№ 193
гр. Ловеч, 15.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ВАСИЛ АНАСТАСОВ
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20254300500465 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, във вр. с чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.
С Решение № 244/29.05.2025г.,постановено гр.д.№134/2025г. РС-Ловеч е уважил
предявените от В. П. Б. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ-за признаване за
незаконно на уволнението му от длъжността „Кметски наместник“ на
с.Сливек,Лов.област,извършено със Заповед №605/28.11.2024г. на Кмета на Община Ловеч - С.В.
П., отменил е заповедта за прекратяване на трудовото правоотношения като незаконосъобразна и го
е възстановил на основание чл.344,ал.1,т.2 от КТ на заеманата от него преди уволнението длъжност
„Кметски наместник на с.Сливек, като Кметският наместник изпълнява и функциите на
длъжностно лице по административно обслужване на населението на с. Прелом“, с указание да се
яви в двуседмичен срок при работодателя от съобщението, че е възстановен.С решението е уважен
и искът с правно основание чл.344,ал.1,т.3,вр.чл.225,ал.1 от КТ,като Община-Ловеч е осъдена да
заплати на Б. обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за 6 месеца в размер на сумата от 8544лв., ведно
със законната лихва върху тази сума, с начало от датата на подаване на исковата молба
/24.01.2025г./ до окончателното й изплащане. Община Ловеч е осъдена да заплати и направените от
ищеца разноски в размер на 800лв. за адвокатско възнаграждение,а на РС-Ловеч- държавна такса
върху уважените искове в общ размер на 441,76лв.
Постъпила е жалба Община Ловеч с ЕИК *********,представлявана от Кмета С. П.,чрез
1
адв.И. Х.-ЛАК, срещу Решение № 244/29.05.2025г.,пост.по гр.д.№134/2025г.по описа на РС-Ловеч.
Обжалва решението изцяло с твърдение,че е неправилно и необосновано,постановено в
противоречие със задължителната съдебна практика. Възразява,че съдът не е съобразил и
приложил правилно материалния закон.Излага,че прекратяването на трудовото правоотношение с
кметския наместник е извършено по реда на чл.46а,ал.3 от ЗМСМА, което представлява
самостоятелно прекратително основание и при него няма изискване на работодателя-кмет на
община, да се мотивира и да свежда до знание на лицето информацията по отношение
фактическите обстоятелства и основания,въз основа на които е взел това решение.Обстоятелството
как работодателят е формирал волята си за прекратяване на трудовото правоотношение не подлежи
на съдебен контрол и затова не може да бъде критикуван в тази насока.Основанието за
прекратяване по чл.46а,ал.3 от ЗМСМА се явява специално спрямо чл.328 от КТ. Съдебната
практика приема,че съдебният контрол за законност се простира по отношение спазване
процедурата и компетентността на издателя на акта и за приложението на специалното основание
спрямо лице,заемащо длъжност по чл.46а от ЗМСМА.Освен тези обстоятелства не е предвидена
проверка на мотивите на работодателя за прекратяване на правоотношението.Затова счита за
недопустимо да се изисква от съда някакво дължимо поведение от работодателя-в случая
запознаване с констативния протокол,посочен в заповедта.Това не е предвидено нито в закона,нито
е прието като изискване в постоянната съдебна практика.Твърди,че не се изисква излагане на
мотиви при прекратяване на трудово правоотношение по чл.46а,ал.3 от ЗМСМА.Това разбиране е в
съответствие с логиката на нормата на чл.46а от ЗМСМА, даваща възможност на кмета на община
по всяко време от своя мандат,по своя преценка, без предизвестие, да прекрати трудовия договор с
кметски наместник.Това решение може да е продиктувано от отрицателна оценка за работата на
лицето, от други несвързани с неговите делови и професионални качества обстоятелства,които да
налагат освобождаването му.Счита,че няма порок във волята на кмета, доколкото изрично се е
позовал на основанието на чл.46а,ал.3,вр.с чл.44,ал.1,т.3 и ал.2 от ЗМСМА. Касае се за
освобождаване на специално основание, което не изисква обосноваване на конкретни
обстоятелства за прекратяване на договора с кметския наместник.
На следващо място сочи,че волеизявлението на работодателя за прекратяване е
достатъчно,за да настъпи целения с него правен резултат,поради което връчването на констативния
протокол не влече незаконосъобразност на оспорваната заповед и не е отменително
основание.Връчването не е част от фактическия състав и да се приеме обратното би
представлявало незачитане на едно самостоятелно право на работодателя,дадено му от закона.
Не счита,че е налице порок на заповедта от вписаното правно основание „чл.325,ал.1,т.4
от КТ“,а несъществен пропуск. В текста на заповедта не е посочено съдържанието на тази норма и
е ясно,че работодателят не се е позовал на него. Ясно е, че прекратяването на трудовото
правоотношение е преди изтичане на срока на правоотношението, определен с изтичане на мандата
на кмета и това е изложено като цифри правно основание не е приложимо.
Възразява,че съдът неправилно е уважил иска по чл.344,т.3 от КТ,тъй като без да има
конкретни доказателства-справка или съдебна експертиза, е приел ,че база за определяне на
обезщетението следва да е заплата в размер на 1424лв.Счита,че този факт няма как да е бил
известен на съда. Обезщетението следва да се изчисли по правилото на чл.228,ал.1 от КТ,а именно
според брутното трудово възнаграждение на ищеца,получено за месеца,предхождащ този,в който е
възникнало основанието за обезщетението.Счита,че от приложеното трудово досие на Б. няма
данни за това възнаграждение.
2
По изложените съображения моли да се отмени обжалваното първоинстанционно
решение и исковете на В. Б. се отхвърлят като неоснователни и недоказани.Претендира
присъждане на направените в двете инстанции съдебни разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от В. П. Б., чрез
пълномощник адв.П.К.-АК-Ловеч. Моли първоинстанционното решение да се остави в сила и му се
присъдят направените разноски.Счита,че е правилно и законосъобразно,в съответствие с
материалния закон и съдебната практика. Правилно са преценени събраните доказателства. По
отношение възражението за размера на присъденото обезщетение по чл.225 от КТ сочи, че
ответникът не е оспорвал претендираното такова-нито като период,нито като размер.Освен това от
приложеното по делото трудово досие се вижда ,че с Допълнително споразумение от 20.05.2024г.
на ищеца е определено основно възнаграждение от 1324лв.и допълнително от още 100лв. за
осъществяваното административно обслужване на с.Прелом.
От събраните по делото доказателства-приложените по гр.д. №134/2025г. на РС-Ловеч и
становищата на страните, преценени по отделно и в съвкупност, съдът приема за установено
следното:
По допустимостта.
Съдът прие,че въззивната жалба е допустима,като подадена в срок и от легитимирано
лице. Жалбата отговаря на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я
приема за редовна.В срок е постъпил и отговорът по чл.263 от ГПК от въззИ.емия и следва да се
приеме.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открИ. пороци,
водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на първоинстанционното
решение. С оглед на това съдът преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по същество на
правилността на атакуваното решение.
По същество.
Не се оспорва по делото, че въз основа на Трудов договор № 003/11.01.2024г., сключен
между Община Ловеч, представлявана от Кмета- С.В. П. -като работодател, и В. П. Б.-като
служител, на последния е възложено да упражнява длъжността „Кметски наместник“, с място на
извършване на работата Община Ловеч-населено място с.Сливек. Месечното възнаграждение е
уговорено в размер на 1204лв. Възложено му е да изпълнява и функциите на длъжностно лице по
административно обслужване на населението на с.Прелом, с допълнително възнаграждение за това
в размер на 100лв. месечно. Вписано е,че кметският наместник постъпва на работа на 15.01.2024г.
В трудовото досие се открИ. Заповед №2818/07.11.2024г. на Кмета на Община – Ловеч,с
която на ищеца е разрешено да ползва платен годишен отпуск в периода от 08.11.2024 г. до
14.11.2024г. Представен е и Болничен лист ,издаден на 29.11.2024г.,с който на В. Б. е предоставен
отпуск поради временна неработоспособност за срок от 14 дни-т.е. до 12.12.2024г.
Със Заповед № 605/28.11.2024г. на Кмета на Община - Ловеч, с посочено основание
чл.325,ал.1,т.4 от КТ, чл.46а,ал.3 във вр. с чл.44,ал.1, т.3 и ал.2 от ЗМСМА, е прекратено трудовото
правоотношение с В. П. Б., считано от 01.12.2024г. Като причини за прекратяване на трудовия
договор в заповедта е посочено: „Прекратяване без предизвестие от кмета на общината във
връзка с Констативен протокол от 11.11.2024 г. относно подаден сигнал за отлИ.не на бетон в
близост до каменния мост на с. Сливек“. Като правно основание в заповедта са посочени нормите
3
на чл.325,ал.1,т.4 от КТ, чл.46а,ал.3,вр.с чл.44,ал.1,т.3 и ал.2 от ЦМСМА.Разпоредено е на лицето
да се изплати обезщетение по чл.224,ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на
13 дни от 2024г.
Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на ищеца на
28.11.2024г., което същият е потвърдил с подписа си.
Подадено е Възражение от Б. с рег.№94-00-1928 /06.12.2024г.,с което изразява
несъгласие със заповедта- “..като незаконосъобразна,с несъответстващи мотиви в констативен
протокол от 11.11.2024г..“. Сочи, че в селото е проведен референдум и са събрани 83 подписа в
негова подкрепа, 1 подпис против и трима са отказали да участват. Подписката е приложена по
делото.
С молба с вх.№ 94-00-4812/09.12.2024г. ищецът иска да му бъде предоставено копие от
констативен протокол от 11.11.2024 г., посочен като причина за прекратяване на правоотношението,
както и данни за лицето, подало сигнала за отлИ.нето на бетон. Със същото искане ищецът
изпраща и Молба до Кмета на Община – Ловеч с вх.№ 94-00-196/20.01.2025г.
Отговорено му е с писмо Изх.№ 94-00-196/24.01.2025г. от Кмета на общината,че
исканият „…Констативен протокол от 11.11.2024г. е вътрешен документ, съдържащ лични
данни и информация, които Община – Ловеч като оператор на лични данни, съгласно Закона за
защита на личните данни, не би могла да му предостави на основание ЗЗЛД…“.
Протоколът е представен по искане на съда. Касае се за Констативен протокол от
11.11.2024г., за извършена проверка по телефонен сигнал,подаден в Общината,за излИ.не на бетон
в близост до каменния мост на с.Сливек.Длъжностни лица-инж.М.Д.-гл.експерт Геодезия, П. П.-
специалист „Контрол на строителството“, К.К.-специалист „Контрол на строителството“,са
обективирали огледа им на посоченото място, в присъствието и на Стоимен Стойков-собственик на
ПИ с ид 67324.250.551 по КККР на с.Сливек.Описано е,че при огледа е установено присъствие на
бетоновоз и позиционирана бетон-помпа,както и работници, започнали отлИ.не на бетон в
коритото на р.Осъм,посока изток,стигащо до югозападната стена на ПИ с ид.67324.250.551 по
КККР на селото и посока юг 20м. преди каменния мост.ОтлИ.нето на бетона е в част от ПИ с
ид.67324.250.351-общинска собственост,с начин на ползване-дере и част от ПИ с ид.67324.250.507-
общинска публична собственост.Описано е,че теренът е терасовиден,като терасата се е образувала
в следствие на преместване на съществуващ остров в реката,образуван от речните наноси през
годините.Преместването на острова е извършено с верижна строителна машина, открита на брега
на реката.Установена е подготовка за бетониране, изразяваща се в насипване на стара варовикова
смес върху земна маса и камъни по речния бряг. Отлетият бетон е 20 куб.м. Описано е,че са
бетонирани 8 бр. дървета в основата им,като част от тях са с изрязани клони,а две са отрязани на
около 30см. от основата им. По данни на присъствалия Стоимен Стойков подготовката за
бетонирането на речния бряг е започнала в периода 04.11.2024г. до 10.11.2024г.,под ръководството
и наставленията на В. П. Б.-кметски наместник на селото.Към констативния протокол са
представени карти на терена на АГКК,както и снимки,онагледяващи констатациите.
От Областен управител-Ловеч е представена документация-снимков материал и
констативен протокол от 15.11.2024г.за извършената проверка на междуведомствена комисия.
Проверката е извършена на 15.11.2024г. на същото място. В протокола е вписано,че в сигнала на
кметския наместник „..е належащо премахването на 6 бр.върби,разположени от двете страни на
моста,без да се правят корекции на коритото на реката и да се извършват мелиоративни
4
дейности…“. И тази комисия потвърждава излИ.нето на бетон,вкл.и около дърветата. Дадени са
указания. Кметският наместник не е присъствал и на тази проверка.
Страните са ангажирали показания на свидетели. По искане на ищеца е изслушан
св.Д.П.М., който потвърждава,че 28.11.2024г.е бил заедно с ищеца на заседание на Общински съвет
– Ловеч. Присъствали от началото(10ч.) до края (15ч.).Свидетелят е присъствал на обяснения на Б.
пред Общинския съвет във връзка с „..някакви нарушения,които е извършил като кметски
наместник.Той представи документи,за които се доказа,че не е така това,за което са го
обвинили по някакви анонимни сигнали..“.
Свидетелят Л.Т.Д. е свидетел на връчването на уволнителната заповед на Б.. Помни,че е
било на 28.11.2024г.- четвъртък,когато е имало заседание на Общинския съвет. В почивката след
първото заседание на сесията повикали Б. в „Човешки ресурси“ и му връчили заповедта за
прекратяване на договора му.Това станало около 13ч.Първоначално ищецът отказал да я подпише,
но след това се съгласил, подписал я и си я взел.Свидетелят е поставила датата „28.11.2024г.“. След
оформянето на трудовата книжка, на другия ден, я връчили на Б. в селото,пред Кметството.Там
отишли за приемане и предаване на материално-техническата база и архИ. на с. Сливек.
Свидетелят М.Ц.М.. работи в Община Ловеч, на длъжност „Главен експерт човешки
ресурси“. Твърди, че заповедта за прекратяване на правоотношението с ищеца му е връчена на
28.11.2024г. след заседание на общинския съвет, по време на почивка на сесията. Ищецът първо
отказал да я подпише и излязъл, но след това се върнал и потвърдил,че ще я подпише.Датата на
връчване е изписана от св.Д.
Съдът приема за ясни и обективни показанията на свидетелите,тъй като се
потвърждават от останалите доказателства.
Допусната е съдебно- графологична експертиза,която потвърждава,че подписът в графа
„Получи: трудовата си книжка“ в Заповед № 605/28.11.2024г. на Община – Ловеч за прекратяване
на трудовото правоотношение с В. П. Б., е положен от ищеца по делото Б.. Съдът приема
заключението като компетентно и обективно и се позовава на него.
При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел,че
макар обжалваната заповед да е издадена от компетентен орган-кмет на община, в рамките на
правомощията му и по отношение на лице от категорията субекти по чл.46а от ЗМСМА, е
назаконосъобразна,тъй за основание е посочен Констативен протокол от 11.11.2024г.,без същият да
е връчен и ищецът да се е запознал със съдържанието му.Съдът е приел,че не е ясно изложеното в
заповедта допълнително фактическо основание,въз основа на което работодателят е формирал
волята си да прекрати правоотношението с ищеца.
Въззивният състав,като съобрази спецификата на правоотношението, което възниква с
назначението на кметския наместник от избрания кмет на община,намира извода на
първоинстанционния съд за незаконосъобразен.
При произнасянето си съставът съобразява,че кметът на общината, като орган на
изпълнителната власт, провежда своята политика чрез сформирания му екип, част от който са и
назначените от него кметски наместници. Те са част от хората, с който е избрал да реализира своите
политически идеи. Както избора кого да назначи, така и освобождаването от длъжност е изцяло в
компетентността на кмета на общината. Правоотношението между кмета и кметския наместник
възниква като трудовоправно и спрямо него се прилагат общите правила на КТ. Подчинеността на
5
това трудово правоотношение и на ЗМСМА (чл.44,ал.1,т.3), обаче създава и допълнителни
правила,отчитащи спецификата при избора на кметския наместник. Такава е нормата на чл.46а,ал.3
от ЗМСМА,която урежда една универсална възможност за прекратяване на трудовия договор,а
именно- - предсрочно без предизвестие от кмета на общината. Това уволнение е субективно
потестативно право на органа по назначаването и упражняването му е подчинено на принципа за
целесъобразност. Известно е че правомощията на съда в производствата по чл.344 и сл.от КТ е
само по отношение законосъобразността при уреждане на трудовите правоотношения. Затова и
съдебният контрол за законността на уволнението на кметския наместник е допустим,но се
простира само в преценката правилно ли е приложен Законът. Конкретно проверката е в две
насоки-за спазване на процедурата по уволнение и компетентността на издателя на оспорваната
заповед-а именно- налице ли е активна работодателско правомощие, и дали е упражнено спрямо
лице, заемащо длъжност по чл.46а от ЗМСМА.Проверка извън тези обстоятелства не е допустима
именно защото преценката дали да упражни правомощието си да прекрати трудовия договор с
кметския наместник,е изцяло на кмета и е въпрос на целесъобразност, вкл.и на политическо
доверие. Затова в ЗМСМА са предвидени по-широки правомощия-вкл.да се извърши без
предизвестие и без изискване да се сочат мотиви за това решение. С оглед на това съдът няма
правомощия да преценява мотивите на органа по назначението. Уволнението по чл.46а от ЗМСМА
е специфично и не се съвместява с някое от предвидените основания в КТ.
Горното разбиране е залегнало в константната и непротиворечИ. съдебна практика и
изцяло се споделя от настоящия въззивен състав- Реш. № 9/01.04.2011г.,по гр.д.№1105/2009г., IV
ГО на ВКС, Реш.№443/ 25.06.2010г. по гр.д.№730/2009г., IV ГО на ВКС,Решение
№288/25.06.2010г.по гр.д.№121/2009г.,IV ГО ВКС, Реш.№293/23.04.2010г. по гр.д.№272/2009г., III
ГО на ВКС,Реш.№90/05.02.2010г.по гр.д. №120/2009г., IV ГО на ВКС, Опр.№708/04.06.2013г.по
гр.д.№61/2013г., III ГО на ВКС и др.
В съответствие с изложеното принципно разбиране съставът намира,че обжалваната
заповед е законосъобразна,доколкото е издадена от компетентен орган-кметът на община,като
работодател, и е насочена към лице,което заема длъжност по чл.46а от ЗМСМА- кметски
наместник. Спазена е процедурата по прекратяване на трудовия договор,тъй като заповедта е
връчена на адресата,получена е лично от него. Категорично се установява по делото,че
служителите на Община Ловеч(разпитани като свидетели),са връчили заповедта лично на Б. и това
е удостоверено със саморъчния му подпис.Автентичността на подписа е доказана с назначената
съдебна графологична експертиза.В т.см.се явява недоказано възражението за връчване на
заповедта в по-късен момент,по време на отпуск по болест(с начало от 29.11.2024г.). Неоснователно
е и възражението за неспазване на специалните изисквания на чл.333 от КТ,тъй като закрила не е
предвидена за тази категория работници.
Не може да се сподели и възражението за неправилно посочване на основанието за
прекратяване на правоотношението.Видно от заглавната му част работодателят е цитирал именно
нормата на чл.46а,ал.3 от ЗМСМА и това е достатъчно, съобразно приетите по-горе критерии за
необходимо съдържание на уволнителната заповед. Тук работодателят е изложил и кратка
обосновка на решението си,възпроизвеждайки в синтезиран вид съдържанието и констатациите на
протокола,на който е основал преценката си. Безспорно-не може да се приеме,че е изчерпателно,но
както се посочи по-горе-това не е и нужно и не се изисква от работодателя. Затова съставът
намира,че неправилно първоинстанционният съд е поставен акцент върху запознаването на ищеца
с процесния констативен протокол-първо защото съдържанието му е възпроизведено в заповедта,и
6
второ защото работодателят не е длъжен да сочи мотиви за решението си.
Обстоятелството,че в заглавната част на заповедта е вписано и основание
„чл.325,ал.1,т.4 от КТ“ не я прави неясна или противоречИ.. Единно съдебната практика се
приема,че съществено при определяне на основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение,е текстовата част на заповедта,а не цитираната правна норма. В случая ясно и
категорично е изложено,че основание за уволнението е чл.46а,ал.3 от ЗМСМА.
По изложените съображения съставът намира,че обжалваната Заповед №
605/28.11.2024г.,с която кметът на Община Ловеч е прекратил правоотношението с кметския
наместник на с.Сливек,изпълняващ функциите на такъв в с.Прелом, е правилна и законосъобразна.
Обжалваното решение,с което е отменена и са уважени исковете по чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3,вр.с
чл.225 от КТ,е неправилно и следва да се отмени, а исковете на В. П. Б.-се отхвърлят,като
неоснователни.
По разноските.
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и съдебни разноски, съгласно
чл.83,ал.1,т.1 от ГПК,но не и от разноските за адвокатската защита на ответника.
От ответника Община Ловеч се претендират разноски за адвокатски хонорар от по
1077лв., за процесуалното представителство пред РС-Ловеч и пред ОС-Ловеч. И пред двете
инстанции от пълномощника са представени договори за правна защита и съдействие с вписани
тези хонорари като реално платени-по гр.д.№134/2025г.на РС-Ловеч-1077лв.и по в.гр.465/2025г.на
ОС-Ловеч. Затова сумите следва да се присъдят в тежест на ищеца-общо 2154лв.
По изложените съображения и на осн.чл.271 от ГПК, ОС-Ловеч
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №244/29.05.2025г.,пост.по гр.д.№134/2025г.на РС-Ловеч, с което
са уважени исковете на В. П. Б. с ЕГН **********, от с.****, срещу Община Ловеч,с адрес
гр.Ловеч,ул.“Търговска“№22, представлявана от Кмета на общината-С.В. П.,като неправилно и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на В. П. Б. с ЕГН **********, от с.****, срещу Община
Ловеч,с адрес гр.Ловеч,ул.“Търговска“№22, представлявана от Кмета на общината-С.В. П., с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ-за признаване за незаконно на уволнението му от
длъжността „Кметски наместник“ на с.Сливек, Лов.област, извършено със Заповед
№605/28.11.2024г. на Кмета на Община Ловеч - С.В. П., за възстановяване на основание
чл.344,ал.1,т.2 от КТ на заеманата от него преди уволнението длъжност „Кметски наместник на
с.Сливек, като Кметският наместник изпълнява и функциите на длъжностно лице по
административно обслужване на населението на с. Прелом“, с указание да се яви в двуседмичен
срок при работодателя от съобщението, че е възстановен, иск с правно основание
чл.344,ал.1,т.3,вр.чл.225,ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение за 6 месеца в размер на сумата
от 8544лв., ведно със законната лихва върху тази сума, с начало от датата на подаване на исковата
молба(24.01.2025г.)до окончателното й изплащане, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА В. П. Б. с ЕГН **********, с горните данни, ДА ЗАПЛАТИ на Община
Ловеч,с адрес гр.Ловеч,ул.“Търговска“№22, представлявана от Кмета на общината-С.В. П., сума в
7
общ размер от 2154(две хиляди сто петдесет и четири)лева,представляваща разноски за адвокатски
хонорар(по гр.д.№134/2025г.на РС-Ловеч-1077лв., по в.гр.465/2025г.на ОС-Ловеч-1077лв.).
Решението може да се обжалва пред ВКС на основание чл.280,ал.3,т.3 от ГПК и при
наличие на предпоставките по ал.1 и ал.2, в 1-мечечен срок от уведомяването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8