№ 21278
гр. София, 23.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110138116 по описа за 2023 година
Ищецът Г. М М., с ЕГН **********, със съдебен адрес: с. П..., чрез адв. Н. К. е предявил
срещу „М“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С... иск за
следното:
Иска се съдът да признае за установено спрямо ответника „М“ ООД, че ищеца Г. М М. не
му дължи сума в размер на 27, 39 лв., от които: 24, 90 лв. – главница за далекосъобщителна
услуга и 2, 49 лв. – лихва за забава, за събирането на които е образувано изпълнително дело
№ 20197480400285 по описа на ЧСИ М.И. с рег. № 748, с район на действие ОС М, като
погасени по давност. Претендират се разноски.
Ответникът е получил препис от исковата молба и е депозирал отговор в срок, с който
оспорва предявения иск.
С исковата молба се твърди, че сумите, предмет на иска представляват задължение по
изпълнителен лист, издаден на 07.03.2017г. въз основа на влязла в сила на 07.03.2017г.
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 217/2017г. по описа на РС М.
Твърди се, че въз основа на този изпълнителен лист е образувано изп.д. № 20197480400285
по описа на ЧСИ М.И., с рег. № 748 на КЧСИ, но присъдената на ответника сума е погасена
по давност.
Ответникът твърди, че посочената заповед за изпълнение на парично задължение е влязла
в сила на осн. чл. 416 от ГПК, тъй като е връчена на длъжника, но той не я е оспорил по чл.
414 от ГПК, затова давността за погасяване на установеното с нея вземане е 5 години. В
отговора на исковата молба излага съображения за това, че съдебният изпълнител е
предприемал действия по принудителното изпълнение по изп.д. № 20197480400285 по описа
на ЧСИ М.И., които са прекъсвали давността и тя не е изтекла.
1
Искът е неоснователен, поради следното:
Районен съд М на 17.03.2017г. е издал изпълнителен лист по ч.гр.д. № 217/2017г. въз
основа на заповед за изпълнение № 142/26.01.2017г., влязла в сила на 07.03.2017г. С него Г.
М М. е осъден да заплати на „М“ ООД – гр. София главница в размер на 24, 90 лв., ведно със
законната лихва от 25.01.2017г. до окончателното изплащане и 2, 49 лв. - лихва за забава
върху тази главница за периода от 17.09.2015г. до 24.01.2017г., както и разноски в размер на
325 лв. За събиране на вземането на 29.01.2019г. е образувано изп.д. № 20197480400285 по
описа на ЧСИ М.И. с район на действие Окръжен съд М. Образуването на делото не е
прекъснало давността. На 20.03.2019г. със запорно съобщение № 6037 е наложен запор
върху всички сметки на длъжника Г. М. открити в „У“ АД. Видно от писмо на банката от
02.04.2019г., сметките на длъжника в тази банка са запорирани. Със запорно съобщение изх.
№ 6038/20.03.2019г. на ЧСИ М.И. е наложен запор върху всички сметки на ищеца по делото
в „Ю“ АД. Видно от отговора на банката до ЧСИ запора е наложен на 27.03.2019г. Други
действия по принудително изпълнение не са предприемани. Давността за погасяване на
вземането е 5-годишна. Била е прекъсната на 20.03.2019г. с предприетите действия по
наложените запори, след което е започнала да тече отново и към датата на предявяване на
иска по настоящото дело - на 07.07.2023г. не е изтекла. Неподаването на възражение по чл.
414, ал.1 от ГПК или оттеглянето му има за последица създаване на стабилитет на заповедта
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Заповедта, въз основа на която е
издаден процесния по делото изпълнителен лист е влязла в сила. Целта на заповедното
производство е да провери дали едно вземане е спорно между страните като при липса на
безспорност – липса на възражение по чл. 414 от ГПК, кредиторът се снабдява с
изпълнителен лист. В този случай давността е 5-годишна. В разглежданият казус към датата
на предявяване на иска, което също е прекъснало давността, тя не е изтекла, поради което
предявения иск с правно основание чл. 439, ал.1 от ГПК следва да се отхвърли като
неоснователен.
На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК разноски се дължат на ответника, в размер на 360 лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, съгласно представения по делото списък
по чл. 80 от ГПК.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът, предявен от Г. М М., с ЕГН **********, със
съдебен адрес: с. П..., чрез адв. Н. К., с правно основание чл. 439, ал.1 от ГПК, срещу „М“
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С... за признаване за
установено спрямо „М“ ООД, че Г. М М. не му дължи сума в размер на 27, 39 лв., от които:
24, 90 лв. – главница за далекосъобщителна услуга и 2, 49 лв. – лихва за забава, съгласно
изпълнителен лист от 17.03.2017г., издаден по ч.гр.д.№ 217/2017г. по описа на РС М, за
събирането на които е образувано изпълнително дело № 20197480400285 по описа на ЧСИ
2
М.И. с рег. № 748, с район на действие ОС М, като погасени по давност.
ОСЪЖДА Г. М М., с ЕГН **********, със съдебен адрес: с. П..., да плати на „М“ ООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С... разноските по делото в размер
на 360 лв., на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3