Р Е Ш Е Н И Е № 34
гр.Тополовград,
02.07.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ТОПОЛОВГРАДСКИЯТ районен съд в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.СЕМЕРДЖИЕВА
при участието на
секретаря: К.П.
като разгледа докладваното
от съдията АНД № 8 по описа на 2020
год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят твърди, че издаденото
против него наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като са нарушени
материалният и процесуалният закон при издаването на АУАН и НП. В жалбата се
навяват доводи, че не е извършено твърдяното нарушение и не следва да се
ангажира отговорността на жалбоподателя, като се признава факта, че той е
управлявал процесния товарен автомобил, но се отричат всички други
обстоятелства, като се описва в самата жалба различна фактическа обстановка и
от изложената фактическа обстановка се правят изводи, че не следва да се
ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Поради
което се претендира да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно издаденото
НП на Началника на РУ – Тополовград.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но
пълномощника му поддържа изложеното в жалбата и претендира нейното уважаване.
ОД на МВР – Хасково не изпращат представител в съдебно
заседание, но в писмено становище, подадено от пълномощник – юрисконсулт
твърди, че жалбата е неоснователна и недоказана, че издадения АУАН и НП са
законосъобразни и претендира да бъде отхвърлена изцяло, като бъде потвърдено
атакуваното НП и се присъдят в полза на ОД на МВР – Хасково направени разноски
– юрисконсултско възнаграждение, като в същото време се оспорва претендирания
размер на адвокатския хонорар в производството като прекомерно завишен и се
претендира определянето му в минимален размер.
От
събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
На
20.09.2019 г. е съставен АУАН № 300104 на жалбоподателя, за това че в
качеството му на водач на товарен автомобил в с.С., при маневра ляв завой,
блъска паркирания на улицата пред дом № 11 лек автомобил, като е настъпило ПТП
с леки материални щети и водача не остава на място да установи щетите и не
съобщава на компетентните органи. В акта са посочени като нарушени чл.25 ал.1 и
чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ и б.“а“ от ЗДвП. Актът е съставен от актосъставителя П.,
в присъствието на свидетелите Д. и Д.. Актът е подписан от актосъставителя,
свидетелите и нарушителя без възражения и съответно връчен срещу разписка. Въз основа на този акт е издадено НП № 19-0358-000344/11.10.2019
г. от Началника на РУ – Тополовград, с което на жалбоподателя са наложени наказания:
„глоба“ в размер на 200 лева на основание чл.179 ал.2 във вр. чл.179 ал.1 т.5
от ЗДвП; „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от правото да управлява МПС“
за срок от три месеца по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 100 лева
и „лишаване от правото да управлява МПС“ за срок от три месеца по чл.175 ал.1
т.5 от ЗДвП. В НП е записано, че водачът виновно е нарушил чл.25 ал.1 и чл.123
ал.1 т.3, б.“в“ и б.“а“ от ЗДвП. НП е връчено срещу разписка на 09.01.2020 г.
На 15.01.2020 г. е входирана жалба в РУ на МВР Тополовград.
По
делото са разпитани актосъставителя и свидетелите Д. и Д., както и по искане на жалбоподателя св.Станев. Първите
трима посочват абсолютно идентични факти и обстоятелства и между техните
показания, както и между тях и изложеното в АУАН и НП не съществуват
противоречия. Единствено св.С. посочва друга фактическа обстановка и други
обстоятелства, които не съвпадат с изложеното в АУАН и НП.
Така
установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени
доказателства, които съдът кредитира, тъй като са издадени в съответната форма
и ред, и от показанията на актосъставителя и свидетелите Д. и Д., на които съдът дава вяра. Съдът не кредитира
единствено показанията на св.Станев, тъй като те са противоречиви, както с
показанията на актосъставителя и другите двама свидетели, така и в противоречие
със събраните писмени доказателства по делото. Освен това този свидетел посочва
в с.з. твърде противоречиво факти относно запознанството си с жалбоподателя и срещата
си с него. Като изрично посочва, че жалбоподателя го е издирвал за да
свидетелства по делото, а първоначално в показанията си отрича този факт.
С оглед на изложеното и като прецени събраните
доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице, имащо
правен интерес, в законно установения срок и са спазени всички изисквания за
нейното редовно разглеждане.
Жалбата е неоснователна и недоказана, и следва да бъде отхвърлена,
а обжалваното НП да бъде потвърдено, като напълно законосъобразно и правилно.
Съображенията за това са следните:
На жалбоподателя е съставен АУАН и съответно НП за извършени нарушения на чл.25 ал.1 и чл.123
ал.1 т.3 б“в“ и б“а“ от ЗДвП.
Съгласно чл.25 ал.1 от ЗДвП всеки водач на МПС е длъжен при
предприемане на маневра да се убеди, че няма да създаде опасност за движението.
При нарушение на тези задължения съответно може да бъде ангажирана
административнонаказателната му отговорност по чл.179, ал.2 във вр. чл.179,
ал.1, т.5 от ЗДвП. В настоящото производство по безспорен и категоричен начин
се установи, че жалбоподателя, като водач на товарния автомобил е предприел
маневра при която не се е убедил, че няма да създаде опасност за движението и е
причинил ПТП като е блъснал паркирания на улицата лек автомобил и това е
станало пред погледа на св.Д., която подробно описва обстоятелствата и
поведението на водача. Съгласно чл.179, ал.2 от ЗДвП при извършено нарушение
каквото е процесното се налага „глоба“ в размер на 200 лева и този размер е
строго фиксиран. За това съдът приема, че напълно законосъобразно АНО е
ангажирал отговорността на жалбоподателя по горепосочения текст и е наложил фиксирания
размер „глоба“. Не може да се приеме възражението в жалбата и описаната в нея
фактическа обстановка, тъй като последната не кореспондира със събраните по
делото доказателства, а и жалбоподателя по никакъв начин не е представил такива
за да се приеме, че изложената в жалбата му версия е правдоподобна. Напротив,
механизма на извършване на ПТП се установява, че е точно такъв какъвто е описан
в АУАН и НП, тъй като това се потвърждава както от актосъставителя, така и от
разпита на двамата свидетели Д. и Д.. А също и от местоположението на щетите и
цвета на оставените следи върху двата автомобила, които щети са конкретно
установени от полицейските служители дошли на място и подробно се описват в
техните показания и между тях няма никакви противоречия. По същия начин тези
щети и оставени следи се описват и от св.Д., макар, че същата твърди, че е в
роднинска връзка със собственика на автомобила на който са причинени щети,
нейните показания следва да се приемат за достоверни и обективни, тъй като се
потвърждават и от показанията на полицейските служители дошли на място и
съвпадат напълно със събраните по делото писмени доказателства.
Относно другите две нарушения съответно по чл.123, ал.1,
т.3, б.“а“ и б.“в“, за които съответно са наложени глоби по 100 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ по три месеца на основание един и същи
законов текст чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, съдът намира, че и те са установени и
доказани по безспорен и категоричен начин и съответно извършени от жалбоподателя.
Установи се както от показанията на актосъставителя, така и от показанията на
свидетелите Д. и Д., че жалбоподателя като участник в ПТП не е изпълнил
задълженията си да окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието, както и е напуснал местопроизшествието и не е уведомил
съответните служби на МВР при положение, че между св.Д. – очевидец на
причиненото ПТП и водача – жалбоподател са възникнали разногласия относно
обстоятелствата свързани с ПТП и самия жалбоподател в жалбата си признава
косвено това като посочва, че жената го е засипала с обвинения, че той й е
„помлял“ колата, а той понеже не го е направил и бил вбесен от наглостта й, е
отпътувал от мястото. Не може да се приеме твърдението на жалбоподателя, че той
е видял две черни ивици от лявата страна на автомобила на жената, при
положение, че всички свидетели включително и полицейските служители пристигнали
на място и в последствие издирили водача и управлявания от него автомобил
посочват съвсем различни обстоятелства противоречащи с тези на жалбоподателя.
Съдът счита, че напълно законосъобразно АНО е определил
наказания „глоба“ и „лишаване от правоуправление“, около средните размери
предвидени в текста на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, като се е съобразил със степента
на обществена опасност на извършените нарушения, поведението на самия водач и
обстоятелствата при които те са извършени.
Съдът не констатира и да са допуснати нарушения на
процесуалните правила при издаването и връчването на АУАН и НП.
С оглед на всичко гореизложено следва да се направи извода,
че обжалваното НП е законосъобразно и правилно, издадено в съответствие с
материалния закон и процесуалноправните норми и като такова следва да се
потвърди.
Относно претендираните разноски, с изменението на чл.63 и
създадената нова ал.5 /ДВ бр.94/2019 г./ в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В случая ответникът по
жалбата има право на разноски и съдът като се съобрази с минималния размер на
адвокатските възнаграждения визиран в Наредба № 1 за адвокатските
възнаграждения намира, че следва да му се присъдят разноски в размер на 100
лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като
законосъобразно и обосновано НП № 19-0358-000344 от 11.10.2019 год. на
Началника на РУ на МВР – Тополовград, с което на Д.Й.К. ***, с ЕГН **********
са наложени: „глоба“ в размер на 200,00
лева /двеста лв./, на основание чл. 179,
ал.2 във вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП; „глоба“ в размер на 100 лв./сто лв./ и „лишаване от правото
да управлява МПС“ за срок от три месеца, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП
и„глоба“ в размер на 100 лв./сто лв./
и „лишаване от правото да управлява МПС“ за срок от три месеца, на основание
чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Д.Й.К. да
заплати на ОД на МВР Хасково – направените по делото разноски в размер на 100 лв./сто лева/ - юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Ямбол в 14-дневен срок от съобщението
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: