РЕШЕНИЕ
№ 334
гр. Пловдив, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Мария М. Дългичева
при участието на секретаря Цвета Ив. Василева
като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело №
20215330118986 по описа за 2021 година
„Групама Застраховане” ЕАД е предявил против М. С. С. установителен иск, по реда
на чл.422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл.500, ал.1, т.3 КЗ за заплащане
на сумата от 237, 92 лв., представляващи изплатено от ищеца в полза на Д. С. Т.
застрахователно обезщетение, която сума е дължима от ответника – делинквент, който към
момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие – ******** г. е управлявал
лек автомобил „Пежо”, модел „***“ с peг. № ********, като не е изпълнил задължението си
да остане на мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие до пристигане на
органите за контрол на движение по пътищата, ведно със законна лихва, считано от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – ******** г., до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на ******** г., в гр. П., на ул. „*****“ № ***, на п. на м. „Б.“
ответникът, лек автомобил „Пежо”, модел „***“ с peг. № ********, при маневра за излизане
от реда на паркиралите автомобили, реализира ПТП, като удря лек автомобил „Тойота“,
модел „****“ с рег.№ ********, управляван от Д. Т.. За инцидента бил съставен Протокол за
ПТП № *****/******** г., в който било посочено, че виновният водач е напуснал мястото
на настъпване на пътнотранспортното произшествие без да изчака пристигане на органите
за контрол на движение по пътищата. Посещението на мястото на ПТП от службите на
контрол на МВР било задължително на основание чл.125, т.7 от ЗДвП.
Твърди се, че доколкото към датата на инцидента ответникът е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ищеца /полица № *********/ собственикът на
увредения автомобил „Тойота“, модел „****“ с рег.№ ******** подал заявление при
застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение. В резултат на това при ищеца
била заведена щета № **********. След извършен оглед и преценка на нанесените щети по
увредения автомобил експерти на застрахователя определили, че застрахователното
обезщетение възлиза на 237, 92 лв., която сума била изплатена на застрахователя, при който
1
бил застрахован увредения автомобил, чрез банков превод. Предвид извършеното плащане и
безрезултатната покана за доброволно изпълнение, ищецът претендира от ответника
възстановяване на така платената сума по съдебен ред, като в тази връзка било образувано
ч.гр.д. № ****/**** г. по описа на РС – П. и издадена Заповед за изпълнение №
****/******** г.
Ответникът М. С. С., в срока по чл.131 от ГПК, е подала отговор на исковата молба.
Оспорва описаната от ищеца фактическа обстановка, като сочи, че на ******** г. именно Д.
Т., управлявайки л.а „Тойота“, модел „****“ с рег.№ ********, е реализирала виновно ПТП,
като е ударила автомобила на ответницата. Твърди, че след инцидента Т. й заявила, че бърза
за погребение, като й дала телефонния си номер, с уговорката да се чуят по-късно и да
уредят последиците от ПТП. Последвали няколко опита за телефонен разговор, като в един
от тях Т. й казала, че тя самата има сключена застраховка „Каско“, а С. да се оправя. Сочи,
че след това посетила **** РУ на МВР, където подала жалба против Д. Т., но от полицията й
заявили, че ще изпратят жалбата в КАТ. След няколко седмици полицейски служител
поканил ответницата да подпише протокол на ПТП, но доколкото същият не отразявал
реално развилите се събития около ПТП, тя отказала да го подпише. Твърди, че не тя, а Т. е
напуснала местопроизшествието. Сочи, че по делото не се установявало, че ответницата е
нарушила разпоредбите на ЗДвП. В протокола нямало подпис под „участник 1“, липсвали и
данни са свидетели. Възразява за приложимостта на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, като акцентира
върху това, че за да възникне право на регрес в полза на застрахователя, следвало
посещението на органите на реда да е задължително, а в конкретния случай това не било
така. Оспорва съдържанието на протокола за ПТП, като сочи, че доколкото в него имало
задрасквания върху датата на инцидента, същият бил негоден като документ.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. 500, ал.1, т.3 КЗ.
Възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на
четири групи материални предпоставки (юридически факти): 1. ищцовото застрахователно
дружество да е платило обезщетение на увреденото лице за причинените му вреди от
противоправното поведение на делинквента; 2. за увредения да е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на
вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото
виновно и противоправно поведение; 3. деликтната отговорност да е възникнала във връзка
с използването на МПС от делинквента и 4. делинквентът – ответник да е напуснал мястото
на настъпване на пътнотранспортното произшествие без да изчака пристигане на органите
за контрол на движение по пътищата.
От фактическа страна по делото бе безспорно установено, че на ******** г. в гр. П.,
на ул. „*****“ № ***, на п. на м. „Б.“, е настъпило ПТП между лек автомобил „Пежо ***“, с
рег. №********, управляван от ответната страна М. С. и лек автомобил „Тойота ****“, с рег.
№ ********, управляван от Д. Т.
Установява се също, че между ищцовото застрахователно дружество и ответната
страна е бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, видно от полица №
*********** със срок на валидност от 18.06.2020 г. до 18.06.2021 г., както и че в полза на Д.
С. Т. е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 237, 92 лв.
По делото бе установено и че и двамата участници в пътнотранспортното
произшествие са напуснали мястото му, без да е съставен протокол за ПТП. Решаващ за
крайния извод на съда, респ. съществен за спора е въпросът напуснал ли е ответникът
2
мястото на настъпване на произшествието без да изчака пристигане на органите за контрол
на движение по пътищата по смисъла на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.
Съдът е допуснал до разпит Д. Т., като в показанията си последната заявява, че след
удара между двата автомобила е казала на ответницата, че бърза за погребение и няма време,
поради което си оставила телефона с уговорката да уредят отношенията си по повод
настъпилото ПТП в следващите дни. Самата тя признава, че ответницата я е търсила на
посочения от нея телефон няколкократно. В останалата част от показанията си излага факти
за механизма на настъпилото произшествие.
Показанията на св. Т. се подкрепят и от тези, дадени от св. П., който е бил в колата на
ответницата по време на процесното ПТП. Същият посочва, че св. Т. е казала на
ответницата, че бърза за погребение и няма време да обсъждат щетите, като и дала
телефонния си номер, за да уредят сметките си в следващите дни. Св. П. посочва различен
механизъм на произшествието, като твърди, че вина за него има именно св. Т.
От така събраните доказателства може да се направи безспорен извод, че ответницата
не е напуснала виновно мястото на произшествието по смисъла на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.
Напротив, установява се, че именно св. Т., управлявала другия автомобил, участник в
процесното ПТП, го е напуснала първа, като е казала, че бърза за погребение. Както стана
ясно и по-горе самата тя в показанията си посочва събитията да са се развили именно по
този начин. Следва да се отбележи, че за да се приеме, че виновният водач е напуснал
мястото на произшествието, е необходимо другият участник в ПТП да е останал на
процесното място. В противен случай не би могло да се говори за място на настъпване на
произшествие. Тоест, поведението на ответната страна не следва да се квалифицира като
напускане на мястото по смисъла на чл. 500, ал.1, т.3 КЗ, тъй като същото е станало по вина
на другия участник в процесното ПТП.
По делото е допусната и изслушана автотехническа експертиза, като в съдебно
заседание вещото лице е посочило, че при тези данни вариантите за възможен механизъм са
много, както и че твърдения от ответницата механизъм е също възможен. В тази връзка за
пълнота следва да се отбележи, че не е установено по безспорен начин, че вредите са
настъпили от виновното и противоправно поведение на делинквента /чл. 45 ЗЗД/, респ. още
една от предпоставките за уважаване на иска не бе установена чрез пълно и главно
доказване, в който смисъл съдът е разпределил доказателствената тежест между страните.
По така изложените съображения предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
В полза на ответника и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се следват разноски.
Последният е доказал сторени в заповедното производство разноски е размер на 300 лв., а в
настоящото производство – 650 лв.
Така мотивиран, Районен съд - Пловдив
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК от „Групама Застраховане” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №
47 А, против М. С. С., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „****“ № ***, иск с правно
основание чл. 500 ,ал. 1, т. 3 КЗ за установяване на паричните притезания, за които е
издадена Заповед № ****/******** г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
****/**** г. по описа на Районен съд – П., **** брачен състав, както следва: сумата от 237,
92 лв., представляващи изплатено от ищеца в полза на Д. С. Т. застрахователно
обезщетение, която сума е дължима от ответника – делинквент, който към момента на
настъпване на пътно-транспортното произшествие – ******** г. е управлявал лек автомобил
3
„Пежо”, модел „***“ с peг. № ********, като не е изпълнил задължението си да остане на
мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие до пристигане на органите за
контрол на движение по пътищата, ведно със законна лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.06.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Групама Застраховане” ЕАД, ЕИК ********* да заплати на М. С. С.,
ЕГН **********, сумата от общо 950 лв., от които 300 лв., представляващи сторени
разноски по ч.гр.д. № ****/**** г. по описа на РС – П., *** брачен с-в. и сумата от 650 лв.,
представляващи сторени разноски по настоящото гр. д. № 18986/2021 г. по описа на РС –
Пловдив, XXIII гр. с-в.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4