Р E Ш Е
Н И Е
гр. С., 6.01.2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в открито съдебно заседание на
седми октомври през
две хиляди и петнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При
секретаря Е.К.
като разгледа докладваното от съдия ВРАНЕСКУ т. д. № 788 по описа за 2014г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание 208 и следващите от Кодекса за застраховането и чл.86 ЗЗД от „С.“ ЕООД ЕИК ***** срещу ДЗИ „О.З. “ ЕАД ЕИК ***.
ИЩЕЦЪТ твърди, че е бил лизингополучател по
силата на договор за финансов лизинг със С. – Б. ЕООД сключен на 13.03.2012г. Лизингования автомобил е употребяван товарен автомобил
Мерцедес Бенц 1841 LS с рег.№ ***. Същият е застрахован по застраховка Каско
+ на 19.03.2012г. за периодът 19.03.2012г. – 18.03.2013г. с допълнителна
договореност Специален сервиз.
Застрахователната сума е 51 000 евро. Застрахователното обезщетение
в размер на 969 евро уговорено да се
плати на четири вноски, като са изплатени три от тях. На 11.12.12 в 17.25 на
път К-50 в м.Р.,в р-на на тр.О., Полша застрахования товарен автомобил Мерцедес с
рег.№*** е претърпял ПТП. Увредена е кабината и цялата лява страна на влекача. По
нареждане на застрахователя през м.януари 2013г. застрахованото МПС е
транспортирано със специализиран автомобил от Полша до Б., до оторизирания
сервиз на марката Мерцедес за Б. на фирма Б.С.А. ЕООД в кв.Г., С.. На
1.07.2013г. лизингодателя С. – Б. ЕООД прехвърля на
ищецът с договор за цесия вземането по застрахователния договор, като изпраща и
се връчва съобщение за това на ответникът. Твърди, че ответникът му е заплатил
обезщетение в размер 63 273.72 лв., но това не е пълната стойност на
дължимото обезщетение, което тъй като е прието, че е налице пълна щета, следва
да е в размер на застрахователната стойност, която съответства и на пазарната
цена на автомобила – 99747.33 лв. Претендира да се заплати разликата до пълния
дължим размер на обезщетението, която след плащане на сумата от 726.28 лв. от
ответникът и намаляване на исковата претенция , възлиза в размер на
35 747.33лв. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от
35 747.33 лв. застр. обезщетение, както и 1035.59 лв. мораторна
лихва за забава за периода 11.11.2013 г. до
10.02.2014г. и законната лихва от предявяване на исковата молба до
окончателното заплащане на сумата. Претендира разноски .
ОТВЕТНИКЪТ оспорва исковата
претенция, като твърди, че заплатената на ищеца сума от общо 64 000 лв.
покрива пълния размер на дължимото обезщетение, тъй като са съобразени и
приспаднати стойностите на запазените части и пазарната стойност в случая не се
равнява на застрахователната стойност. Моли искът да бъде изцяло отхвърлен.
Претендира разноски.
СГС, като
взе в предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено следното :
По делото няма спор, и от представените
писмени доказателства – индивидуален договор за финансов лизинг №
**********/13.03.2012г., свидетелство за регистрация, договор за цесия от
01.07.2013г., застрахователна полица,
констативен протокол за ПТП се
установяват твърденията на ищецът за сключения договор за финансов лизинг на процесния тежкотоварен автомобил, съответно застраховането
му при ответникът за периода март 19.03.2012г.- 18.03.2013г. по застраховка Каско +, настъпилото ПТП в Полша, прехвърляне на правата по
застраховката от страна на лизингодателя към ищеца с
договора за цесия и изплащане на обезщетение от страна на ответното
застрахователно дружество към ищеца в размер на 64 000 лв. Не се спори за застраховката,
настъпилото ПТП и дължимост на обезщетение от страна
на ответникът застраховател. Спори се за размера на обезщетението дължимо от
застрахователя и начина на неговото определяне.
От присъединеното по
делото обезпечително производство 52266/2013г., с което е обезпечено като
доказателство чрез съдебна автотехническа експертиза
оценката, стойността на повредения автомобил се установява следното: - при
обезщетение равно на застрахователна стойност към датата на сключване на
застраховката, то тогава общо обезщетение следва да се равнява на тази
застрахователна стойност, и същата възлиза в размер на 99 747.33 лв. и при
изплатени към датата на решението 64 000 лева остава да се дължат
35 747.33 лв. Вещото лице дава и втори вариант, а именно застрахователна стойност
на автомобила към датата на ПТП и това е 90 391 лв., като тази стойност
вещото лице е постигнало, като е приело овехтяване на автомобила в размер на
38.25 % за 4 г. и 9 м. възраст на автомобила и приспаднато от стойността му в
ново състояние 236 316 лв. При
възстановено обезщетение от 64 000 лева към датата на настоящото съдебно
решение остават дължими 26 391 лв. ако се приеме стойност на обезщетението
90 391 лв. Вещото лице сочи и трети вариант на стойност на пострадалия
автомобил получена чрез приспадане от застрахователната стойност на запазените
части – кабина – седалки, тапицерия, двигател оборудване, трансмисия- скоростна
кутия, диференцил-съединител, преден и заден мост,
окачване, колела кормилна уредба, спирачка и ел.система, които вещото лице е остойностило на 20 % от общата стойност или от
99 747.33 лв. - 80 % възлизат в размер на 79 797.86 лева и като се
приспадне платеното от 64 000 лева остават дължими 15 797.86 лв. Вещото
лице е посочило, че по фактурата издадена от сервиза на Мерцедес се установява,
че за да се възстанови пострадалото МПС ремонтът би възлизал в размер на 75 795 лв. или това е 76 %
от стойността на имущество, поради което е прието от застрахователя наличие на
тотална щета съобразно чл.14.3 от Общите условия.
Съдът намира, че така предявения иск е
частично основателен. Като се съобрази установената съдебна практика, може да
се направи извод, че същата при определяне стойността на обезщетение стъпва на
чл.208 ал.3 КЗ и чл.203,ал.2 от КЗ и съответно обезщетението следва да се
равнява на стойността на вредата към датата на настъпване на застрахователното
събитие. Видно от заключението налице е остойностяване на вредата от оторизиран
сервиз и същата възлиза в размер на 75 795 лв. Доколкото това е 76 % от
застрахователната стойност за това е приета тотална щета от страна на
застрахователя в съответствие с чл.14.3 от ОУ. Практиката приема, че
остойностяване с експертиза на вредите е необходима при липса на фактура от
оторизиран сервиз . В конкретния случай видно от самата експертиза, такава фактура е налице и то от оторизиран сервиз на
Мерцедес, който само е остойностил вредите, чрез
своите специалисти. Съобразно чл.14.3 от Общите условия към застраховката правилно
застрахователя е приел тотална щета, тъй като вредите надхвърлят 70 % от
застрахователната стойност. С общите условия чл.14.3.1 страните са приели, че
при тотална щета застрахователя изплаща застрахователната сума или остатъка от
нея, но не повече от действителната стойност на застрахованото МПС към датата
на настъпване на застрахователното събитие, намалена със стойността на годните
агрегати и възли и детайли. Следователно от дължимото обезщетение, равняващо се
на средна пазарна цена страните са договорили, че се приспада стойността на
запазените части. Предвид на това съдът
приема, че обезщетението следва да е съобразно вариантта
даден от вещото лице с приспадане стойността на запазените части, които вещото
лице сочи на 20
% от общата стойност на автомобила. Съдът
приема стойността на обезщетението в размер на договорената
застрахователна стойност като действителната
стойност на увреденото МПС или това е сумата от 99 747.33 лв. Вторият
вариант е застрахователна стойност определяема към датата на ПТП, но съдът
намира, че към датата на ПТП е следвало да се установи средна пазарна,а не
застрахователна стойност. Предвид на
това съдът приема, че стойността на обезщетението следва да се равнява на
застрахователната стойност приета по застрахователната полица между страните.
Както сочи вещото лице след приспадане на запазени части от 20 % остава размер
на обезщетението от 79 797.86 лева.
Безспорно между страните е, че ответникът не е изплатил цялата тази сума , а е
заплатил само сумата от общо 64 000 лева . Следва да се приеме, че
ответникът остава да дължи останалото незаплатено обезщетение за увреденото МПС още
в размер на 15 797.86 лв.Сумата следва да се присъди на ищеца на осн.чл.208,ал.3 от КЗ. Искът за разликата до пълния
предявен размер от 35 747.33 лв. следва да се отхвърли като
неоснователен.
По отношение
претенцията за мораторна лихва от 1035.49 лв.,
доколкото сумите не са установени по размер по делото съдът намира, че тази
претенцията следва да се отхвърли като неоснователен. Върху неиздължената
главница се дължи законната лихва от предявяване на исковата молба, до
окончателното заплащане на сумите.
На всяка от страните
се следват разноски съобразно уважената и отхвърлената част от претенциите на осн.чл.78 ГПК, и следва да се прихванат до размера на
по-малката. Ищецът е направил разноски както следва : от 1500 лв. ДТ и 1700 лв.
адв. възнаграждение по настоящото производство, 20
лв.ДТ обезп.производство, 75 лв. възнаграждение на
в.л. по обезпечителното производство и 200 лв.адв.възнаграждение
за обезпечителното производство или общо 3 495 лв. при уважена част от общо предявените
претенции в размер на 0.42 се следват на ищеца разноски в размер на 1467.90 лв.
Ответникът е направил разноски в размер на 75 лв.възнаграждение в.л. по обезп.производство и 1602.41 лв. юр.възнаграждение
или общо 1677.41 лв. или на ответникът се следват разноски в размер на 972.89
лв. /0.58 от 1677.41 лв. изчислена по размер на претенцията към датата на
исковата молба, доколкото частичното плащане от 726.28 лв. е след предявяване
на исковата молба/ При извършване на прихващането сумите се погасяват до
размера на по-малкото задължение остават платими от ответника към ищеца в
размер на 495 лв.
Водим от горното
съдът
Р
Е
Ш И
:
| ОСЪЖДА ДЗИ О.З. ЕАД ЕИК *** гр.С., ул.****** да заплати на С. ЕООД *** сумата от 15 797.86
лв / петнадесет
хиляди седемстотин деветдесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки / на осн.чл.208,ал.3 от КЗ ,в едно със законната лихва от
предявяване на иска 14.02.2014г., до
окончателното заплащане на сумата, както и да му заплати разноски за
производството по компенсация в размер на 495 лева /четиристотин деветдесет и
пет лева/, като ОТХВЪРЛЯ искът за разликата пълния предявен размер от
35 747.3 3лв. и за мораторна лихва от 1035.49 лв, като неоснователни.
.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред САС от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: