Р Е Ш Е Н И Е
№568
гр. Хасково, 11.11.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Хасково, в открито съдебно заседание на петнадесети октомври
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Дорета Атанасова и в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова от ОП -
Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №
807/2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „К.В.К.Инвест“АД
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В. К. С., подадена чрез пълномощник адв. З. от
САК, против Ревизионен акт № Р-16002620005355-091-001/27.04.2021г., издаден от И.
К. К. на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и Т. И. К. на длъжност главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с
Решение № 397/21.07.2021г. на изпълняващ правомощията директор на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, с които по отношение
на „К.В.К. Инвест“ АД са установени допълнително задължения за корпоративен
данък за 2016г. в размер на 181 299.02 лева с прилежащи лихви
74 942.92 лева и е начислен допълнително ДДС за периода месец 12.2014г. в
размер на 32 148.40 лева с прилежащи лихви 20 502.57 лева.
Развитите в жалбата оплаквания са за незаконосъобразност
на атакувания ревизионен акт. Сочи се, че установените в ревизионното
производство факти са квалифицирани на няколко взаимоизключващи се правни
основания в условията на кумулативност, а не както е приел ответникът в
решението си „алтернативно“. Квалификацията на едни и същи факти едновременно
на несъвместими помежду им правни основания, обуславяли незаконосъобразност на
процесния ревизионен акт. С жалбата се иска отмяна на ревизионния акт и се
претендират сторените по делото разноски. Допълнителни съображения относно
незаконосъобразността и нищожността на оспорения акт се излагат в съдебно
заседание от процесуалния представител на жалбоподателя.
Ответникът по жалбата - директор на дирекция
"Обжалване и данъчно осигурителна практика" Пловдив, редовно и
своевременно призован в съдебно заседание не се представлява. От процесуалния
представител на ответника юрк. Б. са депозирани молба и писмена защита, с които
оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Заявява претенция
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Окръжна прокуратура Хасково, конституирана в
настоящото производството на основание чл.159 от ДОПК се представлява от
прокурор Пазаитова, която изразява становище за основателност на предявената
жалба и моли да бъде уважена.
Административен съд Хасково след като
прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите, възраженията и
изразените становища на страните, при условията на чл.
142, ал. 1 АПК, вр. с чл.
188 ГПК, прие за установено следното:
Със Заповед № РД-09-1/03.01.2017г. на
директора на ТД на НАП Пловдив са определени органите по приходите, които да
издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, ведно с
Приложение №1 към същата съдържаща списък на органите по приходите при ТД на
НАП Пловдив, които при отсъствие на началниците на секторите „Ревизии“ ще
изпълняват правомощията им, определени с посочената заповед.
Със Заповед № РД-09-1801/28.09.2018г. на
директора на ТД на НАП Пловдив са определени длъжностните лица, които да
изпълняват функциите на ръководители на екипи в дирекция „Контрол“, отдел
„Ревизии“ при ТД на НАП Пловдив, за срок от 01.10.2018г. до 30.09.2020г.
Не е спорно по делото, че както длъжностното
лице възложило ревизията, така и ревизиращия екип са служители в ТД на НАП
Пловдив и попадат в обхвата на цитираните по-горе заповеди.
На 04.09.2020г. от И. К. К. на длъжност
началник на сектор в ТД на НАП Пловдив е издадена Заповед за възлагане на
ревизия № Р-16002620005355-020-001/04.09.2020г., с която на основание чл.112 и
чл.113 от ДОПК е възложено да бъде извършена ревизия на „К.В.К.Инвест“ АД, с
адрес за кореспонденция ***,
представлявано от С. С., В. С. и Р.К., определен е ревизиращия екип и
обхвата на ревизията по видове задължения, а именно Корпоративен данък за
периода от 01-01-2014г. до 31.12.2016г. и Данък върху добавената стойност
01-12.2014г.-31.12.2016г., определен е срок за завършване на ревизията три
месеца от връчване на ЗВР.
От приложените по делото доказателства /
лист 11- 16 от Приложение 1 / се установява, че Заповед за възлагане на ревизия
№ Р-16002620005355-020-001/04.09.2020г. не е била успешно връчена по ел. път на
ревизираното дружество на известния в административното производство електронен
адрес, поради което връчването ѝ е извършено на 23.09.2020г. лично на
Изпълнителния директор на „К.В.К.Инвест“ АД В. С..
Със Заповед за изменение на заповед за
възлагане на ревизия от 14.12.2020 година органът възложил ревизията И. К. К.
на длъжност- Началник сектор" Ревизии" определил нов срок за
завършване на ревизията до 22.01.2021 година.
С последваща Заповед за изменение на заповед
за възлагане на ревизия от 14.01.2021г. е определен нов срок за завършване на
ревизията 22.02.2021г. И двете посочени заповеди са връчени на ревизираното
дружество, видно от приложеното по делото Удостоверение за извършено връчване
по електронен път в ИС „Контрол“.
На 05.03.2021г. органите по приходите,
включени в състава на ревизиращия екип са съставили Ревизионен доклад № Р-
16002620005355-092-01, с който са предложили да бъдат установени задълженията
на ревизирания данъчен субект по видове и по периоди подробно посочени в него. Ревизионният
доклад е връчен на електронния адрес на жалбоподателя на дата 05.03.2021
година, видно от приложеното Удостоверение за извършено връчване по електронен
път в ИС “Контрол“ / л.234, Приложение 3/.
На 27.04.2021 година И. К. К. на длъжност
Началник сектор "Ревизии" и Т. И. К. на длъжност- главен инспектор по
приходите и ръководител на ревизията са издали обжалвания Ревизионен акт, с
който установили задълженията на ревизирания данъчен субект по видове и по
периоди, подробно посочени в него. Ревизионният акт е връчен на електронния адрес
на жалбоподателя на дата 10.05.2021 година.
На 20.05.2021 година дружеството жалбоподател
депозирало жалба до директора на дирекция "ОДОП", а последният с
Решение №397/21.07.2021 година потвърдил Ревизионен акт №
Р-16002620005355-091-001/27.04.2021г., издаден на „К.В.К.Инвест“ АД, с който
допълнително е установен корпоративен данък за 2016г. в размер на
191 299.02 лв., с прилежащи лихви 74 942.92 лв. и е начислен
допълнително ДДС за периода месец 12.2014г. в размер на 32 148.40 лв., с
прилежащи лихви 20 502.57 лева. Решението е връчено на електронния адрес
на жалбоподателя на дата 21.07.2021г.
По делото са приложени всички събрани в хода
на ревизионното производство доказателства. В хода на съдебното производство от
страните не бяха направени искания за събиране на допълнителни писмени или
гласни доказателства.
С оглед на така установената фактическа
обстановка, Административен съд Хасково намира подадената жалба за процесуално
допустима от легитимирана страна и при наличие на правен интерес от обжалване.
Разгледана по същество, жалбата се явява
основателна.
Настоящият съдебен състав намира, че
ревизионното производство е протекло при съществено нарушение, което обуславя и
нищожността на ревизионния акт.
От доказателствата по делото безспорно се
установява, че към момента на издаването на първата по ред ЗВР № Р-16002620005355-020-001
от 04.09.2020г. на Началник Сектор при ТД на НАП Пловдив седалището и адресът
на управление на ревизираното дружество е в гр. Хасково.
Безспорно е също така и че на 18.09.2020 г.
в Търговския регистър е вписана промяна, като седалището, а и адресът на
управление на дружеството, са променени от ***, потвърждаващо се и от извършената от
съда служебна справка на интернет страницата на Агенция по вписванията,
Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ по ЕИК на жалбоподателяhttps://portal.registryagency.bg/CR/Reports/ActiveConditionTabResult?uic=*********.
От материалите по административната преписка
безспорно, също така се установява, че към посочената дата на вписване
18.09.2020г., първоначално издадената ЗВР не е връчена на данъчно-задълженото
лице по правилата на ДОПК.
С оглед посоченото до тук се очертава и
спорният по делото въпрос, който е свързан с тълкуването на чл.7, ал.4 от ДОПК
в приложимата му редакция към дата на започване на ревизионното производство ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 1.01.2006г. Очевидно
е, че приходната администрация е приела, че доколкото съгласно чл.
112, ал. 1 от ДОПК ревизионното производство се образува с
издаването на заповедта за възлагане на ревизията, то компетентната данъчна
администрация по смисъла на чл.
7, ал. 1 във вр. с чл.
8, ал. 1, т. 3 от ДОПК следва да се определи именно към
датата на издаването на първоначалната ЗВР и последващите промени в данните
относно седалището на ревизираното дружество не могат да бъдат релевирани
съобразно и правилото на чл. 7, ал. 4 от ДОПК, докато оспорващият
очевидно счита, че меродавна за определяне на териториалната компетентност на
ревизиращите органи, вкл. и при приложение правилото на чл. 7, ал. 4 от ДОПК, е датата на връчване на
адресата на първоначалната ЗВР. В тази връзка следва да се посочи, че безспорно
съгласно чл.
8, ал. 1, т. 3 от ДОПК компетентна териториална дирекция на
НАП относно производствата по този кодекс е териториалната дирекция по седалището
на местните юридически лица.
Териториалната компетентност изразява
пространственото действие на правомощията на органа и сочи коя от еднаквите по
степен структури е компетентна да администрира в зависимост от връзката между
правнозначимия факт, с територията, в която се простира правомощието на
определен орган.
Действително съгласно чл.
112, ал. 1 от ДОПК ревизионното производство се образува с
издаването на заповедта за възлагане на ревизията. Но съгласно чл. 7, ал. 4 от ДОПК / приложима редакция ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г./ при
промяна на адреса на ревизираното лице производството се довършва от органа,
който го е започнал.
В случая е наложително тълкуването на
понятието "започнало" ревизионно производство.
В тази връзка трайна и последователна е
практиката на ВАС по приложението на чл.
109, ал. 1 от ДОПК, че ревизионното производство следва да се
счита за образувано не на датата на издаването на първоначалната ЗВР, а на
датата на нейното редовно връчване на адресата / така например Решение № 3766 от
11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11735/2019 г. и
цитираната в него съдебна практика, Решение № 13961 от
18.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4568/2019 г., Решение № 12508 от
24.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4768/2019 г., Решение № 6930 от
9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14724/2018 г., Решение № 3235 от
6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13541/2018 г., Решение № 12728 от
22.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8432/2018 г., Решение № 3085 от
14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14332/2016 г., I о. и
др/.
Аналогично трайна е практиката на ВАС и при
прилагането на чл.
171, ал. 1, т. 1 от ДОПК, че датата на започване на ревизионно
производство е датата на връчване на първоначалната ЗВР /в този смисъл Решение № 3780 от
11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11967/2019 г., I о., Решение № 8873 от
29.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2906/2018 г., I о., Решение № 7124 от
30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 502/2018 г., VIII о. и
др./.
В обобщение следва да бъде посочено, че преобладаващата
съдебната практика на ВАС се е обединила около разбирането, че началото на
ревизионното производство се поставя, т. е. същото се счита за образувано или започнало / вкл. и по
аргумент от чл.
114, ал. 1 от ДОПК /,
не на датата на издаването на първата по ред ЗВР, а на датата на нейното
редовно връчване на ревизирания субект.
За нуждите на разрешаването на настоящия
казус следва да се приеме и че меродавна за определяне момента на
"започване" на ревизионното производство в аспекта прилагане
правилото на чл. 7, ал. 4 от ДОПК е именно датата на
връчване на първата по ред ЗВР, а не датата на нейното издаване от компетентен
орган по приходите /в този смисъл по аналогични казуси са и Решение № 2353 от
13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9645/2019 г.,
VIII о., Решение
№ 6566 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13761/2017 г, Решение № 1357 от
30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9215/2017 г., VIII о. Решение № 10201 от
11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1338/2012 г./.
Или в обобщение настоящият състав на съда
приема, че понятието "започнало" ревизионно производство по смисъла
на чл. 7, ал. 4 от ДОПК се свързва не с момента на
издаването на първата по ред ЗВР, а с изискването за нейното връчване.
Съответно се следва и изводът, че при невръчена заповед за възлагане на
ревизията, ревизионното производство не може да се приеме за
"започнало" по смисъла на чл. 7, ал. 4 от ДОПК.
В настоящият случай настъпилата промяна в
седалището на ревизираното лице преди връчване на първата заповед за възлагане
на ревизията води до нищожност на издадения РА, като издаден от териториално
некомпетентни органи по приходите – в нарушение на чл.
8, ал. 1, т. 3 от ДОПК. Издаването на РА от некомпетентни
органи по приходите е всякога основание за прогласяваното му за нищожен, без да
се разглежда спора по същество.
Предвид изложеното не се налага обсъждането
на останалите възражения в жалбата, насочени към твърдения за допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила от органа в хода на
ревизионното производство, както и издаването на оспорения акт в противоречие с
материално правните разпоредби свързани с правилното определяне на задълженията
към бюджета на данъчно задълженото лице.
При този изход на спора на жалбоподателя
„К.В.К.Инвест“ АД на основание чл.
161, ал. 1 ДОПК се дължат деловодни разноски за настоящата
инстанция. Съгласно представения от процесуалния представител на жалбоподателя списъка
по чл.
80 от ГПК и доказателствата за уговорен и изплатен адвокатски
хонорар, съдът приема, че претендираните разноски са реално сторени, в общ
размер на 10 250.00 лв., от които 50.00 лева внесена държавна такса и
10 200.00 лв. уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат по делото. Ответникът, чрез своя процесуален представител, в срок е
възразил (в представената по делото молба на 13.10.2021г., докладвана от съда в
проведеното по делото открито съдебно заседание на 15.10.2021г.), че
уговореното адвокатско възнаграждение е прекомерно,
което съдът намира за основателно, предвид материалния интерес по делото, а
именно 308 892.91 лв. и разпоредбата на чл.
78, ал. 5 ГПК, вр. чл.
8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски
съвет. С оглед на това, съдът приема, че на жалбоподателя следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5618.92 лв. изчислени съобразно
разпоредбата на чл.
8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Претендираната от жалбоподателя сума
над 5618.92 лв. до 10 200.00 лв., договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат не следва да бъде присъдена от съда. С оглед на
което Националната агенция за приходите /съгласно §
1, т. 6 от ДР на АПК, във вр. с § 2
от ДР на ДОПК/ следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя сумата от общо 5668.92 лв. разноски за настоящата съдебна
инстанция.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
160, ал. 1 ДОПК, Административен съд Хасково
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА
ЗА НИЩОЖЕН Ревизионен акт № Р-16002620005355-091-001 от 27.04.2021г.,
издаден на основание чл.
119, ал. 2 от ДОПК от екип в състав при ТД на НАП - Пловдив,
потвърден в хода на административното му обжалване с Решение № 397 от
21.07.2021г. на изпълняващ правомощията директор на дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив, с което на "К.В.К.Инвест“
АД са вменени следните публични задължения: 1. Допълнително установен
корпоративен данък за 2016г. в размер на 181 299.02 лева, ведно с
прилежащи лихви 74 942.92 лева и 2. Начислен допълнително ДДС за периода
месец декември 2014г. в размер на 32 148.40 лева, ведно с прилежащи лихви
20 502.57 лева.
ОСЪЖДА
Националната
Агенция за приходите да заплати на "К.В.К.Инвест“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***,
сумата от 5668.92 / пет хиляди шестстотин шестдесет и осем лева и 92 ст./ лева,
разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: