Р Е Ш Е Н И Е
Номер V-92
Година 2019, 30.10 град
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, V-ти
въззивен състав
На тридесети септември, две хиляди и деветнадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня ВАНЕВА
Секретар Таня Михова
като разгледа докладваното от съдията Камбурова
въззивно гражданско дело номер 930 по описа за 2019 година
Производството е по чл.248 и сл. от ГПК и е образувано по повод въззивна
жалба
вх.№23834/04.06.2019г. подадена от М.Г.М.,
ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, ищец в първоинстанционното производство,
срещу Решение №1221/21.05.2019г. постановено по гр.д.№1080//2019 по описа на
БРС.
С
обжалваното решение са отхвърлени предявените от М. срещу ”Фрапорт Туин Стар
Еърпорт Мениджмънт” АД искове за
признаване за незаконно уволнението й, извършено на основание чл.330, ал.2,
т.6, вр. с чл.188, т.3 от КТ, във вр. с чл.187, ал.1, т.8, чл.190, ал.1, т.4,
пр.1 и т.7 от КТ, вр. с чл.53, ал.2, б.”е” и б.”л” от Правилника за вътрешния
трудов ред на дружеството и Етичния кодекс за поведение на служителите му, със
Заповед № 775/ 18.12.2018г., издадена във връзка със Заповед № HO-OR-199 от същата дата, двете на гл. изп.
директор и гл. финансов директор на работодателя ”Фрапорт Туин Стар Еърпорт
Мениджмънт” АД, както и за възстановяването
й на заеманата преди това длъжност: “Служител гише за регистрация на пътници и
багажи” в Отдел “Пътническо обслужване“ на Летище Бургас. Със същото решение
ищцата е осъдена да заплати разноски на ответника за съдебното производство.
Жалбоподателят
изразява недоволство от решението в неговата цялост и моли за отмяната му като
вместо това бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски за двете
инстанции.
Посочва,
че постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на процесуалния и
материални закон. Не са обсъдени всички наведени с исковата молба
основания и аргументи относно нарушение
на императивни разпоредби на КТ.
На
първо място посочва, че прекратяването на ТПО и самото дисциплинарно
производство са извършени по време, когато ищцата е ползвала разрешен платен
годишен отпуск. В този смисъл представената заповед от 17.12.2018г. не е
подписана от посоченото в нея длъжностно лице Георги Чипилски и не установява
кой и в какво качество е прекъснал разрешения платен годишен отпуск. В същото
време по делото липсвали данни ищцата да е поискала или дала съгласие за
прекъсване на разрешения й платен годишен отпуска съобразно чл.175, ал.2 КТ.
Излага доводи, че неспазването на императивна норма, каквато е чл.175, ал.2 КТ
във връзка с чл.194, ал.3 КТ е съществено процесуално нарушение, което не може
да бъде преодоляно в съдебния процес. Посочва съдебна практика в пози смисъл.
Посочва, че по делото не е установено надлежно упълномощено лице, което е
поискало и пред което са дадени обяснения по смисъла на чл.192 КТ във връзка с
чл.193 КТ.
На следващо място излага доводи
относно нарушение на разпоредбата на чл.192 и чл.193 КТ в смисъл, че по делото
не е установено, че на 17.12.2018г. и 18.12.2018г. са искани обяснения от
работника, а представените такива не са обсъдени от съда.
На трето място излага подробни доводи относно
нарушение на разпоредбата на чл.195 КТ, уреждаща изискванията за съдържанието
на заповедта за дисциплинарно наказание.
Излага доводи за основателност на
претенцията по чл.344, ал.1, т.2 КТ.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в
който същата се оспорва изцяло като се
излагат подробни доводи по всички наведени възражения. Оспорват се всички
твърдения в жалбата за незаконно прекъснат отпуск. Във връзка с твърденията, че
не е ясно от кого е подписана заповедта за прекъсване на отпуск се посочва, че
това са твърдения, които се заявяват за първи път с въззивната жалба, поради
което пред първата инстанция не са ангажирани доказателства в тази връзка.
Представя писмени доказателства, които моли да бъдат приети. Претендира
разноски.
В с.з. страните
чрез процесуалните си представители поддържат подадената въззивна жалба, респ.
отговор.
Процесуалният представител на ответника моли
да бъдат приети представените с въззивната жалба писмени доказателства.
В указания срок страните представят писмени бележки.
Жалбоподателят е страна, която има правен
интерес от обжалване на първоинстанционното решение, насочена е срещу подлежащ
на въззивно обжалване съдебен акт и е
допустима за разглеждане по същество.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания
за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно
и допустимо. След като прецени твърденията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и разпоредби на закона,
съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 и т. 2 от КТ.
Ответното дружество оспорва исковете с подадения
отговор на исковата молба.
Страните ангажират доказателства съобразно твърденията
си. Представените с отговора на въззивната жалба писмени доказателства не са
приети по делото поради настъпила преклузия.
Не е спорно
между страните, че между тях е съществувало трудово правоотношение съгласно
трудов договор №58/16.03.2018г., като ищцата е заемала длъжността „служител
гише регистрация на пътници и багажи“ в отдел „Пътническо обслужване“ на летище
Бургас. Съгласно Заповед №НО-OR-199/18.12.2018г. е наказана с
„уволнение“, а съгласно Заповед №775/18.12.2018г. във връзка с наложеното
дисциплинарно наказание с предходна заповед е прекратено ТПО между страните. И
двете заповеди са връчени на 18.12.2018г. при отказ на работника да ги получи,
с посочени свидетели на отказа. В оспорваната заповед е посочено, че на
28.11.2018г. по време на работа при извършване на регистрация на пътници и
багаж за полет S7924 на авиокомпания S7/Siberia
Airlines, ищцата е
взела банкноти равняващи се на сумата от 550 евро, намиращи се в паспорта на
руски гражданин. Посочено е също така, че с тези си действия служителката е
злоупотребила с доверието на работодателя и е уронила доброто му име, извършила
е тежко нарушение на трудовата дисциплина съгласно чл.190, ал.1,т.4, предл.
първо и т.7, вр. чл.187, ал.1, т.8 КТ и чл.53, ал.2, б.“е“ и б.“л“ от
Правилника за вътрешния трудов ред на дружеството, както и е нарушила
принципите на отговорност, лоялност и почтеност от Етичния кодекс за поведение
на служителите на ”Фрапорт
Туин Стар Еърпорт Мениджмънт” АД .
Първоинстанционният съд е установил
релевантните за спора факти и обстоятелства, във връзка със съществувало между
страните трудово правоотношение, прекратено от работодателя чрез налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ и провеждане на процедурата по налагане на
същото, поради което и основание чл.272
от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение.
По оплакванията
във въззивната жалба съдът намира следното:
Твърди се,
че прекратяването на трудовото правоотношение поради дисциплинарно уволнение,
както и самото дисциплинарно производство за извършени по време на разрешен и ползван
от ищцата платен годишен отпуск.
Видно от
намиращите се в кориците на делото доказателства, по молба на ищцата от
19.11.2018г. със Заповед №1022/12.12.2018г. и е разрешен ползването на платен
годишен отпуск в размер на 8 дни считано от 12.12.2018г. до 21.12.2018г. вкл.
/л.93, 94/. Със Заповед №1049 от 17.12.2018г. същият е прекратен поради
възникнала производствена необходимост на основание чл.175, ал.2 КТ. Същата е получена
от ищцата на 17.12.2018г. без забележки.
В исковата
молба е посочено, че на 16.12.2018г. по телефона й се е обадил Началник отдел
„Пътническо обслужване“ Милица Пенкова, която я е уведомила, че на 17.12.2018г.
трябва да се яви на Летище Бургас. Последната е разпитана в качеството на
свидетел и пред съда заявява, че се е наложило да бъде прекъснат отпускът на М.,
тъй като е имало усложнени метеорологични условия, много служители са били в
отпуск, някои в чужбина и затова е избрала да се обади на нея, тъй като живее
наблизо в кв.Сарафово. Посочва, че на 17.12.2018г. ищцата се е явила на работа
и е подписала заповедта за прекратяване на отпуск, както и че е била включена в
графика, редовна смяна за цялата седмица от 17.12.2018г. Последното се
установява от представения и приет като доказателство график –л.42 от делото.
Съгласно
разпоредбата на чл.175, ал.2 КТ отпускът на работника или служителя може
да бъде прекъсван по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. В случая
действително писмено искане от ищцата отправено до работодателя за прекратяване
на разрешения отпуск няма. Но такова е
отправено от работодателя до ищцата, посредством обаждането на прекия й
началник, тя го е приела без да се противопостави, явявайки се на работа на
17.12.2018г., респ. подписвайки заповедта за прекратяване на отпуска. Удостоверяване
за получаване на заповедта само по себе си не означава наличие на съгласие на
лицето, което я е подписало, но при преценка на всички относими доказателства в
тяхната съвкупност и взаимовръзка се налага извода, че в случая разрешеният отпуск
е бил прекратен и към датата на дисциплинарното производство и налагане на
дисциплинарното наказание, ищцата е била
на работа. В допълнение следва да се посочи, че в заповедта е посочен като
мотив „производствена необходимост“. Това се потвърждава от разпита на
свидетелите Караджова и Пенкова, които заявяват, че липсата на хора и лошите
метеорологични условия са наложили прекъсването на отпуска на ищцата, което
потвърждава наличието на соченото основание. В този смисъл следва да се приеме,
че процедурата не е била нарушена и възраженията са неоснователни.
В
производството пред първата инстанция с писмените бележки ищцата е оспорила законосъобразността
на уволнението с аргумент, че заповедта за прекратяване на разрешения отпуск не
е издадена от законния представител на работодателя и не е установено кой и в
какво качество я е подписал. Такива твърдения не се съдържат в исковата молба,
нито са навеждани във връзка с отговора на исковата молба. Съдът ги намира за
преклудирани, поради и което не следва да бъдат обсъждани за първи път във
въззивното производство.
Неоснователно е възражението за нарушена
процедура по налагане на дисциплинарното наказание. По делото е
установено по несъмнен начин, че със Заповед №231/14.12.2018г. на директора на
Летище Бургас, връчена на 17.12.2018г. от ищцата са поискани писмени обяснение
за случилото се на 28.11.2018г., а именно
при извършване на регистрация на пътници и багаж за полет S7924 на авиокомпания S7/Siberia Airlines,
дали е взела банкноти, равняващи се на 550 евро, намиращи се в паспорт на руски
гражданин като опише всички свои действия. В същата заповед е посочено, че се
издава във връзка с регистриран сигнал рег.№5393 ЗМ-25/30.11.2018 по описа на
ГПУ-летище Бургас. Срокът определен за това е 1 ден, считано от връчването.
Ищцата е депозирала писмените си обяснения още същия ден на 17.12.2018г. Следователно е спазено изискването на чл.193, ал.1 КТ. Тези обяснения са били взети предвид от работодателя при налагане на дисциплинарното наказание. Съобразно
разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ работодателят е длъжен преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме
писмените му обяснения. Т.е. той е длъжен да вземе обясненията на работника
независимо дали са в писмена форма или устно. Императивът е да бъдат взети
обяснения, а не да са в и в писмена и в устна форма.
Неоснователни са възраженията за нарушение
разпоредбата на чл.195 КТ. Процесната заповед за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“ отговаря на императивните изисквания на чл.195, ал.1 КТ-мотивирана е, посочен е нарушителят, нарушението, кога е извършено,
наказанието и законовия текста, въз основа на който е издадена. Тук е мястото
да се посочи, че дисциплинарното уволнение е наложено на основание чл.190, ал.1,т.4 КТ-злоупотреба с доверието на работодателя, а не заради наличие на досъдебно
производство. В този смисъл не следва да бъдат обсъждани наведените доводи, че
към момента на налагане на наказанието ищцата не е била привлечена като
обвиняема, нито има влязла в сила присъда установяваща извършване на
престъпление. Както бе посочено най-тежкото дисциплинарно наказание е наложено
след преценка на извършеното от ищцата,
нейното поведение, многократните опити да оправдае постъпката си, както и да изопачава фактите в
нейна полза. Всички тези действия преценени в съвкупност са мотивирали
ръководството на дружеството да наложи най-тежкото наказание-дисциплинарно
уволнение, както и да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.330,
ал.2, т.6 КТ при спазване на всички законови регламентирани процедури.
Несъстоятелни
са всички възражения във връзка с технологичното изготвяне на оспорваните
заповеди. Без значение е кога, за колко време и
по какъв начин процесните заповеди са били изпратени седалището на
дружеството във Варна за съгласуване и *** в рамките на един ден.
Гореизложеното налага извод за
неоснователност на въззивната жалба, а обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде изцяло потвърдено.
Във въззивното производство
ответникът е бил защитаван от юрисконсулт, който своевременно е направил искане
за присъждане на разноски на основание чл.78, ал.8 ГПК. Такива следва да бъдат
присъдени в размер на 150 лв.
Мотивиран от горното Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение
№1221/21.05.2019г. постановено по гр.д.№ 1080//2019 по описа на БРС.
ОСЪЖДА
М.Г.М.,
ЕГН**********,***, съдебен адрес:*** да
заплати на ”Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт” АД ЕИК148045472 със седалище и адрес ***, летище
Варна сумата от 150 лв. /сто и петдесет
лв./, представляващи юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решение
може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: