№ 15955
гр. София, 06.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110174885 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. Г. И. срещу С. И. С..
Исковата молба е редовна и предявения с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Страните са представил документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
С исковата молба ищецът е поискал да бъде допуснат до разпит двама свидетел при
режим на довеждане за установяване на факти и обстоятелства относно поведението на
ответницата и осуетяването на срещите с детето, както и такива, свързани с личността на
ищеца и емоционалното му състояние вследствие на невъзможността да вижда детето, което
искане съдът намира за относимо и необходимо, поради което следва да бъде уважено.
С отговора на исковата молба ответницата е поискала да бъдат допуснати до разпит
двама свидетели при режим на довеждане за установяване на факти и обстоятелства относно
агресивното поведение на ищеца към нея и детето в различни отрязъци от време, което
искане съдът намира за неотносимо към предмета на спора, доколкото не са изложени
твърдения описаните обстоятелства да са били осъществени на процесните в настоящото
производство дати.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 12.06.2025г. от 14:40 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца и
препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията, на ответника и препис от
допълнително становище от 05.03.2025г., подадено от ищеца, ведно с приложенията.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
ДОПУСКА двама свидетели на ищеца при режим на довеждане за установяване на
фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане на гласни
доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели за установяване на посочените в
1
отговора на исковата молба факти и обстоятелства.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД от И. Г. И. срещу С. И. С. с
искане да бъде осъдена ответницата да му заплати сумата от общо 3000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес,
болка, страдания, безпокойство, липса на спокоен сън, апетит и кошмари, вследствие на
поведение на ответника, изразяващо се в неизпълнение на определен по гр. дело №
32057/2023г. по описа на СРС, 80-ти състав режим на лични отношения между И. Г. И. и
сина му П. И. И., ЕГН ********** на следните дати: 06.01.2024г., 10.02.2024г., 14.02.2024г.,
21.02.2024г. и 24.02.2024г., ведно със законната лихва от 06.01.2024г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът И. Г. И. твърди, че ответникът С. С. е майка на детето му- П. И. И., роден на
***** Вследствие на влошаване на взаимоотношенията им напуснал общото им семейно
жилище, находящо се в ********. Сочи, че с Определение № 31798 от 12.09.2023г. по гр.
дело № 32057/2023г. по описа на СРС бил определен режим на лични отношения с детето му.
Поддържа, че впоследсвие първоначалния режим на привременни мерки бил изменен с
Определение № 45269/18.12.2023г., действащ към посочените в исковата молба дати.
Твърди, че след 10.01.2024г. ответницата започнала да полага усилия да възпрепятства
контактите на детето с баща му. Било инициирано и производство пред СРС по реда на
ЗЗДН, за което било образувано гр. дело № 24000/2023г. по описа на СРС, 80-ти състав. След
иницииране на делото за домашно насилие, поискал от районния съд да му определи режим
на лични контакти с детето му, за което било образувано гр. дело № 32057/2023г. по описа на
СРС, 80-ти състав. С Решение № 14275/19.07.2024г., постановено по делото, бил определен
режим на лични отношения. В последствие, определените от съда привременни мерки били
изменени с Определение № 20776 от 20.05.2024г., постановено по същото дело. Твърди, че
ответницата била осуетила с поведението си допуснатите от съда срещи на бащата на детето
на следните дати: 06.01.2024г., 10.02.2024г., 14.02.2024г., 21.02.2024г. и 24.02.2024г.
Поддържа, че на посочените дати без никаква причина С. С. не предоставила детето за
среща с ищеца. На посочените дати, ищецът посетил адреса на детето в присъствието на
свидетели като всеки път се налагало да вика полицейски патрул, както и служители на
Агенция за социално подпомагане, район Оборище. За всяка от процесните дати бил сезиран
и частен съдебен изпълнител, който бил наложил на ответницата глоби за това, че не
предавала детето. Твърди, че с поведението си С. С. била нарушила забраната да не се вреди
другиму, накърнявала правото му да вижда детето си, като му причинила болки и страдания
и негативни емоции, тъй като осуетила определения от съда режим на лични контакти
между него и детето му. Счита, че деликтното поведение на ответницата се изразявало в
бездействие и неизпълнение на определен от съда режим на лични контакти по гр. дело №
32057/2023г. по описа на СРС, 80-ти състав, както и актуалното Определение № 20776 от
20.05.2024г. Твърди, че с поведението си ответницата му причинявала страдание като било
възможно детето да го забрави, тъй като ответницата полагала целенасочени усилия за
отчуждаването му. За да избегнела срещите между него и детето, ответницата обяснявала как
детето било болно, спяло и други обяснения, противоречащи на определението за
привременни мерки. Счита, че били налице всички елементи от фактическия състав на
деликта. Уточнява, че претенцията за неимуществените вреди за всичките дати била в
размер на 3000 лева. Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от С. И. С., с
който се оспорва предявения иск. Твърди, че между страните има висящи четири
производства, както следва: по ЗЗДН гр.д. № 13341/2024г., относно режима налични
контакти на ищеца с детето в СГС №13525/2024г., НЧХД № 6226/2024г. по чл. 182 от НК и
НЧХД № 5139/2024г. на тъжителя И. Г. И. срещу майка й. Не оспорва, че са налице влошени
отношения между страните, но поддържа, че основната причина била поведението на ищеца,
липсата на родителски капацитет у него, неполагането на достатъчно адекватни грижи към
2
детето и стресирането му от неговото агресивно поведение. Навежда твърдения, че в много
случаи на определените дати за режим на лични отношения детето било болно, за което
бащата бил уведомен.
На 05.03.2025г. е постъпило становище от И. И. относно подадения отговор на
исковата молба. Изложени са твърдения, че отговорът бил бланкетен като били приложени
към него документи, които не били относими към предмета на спора. Сочи, че всички молби
за защита от „домашно насилие“ били по висящи производства и били „изфабрикувани“ от
ответника с цел осуетяване на срещите му с детето на постановените от съда дати. Твърди,
че не били представени доказателства, че детето било болно, а дори това да било вярно, не я
освобождавало от задължението да предаде детето на грижите на баща му.
По предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване следното: че ответницата е извършила
противоправното деяние, изразяващо се в неизпълнение на определен по гр. дело №
32057/2023г. по описа на СРС, 80-ти състав режим на лични отношения между И. Г. И. и
сина му П. И. И., ЕГН ********** на следните дати: 06.01.2024г., 10.02.2024г., 14.02.2024г.,
21.02.2024г. и 24.02.2024г; претърпените неимуществени вреди; причинна връзка между
деянието и вредите; както и че поведението на ответницата е виновно. Вината на основание
чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага.
В тежест на ответницата е да докаже плащане на процесната сума.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване между страните, че П.
И. И., ЕГН ********** е дете на С. И. С. и И. Г. И., както и че на 06.01.2024г., 10.02.2024г.,
14.02.2024г., 21.02.2024г. и на 24.02.2024г. С. С. не е предала на И. И. детето П. И..
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3