Решение по адм. дело №1224/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по иск на К. Б. В., с [ЕГН], понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвор – [населено място], чрез адв. Д. Х., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, за заплащането на обезщетение в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева за претърпени от ищеца неимуществени вреди в периода от 02.01.2021 г. до 30.12.2022 г. при престоя му в Затвор – [населено място], ведно със законната лихва считано от 16.06.2025 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че претърпените от него неимуществени вреди се изразяват в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, погнуса, отвращение, внушаване на чувство за малоценност, излагане на риск живота и здравето му в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване наказанието лишаване от свобода през посочения период, които условия се свеждат до: липса на достатъчна жилищна площ (пренаселеност на килиите), без санитарен възел на определените и задължителни места, наличие на инсекти (хлебарки, дървеници) и гризачи, липса на адекватно лечение, липса на подходяща храна за здравословното му състояние.

В исковата молба се излагат конкретни обстоятелства в подкрепа на горните твърдения, които обобщено са:

Недостатъчна жилищна площ – твърди се, че на настанените в килиите се пада под 3 кв.м. нетна площ на човек. По време на престоя си в Затвор – [населено място] в периода 02.01.2021 г. до 30.12.2022 г., ищецът пребивава на шести пост – стая № 7, в която са настанени 7 души. Стаята е тясна, няма място за разминаване.

Лоши битови и хигиенни условия – липсваща мазилка по стените в стаята, скъсан балатум на пода; не се поддържа хигиената в стаята; непоносима жега през летните месеци, тъй като стаята не разполага с климатик или друга възможност за охлаждане; няма топла вода и налягане на водата; през целия процесен период на коридора няма баня и тоалетна – общата баня е навън, на двора, а при липсата на съблекалня към нея, се налага лишените от свобода да преминават разсъблечени, „по хавлии“, през двора. Това е причината за неприятни усещания през зимните месеци за ищеца. В банята работят само два душа, за тях чакат едновременно 15-20 човека, има ръждясали железа и кал, налягането на водата е ниско; когато лишените от свобода правят „каре“, нямат възможност да ползват тоалетна, тъй като такава няма изградена на двора, нито мивка. През целия процесен период в Затвор – [населено място] няма пералня – това налага изпиране на дрехите на ръка, със студена вода, и простирането им в килиите, в резултат на което се образува мухъл, а хората дишат влага. За ищеца това е било непоносимо, особен през студените зимни месеци, когато не е възможно да се проветрява постоянно. Лошите хигиенни условия в стая № 7 на шести пост се допълват от наличие на инсекти (дървеници, хлебарки), които хапят и причиняват безсъние; дървеници могат да бъдат намерени навсякъде под балатума на пода, в дюшеците и шкафчетата, а с хлебарки стаята се пълни през нощта. В тоалетната и в общите умивални се появяват мишки, а в столовата и в стаите влизат котки, които се качват по масите и ядат от храната на затворниците, което е предпоставка за разнасяне на болести и зарази.

Липса на адекватно лечение – ищецът твърди, че по време на престоя му в Затвор – [населено място] пребивават около 450-500 човека, за които не се полагат елементарни медицински грижи. Твърди, че администрацията не е обръщала внимание на нуждите от медицински преглед на лишените от свобода, а за необходимото им съдействие за това са се обръщали към адвокат. Не се правят изследвания на лишените от свобода. Ищецът твърди, че около 40% от лишените от свобода в Затвор – [населено място] са с диагноза ХИВ, разпространението на болестта става чрез ползването на „една и съща игла, както и чрез хомосексуални контакти“, но за тези хора не се прилага лечение, не се настаняват в болнични заведения. За целия процесен период в Затвор – [населено място] има лекар само веднъж седмично, преглеждането е възможно по график, като няма сигурност, че и след седмица чакане ще бъде извършен преглед. Твърди, че е получавал „много пъти алергии от ухапвания от дървеници“, записвал е преглед, но нито веднъж не е преглеждан във връзка с тези си оплаквания, нито са му изписвани лекарства за алергията въпреки многократните молби до администрацията на затвора. Твърди, че „по същия начин“ стои и въпросът с посещението при зъболекар.

Изложените обстоятелства ищецът счита, че обхващат хипотезите на нарушения по чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС. Липсата на жилищна площ в продължителен период от време представлява отклонение от задължението за осигуряване на подходяща жизнена среда, доколкото установеният в ЗИНЗС минимум е 4 м² на човек, а съгласно решение от 27 януари 2015 г. на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото „Н. и други против България“ – най-малко 3 м²эф. жилищна площ и възможност за свободно движение, поради което се явява в нарушение на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). Вследствие тези нарушения ищецът твърди, че са му причинени описаните по-горе неимуществени вреди, настъпването на които се предполага до доказване на противното, и които оценява на претендираната с настоящия иск сума от 20 000 лева.

Иска се уважаване изцяло на предявения иск с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС и присъждане на разноски по делото – платена държавна такса в размер на 10 (десет) лева и адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) в полза на адв. Х..

В съдебно заседание ищецът поддържа иска си лично и чрез процесуалния си представител.

Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” (ГДИН), чрез процесуалния си представител ст. юрк. Т. Ч., в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва иска като неоснователен. Иска отхвърлянето му. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за частична основателност на исковата претенция. Намира, че следа да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер по-нисък от претендирания.

Съобразно събраните по делото доказателства, се установява следното от фактическа страна:

По данни от писмо рег. № 3294 от 23.06.2025 г. на началника на Затвор – [населено място] (л. 32) се установява, че К. Б. В. е пребивавал в Затвор – [населено място] в периода от 22.01.2021 г. (постъпва от Затвор – [населено място]) до 30.12.2022 г., когато е освободен поради изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода.

В изготвени от ИСДВР В. Ч. (л. 32 гръб и л. 33) и НС „ФЛКР“ К. С. (л. 49 гръб и л. 50) справки до началника на Затвор – [населено място], е посочена информация за спалните помещения, в които е бил настанен ищецът. Съгласно първата справка, информация по отношение броя на настанените в спалните помещения лица може да бъде дадена за периода от 21.06.2022 г. нататък, тъй като „Сведение за разпределение и движение на лишените от свобода“ се съхранява за период от 3 години. В системата ИСИН е отбелязано, че към 21.06.2022 г. ищецът е бил настанен в стая № 7 на VІ-ти пост, като настаняването в стая № 7 е както следва:

За периода от 21.06.2022 г. до 23.06.2022 г. – 7 лишени от свобода;

За периода от 24.06.2022 г. до 25.07.2022 г. – 6 лишени от свобода;

За периода от 26.07.2022 г. до 27.07.2022 г. - 7 лишени от свобода;

За периода от 28.07.2022 г. до 01.08.2022 г. - 6 лишени от свобода;

За периода от 02.08.2022 г. до 29.09.2022 г. - 7 лишени от свобода;

За периода от 30.09.2022 г. до 23.10.2022 г. - 6 лишени от свобода;

За периода от 24.10.2022 г. до 08.11.2022 г. – 5 лишени от свобода;

От същата справка се установява, че на 09.11.2022 г. ищецът е преместен в стая № 8 на VІ-ти пост, настаняването в която, е както следва: за периода от 09.11.2022 г. до 19.12.2022 г. – 5 лишени от свобода; за периода от 20.12.2022 г. до 29.12.2022 г. – 6 лишени от свобода. Ищецът не сочи никакви обстоятелства по отношение настаняването си в тази стая.

Видно от изложеното е, че за частта от исковия период, а именно: от 22.01.2021 г. до 20.06.2022 г. (или общо 515 дни), от страна на ответника не се предоставя информация за това в кои спални помещения е бил настанен ищецът и колко общо са били настанените в тях лишени от свобода. Доколкото в справката от ИСДВР В. Ч. се сочи, че към датата, от която е налична информация в ИСИН, ищецът е настанен в стая № 7 на VІ-ти пост и твърденията на ищеца са, че през целия исков период е бил настанен в това помещение, то съдът приема, че този факт не е спорен между страните за периода преди 21.06.2022 г., независимо от липсата на информация. Такава не е налице единствено по отношение броя на настанените в стая № 7 лишени от свобода, но ищецът твърди, че за целия претендиран от него период – от 02.01.2021 г. до 30.12.2022 г. настанените в стая № 7 са общо 7 души.

В посочените справки е налична информация за състоянието на спалните помещения, в които е бил настанен ищецът – квадратура (28,78 м² без санитарния възел), с два отваряеми прозореца – единият с квадратура 1,15 м² (размери 1х1,15 м), а другият с квадратура 1,55 м² (с размери 0,40х1,15 м), санитарен възел и квадратура (самостоятелно обособено помещение с отделен вход с площ 2,94 м² и един отваряем прозорец с площ 0,4х1,15 м. или 0,46 м² и течаща студена вода), обзавеждане на помещенията, отопление (чрез локално парно през отоплителния сезон) и вентилация (единствено чрез отваряне на прозорците по желание на настанените). В допълнение в справката от НС „ФЛКР“ К. С. е посочено, че лишените от свобода имат право да притежават нагреватели, с които да топлят вода, а санитарните помещения са самостоятелно обособени.

Дадена е информация и за осигуряването на достъп до течаща топла вода (график баня), съгласно график за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група (л. 34 от делото за VІ-ти пост, съгласно който банята се ползва понеделник и петък от 13:30 ч. до 16:30 ч.). За настанените на работа е осигурена възможност за ползване на банята всеки ден – съгласно справката, ищецът В. двукратно е устроен на работа като ръчник в „Обособено производство“ към ДП ФЗД – ТП Пловдив, където има отработени 213 дни (не са посочени периоди). В допълнение в справката от НС „ФЛКР“ К. С. е посочено, че банята е изградена с мозаечен под, стените са облепени с фаянсови плочки, има обособена съблекалня и поради това не се налага лишените от свобода да се придвижват разсъблечени по карето. Потвърждава се правото и възможността на работещите да ползват баня всеки ден.

В справката е посочено, че на всеки подсъдим или лишен от свобода се осигурява легло, дюшек и постеловъчен инвентар. Пералнята се ползва по утвърден график (л. 36 гръб и л. 105 гръб) и изявено желание от страна на лишените от свобода, има сушилня за дрехи. Тези обстоятелства са потвърдени и в дадената от НК „ФЛКР“ К. С. справка., като се сочи, че за периода, през който лишеният от свобода ищец е пребивавал в Затвор - [населено място], е имало налична и функционираща професионална пералня, до която лишените от свобода са имали достъп по график. По делото е представен като доказателство Седмичен график на служебната пералня в Затвор – [населено място] В допълнение, в общото помещение на групата (пост) има простор за простиране на дрехи при необходимост. Ползваната в Затвор Пловдив вода е от общата водоснабдителна мрежа.

При провеждане на престой на открито, лишените от свобода от V-ти и VІ-ти пост могат да ползват тоалетна, разположена между двете групи. Съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от VІ-ти пост (л. 34), престоят на открито е между 10:00 ч. и 11:00 ч.

Хигиената в спалните помещения се осъществява от настанените в него, за която цел получават съответните прибори. В тази връзка от страна на ответника е представена утвърдена от главния директор на ГДИН Таблица № 6 -а перилни, дезинфекциращи и хигиенни консумативи в местата за лишаване от свобода за един месец. Посочено е, че такива могат да бъдат закупувани и от лавката на Затвор Пловдив или да им бъдат предоставяни от близките съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти на лишените от свобода.

Съгласно предоставената информация ГДИН сключва централен договор за ДДД обработки (дезинфекция, дезинсекция и дератизация) на всички помещения в затворите и общежитията към тях. Обработките се извършват по график. Действащият в периода договор е с краен срок м. май/ 2023 г. От страна на ответника са представени приемо-предавателни протоколи за извършени ДДД обработки, както следва:

За м. февруари 2021 г. (л. 86) – дезинсекция (хлебарки, бълхи, дървеници), дератизация (сив плъх, домашна мишка) и дезинфекция, тип на обработката механична, биоцидна. Обхваща всички части на Затвор Пловдив. Посочено е, че са третирани стаи, стени, бани, кухни, шкафчета, общи част и др. Констатация за липса на вредители;

За м. май 2021 г. (л. 85) - дезинсекция (хлебарки, дървеници), тип на обработката механична, биоцидна, мониторинг. Обхваща всички части. Като обект е записан само Затвор Пловдив, но размерът на обработените площи съвпада с този на останалите протоколи, които включват ЗО Хеброс и ЗО Смолян. Протоколирано е извършването на цялостна дезинсекция на общи площи – килии, вишки, дюшеци, стени, под, врати, коридори, кухня, столова и няма наличие на вредители;

За м. юни 2021 г. (л. 84 гръб) – дезинсекция (хлебарки, дървеници, мравки), тип на обработката механична, биоцидна, мониторинг. Обхваща всички части на обектите Затвор Пловдив, ЗО Хеброс, ЗО Смолян. Протоколирано е извършването на цялостна дезинсекция на общи площи – килии, вишки, дюшеци, стени, под, врати, коридори, кухня, столова и няма наличие на вредители;

За м. август 2021 г. (л. 84) – дезинсекция (хлебарки, дървеници, мравки), тип на обработката механична, биоцидна, мониторинг. Обхваща всички части на обектите Затвор Пловдив, ЗО Хеброс, ЗО Смолян. Налични протоколи за две обработки – от 11.08.2021 г. и 23.08.2021 г. Отбелязано е, че е извършена цялостна дезинсекция на всички площи, вкл. кухни, дюшеци, вишки, под и др. и няма наличие на вредители;

За м. септември 2021 г.(л. 83) – дезинсекция (хлебарки, дървеници) и дератизация (сив плъх, домашна мишка), тип на обработката механична, биоцидна, мониторинг. Обхваща всички части на обектите Затвор Пловдив, Затворническо общежитие (ЗО) Хеброс, ЗО Смолян. Описано е, че е извършена цялостна дезинсекция и дератизация на общи площи, килии, дюшеци, под, коридори, кухня, столова и др. Констатация за липса на вредители.

За м. февруари 2022 г. (л. 90) - дезинсекция (хлебарки, дървеници) и дератизация (сив плъх, домашна мишка), тип на обработката механична, мониторинг, биоцидна. Обхваща всички части на Затвор Пловдив, ЗО Смолян, ЗО Хеброс. Отбелязано е, че е извършена цялостна дезинсекция и дератизация на общите площи – килии, вишки, дюшеци, под, коридори, кухня, столова, административна част. Не е установено наличие на вредители.

За м. март 2022 г. (л. 89 гръб) – дезинсекция (хлебарки, дървеници), тип на обработката механична, мониторинг, биоцидна. Отбелязано е, че при поставени капани и примамки не е отбелязано наличие на вредители. Извършена цялостна дезинсекция на всички помещения и обзавеждане. Не са получени оплаквания за наличие на вредители;

За м. май 2022 г. (л. 89) – дезинсекция (хлебарки, дървеници), тип на обработката механична, мониторинг, биоцидна. Обхваща всички части на Затвор Пловдив, ЗО Смолян, ЗО Хеброс. Отбелязано е, че при поставени капани и примамки не е отбелязано наличие на вредители. Извършена цялостна дезинсекция на всички помещения и обзавеждане. Не са получени оплаквания за наличие на вредители;

За м. юни 2022 г. (л. 88 гръб)– дезинсекция (хлебарки, дървеници), тип на обработката механична, мониторинг, биоцидна. Обхваща всички части на Затвор Пловдив и ЗО Хеброс. Отбелязано е общо, че е извършена дезинсекция на обектите;

За м. септември 2022 г. (л. 88) – дезинсекция (хлебарки, дървеници) и дератизация (сив плъх, домашна мишка), тип на обработката механична, мониторинг, биоцидна. Обхваща всички части на Затвор Пловдив и ЗО Хеброс. Общо посочено, че е извършена дезинсекция и дератизация в обекта;

За м. ноември 2022 г.(л. 87) – дезинсекция (хлебарки, бълхи, дървеници), тип на обработката механична, мониторинг, биоцидна. Обхваща всички части на обектите Затвор Пловдив и ЗО Хеброс. Протоколирано е извършването на цялостна дезинсекция на общи части, под, стени, коридори, вишки, дюшеци, килии, столова, кухня и др.

Чрез публично достъпната информация в Регистъра на обществените поръчки на страницата на АОП се установява, че на 01.06.2020 г. е публикувано обявление за обществена поръчка с УНП 02030-2020-0008 за възлагане обществена поръчка с предмет „Извършване на дезинсекция и дератизация на сградите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и териториалните й служби“. В резултат на проведената открита процедура е сключен договор № 650/20.01.2021 г. с ДЗЗД „Фаворит Мениджмънт“, с продължителност 36 месеца от датата на сключването му или до изчерпване на предвидения в договора финансов ресурс. Сред посочените в чл. 6 от договора обекти е Затвор - [населено място] (с прилежащите към него ЗО Хеброс и ЗО Смолян). Съгласно условията на поръчката, дезинсекция се извършва 8 (осем) пъти годишно във всеки обект, а дератизация - 2 (два) пъти годишно във всеки обект. Обработки се извършват и допълнително при необходимост. От това следва, че обработка за дезинсекция на обектите следва да бъде извършвана на всеки 1,5 месеца. От представените доказателства се установява извършването на такава последно на 15 септември за 2021 г. и първа такава за 2022 г. на 09 февруари, последна през м. 11/2022 г. Видно от протоколите е, че са извършвани предвидените по договора обработки за дератизация. От страна на ответника не е доказано извършването на необходимата дезинсекция в периода от началото на м. 11/2021 г. до 08.02.2022 г. включително (малко над три месеца). Доказва се предвидената по договора обработка за дератизация.

По делото е представена като доказателство и докладна записка от д-р Р. Д. – лекар ординатор в МЦ Затвор – [населено място], в която е отбелязан график за амбулаторни прегледи в медицинския център с цел предотвратяване струпването на лишените от свобода от всички постове. Лишените от свобода от VІ-ти пост са разпределени за преглед във вторник от 14:00 ч. до 15:00 ч. Посочено е, че изключение правят спешните случаи. Определен е ред за извършването на планираните амбулаторни прегледи на лишените от свобода.

По делото като доказателства са приети и документи от медицинското досие на ищеца от Затвор – [населено място], които включват здравен картон, съставен на 18.11.2023 г. след постъпването му в Затвор Пазарджик на 16.11.2023 г. (извън процесния период), амбулаторни листи за извършени прегледи, някои от които извън процесния период (л. 93 до л. 98), както и други документи (л. 37 до л. 49) – медицинска справка от 01.03.2018 г., амбулаторни резултати от кръвни изследвания от 27.04.2020 г., електрокардиограма от 27.04.2020 г., данни от преглед при постъпване в Затвор Стара Загора от 18.09.2020 г. и здравен картон, в който с дата 21.01.2021 г. е отбелязано, че ищецът може да пътува с общ конвой и е без оплаквания; същият е употребявал наркотици.

По делото са разпитани двама свидетели. Според свидетеля Д. К. Д., в килия № 7 на VІ-ти пост са пребивавали приблизително 10 до 13 човека, леглата са на двойни вишки, по две или три легла едно над друго, място за разминаване между съкилийниците няма. Свидетелят няма ясен спомен дали в стаята е имало шкафове. Описва състоянието на стаята – изкъртена мазилка по стените, без да знае причината; скъсан балатум на пода, в повечето килии нямало; тоалетната е в лошо състояние, като всички други; описва я като мизерна, всичко е изпочупено, няма врати. Не е сигурен, но е чувал за болни от СПИН, твърди, че всички ползват една и съща игла. На уточнителен въпрос добавя, че е виждал лишени от свобода да употребяват наркотици, не знае дали ползват една и съща игла, но е уверен, че друг вариант няма. Ищецът В. е подавал молби за преместване, изпитвал притеснение да съжителства с болни от СПИН хора, но свидетелят не знае повече за това. Твърди, че администрацията на затвора не полага грижи за хигиената в помещенията, това го правят затворниците според силите си. Затворът няма дежурно осветление, а лампата в коридора се гаси по усмотрение на старшините, не е сигурен дали това е пречело на съня на ищеца В., тъй като не е пребивавал в една килия с него. Описва стая № 7 като помещение около 15 м², с 15 двойни железни легла (вишки), с тоалетна в дъното, без маси, столове, нищо друго, без климатик, прозорец с приблизителни размери около 60/70 см и решетки, които затрудняват достъпа на въздух и достатъчно светлина. Добавя, че през лятото температурата в стаята достига 40°С.

Свидетелят твърди, че е пълно с дървеници и хлебарки и до ден днешен, не е сигурен дали В. е бил нахапван от инсекти, но счита, че трябва да е бил, защото всички са били. Не знае дали ищецът е получавал алергични реакции на ухапвания. Дава показания, че се пръска против инсекти, но според него без резултат. Твърди, че е пълно с мишки, а в столовата даже и котки, като не се предприемат никакви действия против това. Не знае дали ищецът е посещавал лекаря в затвора, твърди, че в периода е имало един лекар. На него самия лекарят не е обръщал нужното внимание, поради което заключава, че и с ищеца се е държал по същия начин. Твърди, че формално има пералня, но не се позволява на лишените от свобода да я ползват, перат си дрехите сами и простират в стаите, а понеже са 10-12 човека и всички перат, влагата е много.

Потвърждава, че ищецът В. е работил („там, където правеха кутийки“) и не е ползвал по тази причина каре, като него самия.

По отношение ползването на общата баня твърди, че за да се стигне до нея, трябва да се излезе извън корпуса и да се минат 20-30 метра, включително през зимата. Работят само 4 душа, за които чакат 40 човека. Има топла вода, но не и достатъчно налягане. Според свидетеля няма съблекалня, само дървени закачалки, които не стигат за всички.

Свидетелят не знае дали е давана специална храна на ищеца В. във връзка със заболяванията му, тъй като не е обръщал внимание.

Другият свидетел – О. А. К. твърди, че е бил на ІІІ-ти и на VІ-ти пост заедно с ищеца В., но не може да си спомни в коя килия е бил на тези два поста (за VІ-ти пост сочи 12-та стая), защото постоянно местели хората. Твърди, че в стаите е пренаселено и „тогава“ е било пренаселено, пълно с наркомани. Към момента всички са на VІ-ти пост, защото другите са в ремонт. Виждал е стая № докато е бил чистач – описва я като „отвратителна“, но сега е ремонтирана. Има един прозорец, една тоалетна. Сочи, че килията е с източно изложение, към карето, но не знае дали има достатъчно светлина. Няма достатъчно налягане в тоалетното помещение, дори след ремонта, тъй като стаята е на втори етаж. Не знае дали има дежурно осветление в килията. Твърди, че дървеници и хлебарки има в изобилие, а пръскането против инсекти не дава ефект. Не знае, не си спомня дали В. е подавал молби за преместване, сигурен е, че е съжителствал поне с един болен от СПИН. Не може да каже от какво е боледувал ищецът, но знае, че постоянно е ходел на доктор, не може да каже какво е било отношението. Казва, че „мишки и котки“ е имало до скоро, добавя, че не е виждал мишки към момента, виждал е един-два пъти, но от много време не е дори чувал за мишки. Сочи, че са били „развалени“ пералните и има от 2-3 месеца, не помни добре, но смята, че са се развалили преди Ковид и до 2024 г. не е имало пералня. Изпраните дрехи са се простирали в стаите, вече има сушилня, но продължава да има плесен. Не е виждал В. на карето, знае, че е работил извън затвора. Общата баня е в центъра на затвора, минава се през карето, на 50-100 метра от сградата със спалните помещения; няма достатъчно душове за всички, само 8 душа, при повече къпещи се няма налягане. Няма лични впечатления, но твърди, че в банята се пускат по 30 човека, един душ се ползва от двама-трима, той не се къпе с останалите. Свидетелят сочи, че след като е изгорял котелът (не помни кога) са закупени бойлери, които осигуряват топлата вода, но налягането все е ниско. Има помещение със закачалки, но никой не го ползва. Свидетелства, че К. В. му е споделял как се чувства, но не може да очаква съчувствие, тъй като „той си го е избрал“.

Съдът кредитира показанията на свидетелите по делото само дотолкова, доколкото имат свързаност с въведените от ищеца твърдения и изложени в исковата молба обстоятелства, и само за обстоятелствата, които не се опровергават от представените от ответника писмени доказателства. Необходимо е да се отбележи, че свидетелите са изтърпявали наказание лишаване от свобода едновременно с ищеца в Затвор – [населено място] и имат непосредствени впечатления от условията в затвора, макар да не е категорично потвърдено, че това се отнася за целия исков период.

При така установената фактическа обстановка, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, съдът мотивира следните правни изводи:

Искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е предявен от лице, което твърди, че такива са му причинени вследствие поставянето му в неблагоприятни условия по време на престоя му в Затвор – [населено място] за изтърпяване наказание лишаване от свобода в периода 02.01.2021 г. – 30.12.2022 г., с конкретен размер на претенцията за обезвреда от 20 000 лева. Следователно, К. Б. В. е процесуалноправно легитимиран да го предяви.

Искът за обезщетение се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 205, ал. 1 АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Наказанието лишаване от свобода се изпълнява чрез настаняване на осъдените в определени места за лишаване от свобода и подлагането им на поправително въздействие (чл. 40, ал. 1 ЗИНЗС), като местата за изпълнение на наказанието са именно затворите (арг. от чл. 41, ал. 1 ЗИНЗС). Съгласно чл. 43, ал. 2 ЗИНЗС всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а съгласно чл. 2, т. 3 с.з. постигането на целите при изпълнение на наказанията, включително лишаването от свобода, става и чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им. Систематичното тълкуване на посочените разпоредби сочи, че дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода, обхваща и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус, и е административна по своя характер. Горното от своя страна определя като пасивно, материално и процесуалноправно легитимирана страна по заявения главен иск именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, със седалище [населено място].

Зачитането на правата и достойнството на осъдените и осигуряването на условия за поддържане на тяхното физическо и психическо здраве, изключва по дефиниция подлагането им на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Тази забрана е въведена с изричната разпоредба на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС, като според втората алинея на същия член, нарушаването й представлява и поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Ето защо, установяването на която и да е форма на нарушение по чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Ал. 5 на същия член установява оборимата презумпция за настъпване на неимуществени вреди в случаите по ал. 1. Следователно, за да бъде ангажирана отговорността на държавата за вреди, следва да бъдат установени следните елементи като фактически състав: 1) нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, 2) настъпили вреди за ищеца; 3) пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Тежестта за доказване осъществяването на първия елемент от фактическия състав е на ищеца. Това всъщност е и единственият елемент в негова доказателствена тежест, доколкото при установяване на факт на нарушение, в която и да е форма, на забраната по чл. 3 ЗИНЗС, законът въвежда оборима презумпция за настъпване на неимуществени вреди за лицето в пряка причинно-следствена връзка със съответната форма на нарушение.

Доколкото задължение на администрацията е да осигури такива условия за изтърпяване на определеното на лицето наказание (в случая лишаване от свобода), които да съответстват на законовите изисквания, то за установяване на първия елемент от фактическия състав на обезвредата следва ищецът да докаже неизпълнение на тези задължения при условията на пълно, главно доказване. В тази връзка следва да се има предвид, че не е необходимо установяване безспорно от негова страна неизпълнение на всички задължения на администрацията, по отношение на всеки регламентиран елемент от условията в мястото за лишаване от свобода, за да се приеме, че е налице нарушение на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, а това трябва да стане по отношение на всички наведени от него твърдения за нарушение на горните задължения на администрацията чрез посочването и обосноваването на конкретни обстоятелства, а не общи такива. Същевременно, съдът следва да вземе предвид кумулативния ефект на всички условия върху неговото благосъстояние, така както се изисква и от КЗПЧОС, дори тогава, когато не всички наведени от ищеца твърдения са подкрепени с конкретни обстоятелства и доказателства (в този смисъл решение от 10 януари 2012 г. на ЕСПЧ по дело „ШАХЪНОВ срещу БЪЛГАРИЯ“, Жалба № 16391/05, § 53).

Най-напред следва да се установи, че ищецът В. фактически е пребивавал в посоченото от него място за лишаване от свобода – в случая за изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвор – [населено място].

Тук е мястото да се посочи, че въз основа на събраните по делото доказателства се установява престой на В. в Затвор – [населено място] за част от исковия период, а именно от 22.01.2021 г. до 29.12.2022 г. включително (общо 707 дни). Това е така, тъй като същият е приведен от Затвор – [населено място] в Затвор – [населено място] на 22.01.2021 г. и е освободен от Затвор – [населено място] на 30.12.2022 г., поради изтърпяване на наказанието. Това е достатъчно да се приеме, че за периода от 02.01.2021 г. (начална дата на исковия период) до 21.02.2021 г. (двадесет дни) и за 30.12.2022 г. (един ден), тъй като ищецът В. не е пребивавал в Затвор – [населено място], искът се явява неоснователен.

С оглед установяването по безспорен начин, че В. е пребивавал в Затвор – [населено място] за изтърпяване на наказание лишаване от свобода в периода от 22.01.2021 г. до 29.12.2022 г. включително, въведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, които според ищеца обосновават извод за неизпълнение на задълженията на затворническата администрация за поставянето му в благоприятния условия при изтърпяване на наложеното му наказание, следва да бъдат разгледани за този период.

Както бе посочено по-горе, съгласно чл. 43, ал. 2 ЗИНЗС всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие. Чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС установява изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 м². В законодателството ни няма легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, такава дефиниция не е давана и в отменените устройствени закони. Жилищната площ обикновено се отнася до застроената площ на едно жилище, която се изчислява на базата на външните контури на вертикалните конструктивни елементи – стени и колони. Въпреки липсата на легална дефиниция, от употребата на понятието в съдебната практика може да се изведе, че жилищната площ се отнася към ползваемата площ от едно лице в едно жилище и се поставя в зависимост от броя на лицата, които го обитават. Така например, според чл. 12, ал. 2, т. 5 във вр. чл. 5 от Закона за наемните отношения (отм.), категориите нуждаещи се граждани включват и тези, които заемат недостатъчна жилищна площ по нормите на чл. 5. Съдебната практика възприема жилищната площ като достатъчна да обезпечи едно нормално и без особени неудобства обитаване (така в Тълкувателно решение № 35 от 10.05.1973 г. по гр. дело № 14/1973 г., ОСГК на ВС). Необходимо е да се уточни, че нито законодателството в областта на устройственото проектиране, нито съдебната практика, включително по исковете за обезвреда с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, възприемат понятието „жилищна площ“ като „нетна“ площ, както е посочено в исковата молба. С оглед присъщите ограничения в местата за лишаване от свобода, законодателят е предвидил, че достатъчна да обезпечи нормалното и без особени неудобства обитаване на лишените от свобода е жилищна площ от 4 м². В контекста на изложеното и с оглед наведените от ищеца твърдения за „пренаселеност“ и недостатъчна жилищна площ, за да се приеме, че има нарушение от страна на администрацията в това отношение, то следва да се установи, че за исковия период от 22.01.2021 г. до 29.12.2022 г. на ищеца са осигурени по-малко от 4 м² жилищна площ като се вземе предвид съотношението между площта на стаята, в която същият е бил настанен и броят на обитаващите я лица.

Официални данни за горното са налични за периода след 21.06.2022 г. Според най-големия брой на настанените лишени от свобода в стая № 7 на VІ-ти пост – 7 човека, за периодите 21.06.2022 г. – 23.06.2022 г.; 26.07.2022 г.в – 27.07.2022 г.; 02.08.2022 г. – 29.09.2022 г., не се установява твърдяната от ищеца „пренаселеност“, тъй като спрямо квадратурата на стаята от 28,78 м² без санитарния възел, ползваемата от едно лице площ е 4,11 м². През останалото време от 21.06.2022 г. до 08.11.2022 г., след която дата ищецът е преместен в стая № 8 на VІ-ти пост, настанените в стая № 7 лишени от свобода са по-малко от 7 човека, от което следва, че ползваемата от всеки тях площ е по-голяма. Тук дебело следва да се подчертае, че жилищната площ по смисъла на ЗИНЗС не изключва обзавеждането на стаята, противно на разбирането на ищеца, с оглед употребения от него термин „нетна“ площ, като разпоредбата на чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС следва да се тълкува систематично с чл. 21, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС), съгласно който спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване.

Независимо от твърденията на ищеца, че за целия исков период е бил настанен само в стая № 7 на VІ-ти пост, доколкото „пренаселеността“ на стая № 7 не е единственото въведено от него обстоятелство в подкрепа на твърдението му за неизпълнение на задълженията на администрацията по осигуряване на необходимите условия, съдът посочва, че извод за недостатъчна жилищна площ не може да се направи и по отношение стая № 8 на VІ-ти пост, в която В. пребивава за периода от 09.11.2022 г. до 29.12.2022 г. вкл. Същата е с площ от 29,66 м², като най-много лишени от свобода е имало настанени в нея в периода 20.12.2022 г. – 29.12.2022 г. – 6 човека. Това прави по 4,94 м² на човек.

Липсата на съхранявани данни от администрацията на Затвор – [населено място] за конкретното място, в което ищецът е бил настанен в периода от привеждането му в този затвор до 20.06.2022 г. вкл., както и за броя на настанените лишени от свобода в същата килия, затруднява формирането на извод, но не го прави невъзможен. Тук съдът се основава изцяло на твърдението на самия ищец, неоспорено от ответника, че е бил настанен в стая № 7 на VІ-ти пост, както и на отбелязаното в справката от ИСДВР В. Ч., че не е възможно да се предостави единствено справка за броя на лишените от свобода за периода преди 21.06.2022 г., доколкото „единственият меродавен документ“ е „Сведение за разпределение и движение на лишените от свобода“, със срок на съхранение от три години, но справката в системата показва, че ищецът е „бил настаняван на пост VІ-ти“. Съдът не кредитира показанията на свидетелите за броя на настанените лишени от свобода в стая № 7, като ги отнася за периода преди 21.06.2022 г. Същите са вътрешно и взаимно противоречащи си, дори да се приеме, че свидетелите обвързват казаното от тях с целия исков период. Нито един от двамата свидетели не е бил настанен в една стая с ищеца В., а свидетелят К. дори няма ясен спомен за стаята, в която е бил В., не сочи колко човека са били настанени по стаите. Твърденията за „пренаселеност“ са общи, бланкетни, а соченото от свидетеля Д., че в стая № 7 са били приблизително 10-13 човека, остава изолирано твърдение. Като се вземат предвид наличните данни за броя на настаняваните лица в две от стаите на VІ-ти пост за периода от 21.06.2022 г. – максималният брой настанени лишени от свобода е 7 човека, съдът няма причина да не приеме, че и за периода преди 21.06.2022 г. до 22.01.2021 г., когато ищецът е приведен в Затвор – [населено място], този брой не е бил приблизително същият.

Следователно, не се установява нарушение на задължението по чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС във вр. чл. 3, ал. 2 с.з. в хипотезата на липса на достатъчно жилищна площ.

Следващата група твърдения на ищеца К. В. обхваща обстоятелства, свързани с лоши хигиенни условия в Затвор – [населено място].

Според чл. 43, ал. 5 ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 2 и ал. 3, чл. 21, ал. 1 и ал. 6 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения; спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела; на лишените от свобода се осигуряват условия за къпане не по-малко от два пъти седмично и за изпиране на дрехите, спалното и личното бельо. Чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС предвижда, че на лишените от свобода се осигуряват условия за къпане – по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично.

Съпоставено с установените по делото обстоятелства, се формира извод за спазване на посочените норми, тъй като помещенията, в които ищецът е бил настанен в периода на пребиваването си в Затвор – [населено място], са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, били са обзаведени с отделни легла, осигурен е бил пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване чрез отваряеми прозорци, а отоплението се е осъществявало посредством централно парно. Съдът не кредитира като достоверни свидетелските показания за недостатъчната светлина, поради наличието на един единствен прозорец, доколкото същите са взаимно противоречиви дори да се приеме, че разминаването в размерите на прозорците се дължи на различието в субективните възприятия на лицата, и са в пълно противоречие с представените от ответника доказателства в тази връзка, още повече ищецът дори не навежда такива твърдения.

Като работещ, В. е имал достъп до баня всеки работен ден след приключване на работния процес, което е съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС, най-малко за 213 работни дни, което прави приблизително 1/3 от приетия за доказан период на пребиваване на В. в Затвор – [населено място]. Отделно, от показанията на свидетелите става ясно, че лишените от свобода ползват банята по предназначение, не се установява липса на вода или негодността й да се ползва за задоволяване на хигиенните им нужди. Не е спорно между страните, че банята е изградена извън спалния блок и се налага преминаване на „карето“. Без значение е колко точно е разстоянието, което се налага да бъде прекосено от лишените от свобода, доколкото и най-малкото разстояние би било предпоставка за „неприятно усещане“, в случай че същото се прекосява в зимни условия от разсъблечен човек. Но по делото не се доказват твърденията на ищеца, че прекосяването на карето разсъблечен е наложително, поради липсата на съблекалня към банята – и в двете приобщени като доказателства справки се сочи, че такава е налична, този факт се подкрепя и от показанията на свидетеля К.. Не се твърдят, нито установяват от приложените медицински документи заболявания на ищеца, които в пряка причинно-следствена връзка с времето, необходимо за прекосяване на дворното пространство до банята при зимни условия, да причиняват „неприятно усещане“. Доказателствената тежест за това е на ищеца. Все в тази връзка, показанията на ангажираните от ищеца свидетели, тъй като са противоречиви по отношение оборудването на банята и работещите душове, не могат да оборят изложените в представените писмени документи обстоятелства за осигурените в нея нормални условия .

Твърденията за високи температури през лятото в спалните помещения, дори да се възприемат за доказани, не обуславят извод за поставяне на ищеца в неблагоприятни условия, сами по себе си. Законът не поставя изисквания за задължително проектиране на климатизация в местата за лишаване от свобода. Общите устройствени норми изискват проектирането на сградите да бъде съобразено с климатичните условия, но фактът на повишаване на температурите през летните месеци, което е обичайна последица, не води до извод за несъобразяване на посоченото изискване, нито до твърдяната от ищеца непоносимост. Възприятието на околната среда, включително чрез усещания и реакции на температурни разлики, включително когато те са в рамките на обичайното за сезона и умерения климатичен пояс, в който се намира страната, е субективно. Поради това не може да се приеме, че по-високите температури през лятото оказват такова влияние върху ищеца, което надхвърля значително някои присъщи на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода ограничения и неудобства.

Съдът намира за неоснователно и оплакването, че когато лишените от свобода правят „каре“ не могат да ползват тоалетна, защото такава не е изградена, нито има мивка. Съгласно представения по делото и утвърден от началника на Затвор – [населено място] за разпределение на времето на лишените от свобода от VІ-ти пост, престоят на открито е в рамките на 1 час – от 10:00 ч. до 11:00 ч. Освен че не се сочат никакви неблагоприятни за ищеца последици от твърдяната невъзможност, доколкото в приложените справки се сочи, че за времето на престоя на открито е възможно ползването на тоалетното помещение между V-ти и VІ-ти пост и продължителността на престоя на открито не е толкова дълга, съдът намира, че неблагоприятни последици трудно биха могли да възникнат при липсата и на твърдяни и/или установени заболявания на ищеца на отделителната система. Още повече, за 1/3 от установения период на пребиваване на В. в Затвор – [населено място], същият не е ползвал „каре“, тъй като е работел извън затвора.

Що се отнася до хигиената в Затвор – [населено място], от приетите по делото справки и становища се установява, че хигиената в спалните и общите помещения се осъществява от лицата, настанени в тях. За задължението на лишените от свобода да поддържат сами хигиената в спалните и общите помещения аргументи се извличат от разпоредбите на чл. 77, ал. 1, чл. 80, ал. 1, т. 1, чл. 100, ал. 2, т. 3, чл. 101, т. 2, чл. 151, ал. 2 ЗИНЗС, чл. 21, ал. 2, чл. 88а, ал. 1 (който сочи, че лишените от свобода са длъжни да спазват реда в затвора, поправителния дом или затворническото общежитие, да изпълняват разпорежданията на служителите и да полагат грижи за опазване на имуществото и за поддържане на хигиената в помещенията), чл. 161, т. 1, чл. 176, ал. 1 и ал. 3, чл. 284, т. 4 ППЗИНЗС. Действително се установява, че в помещенията в Затвор – [населено място], в които е бил настанен ищецът (самият ищец и свидетелите отнасят тези твърдения като общи за всички помещения), се задържа влага. Нейният произход, както и появата на плесен, за която влагата способства, се дължи според твърденията на ищеца и свидетелските показания, на ползването на спалните помещения за сушене на изпрани самостоятелно от затворниците дрехи, въпреки наличието на пералня и сушилно помещение. Не се установяват никакви пречки пред ползването на пералнята по предназначението й, нито на сушилното помещение към нея, съгласно утвърдения график, а в спалните помещения е осигурена възможност за проветрение (естествена вентилация) посредством отварянето на прозорците. Възражението, че това не е било възможно постоянно, а дишането на влажния въздух е било непоносимо за ищеца през зимните месеци, е несъстоятелно, тъй като от една страна, до положението се е стигало вследствие действия на самите обитатели на стаите, при липса на установена необходимост за това, а от друга – честото проветряване за кратък период отстранява натрупването на влага във въздуха, освен това благоприятства дишането чрез осигуряване на свеж въздух, и не се сочат никакви свързани с влагата нездравословни състояния на ищеца, които да водят до непоносимост.

Липсата на баня и тоалетна „на коридора“ в Затвор – [населено място], не може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение, доколкото изграждането на баня и тоалетна „на коридора“, не е нормативно установено задължение на ответника.

Неоснователни са оплакванията на ищеца за лоши хигиенни условия вследствие наличието на мишки и навлизането на котки в столовата, тъй като се установи извършването на редовна дератизация на помещенията на територията на Затвор – [населено място], както и предотвратяването навлизането на котки в сградата, чрез поставянето на мрежи (показания на свидетеля К.).

При това положение няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищецът въз основа на обсъдените обстоятелства.

Съдът приема за основателни оплакванията на ищеца по отношение наличието на инсекти, което влошава хигиенните условия в Затвор – [населено място]. Това налага в тази част твърденията да бъдат разгледани самостоятелно.

Последната група твърдения на ищеца обхваща липсата на адекватно лечение на лишените от свобода. Тези твърдения обаче са твърде общи. Няма конкретно посочени заболявания, от които страда ищецът. Твърденията за получени „много пъти алергии“ от ухапвания на дървеници, биха могли да бъдат възприети за основателни в контекста на приемането от съда, че наличието на инсекти влошава хигиенните условия в Затвор – [населено място], но и те са бланкетни – не се описват никакви подробности за получените конкретни алергични реакции към ухапвания от насекоми, честота, как това е повлияло на ищеца. От събраните по делото доказателства не се установяват обстоятелства, които да са свързани по някакъв начин с оплакването за алергични реакции. В съставения на 18.09.2020 г. здравен картон на лицето, при постъпването му в Затвор – Стара Загора, откъдето е приведен на 22.01.2021 г. в Затвор – [населено място], няма отбелязани минали заболявания, няма и отбелязани алергии, от които да страда ищецът – напротив, същият е в добро общо състояние, без оплаквания, като същото обстоятелство е констатирано и непосредствено преди конвоирането му в Затвор – [населено място]. В здравния картон, съставен при постъпването на ищеца в Затвор – [населено място] на 16.11.2023 г. не са отразени минали заболявания на ищеца В., включително каквито и да е алергични пристъпи, които да сочат за наличието на алергични състояния в исковия период. Не се установява ищецът да е отправял молби до администрацията на затвора в тази връзка – противоречивите свидетелски показания не следва да се кредитират, тъй като не се подкрепят с никакви писмени доказателства. Свидетелите съобщават, че В. често е посещавал медицинското лице, но нищо повече. С оглед горното, твърдението, че не му е осигурявана адекватна и навременна медицинска помощ не е доказано. При липса на здравословни проблеми, ищецът не е имал нужда и от спазване на определен хранителен режим, като и в тази връзка не се съобщават никакви подробности. Оплакванията във връзка с осигуряваното в Затвор – [населено място] дентално лечение са твърде общи, не се съобщава за конкретни проблеми или нужда от зъболечение и няма как да бъдат обсъдени.

Оплакванията на ищеца във връзка с множеството заболели от СПИН/ХИВ и пребиваването му в една стая с такива лица, са несъстоятелни. СПИН (Синдром на придобитата имунна недостатъчност) е късен етап на ХИВ/НIV (човешки имунодефицитен вирус) инфекция, при който увредената имунна система на тялото не може да се бори с инфекции и болести. Начинът на предаване на имунодефицитния вирус чрез пряк контакт на лигавицата или кръвния поток със съдържаща вируса телесна течност, изключва възможността от заразяване по сходен с респираторните заболявания, например, начин, поради което не се установява от медицинска гледна точка проблем за ищеца от съжителството с болни от СПИН лица или носители на имунодефицитния вирус. Както изложеното в исковата молба, така и показанията на свидетелите водят до извода, че ищецът не свързва себе си онези лица, чието поведение и очевидно нерегламентирани практики, причиняват разпространение на вирусната инфекция по описания по-горе начин. Дългогодишните изследвания на болестта установяват недвусмилено, че носителите на вируса не е наложително да бъдат изолирани от обществото и биха могли да общуват и съжителстват с околните в ежедневието, без опасност последните да бъдат заразени при липсата на пряк контакт, като описания по-горе. Твърденията за липса на подходящо за болните от СПИН/заразените с HIV лишени от свобода лечение, дори да се приемат за верни – а такъв извод не се подкрепя от събраните по делото доказателства – не води до извод за каквото и да било негативно засягане на благосъстоянието на ищеца, доколкото и същият не твърди да страда от болестта или да е носител на вируса, нито се установява да има поведение, което в съчетание с множеството заболели, да го поставя в риск.

С оглед горното, отговорността на ответника не може да бъде ангажирана за липса на медицинско обслужване в периода на престоя на ищеца в Затвор – [населено място] по обсъдените обстоятелства.

Следва да се подчертае, че законовата презумпция по чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС се отнася само за настъпването на неимуществените вреди, но не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 ЗИНЗС (които подлежат на установяване от ищеца), поради което следва да се приеме, че обсъдените дотук условия, в които ищецът е изтърпявал наказанието лишаване от свобода през периода 22.01.2021 г. до 29.12.2022 г., не могат да се квалифицират като неблагоприятни по смисъла на чл. 3, ал. 2 с.з., нито могат да се приемат като такива подлагащи го на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В своята практика ЕСПЧ се позовава на Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, приета от Генералната асамблея на ООН на 10 декември 1984 г., подписана от България на 10 юни 1986 г. и приета на 16 декември 1986 г. (публикувана в ДВ, бр. 42 от 03.06.1988 г.), като разграничава понятието "изтезание" и понятието "нечовешко или унизително отнасяне или наказание" по степента на интензивността на причиненото страдание. За целите на Конвенцията, с термина „изтезание“ се означава всяко действие, с което умишлено се причинява силно физическо или психическо страдание или болка на дадено лице, като не се включват болката и страданието, които произтичат единствено от законни санкции и които са присъщи на тези санкции или настъпват случайно при тях (решение от 03 ноември 2015 г., Дело „М. срещу БЪЛГАРИЯ“, Жалба № 67258/13). Последици от първия тип не се установяват в настоящото производство. Причинените страдание и унижение трябва да надхвърлят онзи неизбежен елемент на страдание или унижение, който е свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Мерките, лишаващи определено лице от свободата му, често могат да съдържат такъв елемент. Поради това не може да се каже, че лишаването от свобода само по себе си поставя въпроси свързани с нечовешко или унизително отнасяне (в горния смисъл Решение № 5635/20.06.2024 г. по адм. дело № 62/2024 г. по описа на АС – Пловдив).

Въпреки казаното по-горе, в задължение на съда остава да извърши цялостна оценка на конкретните условия, при които се изтърпява наказанието лишаване от свобода, защото само по този начин може да се добие реална представа за действителността. Вярно е, че предоставената на всеки лишен от свобода жилищна площ е сред най-съществени фактори в оценката на съда за адекватността и съответствието на условията в затвора с изискванията за зачитане правата на осъдените и достойнството им. В случаите, в които затворническата килия осигурява предвидената по закон жилищна площ, нарушение на чл. 3 КЗПЧОС (също по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС) може да се установи, когато факторът „пространство“ се съчетава с други неподходящи физически условия – като например спазването на елементарни санитарни стандарти (в този смисъл решение на ЕСПЧ от 20.10.2016 г. по дело Muršić v. Croatia, Жалба № 7334/13). Това е така, тъй като съдът е задължен да вземе предвид кумулативния ефект на всички физически условия, при които осъденият изтърпява наказанието си в затвора. Негативно влияние върху неговото благосъстояние може да проявят и други неблагоприятни условия.

В настоящия случай, съдът намира, че такива неблагоприятни физически условия представляват популациите на инсекти (като дървеници и хлебарки) в периода, в който от страна на ответника не е спазено задължението му за извършване на необходимата дезинсекция, чрез упражняване правата на възложител по сключения договор за обществена поръчка.

Както е посочено по-горе в настоящото решение, от представените доказателства се установява извършването на обработка за дезинсекция последно на 15.09.2021 г., а за 2022 г. първата обработка е извършена на 09.02.2022 г. Обработките на площите, включени в територията на Затвор – [населено място] (която включва и ЗО Хеброс и ЗО Смолян) се прие, че е следвало да бъдат извършвани на всеки 1,5 месеца. Следователно, от страна на ответника такива обработки не са извършвани в периода от началото на м. 11/2021 г. до 08.02.2022 г. включително или това са малко над 3 месеца. Засиленото човешко присъствие в сградата на затвора, поддържаната постоянна температура (за развитието на популация от дървеници е достатъчна температура от 18°С, а за хлебарките около 20°С) през студените месеци благодарение на централното отопление, наличието на влага и достъпа до остатъци от храна, трохи, отпадъци, мазнини в кухнята и столовата, множеството укрития (за хлебарките – пукнатини, фуги, тръбопроводи, а за дървениците – подове, дюшеци, дрехи и др.), в съчетание с липсата на редовна дезинсекция на помещенията, са благоприятстващи развитието и бързото нарастване на популация от тези инсекти условия. Наличието на дървеници и хлебарки се потвърждава и от свидетелските показания, поради което съдът приема, това за категорично доказано за посочения период.

При това положение, следва да се приеме, че от страна на администрацията на ответника не са предприети необходимите действия по дезинсекция. Самото присъствие на дървеници и хлебарки е напълно достатъчно да предизвика чувства на погнуса и отвращение у ищеца, без дори да е задължително същият да е бил нахапван от инсекти и да е получавал алергични реакции вследствие на това. Ето защо следва да се приеме, че за периода на престоя на ищеца В. в Затвор – [населено място] от 01.11.2021 г. до 08.02.2022 г. (общо 100 дни), администрацията го е поставила в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието му лишаване от свобода.

В контекста на изложеното и доколкото от ответника не е оборена презумпцията по чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС, съдът приема, че К. В. е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния – чувства на погнуса и отвращение. Тези неимуществени вреди, са пряка и непосредствена последица от неизпълнението от страна на администрацията на Затвор – [населено място] на нормативно установените задължения за осигуряване на изтърпяващите наказание лишаване от свобода на благоприятни условия за това – в случая чрез спазването на минимални санитарни стандарти чрез обезпаразитяване на спалните и общите помещения. Съдът приема, че преживяванията на ищеца с оглед продължителността на периода - която изключва инцидентно отклонение - в който същият е следвало да търпи обстановка, която нормално предизвиква чувство на погнуса и отвращение у всеки човек, е с интензитет, който надхвърля неизбежното ниво на емоционално страдание, което би могло да се възприеме за присъщо при изпълнението на наложеното му наказание.

Налице са предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата за причинените на К. Б. В. неимуществени вреди.

Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените от В. неимуществени вреди за посочения по-горе период - общо 100 дни, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), приложим в настоящото производството по силата на препращащите норми на чл. 203, ал. 2 АПК и § 1 от ЗР на ЗОДОВ.

Съгласно цитираната норма на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и в рамките на претендирания размер на съответното обезщетение.

Като отчита посочените по-горе обстоятелства, периода на увреждането, характера и интензитета на породените негативни преживявания у ищеца, икономическия стандарт в страната към момента на увреждането (за посочения период минималната работна заплата в РБългария е 650 лв.), съдът намира, че следва да се присъди обезщетение по справедливост в размер на 387 (триста осемдесет и седем) лева, който най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от К. Б. В. неимуществени вреди. Предвид уважаването на главния иск на ищеца за обезвреда, ще следва да се уважи и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 16.06.2025 г. – датата на завеждане на исковата молба, с която е предявен искът на В., до окончателното изплащане на сумата.

В останалата част искът е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 286, ал. 3 ЗИНЗС, във връзка с чл. 38, ал. 2 ЗАдв и чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело в размер на 42,57 лв., съразмерно на уважената част от иска. В полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 10 лв., представляваща внесената от него държавна такса.

Ответникът претендира с отговора на исковата молба присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но такова не му се следва. В производството по чл. 285 и сл. ЗИНЗС не е предвидено присъждане на юрисконсултско възнаграждение – налице е изрична уредба на въпроса с възлагане тежестта за разноските в чл. 286, ал. 2 и 3 ЗИНЗС, поради което не намира приложение уредбата в АПК.

Водим от горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1, вр. с чл. 284 от ЗИНЗС, Административен съд Пловдив, ІІ отд., ІХ състав:

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията”, [населено място], [улица], да заплати на К. Б. В., с [ЕГН], понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвор – [населено място], обезщетение в размер на 387 (триста осемдесет и седем) лева, ведно със законната лихва, считано от 16.06.2025 г. – датата на постъпване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвор – [населено място], в периода от 01.11.2021 г. до 08.02.2022 г. вкл. (общо 100 дни) в рамките на исковия период от 02.01.2021 г. до 30.12.2022 г. вкл., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния му размер от 20 000 лв. за периода от 02.01.2021 г. до 30.12.2022 г. вкл., ведно със законната лихва, считано от 16.06.2025 г. – датата на постъпване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Г. Д. “Изпълнение на наказанията”, [населено място], [улица], да заплати на К. Б. В., с [ЕГН], понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвор – [населено място], сумата от 10 (десет) лева, представляваща внесената от него държавна такса.

ОСЪЖДА Г. Д. “Изпълнение на наказанията”, [населено място], [улица], да заплати на адв. Д. Х., със служебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, офис 4, сумата от 42,57 лева (четиридесет и два лева и 57 стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото, съразмерно с уважената част от иска.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника в полза на ищеца по банкова сметка: BG73UNCR70001520261229, в „УниКредит Булбанк“ АД, с титуляр адв. Д. П. Х., на основание чл. 127, ал. 4 ГПК.