ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 365
гр. Пловдив, 10.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20225300501484 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248, ал.1, пр.2 от ГПК.
Постъпило е искане от адв. М. К., пълномощник на въззиваемата
страна Л. Л., за изменение на постановеното по делото решение
№1410/15.11.2022 г. в частта относно разноските, присъдени в полза на
жалбоподателите. Счита, че неправилно е присъден адвокатския хонорар, тъй
като сумата за адвокатско възнаграждение в представените от насрещната
страна списъци за разноски са различни. Налице се корекции, които не са
подписани от страните по договора. Не са представени доказателства за
заплатени суми. Неправилно е определен и размерът на държавната такса.
Насрещната страна по молбата – жалбоподателите Б. К. и З. К.
чрез адв. Д. изразяват становище за неоснователност. Съдебният акт е
обжалван в две части, като са заплатени и две възнаграждения на адвоката –
за подаване на жалба и за процесуално представителство. Иска се присъждане
на разноски и в настоящето производство. Прилага договор за правна защита
и съдействие.
Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира
следното:
Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК от страна,
представила в съдебно заседание списък с разноски по чл.80 ГПК, като е
процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна в частта,
касаеща определения размер на адвокатското възнаграждение.
С постановеното решение №1410/15.11.2022 г. по делото е
отменено решение №260195/08.03.2022 г. на Районен съд – гр. Пловдив, ХVIІ
гр. състав, по гр.дело №20501/2018 г. по описа на същия съд, в частта, в която
1
са осъдени Б. И. К. и З. С. К. да отстранят засадените храстови насаждания в
притежаваната от Л. С. Л. реална част от 566 кв.м, разположена между точки
1,2,9,3,4,5,6,7,1 от имот 011001 по КВС на землището на с. ************,
целият с площ от 4.624 дка, както и да отстранят храстовите насаждения,
засадени в полския път, който граничи с реална част от 566 кв.м, разположена
в имот 011001 по КВС на землището на с. К., и в частта за разноските, които
са осъдени Б. К. и З. К. да заплатят на Л. Л. – за разликата над 300 лева, като
вместо това е постановено ново решение, с което исковете са отхвърлени.
Решението е потвърдено в частта, в която е отхвърлен предявеният иск от Б.
К. и З. К. против Л. Л., С. К. и П. С. с правно основание чл.72 ЗС.
Л. С. Л. е осъден да заплати на Б. И. К. и З. С. К. част от
направените във въззивното производство разноски в общ размер на 500 лева.
В мотивите на съдебния акт е прието, че следва да се присъдят 450 лв. за
адвокатско възнаграждение и 50 лв. за държавна такса.
Предмет на въззивно обжалване са били три иска – два с правна
квалификация чл.109 ЗС и насрещен иск с правна квалификация чл.72 ЗС. С
въззивния акт първоинстанционното решение е отменено по отношение на
исковете по чл.109 ЗС, а е потвърдено в частта, касаеща насрещния иск.
Заплатената държавна такса за трите иска за въззивното
производство е в общ размер на 75 лв., като на жалбоподателите следва да се
заплатят 50 лв. за двата иска по чл.109 ЗС, за които въззивното решение е
позитивно спрямо тях. В тази част искането е неоснователно.
Относно адвокатското възнаграждение:
Основателно е възражението на адв. К., че по делото са налице два
списъка на разноските по чл.80 ГПК, представени от адв. Д.. Според този,
приложен на л.23 от настоящето производство, са заплатени 400 лв.
адвокатски хонорар и 100 лв. държавна такса, а според намиращия се на л.33
от делото – 900 лв. за адвокатско възнаграждение и 100 лв. държавна такса. В
представения от пълномощника в съдебно заседание договор за правна
защита и съдействие (л.32), е посочено, че е договорено и изплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., включително и изписана
словом, като допълнително ръкописно са направени корекции на сумите
(цифром и словом) на 900 лв. Възражението, че липсват при нанасяне на тези
корекции подписи на двете страни, е основателно – не е ясно от кого е
направена посочената поправка. Ето защо настоящият състав приема, че е
договорено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., в какъвто смисъл
е първоначалното отбелязване и тази сума е посочена в първия списък на
разноските.
Следващият спорен момент в производството е платено ли е
адвокатското възнаграждение. В договора за правна защита и съдействие е
посочено, че същото е „платимо в брой“, но действително не е отбелязано, че
е изплатено, а и ако това е направено – кога.
Оформянето на договора за правна помощ не съответства на
2
изискванията на т.1 от ТР №6/06.11.2013 г. по т.д. №6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС, респективно – не може да се приеме, че има характера на разписка, с
която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение – не са представени доказателства в тази
насока. Ето защо искането в тази част е основателно и следва да се уважи,
като се измени постановеното по делото решение в частта за разноските.
Доколкото не се установи да е платено адвокатско възнаграждение, следва да
се намали размерът на присъдените разноски от 500 лв. на 50 лв. – сумата за
заплатена държавна такса.
Относно искането на адв. Д. за присъждане на разноски за
настоящето производство – същото е неоснователно. Според изложеното в
определение №234/24.06.2020 г., постановено по т.д. №1958/2019 г. на ВКС, II
т.о., разноски не се дължат и не следва да се присъждат, защото
производството по обжалване на определение по чл. 248 ГПК няма
самостоятелен характер и определението не е от категорията съдебни актове
по чл. 81 ГПК. В посочения смисъл е и константната практика на ВКС,
обективирана в определение №683/21.12.2015 г. по ч. гр. д. №5089/2015 г. на
ВКС, ГК, III г. о., определение №29/13.01.2017 г. по ч. т. д. №1797/2016 г. на
ВКС, II т. о., определение №288/07.05.2019 г. по ч. т. д. №717/2019 г. на ВКС,
ТК, II т. о., определение №536/02.08.2019 г. по ч. т. д. №1463/2019 г. на ВКС,
ТК, ІІ т. о., определение №615/09.10.2019 г. по ч. т. д. №2377/2017 г. на ВКС,
ТК, ІІ т. о., определение №486/14.11.2019 г. по ч. гр. д. №4270/2019 г. на ВКС,
ГК, IV г. о., определение №58/04.03.2020 г. по т. д. №112/2020 г. на ВКС, ТК,
І т. о. и други. Още по – малко са налице основания за присъждане на
допълнителни разноски в производството пред същата инстанция.
Воден от гореизложеното Пловдивският окръжен съд, V
граждански състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл.248, ал.1, пр.2 ГПК решение
№1410/15.11.2022 г., постановено по гр.д. №1484/22 г. по описа на
Пловдивски окръжен съд в частта за разноските, които е осъден да заплати Л.
С. Л., ЕГН **********, от с. ************, на Б. И. К., ЕГН **********, и З.
С. К., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес град ***********, като
ги НАМАЛЯВА от 500 лв. на 50 (петдесет) лева.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в съответствие
чл.248, ал.3 от ГПК с частна жалба в едномесечен срок от връчването му на
страните пред Върховния касационен съд.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4