№ 2296
гр. София, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110123304 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
[***], ЕИК [***], срещу П. Е. П., ЕГН **********, като собственик на топлоснабден имот,
находящ се в [***], ап. [***], с присъединен абонатен № [***], с която се цели установяване
дължимостта на сумата от 2810,04 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
периода от 09.02.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 368,51 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 27.01.2023 г.; сумата от 49,79 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2020
г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 09.02.2023 г. до изплащане на
вземането и сумата от 9,35 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
05.03.2020 г. до 27.01.2023 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение от
17.02.2023 г. по ч. гр. д. № 7079/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав.
В исковата молба ищецът [***], ЕИК [***], поддържа, че ответникът П. Е. П., с ЕГН
********** / като законен наследник на предишния собственик- К. П. П.а/, в качеството му
на настоящ собственик за процесния период на топлоснабден имот, находящ се в [***], с
присъединен абонатен № [***], по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явява клиент на топлинна
енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия,
1
които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а
именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от
[***] на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към
процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на
месечните задължения в определения за това 45 дневен срок, след изтичането на периода, за
койото се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените
изравнителни сметки, в случай че не бъдат заплатени в 45 дневен срок от издаване на ОФ.
Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от [***] съобразно сключения
между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Правният интерес от
предявените искове ищецът обосновава с подаденото от ответника възражение по чл. 414
ГПК срещу издадената за посочените суми в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК и с даденото указание от съда в разпореждане по ч. гр. дело № 7079/2023 г. по описа на
СРС, 164-и състав. Претендира разноски. Ищецът е представил писмените доказателства, с
които разполага и е заявил допълнителни доказателствени искания, в т.ч. да се допусне
изслушване на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със
заключенията по които вещите лица да отговорят на поставените в исковата молба въпроси,
касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период.
Прави искане да бъде приложено за послужване ч. гр. дело № 7079/2023 г. по описа на СРС,
164-и състав.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът П. Е. П., ЕГН **********, подава отговор на
исковата молба, чрез адв. Р. А.. Не оспорва, че до процесния имот е доставена топлинна
енергия в посочените количество и стойност. Твърди се, че ответника е сключил Договор за
прехвърляне на вземане от 08.03.2023 г. /цесия/ с [***], по силата на който последното
дружество е прехвърлило на ответника свое вземане срещу ищеца в размер на 3352,44 лв.,
представляващо част от обезщетение за ползване на топлосъоръжение за присъединяване
към топлопреносната мрежа на жилищната сграда с адрес в [***], представляващо
присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция, дължимо за
периода от 13.04.2006 г. до 28.11.2022 г., по смисъла на чл. 137, ал. 2 ЗЕ. Твърди се, че
ищецът бил уведомен за извършената цесия с уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Навеждат се
твърдения, че ответникът е погасил процесните вземания, като е извършил прихващане със
своето вземане към ищеца до размер на претендираните от ответника суми от 3352,44 лв. С
писмо с изх. № [***]/25.04.2023 г. ищецът отговорил на ответника, че не признава
извънсъдебно извършеното прихващане, доколкото вземането му не било установено по
основание и размер. Оспорва дължимостта на вземанията за мораторни лихви, доколкото
липсвало покана. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.
С отговора на исковата молба ответникът прави искане за допускане на съдебно-
техническа експертиза за установяване обстоятелствата около ползването от ищеца на
топлосъоръжение за присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищната сграда с
адрес в [***]- собственост на [***], за периода от 13.04.2006 г. до 28.11.2022 г. и определяне
2
на размера на цената за ползването му през този период. Възразява срещу исканетото на
ищеца за допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи по
формулираните от ищеца въпроси поради липсата на оспорване на фактите, чието
установяване се цели с тях.
Конституираното на страната на ищеца трето лице-помагач [***], не заявява
становище по исковете и не представя доказателства за извършеното дялово разпределение
в имота.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
С определение от 29.09.2023г. съдът е разпределил доказателствената тежест между
страните по отношение на спорните и релевантни за исковете факти и обстоятелства, като е
указал на ищеца, че следва да докаже 1. сключен между страните валиден договор при ОУ
или индивидуален с ответника; качеството потребител – собственик или ползвател на
топлоснабдения имот за ответника. 2. точно изпълнение на договора от ищеца- доставяне на
топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид /за отопление, топла вода, сградна
инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цената на ТЕ.
В случай, че ищецът докаже възложените му в тежест факти, на ответника е
възложено да докаже, че е погасил претендираните вземания, чрез плащане или чрез
твърдяното прихващане, по извънсъдебен ред с придобитото по договор за цесия вземане в
размер на 3352,44 лв., както и всички останали заявени в отговора правоизключващи
възражения, а именно - че срещу ищеца е възникнало вземане в размер на 3352,44 лв.,
представляващо обезщетение за ползване за периода от 13.04.2006 г. до 28.11.2022 г. по
смисъла на чл. 137, ал. 2 ЗЕ на топлосъоръжение за присъединяване към топлопреносната
мрежа на жилищната сграда с адрес в [***], представляващо присъединителен топлопровод,
съоръженията към него и абонатна станция- собственост на [***]; че [***] е прехвърлило
вземането си за обезщетение срещу ищеца, на ответника П. и че ищцовото дружество е
надлежно уведомено за извършената цесия.
С доклада по делото, съдът е обявил за безспорно между страните, че ответникът е
съсобственик на процесния имот и обитава същия, както и че до процесния топлоснабден
имот е доставено твърдяното от ищеца количество топлинна енергия за исковия период,
което възлиза на посочената в исковата молба стойност. Следователно, в производството са
безспорни възложените в тежест на ищеца факти и обстоятелства, тъй като не се оспорват от
ответника, а са изрично признати.
В съдебно заседание, след предприето уточнение от страна на ответника, че вземането
му в размер на 3 352, 44 лв., с което желае да прихване насрещното си задължение към
ищеца, представлява част от общото обезщетение по см. чл. 137, ал. 2 ЗЕ, за ползване на
топлосъоръжение за присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищната сграда с
адрес в [***], представляващо присъединителен топлопровод, съоръженията към него и
абонатна станция, дължимо за периода от 14.07.2016 г. до 18.07.2018 г., което вече е било
3
обект на съдебно изследване по гр.д. № 38518/2022 г. по описа на СРС, в която част
постановеното по делото решение не е било обжалвано, тъй като установеното с него не е
спорно между страните, съдът с протоколно определение от 03.11.2023 г. е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване горепосочените факти и обстоятелства относно
размера на и произхода на вземането на ответника, с което желае да извърши прихващане с
насрещното си задължение към ищеца.
Видно от постановеното решение № 5644/10.04.2023 г., по гр.д. № 38518/2022 г. на
СРС, 62 състав, по предявения от [***] срещу [***] иск по чл.59, ЗЗД вр. чл. 137, ал. 2 ЗЕ,
съдът е приел, че за исковия период (включващ периода от 14.07.2016 г. до 14.07.2021 г. )
размерът на обезщетението за ползване на съоръженията възлиза на сумата от 21 647, 04 лв.,
като е отхвърлил иска за сумата над 17 149, 22 лв. до пълния предявен размер от 21 647, 04
лв. (т.е. до размер от 4 497, 82 лв.) и за периода 14.07.2016 г. - 18.07.2017 г., като погасен по
давност. Тоест съдът е приел, че вземането е възникнало и е съществувало в полза на [***],
но не е изискуемо, тъй като е погасено по давност. В тази част, страните по настоящото дело
не спорят, че решението на съда е влязло в сила, тъй като не е обжалвано. Следователно
вземането, което [***] е прехвърлила на ответника П. П. в размер на 3352,44 лв., като част
от това вземане в общ размер на 4 497, 82 лв., е установено по основание, същото е валидно
възникнало в полза на цедента, поради което и няма пречка да е било предмет на договора
за цесия, посредством който е прехвърлено на настоящия ответник. Към датата, когато съдът
е приел посочените по-горе вземания на [***] от 4 497,82 лв. да са погасени по давност
(18.07.2022 г., когато е подадена ИМ в съда, с което е прекъсната давността) вземанията на
ищеца, произтичащи от доставката на ТЕ до собствения на ответника П. топлоснабден имот,
вече също са възникнали (по настоящото производство се претендират суми за ТЕ и ДР, за
периода от 01.05.2019г. до 30.04.2022 г.).
Съдът приема за доказано възражението на ответника в производството, че
задълженията му към ищеца за дължимата стойност на доставената до имота му топлинна
енергия и цената на извършената услуга по дялово разпределение (в общ размер от 3237,69
лв.) които не се оспорват, са погасени изцяло, чрез извършеното от ответника извънсъдебно
прихващане, чрез отправеното изявление до ищеца [***], получено от последния на
23.03.2023 г., когато на ищеца е била съобщена и извършената между [***] и П. П., цесия.
Видно от приетото като доказателство изявление за прихващане, с рег. № [***]/23.03.2023 г.
ответника П. е направил изявление, че на осн. чл.103 вр. с чл.104 от ЗЗД прихваща
дължимото от него към ищеца [***] задлъжение от общо 3352, 44 лв. ( с включени разноски
от заповедното производство по ч.гр.д. № 7079/2023 г. по описа на СРС, 164 състав) със свое
насрещно вземане към [***], представляващо обезщетение по чл.137, ал.2 от ЗЕ, в същия
размер, което му е било прехвърлено с Договор за прехвърляне на вземания от 08.03.2023 г.
от страна на цедента „[***]“.
За да породи действие извършеното извънсъдебно прихващане следва изявлението, с
което е отправено, да достигне до адресата. В случая това е установено безспорно.
Действието на прихващането, изразено в погасяване на насрещните вземания до
4
размера на по-малкото от тях, винаги настъпва с обратна сила - от първия ден, в който
прихващането е могло да се извърши, т.е. когато активното вземане е било изискуемо, а
пасивното – поне изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността на вземането на прихващащия
- в процеса или извън него - е без значение за обратното действие на погасителния способ.
Действието на прихващането е винаги обратно и този извод произтича пряко от нормата на
чл. 104, ал. 2 ЗЗД. Аргумент за обратното действие на погасителния способ произтича и от
възможността да се прихване с погасено по давност вземане, когато пасивното вземане е
възникнало преди да изтече давностният срок за вземането на прихващащия (чл. 103, ал. 2
ЗЗД), в който смисъл е и постановеното ТР № 2/2020 от 18.03.2022 г., постановено по т.д.
№ 2/2020 г. на ОСГТКВКС.
Настоящия случай е именно такъв. Активното вземане, с което ответника е извършил
извънсъдебно прихващане с насрещното си задължение към ищеца (явяващо се в случая
пасивното вземане) е погасено по давност към 18.07.2022 г., но пасивните вземания на
ищеца са възникнали в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. Тоест няма законова пречка
да се прихващат такива насрещни вземания.
Като краен извод за съда се налага, че след като ответника не оспорва, а напротив
признава съществуването на вземанията на ищеца, които са заявени с ИМ ( в общ размер на
3237,69 лв.) , въз основа на която е образувано настоящото производство и установи при
условията на пълно и главно доказване, възложените му в доказателствена тежест факти и
обстоятелства в процеса, относно възникналото в негова полза вземане в размер на 3352,44
лв., представляващо обезщетение за ползване за периода от 13.04.2006 г. до 28.11.2022 г. по
смисъла на чл. 137, ал. 2 ЗЕ на топлосъоръжение за присъединяване към топлопреносната
мрежа на жилищната сграда с адрес в [***], представляващо присъединителен топлопровод,
съоръженията към него и абонатна станция- собственост на [***], което последното
дружество му е прехвърлило чрез сключения между тях Договор за цесия от 08.03.2023 г., че
е уведомил надлежно ищцовото дружество за извършената цесия и че изявлението за
извънсъдебно прихващане между двете насрещни вземания до размера на по-малкото от тях
е достигнато до знанието на ищеца, то предявените от [***] искове подлежат на отхвърляне
като неоснователни, поради погасяването им чрез предприето от ответника извънсъдебно
прихващане от 08.03.2023 г.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни. Съдът приема, че
ответника е дал повод за завеждане на заповедното производство, доколкото към датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК е имал непогасени задължения за ТЕ и ДР,
погасяването на които е извършил посредством изявлението за прихващане от 08.03.2023 г.,
т.е. след образуване на ч.гр.д. № 7079/2023 г., но при всички случаи в срока за възражение.
В тзи смисъл, сторените от ищеца разноски за заповедното производство в размер на 114, 75
лв. следва да се възложат в отговорност на ответника.
За образуването на исковото производство обаче, след надлежно извършено
извънсъдебно прихващане, неоснователно незачетено от [***], ответника не е дал повод с
5
поведението си, поради което разноските за настоящото исково производство, които ищеца е
сторил ще следва да останат за негова сметка, по арг. от разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК.
Предвид отхвърлянето на исковете в настоящото производство, на ответника на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК, се следват сторените в хода му съдебни разноски, които последния
доказва до размер от 480 лв., представляващи дължимото се на адвокат Р. А. адвокатско
възнаграждение за оказаната от нея безплатна помощ и съдействие на ответника, в
качеството му на нейн близък приятел и юрист. Ищецът следва да бъде осъден да заплати
сумата от 480 лв. директно на адв. А., на осн. чл.38, ал.2, вр. с чл.38, ал.1 от ЗАдв.
Така мотивиран съдът, на осн. чл.235, ал.3 от ГПК:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „[***], ЕИК [***], срещу П. Е. П., ЕГН **********,
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и
чл.86 от ЗЗД, за сумата от общо 3237,69 лв., от която сума:
2810,04 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от
09.02.2023 г. до изплащане на вземането;
368,51 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до
27.01.2023 г.;
49,79 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от
09.02.2023 г. до изплащане на вземането и
9,35 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 05.03.2020 г. до
27.01.2023 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение от 17.02.2023 г. по ч.
гр. д. № 7079/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав, като неоснователни, поради
погасяването им чрез извънсъдебно прихващане, извършено с изявление за
прихващане от 08.03.2023 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, П. Е. П., ЕГН ********** да заплати на
„[***], ЕИК [***], сумата от 114,75 лева, представляваща съдебни разноски сторени в хода
на ч.гр.д. № 7079/2023 г. по описа на СРС, 164 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл.38, ал.2 вр. с ал.1, т.1 от ЗАдв.
„[***], ЕИК [***] да плати на адв. Р. Ц. А. сумата от 480,00 лева, представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение за оказаната от нея безплатна помощ и съдействие на ответника
в настоящото исково производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7