Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1379
гр.Бургас, 22.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на двадесет и осми септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР
МИТЕВ
при участието на секретаря Д. Б., като
разгледа НАХД № 3543 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по повод жалба на К.С.Д. с ЕГН: **********,
против Наказателно постановление № * от * г., издадено от Началник група към
ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя за нарушение на
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал. 2, предл.
1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева.
С жалбата се моли за
отмяна на атакуваното наказателно постановление, поради незаконосъобразност,
тъй като не били посочени всички съставомерни признаци.
Освен това, деянието било недоказано.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно
призован не изпраща представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно
от разписката на л. 4, постановлението е връчено на 03.07.2018 г., а жалбата е
подадена по пощата на 10.07.2018 г.- л. 12-гръб). Същата
е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
На
22.03.2018 г. св. С.К.П.- мл. автоконтрольор към
ОДМВР- гр. Бургас, Сектор „Пътна полиция”, посетил местопроизшествие, находящо
се в с. *, ул. „*”, на разклона за кв. Банево в Бургас и гр. *. На място
установил л.а. „Дачия Дъстър”
с рег. № *,
който се бил ударил в предпазната еластична ограда (мантинела)
на пътя. Автомобилът бил собственост на „*” ООД, Булстат: *, а водач бил жалбоподателят-
К.С.Д.. Св. П. констатирал, че пътната настилка била заснежена.
За
констатираното свидетелят издал срещу жалбоподателя АУАН с бл. № *от 22.03.2018 г. за това, че
последният, движейки се с несъобразена с пътните условия скорост, допуснал ПТП,
от което имало причинени щети. Актът бил връчен на жалбоподателя, който го
подписал без възражения.
Въз
основа на АУАН на 16.05.2018г. било издадено и процесното
НП, като АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта, поради което и за
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 200
лева.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство.
От
тази фактическа обстановка съдът прие следното:
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Началник група към
ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”,
а АУАН е съставен от компетентен орган. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок. Липсват формални основания
за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Независимо от това, съдът намира, че постановлението е
материално незаконосъобразно, по следните съображения:
Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е
това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред. Всяко едно административно
нарушение съдържа този минимум от признаци, които следва да са налице и
по-важното- тяхното наличие следва да е несъмнено доказано от административнонаказващия орган. Последното правило за
доказателствената тежест, произтича от презумпцията за невиновност, залегнала
на конституционно ниво, която се прилага и в административнонаказателния
процес.
В конкретния случай няма съмнение, че е настъпило ПТП
(тъй като е отразено настъпването на щети), но това не означава непременно, че
е налице виновно поведение от страна на водача. Следва да бъде безспорно доказано, че настъпилото ПТП се намира в причинна връзка с поведението
на водача и с евентуално допуснато от негова страна нарушение на правилата за
движение по пътищата, като в случай че липсва виновна причинна връзка между
действията на жалбоподателя и настъпилите последици, следва да се приеме, че деянието
следва да се квалифицира като случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК и доколкото същото не е
виновно извършено деяние деецът не следва да отговаря за настъпилите общественоопасни последици. В този смисъл е и константната
съдебна практика и по-специално Решение №* от *год. по н.д. №* г., III н.о.,
Решение №*/* г. по н.д. №*/* г., III н.о, Решение №*/* г. по н.д. №*/* г., III
н.о.
Задължението на водачите да
контролират непрекъснато ППС, които управляват, се съдържа в нормата на чл. 20, ал.1
от ЗДвП,
а това да съобразяват скоростта си на движение с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие е
вменено като задължение в чл. 20, ал.2
от ЗДвП.
От събраните по делото
доказателства не може безспорно да се установи, с каква скорост се е движил Д..
Макар в АУАН да е записано, че той е управлявал автомобила с несъобразена
скорост, установено е, че пътното платно е било заснежено. Нито в съставения
АУАН, нито в издаденото НП, е посочено с каква скорост се е движел
жалбоподателят, като доказателства в този смисъл не са и били събрани от
наказващия орган и в тази насока съвсем необоснован се оказва изводът за движение
с несъобразена скорост. Напротив, пътната настилка е била заснежена (което
очевидно сочи на непочистен път, който не е бил затворен за движение), което
обстоятелство безспорно може да бъде причина за настъпване на ПТП, дори и
когато е подбрана подходяща (съобразена) скорост за движение.
В контекста на горното съдът
намира, че административно -наказващият орган не е изпълнил своята основна
задача в процеса - да докаже по безспорен начин пред съда, че е налице
административно нарушение по чл. 179, ал.2
от ЗДвП
и то е извършено виновно от нарушителя, поради което наказателното
постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Така мотивиран, на
основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският
районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № * от * г., издадено от Началник група към
ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което на К.С.Д. с ЕГН: **********, за
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал. 2, предл. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 200
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от
решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т.МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.