№ 18172
гр. София, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20211110154893 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с предявени от „фирма” АД срещу С. Н. И. кумулативно
обективно съединени положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона
за водите и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца следните суми, а именно: сумата от 1944,52 лв.,
представляваща цена на потребена вода за имот, находящ се на адрес: адрес,
клиентски № **********, в който са доставяни В и К услуги за периода от
02.02.2013 г. до 07.02.2020 г., дължима по неформален договор за доставка и
пречистване на вода, а след 01.09.2006 г. – по Общи условия на „фирма” АД,
ведно със законна лихва за периода от 10.06.2020 г. до изплащане на
вземането; сумата от 521,74 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 05.03.2013 г. до 07.02.2020 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 23441 по
описа 2020 г. на СРС, III ГО, 148 гр. с.
Ищецът твърди, че между него и ответника били налице трайно
установени фактически отношения, свързани с предоставянето на В и К
услуги в обект на посочения адрес. Сочи, че отношенията между тях се
уреждат от Общи условия влезли в сила на 01.09.2006 г. и действащи до
28.08.2016 г., както и от Общи условия действащи към датата на исковата
1
молба и публикувани в сайта на дружеството. Твърди, че ответникът има
качеството потребител за обект, находящ се на адрес: адрес. Твърди, че по
подадено заявление на 19.07.2011 г. титулярът на партидата е променен от
Н.С. И. на С. Н. И.. С оглед изложеното моли за уважаването на предявените
искове.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
твърденията на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.
238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
С исковата молба ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът е редовно призован за
датата на първото по делото съдебно заседание (л. 146 от делото). Препис от
исковата молба също е връчен редовно на ответната страна (л. 135-136 и л.
139 от делото), а ответникът е редовно уведомен за последиците по чл. 238
ГПК, видно от редовно връчените призовки на (л. 146 от делото).
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, регламентирани в чл. 238 и чл. 239, ал. 1 ГПК, а
именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.
131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците на чл. 238 ГПК, не се е явил в
първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и
не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това,
от представените към исковата молба писмени доказателства, се прави извод
за вероятна основателност на исковата претенция.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.
Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му,
следва предявеният осъдителен иск да се уважи изцяло. Като законна
последица от уважаването на иска за заплащане на главницата е присъждането
2
на законна лихва върху същата за периода от датата на депозиране на исковата
молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1
ГПК има единствено ищецът. Последният претендира и доказва такива в общ
размер на за държавна такса в настоящото производство в размер на 277,79
лв., от които за заповедното производство 49,33 лв. за ДТ и 50,00 лв. за юрк.
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и 78,46 лв. за ДТ и 100,00
лв. юрк. възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Н. И., ЕГН ********** на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 198о, ал.
1 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД дължи на „фирма” АД, ЕИК
********** сумите, както следва: сумата от 1944,52 лв., представляваща цена
на потребена вода за имот, находящ се на адрес: адрес, клиентски №
**********, в който са доставяни В и К услуги за периода от 02.02.2013 г. до
07.02.2020 г., дължима по неформален договор за доставка и пречистване на
вода, а след 01.09.2006 г. – по Общи условия на „фирма” АД, ведно със
законна лихва за периода от 10.06.2020 г. до изплащане на вземането; сумата
от 521,74 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 05.03.2013
г. до 07.02.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 23441 по описа 2020 г. на СРС, III
ГО, 148 гр. с.
ОСЪЖДА С. Н. И., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
да заплати на „фирма” АД, ЕИК ********** сумата от 277,79 лв.,
представляваща разноски за заповедното и исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси
защита по реда на чл. 240 от ГПК пред Софийски градски съд в едномесечен
срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4