Решение по дело №541/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуален представител юриск. З., против Решение № 44/12.01.2024 г., постановено по АНД № 6896/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив (ПРС), I н.с., с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 697227-F682270/24.03.2023 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което на „Д и М МОТОРС“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева. Със същото решение е осъдена НАП да заплати на дружеството сумата от 400 лева, представляваща разноски по делото за заплатен адвокатски хонорар.

В жалбата се сочи, че решението е постановено в нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и се настоява за отмяната му и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – „Д и М МОТОРС“ ЕООД намира решението на ПРС за правилно и законосъобразно и като такова се моли да бъде оставено в сила, като подробни съображения излага в отговора на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Административен съд – Пловдив, ХХVI състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания и в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима.

Производството пред ПРС е повторно. Образувано е във връзка с Решение № 2259/12.12.2023 г., постановено по КАНД № 2561/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ХХIII състав, с което е отменено решение № 1276 от 19.07.2023 г., постановено по АНД № 2900/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Предмет на разглеждане е било НП № 697227-F682270/24.03.2023 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „Д и М МОТОРС“ ЕООД на основание чл. 182, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 3, ал. 3 във връзка с ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН сер. AN № F682270 от 24.10.2022 г., съставен от В. И. П. на длъжност инспектор по приходите в НАП при ЦУ на НАП, в който е констатирано, че при извършена проверка на 13.10.2022 г. в 9,38 часа на обект – бензиностанцията, находяща се в [населено място], [улица], стопанисвана от „М И Д МОТОРС“ ЕООД с ЕИК *********, в качеството си на лице по чл. 3, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговски обект чрез ЕСФП на МФ е допуснало нарушение на разпоредбите на същата. При проверката е установено, че на 08.10.2022 г. „М И Д МОТОРС“ ЕООД с ЕИК ********* е получило газ пропан-бутан, доставено с АДД № **********/08.10.2022 г. и УНП № 0000000007246506 за 4920 кг., от тях 1653 кг. при плътност 0,545 (което се равнява на 3033 л.), са разтоварени в резервоар 3 и са описани в товарителница № 149773/08.10.2022 г. След разтоварването от нивомерната измервателна система (НИС) са изпратени до НАП данни за полученото гориво 3132,600 литра при 15 градуса Целзий. Разпечатан от „служебен бон“ № 0036587/08.10.2022 г. от монтираното в обекта ЕСФП с ИН ОS005518 и номер на фискалната памет 58007623, с който е отчетен приход от 3132,600 литра при 15 градуса Целзий. Подадена е информация за доставка, за която е разпечатан „служебен бон“ № 0036590/08.10.2022 г., от който е видно, че лицето е въвело данните от НИС 3132,600 литра при 15 градуса Целзий, вместо записаните в документа за доставка 1653 кг. Съгласно Приложение № 17 от ПЗР на Наредба Н-18/2006 г. доставката на газ пропан-бутан се въвежда в килограми. При този начин на въвеждане на данните от задълженото лице е посочено, че в НАП не се получават достоверни данни за въведените документи за доставка по изградената дистанционна връзка. Цитирана е разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, съгласно която всяко лице по ал. 2 е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. Прието е, че задълженото лице е допуснало нарушение на разпоредбите, като не е въвело чрез ЕСФП получените 1635 кг. газ пропан-бутан. Нарушението е открито и документирано с ПИП сер. АА № 0120955/13.10.2022 г. Административното наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в оспореното пред районния съд НП (дори с допуснатите технически грешки в изписването на името на наказаното лице в описателната част – „М И Д МОТОРС“, вместо правилното „Д и М МОТОРС“).

За да обоснове крайния си извод за незаконосъобразност на атакуваното НП, състав на районния съд е приел на първо място, че при предходното разглеждане на делото по АНД № 2900/2023 г. по описа на ПРС, обжалваното НП е било отменено с приложение на чл. 28 от ЗАНН и нарушителят е предупреден, че при следващо нарушение, представляващо маловажен случай, ще бъде наказан. Посочено е, че срещу отмяната на НП не е постъпила касационна жалба от въззиваемата страна, като производството се е пренесло пред Административен съд – Пловдив само по жалба на наказания субект срещу отправеното предупреждение с искане за установяване, че нарушение изобщо не е извършено и цялостна отмяна на НП, без да бъде предупреждаван по реда на чл. 28 от ЗАНН. Мотивирано е, че посоченото процесуално развитие на делото налага извод, че поради забраната за reformatio in pejus за съда съществува процесуална невъзможност да потвърди НП, дори да счете, че същото е законосъобразно, доколкото в противен случай би се стигнало до влошаване на положението на касационния жалбоподател по КАНД № 2561/2023 г. по описа на ПАС.

Мотивирано е на следващо място, че предвид установените факти, обоснован се явява изводът на наказващия орган, че жалбоподателят е допуснал нарушение на разпоредбите на чл. 3, ал. 3 във връзка с ал. 2 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, доколкото всички елементи от фактическия състав са налице. Прието е обаче, че санкционирането на жалбоподателя с обжалваното НП, макар и законосъобразно, според националното ни законодателство, е нетърпимо според имащото примат право на ЕС, като в тази връзка е цитирано Решение на СЕС (първи състав) от 4 май 2023 г. по дело С-97/21, поради наличието на наложена имуществена санкция в значителен размер – 1000 лева с процесното НП и наложена ПАМ за срок от 7 дни със ЗНПАМ № ФК-330-0120955/20.10.2022 г., потвърдена с Решение № ГДФК-164/11.11.2022 г., за която при извършена служебна справка е установено, че не е обжалвана и е влязла в сила. Налице, според ПРС е и допълнително основание за отмяна на НП, а именно – наложената имуществена санкция в размер на 1000 лева е несъразмерно тежка и в този смисъл непропорционална по смисъла на Решение на осми състав от 20 юни 2013 г. по дело С-259/13 на СЕС. Не на последно място е констатирано, че санкцията е наложена на основание чл. 182, ал. 2 във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, които норми имат изцяло различно съдържание, като привръзката между тях е невъзможна, което прави изцяло неясна волята на наказващия орган за правното основание, на което е наложена санкцията.

Така постановеното решение е правилно като краен резултат, като съображенията за това са следните:

Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, всяко лице по ал. 2 (лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, е длъжно да регистрира и отчита продажбите на течни горива чрез издаване на фискална касова бележка от ЕСФП, включително за платените чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, наличен паричен превод или пощенски паричен превод по ал. 1. Задължението за издаване на фискален бон се отнася и за извършване на продажби от ЕСФП, работеща в режим на самообслужване. Регистриране на продажби на течни горива чрез ЕСФП при условия на отложено плащане се приключва с вид плащане „резерв 1“ – „отложено плащане“) е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол.

Правилата за установяване на дистанционна връзка, данъчен терминал (ДТ) и подаване на данни, се съдържат в т. IIIб на Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Съгласно т. 2, б. „а“ от т. IIIб на цитираното приложение, дистанционната връзка с НАП се осъществява посредством задължителна съставна част на ФУ – данъчен терминал. В т. IIIб, т. 3 от Приложение № 1 на наредбата са регламентирани видове данни за определяне на наличните и продадените количества горива, предавани от ЕСФП по установената дистанционна връзка: а) данни от нивомерната система за доставка на горива и за наличните количества горива (подавани автоматично от нивомерните системи или ръчно въведени, когато данните не могат да бъдат прочетени от нивомерната система); б) данни за продадените количества горива от сумарните броячи на средствата за измерване на разход (автоматично от електронните броячи или ръчно въведени от ЕСФП показания на механичните броячи при липса на електронни броячи); в) данни за доставени количества горива по документ за доставка при приключване на доставката.

В конкретния случай по делото не е спорно, че дружеството има монтирана в търговския обект – бензиностанция ЕСФП, включваща в състава си и нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като извън некоректното подаване на данните по смисъла на Приложение № 17 (в литри вместо в килограми), иначе с коректно подадени данни по смисъла на т. IIIб от Приложение № 1, т. 3, б. „в“ след приключване на доставката, не са констатирани други нарушения, респ. неспазване изискванията на Наредба № Н-18/2006 г. на МФ и ЗДДС, вкл. и това за коректното подаване на останалите данни, вкл. и за разглежданите доставки по осъществената дистанционна връзка с НАП. В случая по делото липсват данни/твърдения, още по-малко доказателства, че неточното подаване на данни (а не пълно неизпълнение на това задължение) е станало в резултат на виновно поведение на задълженото лице, поради манипулация на системата или други подобни неправомерни действия. В този порядък не може да се приеме, че е нарушена разпоредбата на чл. 3, ал. 3 във връзка с ал. 2 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, което е самостоятелно основание за отмяна на оспореното пред ПРС наказателно постановление.

Следва да бъде съобразено също така, че на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева на основание чл. 182, ал. 2 във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.

Първопосочената разпоредба, а именно чл. 182, ал. 2 от ЗДДС (в приложимата редакция) предвижда, че при нарушение по ал. 1 (регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв.), когато регистрираното лице е издало или отразило данъчния документ в периода, следващ данъчния период, в който документът е следвало да бъде издаден или отразен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 25 на сто от определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 250 лв.

Съответно, разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС (в приложимата редакция) предвижда, че на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1 (всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта), се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.

Или, едната разпоредба предвижда налагане на санкция в размер на 25 на сто от определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 250 лв. за неиздаване на данъчен документ или неотразяването му в отчетните регистри, каквото нарушение не е установено с оспореното НП, а другата предвижда санкция за ЮЛ и ЕТ, които не издадат документ по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, в размер от 500 до 2000 лв., поради което и доколкото в случая е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. при положение, че не са установени отегчаващи обстоятелства, нарушението на нормата на чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН не може да се поправи, посредством тълкуване волята на административнонаказващия орган, както се претендира от касатора. В този смисъл правилни се явяват изводите на ПРС.

Констатираните самостоятелни основания за отмяна на НП, а именно – липса на нарушение на разпоредбата на чл. 3, ал. 3 във връзка с ал. 2 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ от страна на наказаното лице – „Д и М МОТОРС“ ЕООД и нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН от страна на административнонаказващия орган, изключва необходимостта от обсъждане на останалите, наведени от страните възражения и изводите на ПРС.

За пълнота е необходимо да бъде посочено единствено, че настоящият съдебен състав не приема за доказани изводите на ПРС, че в случая с процесното НП на дееца е наложена имуществена санкция, като същевременно за същото нарушение, по повод същия издаден му АУАН, му е наложена ПАМ, която е влязла в сила. Това е така, защото от една страна самото наказано лице в касационната жалба срещу първоначално постановеното решение по АНД № 2900/2023 г. по описа на ПРС посочва, че в Административен съд – Пловдив е образувано адм. дело № 275/2023 г. с предмет ПАМ, а от друга - липсват данни да е била извършена посочената служебна справка, доколкото няма данни да е било изпълнено разпореждането от 18.12.2023 г. (л. 12 от АНД № 6896/2023 г.), с което съдът е разпоредил да бъде изискана информация от въззиваемата страна относно статуса на ЗППАМ № ФК-330-0120955/20.10.2022 г., потвърдена с Решение № ГДФК-164/11.11.2022 г. и по-конкретно дали е обжалвана по съдебен ред и дали е влязла в сила или е окончателно отменена.

По изложените съображения, касационната жалба на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП е неоснователна. Решението е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила.

Ето защо, Административен съд – Пловдив, ХХVI състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В С. Решение № 44/12.01.2024 г., постановено по АНД № 6896/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I н.с.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.