Р
Е Ш Е Н И Е
№ 409
гр. Враца, 01.12.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА,
втори състав, в публично заседание на 13.11.2023г. /тринадесети ноември, две
хиляди двадесет и трета година/, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Даниела МОНОВА, без участие на
прокурор, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ адм. дело № 542 по описа
на АдмС – Враца за 2023 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. АПК/Административно-процесуалния кодекс/ във вр. чл. 172 ал. 5 от ЗДвП /Закон за движение
по пътищата/.
Образувано е по ЖАЛБА
на „Б.Л.“ ЕООД ***, с * Л.Х.В., чрез * Н.Г. ***, срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 23-0953-000255/23.08.2023г., по
чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на МПС - „с.а.“, „М.
С.“ с рег. № **, за срок от 6 /шест/
месеца.
В жалбата се
релевират доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради издаването
ѝ при съществени нарушения на административно-производствените правила, в
противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на
закона. Излагат се съображения, че формално е спазена установената от закона
форма, съвсем оскъдно са посочени някакви фактически основания за издаване на
заповедта, не е уточнен състава и собствеността на ППС, не е посочено срещу
кого е съставен АУАН, не е ясно и мястото на нарушението. Твърди се, че
оспорения акт не е мотивиран. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на направените
разноски по делото, съобразно приложен списък на разноските по чл. 80 ГПК. Не
се явява представител пред съда.
Ответникът – В.Ц.А. –
**, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. С писмена молба
вх. № 3284/03.11.2023г., чрез пълномощник – ** Т.Т., моли за отхвърляне на жалбата и потвърждаване
на ЗППАМ. Излагат се съображения за законосъобразност на оспорения акт,
прилагат се допълнителни доказателства и се претендират се разноски. Прави се
възражение евентуално за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ответната страна.
По делото са приети и
приложени представените с жалбата и с административната приписка писмени
доказателства, както и допълнително представени от ответника.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от
обжалването, в качеството му на собственик на т.а, с който се засягат негови права и в
законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл.149, ал.1 АПК, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА
по следните съображения:
От приложените към
административната преписка доказателства се установява, че на 23.08.2023 г.
около 13:20 ч. в ***, ***, ответника е спрял за проверка състав на ППС, включващ
с.а. „М. С.“ с рег. № **, с прикачено полуремарке ** с рег. № **, като при
проверката е установено, че водачът В.Р.Н.*** управлява процесното МПС без да притежава
СУМПС за съответната категория. Ответника - ** В. А. съставил на водача АУАН
Серия GA, № 981195, за нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП приложен като
доказателство по делото. В акта е посочено, че т.а. е собственост на „Б.Л.“
ЕООД и е с технически допустима максимална маса 3 500 кг., а полуремаркето
е с технически допустима маса 2 700 кг., собственост на водача, като
общата маса на състава на ППС надвишава
допустимата за категория „В“. Водача В.Р.Н. представил свидетелство за
управление на МПС от Република ***, без да притежава категория, към която спада
управлявания от него състав на ППС. АУАН бил подписан без възражения от водача.
На същата дата – 23.08.2023
г. ответника В.А. – ** е издал оспорената в настоящото производство ЗППАМ № 23-0953-000255/
23.08.2023г., по чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на
МПС - „с.а.“/с.а./, „М. С.“ с рег. № ** , за срок от 6 /шест/ месеца. Органът е приел, че водача
виновно е нарушил чл.150а от ЗДвП. Иззети са регистрационните табели на с.а. За
издадената ЗЗПАМ водача е уведомен в същия ден на издаване на заповедта.
Правомощието на ответника
В.Ц.А. – ** да издава заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП произтича от Заповед
рег. № 368з-1960/18.11.2021 г. на Директора на ОД на МВР – *** приложена към
административната преписка във връзка със Заповед № 8121з-1524/ 09.12. 2016г.
на Министъра на МВР, представена от ответника с писмената молба.
Приложени са и
справка за нарушител/водач, касаеща водача - лицето В.Р.Н., както и справки за
регистрацията и собствеността на ППС. Към адм. преписка е приложена и Докладна
записка за случая от ответника. От страна на жалбоподателя е приложен за
доказателство само – Свидетелство за регистрация на МРС, част I, в заверен
препис.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно изричната
разпоредба на чл.168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, като съгласно ал.2 на
същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Настоящият съдебен
състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл.172,
ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т. 5, б.
"а", т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. В случая оспорената заповед е издадена от **,
чиято компетентност се простира върху
цялата територия, обслужвана от ОДМВР *** и е установена с приложената по
делото заповед № 368з-1960/18.11.2021 г. на Директора на ОДМВР – *** издадена
въз основа на заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните
работи, съгласно отбелязването в нея, определяща службите за контрол по чл.165
от ЗДвП. Следователно ЗППАМ е издадена от материално и териториално компетентен
орган, с оглед на което не са налице отменителни основания по чл.146, т.1 от АПК.
Заповедта съответства
на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл.172, ал.1 от ЗДвП.
Актът съдържа реквизитите по чл. 59, ал.
2, т. 1-8 от АПК, относно наименованието
на органа - издател, неговия адресат, фактически и правни основания за
издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на
лицето с означена длъжност. В оспорената заповед са изложени ясни и конкретни
фактически основания,за осъщественото нарушение по ЗДвП, като са посочени
времето, мястото, вида и регистрационния номер на МПС, лицето което е
управлявало МПС и е извършило нарушение по чл.150а от ЗДВП. Посочени са и
правните основания за издаване на акта, срока на принудителната мярка, както и
начина на обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.172, ал. 4 от ЗДвП в случаите по чл.171, т.2,
букви "в", "к", "л", "м", "н" и т. 2а, свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва
със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на
лицето, управлявало моторното превозно средство, а в случаите на чл.171, т.2а се изземват и табелите с регистрационен номер. Следователно във всички
случаи следва да има съставен акт за нарушение срещу неправоспособния водач и
във всички случаи в издадената заповед освен отделно описание на нарушението,
станало основание за прилагане на мярката, следва да се съдържа и позоваване на
акта за нарушение, каквото позоваване в оспорената заповед не е налице, но е
приложен АУАН. Именно с акта за нарушение е констатирано от контролните органи,
че водачът няма нужната категория и този акт притежава не само обвинителна и
констативна функция, но и сезираща органа, компетентен да приложи ПАМ.
Издателят на заповедта за прилагане на ПАМ установява фактите, които са основание
за прилагане на мярката лично и непосредствено, защото той е констатирал
извършеното нарушение, и е издал както
АУАН,така и ЗППАМ. Той е непосредствено запознат с тези факти именно
посредством личната проверка и съставения акт. В случая в текста на заповедта
фигурира фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото
от органа при произнасянето му материално-правно основание за прилагане на
принудителната административна мярка. Така изложените мотиви в оспорената
заповед са достатъчни, за да може жалбоподателят да разбере съображенията на
адм. орган за издаване на приложената му ПАМ.
При осъществения
съдебен контрол не се установиха нарушения на административно-производствените
правила, които да са съществени и да водят до ограничаване правото на защита на
лицето, обект на административната принуда. Изложеното налага извода, че липсва
основание за отмяна на акта по чл.146, т.2 и т.3 от АПК.
Оспорената заповед е
издадена и в съответствие с материално-правните разпоредби и не е налице
отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Предвид извършеното нарушение
по чл.150а от ЗДвП, установено по надлежния ред със съставянето на АУАН на водача, правилно административният орган е
приел, че са налице предпоставките по чл.171, т. 2а, б.„а“ за издаване на
заповед за прилагане на ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС. С нормата
на чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП е предвидено налагането на принудителна
административна мярка прекратяване на регистрацията
на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява
моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е
управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6
/шест/ месеца до 1 /една/ година.
При така цитираната
законова регламентация, се установява, че за целите на
административното производство, в тази хипотеза е достатъчно моторното превозно
средство да се управлява от лице, непритежаващо свидетелство за управление,
валидно за категорията и това МПС да е собственост на друго лице, тъй като
разпоредба на чл.171, т.2а, б.“а“ не поставя други изисквания за прилагане на
мярката, включително предоставяне от страна на собственика, респективно знание
от негова страна, че водачът не притежава СУМПС. Тук следва да се посочи, че
изобщо оспорващото дружество, като юридическо лице, не би могло да формира
вина, като субективно отношение към дадено деяние и оттам да се изследва знаело
ли е то, този на който предоставя МПС, дали е с или без съответната категория
СУМПС. ЗДвП изхожда от обективния момент – управлявано МПС от лице в нарушение
на ЗДвП изрично посочени в закона и не изисква, като елемент от фактическия си
състав, нито съзнателното предоставяне на подобно МПС от собственика на такова
лице, нито обстоятелствата, при които това МПС е попаднало във фактическата
власт на водача нарушител на ЗДвП. Няма спор по делото, че
автомобила, чиято регистрация е прекратена с оспорената ЗППАМ е собственост на
оспорващото дружество, както и че на датата, времето и мястото, посочени в АУАН
и ЗППАМ, този автомобил е управляван от лице, което не притежава съответната
категория СУМПС.
Наличието или не на противоправно поведение от страна на жалбоподателя, дори
когато последният е физическо лице, е без правно значение, защото законът не се
интересува от вината му при налагане на ПАМ. Решаващото в случая е, че
собственото му МПС е управлявано от лице, което не притежава СУМПС за
съответната категория, което обстоятелство в условията на обвързана
компетентност задължава административния орган да издаде процесната заповед,
без да има възможност на преценка дали да я издаде или не. Обстоятелството, че нарушението, чието
преустановяване се цели, е извършено от трето лице, не променя извода, че
адресат на превантивната ограничителна мярка по чл. 171, т. 2а, б. “а” от ЗДвП
е собственикът на МПС. Производството по налагане на административно наказание
е различно по вид и правни последици от производството по налагане на
принудителна административна мярка, като авторът на нарушението не е непременно
и субект на принудителната административна мярка. В случая АУАН е съставен
срещу водача защото той е извършител на
нарушението по чл. 150а от ЗДвП, но мярката е приложена спрямо МПС което е
собственост на жалбоподателят.
По изложените съображения, съдът приема, че оспорената
заповед е законосъобразна и не са налице отменителните основания по чл. 146, т.
1-5 вкл. АПК, а жалбата като
неоснователна следва да се отхвърли. Възраженията
на оспорващия са неоснователни и не се подкрепят от доказателствата по делото.
Не са представени и нови доказателства от негова страна. Наложена е и
минималната по размер ПАМ, а именно от 6 месеца, при допустим размер от 6
месеца до 1 година.
При този изход на
спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото
разноски, макар и своевременно заявена е неоснователна, тъй като не е налице
отмяна на оспорения акт.
От страна на
ответника са претендирани разноски, поради което съдът следва да се произнесе
по този въпрос. Следва да се присъдят в минималния размер, сумата от 100 лв.
/сто лева/.
Воден от горното и на
основание чл.172, ал.2, пр.3 АПК Административен съд – Враца, втори състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Б.Л.“ ЕООД ***, с * Л.Х.В., срещу
Заповед за ППАМ № 23-0953-000255/ 23.08.2023г., по чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на МПС – с.а. „М. С.“ с рег. № **, за срок от
6 /шест/ месеца, издадена от **.
ОСЪЖДА „Б.Л.“ ЕООД ***, с ЕИК ** да заплати на ОД на
МВР- ***, разноски по делото – сумата от 100 лв.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не
подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5 ЗДвП.
На основание чл. 138, ал.1 АПК препис
от решението да се изпрати на страните.
АДМ. СЪДИЯ: