Р Е Ш Е Н И Е
26.06.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
25.06. 2019
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Деа Маркова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 191 2019
дело № по описа за година.
Малолетната Изабела И.А., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Д.Д.Г., ЕГН **********, е предявила срещу И.А.А., ЕГН **********, иск с правно основание чл.150 от СК за увеличаване размера на определената със съдебна спогодба, одобрена с определение от 07.05.2013г. по гр.д.№ 219/2013г. на РС-Дупница в нейна полза издръжка от 100.00 лв. на 200.00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба /31.01.2019г./ до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване. Претендира разноски.
Ищцата твърди, че обстоятелствата, при които е определен първоначалния размер на издръжката, са значително изменени: изминали са почти седем години, тогава ищцата е била на 8 месеца, а сега е на седем години и нуждите й от храна, облекло, дрехи, лекарства и др. са нараснали значително. Единствено майката на ищцата полага грижи за нея, като същевременно се грижи и за друго малолетно дете: Денислава Даниелова Г., ЕГН: **********, която е ученичка в трети клас. Същевременно ответникът работи, не издържа други лица и е в състояние да заплаща издръжка в по-висок размер.
В законоустановения едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответника чрез назначения му от съда особен представител адв. В.С., в който отговор се оспорва предявеният иск по размер. Особеният представител счита, че ответникът не следва да заплаща издръжка в размер, по-висок от минимално установения за страната, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК, размер от 140.00 лв. месечно, тъй като не са представени доказателства, установяващи нуждата на ищцата от получаване на издръжка в претендирания размер от 200.00 лв., както и материалната възможност на ответника да престира същия.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК
събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а се доказва и от събраните по делото писмени доказателства: удостоверение за раждане на Изабела И.А., че ищцата е низходяща по рождение от първа степен сродница на ответника, както и че по сила на съдебна спогодба, одобрена с определение от 07.05.2013г. по гр.д.№ 219/2013г. на РС-Дупница, бащата е задължен да изплаща месечна издръжка на ищцата, в размер на 100.00 лв. месечно.
Видно от приетата като доказателство по делото служебна бележка от Агенция по заетостта, Д.Д.Г.-майка и законен представител на ищцата, е регистрирана като безработна от 09.01.2019г., като преди това също е била регистрирана като безработна за дълги периоди от време.
Видно от приетата като доказателство по делото служебна бележка от СУ „Свети Климент Охридски“, гр. Дупница, Изабела И.А. е записана в предучилищна група през учебната 2018/2019г. и редовно я посещава.
Видно от приетото като доказателство удостоверение за раждане на детето Денислава Даниелова Г., ЕГН: **********, майката на ищцата-Д.Д.Г. има още едно малолетно дете, за което се грижи и отглежда.
По делото е приета като доказателство справка от ТД на НАП-София, офис гр. Кюстендил, за актуални трудови договори на ответника към 12.06.2019г., от която е видно, че И.А.А. работи по трудово правоотношение с „Инстрой трейдинг“ ЕООД, гр. София, от 20.02.2019г.
Видно от депозирания от ДСП-Дупница социален доклад, от 2012г. до настоящия момент основни грижи за малолетната Изабела и за нейната сестра Десислава, полага майката Д.Г.. От нейна страна е налице необходимата отзивчивост към нуждите на детето, осигурила е необходимата сигурна и безопасна среда за нормалното развитие на децата. Живеят в наследствена къща, където ползват две стаи-кухня и спалня, както и баня и тоалетна и са осигурени добри условия за отглеждане на детето. Малолетното дете е привързано към майка си, двете имат изградена връзка на доверие и разбирателство, а емоционалната връзка на детето с бащата е прекъсната. Майката и бащата на детето не поддържат добри отношения.
При тази установеност на фактите съдът
възприе следните правни изводи:
Съгласно даденото в чл.143, ал.3 СК разрешение родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Т.е. правото на получаване на издръжката в тази хипотеза е безусловно, доколкото същото не е предпоставено от каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството “ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този см. т.2 от ПП №5 от 16.11.1970г. на ВС/. Същевременно в разпоредбата на чл.150 СК е установена възможността за последващо изменение размера на първоначално определената издръжка при изменение на обстоятелствата. В тази връзка за успешното провеждане на предявен по реда на чл.150 във вр. с чл.143, ал.2 СК иск в тежест на ищеца е, съобразно правилата на чл.154, ал.1 ГПК, при условията на пълно доказване да установи, че се явява правоимащо да получи издръжка лице, обстоятелството, че ответникът е негов родител /по рождение или по силата на осиновяване/, нуждата от получаване на издръжка в претендирания размер, материалната възможност на ответника да престира същия, както и наличие на трайно изменение на обстоятелствата, при които е определена първоначалната издръжка, изразяващо се в нарастване на нуждите или увеличаване на материалните възможности на задължения родител.
В разглеждания случай, ангажираните по делото писмени доказателства установяват по безспорен начин, че ищцата не е навършила пълнолетие, че същата се явява по рождение низходяща от първа степен сродница на ответника, както и че понастоящем последният е задължен да й заплаща месечна издръжка в размер на 100.00 лв., по силата на постигната между страните съдебна спогодба, одобрена с определение от 07.05.2013г. по гр.д.№ 219/2013г. на РС-Дупница.
Съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства обосновава извода, че за времето от датата на влизане в сила на съдебното определение, с което е определен размерът на първоначалната издръжка до датата на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция /25.06.2019г./ е настъпило изменение на обстоятелствата, доколкото детето неминуемо е пораснало и в тази връзка са се увеличили и потребностите му от средства за храна и облекло, както и типичните за възрастта, в която се намира (7г.) нужди, свързани най-вече с по-високите разходи, свързани с тръгването на детето на училище. За изминалия период от повече от шест години, безспорно са се изменили и социално-икономически условия в страната, с оглед на инфлационните процеси, а също така значително е увеличен и размерът на минималната работна заплата, който служи за минимална база при определяне на издръжката на децата. Известно е, че размерът на минималната работна заплата за страната беше увеличен отново, считано от 01.01.2019г., на 560.00 лв., което означава, че даваната в момента от ответника издръжка е под минималния размер, установен в чл. 142, ал. 2 от СК (1/4 от МРЗ или 140.00 лв.).
Видно от представените писмени доказателства, майката на ищцата е безработна, а освен това има още едно малолетно дете, за което трябва да се грижи и издържа. От представената справка за трудови договори на ответника, е видно, че същият работи по трудово правоотношение, считано от 20.02.2019г. Не се установи размерът на реализираните от ответника по делото доходи от тази му трудова дейност, което обстоятелство не го освобождава от задължението му да издържа своето дете. При липса на противни данни, следва да се приеме, че ответникът реализира доходи в размер поне на МРЗ за страната. Също така по делото не са налице данни ответникът да има алиментно задължение към друго лице. Това дава обективна възможност на бащата да отделя повече средства на издръжката на малолетна си дъщеря – ищцата в настоящото производство.
С оглед на всичко гореизложено съдът приема, че материалните възможности на ответника позволяват на този етап да заплаща сумата от 160.00 лв. месечна издръжка. Не се установяват заболявания на ищеца, чието лечение да е свързано с допълнителни разходи. Следва да се отбележи, че ответникът освен това не прави допълнителни ежемесечни разходи, доколкото не осъществява режим на лични контакти с детето. Двамата родители следва да положат повече усилия за увеличаване на доходите си и осигуряване на издръжката на детето.
С оглед горните констатации предявения по реда на чл.150 във вр. с чл.143, ал.2 СК иск се явяват частично основателен за сумата от 150.00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба /31.01.2019г./, а за разликата до пълния предявен размер от 200.00 лв. претенцията следва да бъдат отхвърлена.
При това развитие на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищцата репариране на направените под формата на платен адвокатски хонорар съдебно – деловодни разноски, възлизащи съразмерно с уважената част от иска на 200.00 лв.
На основание чл.78, ал.6 във вр. с чл.69, ал.1, т.7 от ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ДРС държавна такса в размер на 72.00 лв. върху увеличения размер на издръжката и заплатеното от бюджета на съда възнаграждение на назначения му особен представител в размер на 300.00 лв.
С оглед даденото в чл.242, ал.1, предл. първо ГПК разрешение следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ на основание чл.150 във вр. с чл.143, ал.2 СК размера на определената със съдебна спогодба, одобрена с определение от 07.05.2013г. по гр.д.№ 219/2013г. на РС-Дупница, в полза на Изабела И.А., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 100.00 лв., като:
ОСЪЖДА
И.А.А., ЕГН **********, с пост. адрес: ***, да заплаща на Изабела И.А., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 150.00 лв.
(сто и петдесет лева), чрез нейната майка и законен представител Д.Д.Г.,
ЕГН: **********, считано от датата на подаване на исковата молба-01.02.2019г.,
до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като за разликата до пълния предявен размер от 200.00 лв. отхвърля иска
като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1, предл. първо от ГПК предварително изпълнение
на решението в частта за присъдената издръжка.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И.А.А., ЕГН **********, с пост. адрес: ***, да заплати на Изабела И.А., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Д.Д.Г., ЕГН: **********, сумата от 200.00 лв., представляваща сторените разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, И.А.А., ЕГН **********, с пост. адрес: ***, да заплати по сметка на РС-Дупница сумата от 72.00 лв. (седемдесет и два лева), представляваща държавна такса върху увеличения размер на издръжката, както и сумата от 300.00 лв. (триста лева)-заплатено от бюджета на съда възнаграждение на назначения му особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кюстендил в двуседмичен срок.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: