НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№
гр. Варна, 04.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XХХ –
ти състав, в публично заседание проведено на девети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при секретаря АНТОНИЯ ПЕНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10659 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано е по искова молба на Н.Д.Д. ЕГН
********** адрес: ***
33 срещу „Т.“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание, както следва:
◄ чл.128 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1176,74 лева, представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение както следва:
за периода от 17.01.2019г. до 31.01.19г. в размер на 338,10 лева,
за периода 01.02.2019 г. 28.02.2019 г. в размер на 708,12 лева и
периода от 01.03.2019 г. до 07.03.2019 г. в размер на 130,52 лева.
◄ чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл.128 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 33,53 лв., представляваща лихва за забава върху дължимото му се и неизплатено трудово възнаграждение за положен труд за периода от 17.01.2019г. до 07.03.2019 г., както следва:
-
12,02 лева, върху главницата от 338,10лв. /тр. възнаграждение за мес. януари 2019 г./ лева за периода от 28.02.2019 г. до 05.07.2019 г.;
-
19,08 лева, върху главницата от 708,12
лв. /тр. възнаграждение за мес. февруари 2019г./ за периода от 31.03.19г. до 05.07.2019г.;
-
2,43 лева, върху главницата от 130,52 лв. /тр. възнаграждение за мес. март 2019г. за периода от 30.04.19 г. до 05.07.2019 г.;
◄ чл. 224, ал. 1, във вр. с чл. 224, ал. 2, във вр. с чл. 177 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 3 дни за 2019 г в общ размер на 84,00 лева.
◄ чл. 221, ал.1, във вр. с чл. 327, ал.1, т.2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 708,12
лева, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие.
◄ чл. 140 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 56,48 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за положен нощен труд за периода от 17.01.2019 г. до 07.03.2019 г., както следва:
-за месец януари 2019г. - 106,32 часа в размер на 26,58
лв.;
-за месец февруари 2019г. - 106,32 часа в размер на - 26,58 лв. и
-за месец март 2019г. - 13,29 часа, в размер на -3,32
лв.
Претендира се и законната лихва върху горните суми, считано от завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на сумите.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право са:
В исковата молба ищецът излага, че е работил по трудово правоотношение с ответника, възникнало по силата на трудов договор №80/16.01.2019г., сключен на основание чл. 67,
ал. 1,
т. 1 във връзка с чл. 70,
ал.1 от КТ, на длъжност „охранител“ в обект на територията на гр. Варна -
„Орхидея“ ЕКАПЕ: 10135,
със срок на изпитване шест месеца в полза на работодателя, при 8
часа работно време, с основно месечно трудово възнаграждение 560,00
лв., с размер на основен платен годишен отпуск - 20
работни дни. Въпреки уговореният с трудовия договор 8
часов работен ден ищецът полагал труд на 12
часови смени, от които първа смяна от 07.00 ч. до 19.00 ч. и втора смяна от 19.00 ч. до 07.00 ч.
Работодателят следвало да изплаща трудовото възнаграждение ежемесечно, до последния календарен ден на месеца следващ този, за който е възникнало възнаграждението. Въпреки договореното, работодателят не изплатил трудовите възнаграждения на ищеца за месец януари, февруари и март 2019г. На 07.03.2019г. ищецът подал до работодателя заявление вх.
№ 009/07.03.2019г. за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение за месец януари 2019г., считано от 07.03.2019г. на основание чл.327, т.2 от КТ. Със заявлението ищецът поканил работодателя да му начисли и изплати обезщетение по чл.221, ал.1 и чл.224 от КТ. На 07.03.2019г. трудовото правоотношение между страните било прекратено със Заповед
№024-080-2019/07.03.2019г. на работодателя, считано от 07.03.2019г. на основание чл.327, т.2 от КТ -
поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение.
През периода на времетраенето на трудовия договор през месец януари, февруари и март 2019г. ищецът полагал нощен труд със знанието и по разпореждане на работодателя, възнаграждението за които също не му е заплатено. През месец януари 2019
г. отработил 8
нощни смени -
общо за месеца 106,32
часа. През месец февруари 2019г. отработил 8
нощни и 8
дневни смени -
общо за месеца 202,32
часа. През месец март 2019г. /за периода от 01.03.19г. до 07.03.2019г./ отработил 1
нощна и 2
дневни смени -
общо за месеца 37,29
часа.
Ищецът полагал и нощен труд, както следва: през месец януари 2019г. - 106,32 часа, за който ответникът му дължи и не му е изплатил възнаграждение за положен нощен труд в размер на - 26,58 лв.; през месец февруари 2019г. - 106,32 часа, за който ответника му дължи и не е изплатил възнаграждение за положен нощен труд в размер на - 26,58 лв.; през месец март 2019г. /за периода от 01.03.19г до 07.03.19г./ - 13,29 часа, за който ответника му дължи и не е изплатил възнаграждение за положен нощен труд в размер на - 3,32
лв. Общият размер на дължимото но неизплатено възнаграждение за нощен труд за периода от 17.01.2019г. до 07.03.2019г. ищецът определя на
56,48 лева.
До настоящия момент, ответникът не е заплатил и дължимото се на ищеца брутно месечно трудово възнаграждение от
1176,74 лева за месеците януари 2019г. /за периода от 17.01.2019г. до 31.01.19г./ в размер на
338,10 лева, за мес. февруари 2019г. в размер на
708,12 лева и за месец март 2019г./ за периода от
г. до 07.03.2019г../ в размер на 130,52 лева.
Поради забавеното плащане на трудовото възнаграждение ответникът дължи на ищеца обезщетение за забава от
33,53 лева,
както следва: в размер на 12,02
лева, върху главницата от 338,10лв. /тр. възнаграждение за мес. януари 2019г. /лева за периода от 28.02.19г. до 05.07.2019г.; в размер на 19,08
лева, върху главницата от 708,12лв. /тр. възнаграждение за мес. февруари 2019г. /лева за периода от 31.03.19г. до 05.07.2019г.; в размер на 2,43
лева, върху главницата от 130,52лв. /тр. възнаграждение за мес. март2019г. /лева за периода от 30.04.19г. до 05.07.2019 г.;
Ответникът не е заплатил на ищеца и за положения от него нощен труд за работа през периода от 17.01.2019г. до 07.03.2019г. в общ размер от 56,48 лева.
Не му е изплатен и неползвания платен годишен отпуск за три дни в размер на 84,00 лв.
Въпреки отправената покана, след прекратяване на трудовото правоотношение ответникът не е заплатил обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ поради прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ в размер на 708,12
лева, представляващи брутното трудово възнаграждение при безсрочен трудов договор за срока на предизвестието /един месец-съгласно уговореното с тр. договор/.
В срока за отговор на исковата молба ответникът не е депозирал такъв.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа исковата молба, моли за постановявяване на неприсъствено решение, с което да бъде уважен предявеният иск и да му се присъдят направените по делото разноски.
Разпореждането по чл. 131 от ГПК е връчено на ответника по делото осн. чл. 46 от ГПК.
Ответникът не е изразил становище по иска, като не е депозирал писмен отговор в законоустановения срок, не е изпратил представител, който да се яви в първото по делото съдебно заседание, и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. На ответника е указано, че при непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в негово отсъствие, може да бъде постановено неприсъствено решение.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
С оглед изложените в исковата молба твърдения и предвид представените от ищеца писмени доказателства съдът намира, че предявените искове са вероятно основателни. От ищеца са представени Трудов договор от 080/16.01.2019 г., сключен между ищеца и ответното дружество, Заявление от ищеца за прекратяване на трудовото провоотношение между ищеца и ответното дружество на осн. чл. 327, т.2 от КТ, с което е отправено искане за начисляване и изплащане на обезщетение по чл. 221, ал.1 и чл. 224 от КТ, Заповед №024-080-2019/07.03.2019 г. за прекратяване на трудовия договор между ищеца и ответното дружество; трудова книжка на ищеца с посочено трудово възнаграждение в размер на 560,00 лв. и Писмо от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Допусната по делото съдебно-счетоводна експертиза не е изготвена от вещото лице поради неоказване на съдействие от страна на ответното дружество.
Предвид приетите по делото писмени доказателства, съдът намира, че предявените искове са вероятно основателни.
При наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, предявените искове следва да бъдат уважени.
С оглед на изхода от правния спор и направеното от ищеца искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, съдът намира, че на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 372 лв., представляващо възнаграждение за един адвокат, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
На осн. чл.
78, ал. 6 от ГПК
съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд
– Варна държавна такса
в размер на 250,00
лв., от които:
50,00 лв. по иска
с правно осн.
чл. 128 от КТ,
50,00 лв. по иска
с пр. осн.
чл. 86 от ЗЗД,
във вр. с чл. 128 от КТ, 50,00 лв. по иска с пр. осн.
чл. 84,00 лв., 50,00 лв. по иса с пр. осн.
чл. 221, ал.1, във
вр. с чл.
327, ал.1, т.2 от КТ и
50,00 лв. по иска
с пр. осн.
чл. 140 от КТ.
Мотивиран от горното и по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК, Варненският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 238 и чл.239 от ГПК, „Т.“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Д.Д. ЕГН
********** адрес: ***
33, следните суми:
- сумата от 1176,74 лева (хиляда сто седемдесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение както следва: за периода от 17.01.2019г. до 31.01.19г. в размер на 338,10 лева, за периода 01.02.2019 г. 28.02.2019 г. в размер на
708,12 лева и периода от
01.03.2019 г. до
07.03.2019 г.
в размер на
130,52 лева., на осн.чл.128
от КТ.
- сумата от 33,53 лв. (тридесет и три лева и петдесет и три стотинки), представляваща лихва за забава върху дължимото му се и неизплатено трудово възнаграждение за положен труд за периода от 17.01.2019г. до 07.03.2019
г., както следва:
12,02 лева, върху главницата от 338,10лв. /тр. възнаграждение за мес. януари 2019 г./ лева за периода от 28.02.2019 г. до 05.07.2019 г.; 19,08 лева, върху главницата от 708,12
лв. /тр. възнаграждение за мес. февруари 2019г./ за периода от 31.03.19г. до 05.07.2019г.; 2,43 лева, върху главницата от 130,52 лв. /тр. възнаграждение за мес. март 2019г. за периода от 30.04.19 г. до 05.07.2019 г.,
на осн. чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл.128 от КТ.
- сумата от 84,00 (осемдесет и четири) лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 3 дни за 2019 г., на осн. чл. 224, ал. 1, във вр. с чл. 224, ал. 2, във вр. с чл. 177 от КТ.
- сумата от 708,12 лева (седемстотни и осем лева и дванадесет стотинки), представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие, на осн. чл. 221, ал.1, във вр. с чл. 327, ал.1, т.2 от КТ.
- сумата от 56,48 лев (петдесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща неизплатено трудово възнаграждение за положен нощен труд за периода от 17.01.2019 г. до 07.03.2019 г., както следва: за месец януари 2019г. - 106,32 часа в размер на 26,58 лв.; за месец февруари 2019г. - 106,32 часа в размер на - 26,58 лв. и за месец март 2019г. - 13,29 часа, в размер на -3,32 лв., на осн. чл. 140 от КТ.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД ЕИК
*********,
със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Д.Д. ЕГН
********** адрес: ***
33 сумата от 372,00 (триста седемдесет и два) лв.,
представляваща направени в производството съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
Банкова сметка, *** полза на ищеца: BG08 BUІB 9888 1090 4938 98 ,
SWIFT код, банков код: BUІB BGSF, при „Сибанк“ ЕАД с титуляр Н.Д.Д.
ЕГН
**********.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд –гр. Варна сумата от 250,00 (двеста и петдесет) лева, представляваща държавна такса, на осн. чл. 78, ал.6 от ГПК.
Банкова сметка, *** полза на Районен съд Варна: BG89 FINV 9150 31BG N0FP GK - сметка в „ПИБ”АД – клон Варна,
банков код: FINVBGSF.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да поиска от Окръжен съд - Варна в едномесечен срок от връчване на решението да го отмени, ако е била лишена от възможност да участва в делото при някоя от хипотезите по чл.240, ал.1 от ГПК.
Преписи от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: