, бл.***, вх. *, ет.** с
идентификатор 68134.4091.608.2.71 в сграда 2, разположена в поземлен имот
с идентификатор 68134.4091.608, състоящ се от една стая, дневна, кухня и
сервизни помещения с площ от 45,35 кв.м. при съседи на същия етаж:
самостоятелен обект с идентификатор 68134.4091.608.2.72, под обекта:
самостоятелен обект с идентификатор 68134.4091.608.2.63, над обекта- няма,
заедно с избено помещение при съседи: коридор, мазе № 9 на държавен
апартамент № 85, Г. С. К., заедно с прилежащите 0, 873% ид.ч. от общите
части на сградата и правото на строеж върху мястото. Срещу прехвърленото
право на собственост ответникът А.А., който е син на ищеца, е поел
задължението за гледане и издръжка до края на живота му лично или чрез
трето лице. Ив. И. си е запазил ограниченото вещно право на собственост.
Независимо, че ответникът живее постоянно в Руската федерация и няма
адрес в България, ищецът е искал да осигури старините си, като при
изповядване на сделката синът му е приел нейните условия. Но след
сключването й ответникът нито веднъж не го е посетил, не му е предоставял
издръжка в пари, натурална или друга, а е искал от него пари, които той е
2
превеждал по сметка на майка му. Комуникацията между тях е била само по
интернет. През последните месеци ищецът няма контакт с ответника.
Последният не изпълнява задължението си да го гледа и издържа, поради
което за ищеца е възникнало правото да развали сключения договор. Затова
моли съда да развали договора за издръжка и гледане, сключен на
25.08.2011г. , с което се прехвърля правото на собственост върху описания
по- горе недвижим имот срещу задължението за издръжка и гледане.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК назначенията на ответника особен
представител не е депозирал писмен отговор. В първото по делото заседание
особеният представител е оспорил иска. Не е ангажирал доказателства.
Не се спори, че с нот. акт № 103/ 25.08.2011г. между страните по делото
е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и
издръжка.
Представена е скица от АККГ за него от 12.03.2019г.
При тези доказателства първоинстанционният съд е уважил иска.
Пред въззивния съд нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск с правно основание чл.87,
ал.3 от ЗЗД.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстационното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посочените в жалбата
основания- чл.269, ал.1 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на
императивна материалноправна норма.
Обжалвания съдебен акт е валиден и допустим.
Предявен е иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД. Разпоредбата
предвижда, че развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват,
признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по
3
съдебен ред. Договорът за издръжка и гледане е свързан с прехвърляне на
вещното право на собственост, но не срещу заплащане на стойността му, а
срещу друг вид престация, която е позволена от закона, а именно полагане на
грижи и издържане на прехвърлителя, когато той има нужда от тях.
Развалянето следва да стене чрез иск по съдебен ред. Поради това
предявеният иск е допустим.
Активно материалноправно легитимиран да го предяви е
прехвърлителят, когато счита, че престацията, която му се дължи, не е
изпълнена от приобретателя. С оглед на изложеното в исковата молба ищецът
Ив. И. е активно материалноправно легитимиран като носител на
субективното материално право. Той е и процесуланоправно легитимиран
като надлежна страна в процеса, да го защити чрез иск.
Пасивно легитимиран и надлежна страна както по материалното
правоотношение, така и в процеса е длъжникът, който е поел задължението да
гледа и издържа прехвърлителя. Ответникът е носител на задължението по
материалното правоотношение, поради което следва да отговаря и по
предявения иск.
Договорът за издръжка и гледане е алеаторен и ненаименован, който
няма изрична уредба в ЗЗД и по отношение на него намират приложение
общите разпоредби. С него кредиторът се задължава да прехвърли правото на
собственост върху недвижим имот на длъжника, срещу задължение на
последния да полага грижи, да го гледа и издържа. При неизпълнение на
поетото задължение в договорения обем изправната страна разполага с
възможността да развали двустранната сделка. Видно от договора е, че
ответникът е поел задължението да гледа и издържа ищеца лично или чрез
трето лице. Т.е. кредиторът би приел изпълнение и от другиго, ако той
изпълнява вместо длъжника. Тази уговорка не е противна на морала,
добрите нрави или закона. И в този случай изпълнението трябва да е
съобразено с договорения обем. Не е задължително условие, за да може да се
изпълнява изцяло задължението за издръжка и гледане, длъжникът да живее
в едно домакинство с кредитора.
При двустранните договори, какъвто е този за гледане и издръжка,
4
страните поемат насрещни права и задължения, които трябва да изпълнят. В
тежест на кредитора е да прехвърли правото на собственост на длъжника
срещу задължението на последният да го издържа и гледа докато е жив.
Затова в един граждански процес, при разпределяне на доказателствената
тежест на основание чл.154, ал.1 от ГПК , в тежест на ищеца е да докаже
валидно сключен договор с ответника за издръжка и гледане, а на
приобретателя- длъжник да докаже с всички допустими и относими
доказателства и при условията на пълно и главно доказване, че е изпълнил
задължението по сключения договор според уговореното. Това означава да
установи, че е издържал и гледал кредитора. От това той черпи за себе си
благоприятни правни последици като от недоказването на тези факти, съдът
следва да приеме, че те не са се осъществили. Т.е., че не е изпълнено
договорното задължение.
При правилно разпределена доказателствена тежест жалбоподателят не
е ангажирал доказателства, че е изпълнил лично или чрез другиго
задължението си да издържа и гледа Ив. И.. Поради което следва да се
приеме, че той не е престирал онова, което е следвало от облигационното
правоотношение.
В жалбата е изложен довод за симулативност на договора за издръжка
и гледане, защото прикрива дарение, който не е въведен своевременно в
процеса, поради което не следва да бъде разглеждан. Това е
правоизключващо възражение, което трябва да бъде направено с отговора на
исковата молба. / Р № 202/27.02.2015г. по т.д. № 4123/13г., II т.о. на ВКС, Р №
83/ 26.06.19г. по гр.д. № 2084/18г., III г.о. на ВКС, Р № 179/08.04.2019г. по
гр.д. № 163/18г. на ВКС, I г.о./ В тежест на ответника е да докаже
твърдението си за привидност на договора за издръжка и гледане. Това е
основание за нищожност на договора за издръжка и гледане, но
обстоятелството, че страните са баща и син, не означава непременно сключен
договор за дарение като прикрита сделка.
Посоченото в жалбата, че ищецът не е ангажирал доказателства, че е в
състояние, което налага издръжка, че я е поискал и че му е била отказана, не
може да бъде отнесено към договора за издръжка и гледане, а към договора за
дарение. Отказът да се даде издръжка, от която дарителят се нуждае, е
5
основание за отмяна на договора за дарение. В този случай в тежест на ищеца
би било установяването на факта, че е поискал издръжка, че се нуждае от нея
и тя му е била отказана.
Изложените правни изводи водят до основателност на предявения иск.
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
В тежест на жалбоподателя е да заплати на Ив. И. разноски за
производството пред въззивната инстанция в размер на 1668лв./ 850лв.
платено адвокатско възнаграждение и 818 лв. платено възнаграждение за
особен представител/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 08.06.2020г. на СГС ГО, 17 състав,
постановено по гр.д. № 7605/19г.
ОСЪЖДА А. И. А., роден на ********г., гражданин на Руска федерация,
с постоянен адрес гр. ***, ул. „***“ № * да заплати на И. А. И., ЕГН
**********, гр. ***, бул. „***“ № **, ет.*, ап.** и със съдебен адрес: гр.
София, ул. „Лавеле“ № 32, ет.5, офис 5 чрез адв. Д. Д. сумата от 1668 лв. /
хиляда шестстотин шестдесет и осем лева/ разноски по делото пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6