№ 17
гр. Тутракан , 12.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на осми февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Спас М. Стефанов
при участието на секретаря Заниела Л. Василева
като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно
наказателно дело № 20203430200219 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 20-0362-000321 от 31.07.2020 г.
Началника РУ на МВР гр. Тутракан е наложил на Г. С. У., с ЕГН **********,
от ********, за нарушение на чл. 150, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 2, от ЗДвП административно наказание „Глоба” в
размер на 300.00 лв.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят У., който го обжалва в срок и чрез процесуалния си
представител адвокат Д.Р.,моли съдът да го отмени изцяло.
Въззиваемата страна – Началник РУ на МВР гр. Тутракан, не се
представлява в съдебно заседание и не взима становище по съществото на
спора.
Районна прокуратура гр. Тутракан, не се представлява и не взима
становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
1
Жалбоподателя У. е придобил правоспособност на водач на моторно
превозно средство категории „В“ и „М“ през 1998г. На 18.05.2006г. му е било
издадено свидетелство за правоуправление сериен № *********.Със заповед
за прилагане на принудителни административни мерки №
10041/30.03.2007г.Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-
Русе,е заповядал изземване на свидетелството за управление на
жалбоподателя У.,поради отнемане на всички контролни точки. От писмо рег.
№ 17096/26.10.2015г. е видно,че свидетелството на жалбоподателя
фактически е било иззето от властите на Великобритания след направена
справка и установено издаденото разпореждане. Свидетелството е било
иззето при опит на жалбоподателя да го подмени с ново такова.Същото е
изпратено в България и частност в ОД на МВР-Русе.
Актосъставителят Б. В. Д. и свидетеля Д. А. А., са служители в РУ на
МВР - гр. Тутракан.
На 21.07.2020 г. с актосъставителят Б.Д. и свид. А. упражнявали
контрол на пътното движение в с. Нова Черна по ул. „Черно море“. Около
15:00 ч. от гр. Силистра в посока гр. Русе по ул. „Черно море“
актосъставителят забелязал движещ се лек автомобил „Рейч Ровър“, който
бил в явно нарушение- без включени светлини, което е задължително и през
светлата част денонощието. Актосъставителят подал сигнал на водача и
автомобила,който преустановил движението на автомобила. В хода на
проверката,от представените от водача документи актосъставителя
установил,че автомобила се управлява от жалбоподателя Г. С. У..
Актосъставителя устно уведомил водача, защо е спрян за проверка. Обяснил
му, че ще му бъде съставена глоба с фиш за извършеното от него нарушение
на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП. По време на проверката актосъставителя Д.
извършил справка чрез оперативния дежурен при РУ на МВВР-Тутракан за
валидността на документа за управление на водача, тъй като при съставяне на
фиша му направило впечатление, че свидетелството за правоуправление на г-
н У. не отговаряло на образеца, който трябва да е в действителност. При
извършената справка в сектор „Пътна полиция“, е било установено, че
жалбоподателя У. от 2015 г. е неправоспособен водач на МПС, поради
отнемане на всички контролни точки и свидетелството му за правоуправление
е било отнето. Също така било установено, че свидетелството за
2
правоуправление, което му било отнето и свидетелството, което предоставил
на контролните органи при проверката, било с един и същ сериен номер. При
проверката било установено още, че жалбоподателя У. в действителност
притежава категории „В“ и „М“, а в свидетелството, което предоставил при
проверката били вписани много по-вече категории за правоспособност за
управление на МПС. Контролните органи установили още при проверката
редица признаци на представеното им свидетелство за
правоуправление,подлагащи на съмнение неговата истинност и издаването му
по установения от закона ред - грапавината на свидетелството била силно
изразена, цвета, шрифта с който било написано също не съответствал на
оригиналните свидетелства.
Актосъставителят Б.Д. приел, че с действията си жалбоподателят У.
е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП, поради
което на 21.07.2020 г му съставил АУАН № 352, серия Д бланков № 407378.
Със същия той повдигнал обвинение на жалбоподателя за това, че „… на
21.07.2020 г. в с. Нова Черна по ул. „Черно море“, управлявал лек автомобил
„Рейч Ровър“, С рег. № ******, собственост на ББ.Й.Д., с ЕГН *********,
след като е неправоспособен водач, след изчерпване на всички контролни
точки с което е извършил нарушение на чл.150а ал. 1 от ЗДвП“. АУАН бил
предявен на жалбоподателя, който го подписал без да посочи възражения и
получил препис от него.
По образуваното със съставянето на 21.07.2020 г. АУАН
административно производство, Началникът на РУ на МВР гр. Тутракан е
издал Наказателно постановление № 19-0362-000321 от 31.07.2020 г.,
възприемайки изцяло отразената в АУАН фактическа обстановка. След като
посочил нарушената разпоредба от ЗДвП - чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 1,т.2 от ЗДвП е наложил на
жалбоподателя У. административно наказание „Глоба” в размер на 300.00 лв.
На 21.09.2020 г. жалбоподателят е получил препис от НП.
Горните обстоятелства се подкрепят изцяло от показанията на
разпитания актосъставител Б. В. Д. и свидетеля-очевидец Д. А. А., и
приложените писмени доказателства.
Анализирайки доказателствата, съдът достига до следните правни
3
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от лице, което е
страна в производството и имащо правен интерес. Като такава тя е
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН от компетентно лице, притежаващо съответните
правомощия. Същия е бил съставен по правилата на закона и притежава
всички изискуеми от чл. 42 от ЗАНН реквизити. АУАН е бил подписан
надлежно от нарушителя и същият е получил препис от него по установения
от закона ред.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен
административно наказващ орган, редовно упълномощен да извършва такава
дейност. Същото притежава всички изискуеми от чл. 57 ал. 1 от ЗАНН
реквизити. НП е било връчено по надлежния ред на жалбоподателя.
Необосновано и незаконосъобразно е твърдението на процесуалния
представител на жалбоподателя,че от субективна страна неговия подзащитен
не е осъществил административното нарушение,за което му е било
повдигнато обвинение по настоящото административно-наказателно
производство.Още през 2015г. свидетелството за правоуправление на
жалбоподателя фактически му е било иззето и върнато в ОД на МВР-Русе и
на практика той е загубил правото да управлява МПС както на територията на
Р България,така и на територията на останалите страни.Това обстоятелство е
било известно на жалбоподателя.
Жалбоподателя е бил правоспособен водач на МПС,което го
задължава да знае и спазва всички законови и подзаконови нормативни
актове свързани с възстановяване на правото да се управлява МПС и в
конкретния случай какъв е реда за възстановяване на контролните точки,а
именно чрез полагане на изпит след изтичане на срока по чл.157 ал. 5 от
ЗДвП.Дори и да е получил неистинско свидетелства за правоуправление,
както твърди процесуалния представител на жалбоподателя,няма как
жалбоподателя да „смята,че са му възстановени точките“.А това,че е знаел
жалбоподателя какъв е реда за възстановяване на правото да управлява МПС
4
и възстановяване на контролните точки,е видно от неговото последващо
поведение,посочено от неговия процесуален представител ,а именно „…той
се е записал веднага да изкара проверовъчния изпит.“
Жалбоподателя е неправоспособен водач на МПС и на друго
основание.Неговото законно издадено свидетелство за правоуправление на
МПС е с изтекъл на 18.05.2016г. срок на валидност.Това обстоятелство
жалбоподателя,като притежател на свидетелството за правоуправление,е
длъжен да следи.
Съдът намира за основателно възражението на процесуалния
представител на жалбоподателя досежно размера на наложеното на
жалбоподателя административно наказание „глоба“.За допуснатото
нарушение разпоредбата на чл.177 ал. 1 т. 2 от ЗДвП предвижда наказание
„глоба“ в размер от сто до триста лева.С атакуваното НП АНО е наложил на
жалбоподателя предвиденото наказание в размер на максимума.
Едновременно с това АНО не е изложил мотиви в тази насока,а именно кое го
е мотивирало да наложи този размер на предвиденото от закона наказание и
съдът е поставен пред невъзможност да осъществи контрол над тях.Ето защо
съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде
изменено в частта за размера на наложеното административно наказание
„глоба“ като вместо триста лева бъде определен размер от сто лева.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 20-0362-000321 от
31.07.2020 г., с което Началникът на РУ на МВР гр. Тутракан е наложил на Г.
С. У., с ЕГН ********** от *********, за нарушение на чл. 150 ал. 1 от ЗДвП,
на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП административно
наказание „Глоба” в размер на 300.00 (триста) лв. в частта за размера на
наложеното наказание,като вместо 300(триста) лв. определя 100 (сто)лв.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0362-000321
от 31.07.2020 г., на Началника на РУ на МВР гр. Тутракан в останалата му
част.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата
5
на съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр.
Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
6