Решение по гр. дело №12033/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е    

 

№ ……………………..

 

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                            СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА

 

при участието на секретаря Марияна Рашева,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 12033 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск от Д.Т.В., ЕГН **********, с адрес *** против „В.и к.“ ООД, ЕИК: ***, с правно основание чл.124 от ГПК. Ищецът моли съда да постановите решение, с което да признаете със сила на присъдено нещо, че не дължи на „В.и к.“ ООД, сумата в размер на 6319,26 лв. по фактура № ********** от 18.03.2019г. за  периода 02.05.2018г.-08.03.2019г. за консумация на 2074 куб. метра вода.

Ищцата твърди, че е в правоотношение за доставка на водоснабдителни услуги за имот с адрес в *****по аб.№ 1740707 Твърди, че отчитането става чрез водомер с №04755, пломбиран с пломба №123721.

Ищцата твърди, че с покана за доброволно плащане № ГП3296/14.06.2019 г., Д.Т.В., ЕГН ********** е уведомена, че следва да заплати задължения за ползвани неплатени ВиК услуги за клиентски №1740707 за адрес *****съгласно представена Справка за облога и плащанията на частен абонат от 13.06.2019г. Наред с натрупани стари задължения, представена била за плащане и фактура № ********** от 18.03.2019г. на стойност от 6 319.26 лв. за потребена вода в обем от 2074 куб.метра за периода 02.05.2018г. до 08.03.2019г. Ищцата счита, че отчетените количества по тази фактура не са достоверни. Счита, че монтираното средство за измерване-водомер е нередовно и несертифицирано съгласно Закона за измерванията. Няма данни процесния водомер да е бил проверяван и съгласно изискваният  на заповед А-616/11.09.2018г. на ДАМТН, според която водомерите трябва да бъдат: проверявани и сертифицирани на определен период от време. Оспорваме начина и методиката, по които е начислена сумата по фактура № ********** от 18.03.2019г., като считаме, че размерът й е произволно определен. Оспорва начисленото количество вода да е реално доставено. Задължение на ВиК операторът е да следи за правилното и точно отчитане на потребяваната от абонатите вода, както и негово задължение е да отговаря за изправността на средствата за измерване, като всяко претендиране и получаване на суми, начислена въз основа на неправилно свързване на водомерите към канализационната система, е неоснователно. Счита, че начисленото количество вода в обем е по технически неизправно средство за измерване. Претендира съдебно-деловодни разноски.

В едномесечния срок за отговор ответникът депозира писмен отговор, като изразява становище за неоснователност на иска.

Излага, че съгласно чл.11, ал.4 и ал.5. от Наредба №4 на МРРБ от 2004г.. всеки абонат на водоснабдителните дружества поставя индивидуален водомер, като доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на водомери са задължение на потребителите. На 08.03.2019г. служители на ,,ВиК-В" ООД са посетили обекта на потребление за извършване на демотаж на стар водомер и монтаж на нов измервателен ред. като са съставили съответния констативен протокол №********** от 08.03.2019г. Длъжностните лица на оператора са установили и отбелязали, че липсва пломба на измервателния уред, както и че показанието на водомер към момента на извършване на демонтажа е 3860. За направените констатации е съставения КП№ ********** от 08.03.2019г. носещ подпис на лицето, присъствало на проверката, г-н В., член на домакинството. Въз основа на така установените факти е издадена фактура №********** от 18.03.2019r., с която е начислена консумацията на ВиК услуги съгласно цитирания констативен протокол.

Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.

Ответникът в подкрепа на възраженията си е представил констативен протокол № 1-94 Н.П. от 20.09.2018г. за демонтаж и затапване на водомер № 04755 и пломбиран с пломби №3072775;3072797 с пок.3859 куб.м. в присъствието на Г. А..

Видно от двустранен констативен протокол №********** на 08.03.2019г. е демонтиран водомер №04755 с липсваща пломба, пок. 3860 и поставен водомер №041100 с нулеви показания и поставена пломба №191474.

От показанията на свидетеля М. Д., син на ищцата, се установява, че същият от 1990 г. живее на адреса на потребление Варна, ул.Ропотамо 15А. В жилището има една баня и с тоалетна и две чешми. През последните две години не е имало аварии в имота и около него.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.124 от ГПК.

Наличието на правен интерес за ищцата от предявяване на отрицателен установителен иск се обосновава с твърдения в молбата, че  ответното дружество  претендира за заплащане суми въз основа на изготвени от него счетоводни документи и записвания по партидата на  абоната за ВиК услуги.

В приетата по делото справка за облога и плащания на частен абонат по клиентски номер 1740707 към 12.06.2019 г. е записано, като дължимо вземането по искова молба по фактура № ********** от 18.03.2019г. за  периода 02.05.2018г.-08.03.2019г.

Отношенията между страните във връзка с доставяне на ВиК услуги се регламентират от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператора за територията на град Варна, който е ответник по делото „В.и к.” ООД. Същите са приети с решение № ОУ-018 от 09.06.2006 год. на ДКЕВР. Няма спор между страните, че  ОУ  са  влезли в сила, поради което  съдът приема, че същите са действащи към  периода на исковата претенция. Ищцата е заявила в молбата, че е страна по  договор за ВиК услуги, сключен с ответника за обект в *****. От изложеното следва, че същата е потребител на ВиК услуги при наличие на предпоставките на  чл.2,ал.1,т.1 и т.2 от ОИ и чл.3 от Наредба №4/14.09.2004 год. 

За да отблъсне успешно предявения срещу него отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК в тежест на ответника е да докаже, при условията на главно и пълно доказване, че претендираната от него сума в размер на 6319,26 лв. по фактура № ********** от 18.03.2019г. за  периода 02.05.2018г.-08.03.2019г. за консумация на 2074 куб. метра вода е дължима.

В контекста на повдигнатия спор, е нужно да установи, че в качеството си на доставчик на електроенергия е доставил посоченото количество вода до абоната.

В случая не е спорно наличието на договорно правоотношение между страните, което се установява от представените по делото доказателства въз основа на разпоредбите на приложимата Наредба № 4 от от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Ищцата се явява потребител на ВиК услуги по смисъла на цитираната разпоредба на чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и чл. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор "В.и.К." ООД – В., поради което е задължено лице за плащане на задълженията за консумираната в имота вода и доставени ВиК услуги. Процесните отношения между страните се регулират при общи условия, издадени от ищцовото дружество и одобрени по съответния за това ред, доказателства за което са представени по делото.

Спорен между страните е факта на извършена реална доставка и количеството на доставените услуги за процесния период.

Когато липсва надлежно отчитане на водомера /СТИ/ на потребителя и ВиК операторът формира задължение на потребителя на друго основание съобразно ОУ, той следва надлежно да докаже предпоставките за това и че е спазил процедурата за това начисление съобразно ОУ. Общите условия съдържат изрично уредени хипотези, при които се формират задълженията на потребителите и тези клаузи имат защитна функция спрямо по-слабата страна -потребителите. Недопустимо е те да се прилагат произволно от оператора.

В представения по делото констативен протокол № 1-94 Н.П. от 20.09.2018г. за демонтаж и затапване на водомер №04755 и пломбиране с пломби №3072775;3072797 с пок. 3859 куб.м. е посочена като предпоставка за извършените действия чл.38 ал. от ОУ, като липсва изрично при коя хипотеза на чл.38 от ОУ са предприети визираните действия.

В случая при липсата на реално отчитане и положени подписи в карнета през този период данните за показанията на водомера се основават само на отразеното в протокола от 08.03.2019 г. Видно от същия показанията са снети от водомер, които не е бил пломбиран.

Съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите, но съгласно чл. 33, ал. 2 от същата Наредба при констатирана повреда представителят на оператора дава на потребителя предписание и срок за отстраняване на повредата на водомера. Дори от дружеството да са установили повреди или несъответствия, съгласно  чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., представител на оператора е следвало да направи предписание за отстраняване на повредата на водомера и да укаже срок за това. Инициативата за ремонт или замяна на повредения водомер трябва да изхожда от В и К оператора, а доказателства за упражнена такава инициатива не са ангажирани. По делото не е представено известие за нередовен водомер, нито се установява такова някога да е било съставяно. Предписанието следва да е в писмена форма, да сочи повредата на водомера и да дава срок за отстраняването й.

От страна на ответника не са ангажирани и доказателства относно начина, по който е определено ползваното количество вода. Не се установи защо именно сочените 2074 куб. м. са били начислени, на каква база е определен размерът им и дали същите са били правилно определени.

Следва да се отбележи, че при повреда в средството за измерване, представляващо индивидуален водомер осуетява отчета и съответно е предвидена като основание за определяне на потреблението по специални правила. Както  чл. 33 от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи( Наредба № 4), така и чл. 20 от общите условия за доставка, предвиждат задължение на оператора на ВиК мрежата да уведоми потребителя за констатираната неизправност преди да приложи методика за компенсиране на обективно неотчетено потребление. Целта на тази уредба е да балансира интересите на потребителя, който има задължение да поддържа своята вътрешна водопроводна мрежа с изправен индивидуален водомер за да заплаща само реално консумираното в своето жилище потребление, без да носи риск от разпределяне на задълженията според методиката, прилагана за обекти без индивидуални водомери, съответно и интересът на доставчика да отчита текущо броячите на изправните уреди и да поддържа и контролира средствата за отчет. Нормативната уредба допуска потреблението да се остойностява временно (за срока на предписанието) или по показания на монтиран оборотен водомер( каквито данни по делото няма) или по средномесечен разход за предходен период на годината( чл. 26, ал. 2 от ОУ 2014), а едва след пропускане на този срок, потребителят да бъде третиран като клиент без индивидуален водомер и съответно доставените до него количества да се определят по методиката на чл. 25, ал. 8 от ОУ 2014 г.

В случая, липсва каквото и да е било дадено предписание до абоната за неизправност на водомера, не става ясно какво е наложило неговата смяна, тъй като видно от КП №1-94 Н.П. за водомер №04755 липсва такова отразяване. Едва, видно от Констативен протокол №********** от 08.03.2019г. водомерът е бил сменен, като е отразено, че пломба „липсва“, при положение, че в протокола от 20.09.2019г. е отразено- „пломбиране с пломби №3072775;3072797 с пок. 3859 куб.м.“ Съответно не са били налице предпоставките за начисляване на редовно потребено количество, предвид гореизложеното.

Ето защо за периода 02.05.2018г.-08.03.2019г., не е налице доказано потребление в размерите - 2074 куб. м., осчетоводени за плащане от доставчика.

Въз основа на изложеното предявеният иск за установяване недължимост на сумата от 6319,26 лв. за представени ВиК услуги за периода от 02.05.2018 г. до 08.03.2019 г. се явява доказан и следва да бъде уважен.

По разноските: Процесуалният представител на ответника е направил възражение за прекомерност за заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за оказаната от адвокат правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента , но не може  да бъде по-малко от определения в същата минимален размер за съответния вид правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и  фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая се касае до адвокатско възнаграждение, което определено съобразно нормативната уредба не води до извод за прекомерност, както и предвид проведените две съдебни заседания по делото. Поради което, изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 560 лв. не следва да бъде намалявано поради прекомерност. Следва да се отбележи, че съобразно представен договор за правна помощ от 06.07.2019г. е удостоверено заплащане на 560 лева възнаграждение, независимо от уговореното общо 760 лв., поради което следва да се присъди реално заплатената сума от 650 лв.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в исковото производство разноски - внесена държавна такса 252,77 лева и 560 лева внесено адвокатско възнаграждение или общо 902,77 лева.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.Т.В., ЕГН **********, с адрес *** не дължи на "В.И.К.-В." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата 6319,26 лв.  за ВиК услуга по партида с абонатен номер 1740707 по фактура № ********** от 18.03.2019г. за  периода 02.05.2018г.-08.03.2019г. за консумация на 2074 куб. метра вода за обект с адрес в *****, на осн. чл. 124 ГПК.

ОСЪЖДА “В.И.К.-В." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Т.В., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 902,77 лева (деветстотин и два лева и седемдесет и седем стотинки) разноски по делото за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му пред Варненски окръжен съд.

 

 

СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: