О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, ………………… г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЖ, в закрито заседание на 17.07.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Костадинова
ЧЛЕНОВЕ: Владимир Вълков
Радостина Данаилова
като разгледа докладваното от съдия Вълков ч.гр.д. № 6539 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.
Предмет на разглеждане е жалба вх. № 57870/23.06.2020 г. по описа на СГС, постъпила, препратена за администриране на Частен съдебен изпълнител М.Ц.и с придаден вх. № 6098/25.06.2020 г. В жалбата се твърди, че изпълнителното производство е възобновено и е насрочена публична продан на недвижим имот – Апартамент 1,2, , находящ се в гр. София, местност „Жилищна група Южен парк“, вход „В“, на втори етаж срещу жалбоподателя „И.2.“ ЕООД, придобил имота след вписана ипотека. Счита, че обявяването в несъстоятелност на „И.“ ООД е основание за спиране на изпълнителното производство, а правоприемника на ипотекарния кредитор е предявил в това производство обезпечените вземания. Твърди, че съдът по несъстоятелността е отказал да разреши продължаване на изпълнителното производство, което счита за препятстващо предприемане на изпълнителни действия спрямо търговец в производство по несъстоятелност при условията на индивидуално принудително изпълнение. Застъпва и теза, че „И.2.“ ЕООД се явява трето лице по смисъла на чл. 435 ал. 4 ГПК, обосноваващо самостоятелно основание за атакуване на насоченото изпълнение върху недвижимия имот. Жалбоподателите „И.“ ООД и „И.2.“ ЕООД искат се да бъде отменено разпореждане от 09.03.2020 г. и насрочване на нова публична продан. Иска се и изпълнителното производство да бъде спряно до решаване на въпроса по жалбата.
В срока за отговор по частната жалба от името на „И.“ АД е застъпена теза, че жалбата не касае подлежащо на обжалване действие. Оспорва жалбоподателят да се явява трето на спора лице с довод, че като правоприемник на трето задължено лице – „И.“ ООД, изпълнителният лист го обвързва, тъй като апортът е непротивопоставим на кредитора понеже бил вписан в имотния регистър след договора за ипотека и вписаната възбрана. Оспорва имотът да е част от масата на несъстоятелността на „И.“ ООД, поради което и по същество счита да са налице предпоставките за възобновяване на изпълнителното производство.
В мотивите си частен съдебен изпълнител М.Ц.сочи, че в хода на изпълнението е констатирано прехвърляне на ипотекирания от длъжника имот на друго дружество – „И.2.“ ЕООД, но към датата на извършения опис – 17.11.2017 г. имотът бил намерен във владение на „И.“ ООД. Изпълнителното производство било спряно на основание обезпечителна заповед от 01.03.2018 г. по т.д. № 3108/2017 г. на СГС, VІ-ІІІ с-в, а на 31.07.2019 г. е обявено в търговския регистър решение от същата дата, с което спрямо „И.“ ООД е открито производство по несъстоятелност. Съдът по несъстоятелността е приел, че процесният имот не е част от масата на несъстоятелността, а производството е възобновено поради отменено обезпечение и обезсилена от съд обезпечителна заповед.
По
допустимостта на жалбата
Признавайки правото на защита от съд законът
конкретизира случаите, когато предприети от съдебния изпълнител действия
налагат инцидентна преценка за законосъобразността им. По изричен текст на
закона на обжалване подлежат конкретни действия, общото за които е опасността
от въздействие върху подлежащо на защита материално право било на страните в
изпълнителното производство, било на трето лице, чиито права биват застрашени
от развитието му. Действията на съдебния изпълнител по администриране на
производството, каквото се явява разпореждане за възобновяването му, остават извън
очертаната рамка на съдебен контрол.
Действително нормата на чл. 435 ал. 4 ГПК овластява лице, различно от ангажираните да отговарят въз основа на изпълнителния титул, да оспорва насочването на изпълнението върху имот, за който твърди да му е принадлежал към датата на възбраната (относимата към случая хипотеза). Така заявеното основание не сочи да касае правната сфера на „И.“ ООД като липсва предвидено в закона основание да отстоява чужди права.
Жалбоподателят „И.2.“ ЕООД макар и да не е посочен в изпълнителния лист, основава правата си на апорт на процесния имот, ипотекиран от „И.“ ООД с договор от 20.06.2011 г. Съгласно ТР № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС утвърждава качеството длъжник на лицето, дало свой имот в обезпечение на чуждо задължение. Аналогично е и положението на приобретателя на ипотекиран имот. Приобретателят дължи да търпи принудителното изпълнение дори и без да е длъжник материалното правоотношение – арг. от чл. 173 ал. 1 ЗЗД. Производството по чл. 435 ал. 4 ГПК е призвано да даде защита на лице, което владее имота без законът да го задължава да търпи принудителното изпълнение. Поради тази без правно значение остава, че имотът не принадлежи на длъжника, който именно е предмет на изследване в производството по чл. 435 ал. 4 ГПК.
Насрочването на публична продан не е подлежащо на обжалване действие от ипотекарния длъжник, каквото качество придобива „И.2.“ ЕООД.
Това е пречка жалбата да бъде разгледана по същество, а висящият понастоящем процесуален въпрос не обосновава спиране на изпълнението по реда на чл. 438 ГПК.
Мотивиран от изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 57870/23.06.2020 г. по описа на СГС, вх. № 6098/25.06.2020 г. по описа на ЧСИ М.Ц., предявена от „И.“ ООД (в несъстоятелност) и „И.И. ****“ ЕООД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 438 ГПК – за спиране на изпълнението по изп.д. № 20178400400908.
Определението в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от съобщението.
На основание чл. 7 ал. 2 ГПК към съобщението да бъде приложен и препис от настоящото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: