РЕШЕНИЕ
№ 387
гр. гр. Хасково, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20225640103262 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК, вр.
чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД от “Йеттел България” ЕАД, със седалище и адрес
на управление – град София, район Младост, ж.к.”Младост 4” Бизнес Парк
София, сграда 6, ЕИК: *********, представлявано от Джейсън Кристос Кинг
– Изпълнителен директор и Марек Слачик – член на съвета на директорите, за
признаване за установено съществуването на вземания против Н. К. П., ЕГН
**********. За претендираните суми е издадена заповед № 1349 от
09.11.2022г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК
по ч.гр.д. № 2816 по описа за 2022г. на Районен съд – Хасково.
Ищецът твърди, че на *******г. между „Йеттел България“ ЕАД и
ответника бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
**********. На същата дата между тях бил сключен и договор за лизинг на
устройство TABLET LENOVO Yoga 3 10 4 G Х50М, което било
предоставено на ответника на преференциална цена.
Тъй като ответникът не изпълнил задълженията си по тези договори, те
били едностранно прекратени от мобилния оператор на 29.05.2020г. (т.19б от
Общите условия по договорите за мобилни услуги, приложими към
договорите/допълнителните споразумения за мобилни услуги). Поради
неизпълнението, към 05.06.2020 г. ответникът имал задължения към ищеца за
преходни периоди в общ размер на 122.63 лева, които били обединени във
Фактура № **********/05.12.2019 година, Фактура № **********/ 05.01.2020
година, Фактура № **********/ 05.02.2020 година, Фактура № **********/
1
05.03.2020 година, Фактура № **********/ 05.04.2020 година, Фактура №
**********/ 05.05.2020 година, във всяка от които било подробно посочен
начина на формиране на дължимата сума. Налице било и задължение за
заплащане на вноски за лизинг за периода 05.05.2020 г. - 04.06.2020г. в общ
размер на 154.62 лева, дължими по договора за лизинг от 5.11.2019 г. за
устройството TABLET LENOVO Yoga 3 10 4G Х50М. Като последица от
посоченото неизпълнение били начислени и договорна неустойка в общ
размер на 258.12 лева, формирана както следва: за предсрочно прекратяване
на услуги по договор за мобилни услуги от 5.11.2019 година с предпочетен
номер ********** - сума в размер на 57,62 лева, представляваща три
стандартни месечни такси и 200,50 лева за устройството TABLET LENOVO
Yoga 3 10 4G Х50М - представляващи разлика между цената на устройствата
без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за
лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен
план; Всички тези задължения на ответника били обединени във Фактура №
**********/05.06.2020 година за клиентски номер ********* на стойност
535.37 лева.
Твърди се още, че на 04.06.2019г. между същите страни било сключено
и допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 10.09.2018г.
с предпочетен номер *********. Ответникът не изпълнил задълженията си и
по тях, вследствие на което те били едностранно прекратени от ищеца на
14.05.2020г. Към 15.05.2020 година, неговите задължения за преходни
периоди били размер на 73.61 лева, като същите били обединени във Фактура
№ **********/15.12.2019 година, Фактура № **********/ 15.01.2020 година,
Фактура № **********/15.02.2020 година, като във всяка от тях подробно
било посочено как се формирала дължимата сума. Като последица от
посоченото неизпълнение била начислена и договорна неустойка в общ
размер на 103.44 лева за предсрочно прекратяване на услуги по допълнително
споразумение от 04.06.2019 година към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер *********, представляваща три стандартни месечни
такси. Тези задължения на ответника били обединени във Фактура №
**********/15.05.2020 година за клиентски номер ********* на стойност
177.05 лева.
Ищецът посочва, че съобразно предвиденото в процесните клаузи за
неустойки, при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя,
последният дължал за всяка СИМ карта неустойка в размер на всички
месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения
срок, като максималният размер на неустойката не можел да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Той дължал и
възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора и в
случаите, в които било предоставено устройство за ползване на услуги,
потребителят дължал и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството в брой, без абонамент, съгласно ценова листа, действаща към
2
момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето
му /в брой или съответно обща лизингова вноска/, каквато съответства на
оставащия срок на договора.
Въз основа на това, претендираната от ищеца сума за неустойка била
формирана чрез кумулиране на две самостоятелни неустойки, които
обезпечавали две различни престации на кредитора - по договор за мобилни
услуги, представляваща три месечни такси и по договор за мобилна услуга,
чрез който било закупено устройство на преференциална цена или е
предоставено устройство за ползване за време на договор за лизинг, без да е
върнато устройството при прекратяване на договора и представляващи
разлика между цената на устройствата без абонамент и преференциалната
цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройство
при сключване на абонаментен план. Според него, неустойките не
противоречали на добрите нрави и не излизали извън обезщетителната си
функция, поради което били действителни, породили действие и обвързвали
страните. Освен това се отбелязва, че клаузата за неустойка в частта, в която
била обвързана с размера на месечните абонаменти такси в процесните
договори, изначално поставяла праг на максималния размер на неустойката
до трикратния размер на стандартните месечни абонаменти и така договорена
не създавала неравновесие в правата и задълженията на потребителя и
мобилния оператор и не излизала извън обезщетителната си функция, а освен
това този размер на неустойката бил изцяло съобразен с договорения с КЗП
максимален размер на неустойки със спогодбата от 11.01.2018 г. Частта от
неустойката, представляваща разликата между стандартната цена без
отстъпка на устройството и преференциалната цена при сключване на
договора, според ищеца също не противоречала на закона и добрите нрави и
не се основавала на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител,
нито била налице обоснована вероятност за това. Тази неустойка била така
формулирана, че при предсрочно прекратяване на договора за абонамент на
мобилни услуги се възстановявал в полза на мобилния оператор пълния
размер на отстъпката, направена за устройството. В процесния случай за
всички устройства претендираната неустойка била на значително по-ниска
стойност от разликата между цента на устройството по ценова листа и цената
на която същите били предоставени на длъжника, предвид на което този
размер на неустойката не противоречала на добросъвестността и не водела до
значително неравновесие между правата на търговеца и потребителя по
смисъла на чл.143 ЗЗП. Наред с това се поддържа, че процесните договори
били индивидуални договори, които били предмет на договаряне между двете
страни и длъжникът имал възможност да влияе пряко върху съдържанието на
клаузите за неустойка, чрез определяне от негова страна на срока на
сключваните договори и устройствата, които закупувал/получавал за
ползване по силата на договор за лизинг. Чрез определянето на тези
параметри, се определял и размера на дължимата от длъжника неустойка.
Ищецът отбелязва още, че при сключване на договор с мобилния
3
оператор всяко лице получавал един или повече клиентски номера, под които
се обединявали всички сключени и действащи към момента договори на
конкретното лице и се издавала една обща фактура за задълженията по тях.
Във всяка издадена фактура имало подробно описване на вида услуги, на база
на които се формира задължението, индивидуализирано по вид и размер, а
когато клиентът имал непогасени задължения от предходен период, тази сума
се включвала в стойността на новоиздадената фактура като „задължения от
предходен период“. При констатиране на неизпълнение на задълженията по
един или няколко договора, сключени от дадено лице под един клиентски
номер, услугите по всички договори под този клиентски номер се
деактивирали, а непогасените и дължими към момента задължения се
обединявали в една фактура като дължими за предходни периоди, в която се
начислявали и съответните неустойки. В системата на ищеца ответникът бил
с клиентски номер ********* и *********, като всички непогасени и
изискуеми негови задължения в размер на 712,42 били обединени във
Фактура № **********/05.06.2020 година за клиентски номер ********* на
стойност 535.37 лева и Фактура № **********/15.05.2020 година за
клиентски номер ********* на стойност 177.05 лева, двете - със срок на
плащане 15 дни от датата на издаването им.
Към настоящия момент посочените фактури все още не били заплатени
ответника.
За принудително събиране на вземанията си по процесните договори,
ищецът подал Заявление до РС-Хасково за издаване на Заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК. Въз основа на него било образувано ч.гр.д. № 2816/2022г.
по описа на съда и била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК, което
пораждало правния интерес на ищеца да предяви иск за установяване на
вземанията си.
Предвид изложеното, ищецът иска съдът да постанови решение, с което
да приеме за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата в
общ размер на 712,42 лева, от които: сумата 535.37 лева по Фактура №
**********/05.06.2020 г. за клиентски номер *********, формирана както
следва: 122.63 лева - задължения за предходен период от ******* – 04.05.2020
г., задължение за вноски за лизинг за периода 05.05.2020 - 04.06.2020 г. в общ
размер на 154.62 лева по договор за лизинг от 5.11.2019 година за устройство
TABLET LENOVO Yoga 3 10 4G Х50М, и договорни неустойки в общ размер
на 258.12 лева; както и сумата в размер на 177.05 лева по Фактура №
**********/ 15.05.2020 г за клиентски номер *********, от които: сумата от
73.61 лева - задължения за предходен период от 15.11.2019 – 14.02.2020 г. и
сумата от 103.44 лева - договорни неустойки за предсрочно прекратяване на
услуги по допълнително споразумение от 04.06.2019 година към договор за
мобилни услуги с предпочетен номер *********; ведно със законната лихва
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
07.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането.
4
Ищецът претендира и присъждане на деловодни разноски за
заповедното и за настоящото производства.
В исковата молба ищецът, чрез процесуалния си представител, е
направил искане да бъде постановено неприсъствено решение.
Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал в срок писмен отговор,
не се е явил и не е изпратил представител в първото по делото съдебно
заседание, не е взел становище по иска, като не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл.238 ал.1 ГПК, а именно -
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, както и като съобрази направеното от ищеца искане за
постановяване на неприсъствено решение, намира, че следва предявените
искове да бъдат уважени. Налице са и общите законово установени
предпоставки за постановяване на такова решение по чл. 239, ал. 1 ГПК, а
именно - на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства. Предвид изложеното, следва да се постанови
неприсъствено решение, с което предявените искове се уважат изцяло, без
решението да се мотивира по същество.
Предвид ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г., на ОСГТК на
ВКС, отговорността на ответника за деловодните разноски на ищеца в
заповедното и в настоящото производство следва да се реши с настоящия
съдебен акт, при съобразяване на разпоредбите на чл.78 ал.1, вр. чл.80 ГПК.
Съобразно изцяло уважения иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца деловодни разноски в общ размер на 1080,00 лева, включващи
разноски за заповедното производство (ч. гр. д. № 2816 по описа за 2022 г. на
Районен съд Хасково) от 25,00 лева за държавна такса и 300,00 лева за
адвокатско възнаграждение, както и за настоящото производство от 275,00
лева за държавна такса и 480,00 лева - за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.239 ал.1, вр. чл.238 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Н. К. П., ЕГН
**********, с адрес: с.***************, че дължи на “Йеттел България”
ЕАД, със седалище и адрес на управление – град София, район Младост,
ж.к.”Младост 4” Бизнес Парк София, сграда 6, ЕИК: *********,
представлявано от Джейсън Кристос Кинг – Изпълнителен директор и Марек
Слачик – член на съвета на директорите, съдебен адрес: гр. София 1680, бул.
„България” № 56А, ет.3, офис 3, адв. Г. И. З. - САК, сумата в общ размер на
5
712,42 лева, от които - сумата от 535,37 лева по Фактура №
**********/05.06.2020 г. за клиентски номер *********, формирана както
следва: 122,63 лева - задължения за предходен период от ******* г. –
04.05.2020 г., задължение за вноски за лизинг за периода 05.05.2020 г. -
04.06.2020г. в общ размер на 154,62 лева по договор за лизинг от 5.11.2019 г.
година за устройство TABLET LENOVO Yoga 3 10 4G Х50М, и договорни
неустойки в общ размер на 258,12 лева; както и сумата в размер на 177,05
лева по Фактура № **********/ 15.05.2020 г. за клиентски номер *********,
от които: сумата от 73,61 лева - задължения за предходен период от
15.11.2019 г. – 14.02.2020 г. и сумата от 103,44 лева - договорни неустойки за
предсрочно прекратяване на услуги по допълнително споразумение от
04.06.2019 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер *********;
ведно със законната лихва върху нея от 07.11.2022 г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена Заповед № 1349 от 09.11.2022г. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
2816 по описа за 2022 г. на Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА Н. К. П., ЕГН **********, с адрес: с.***************, да
заплати на “Йеттел България” ЕАД, със седалище и адрес на управление –
град София, район Младост, ж.к.”Младост 4” Бизнес Парк София, сграда 6,
ЕИК: *********, представлявано от Джейсън Кристос Кинг – Изпълнителен
директор и Марек Слачик – член на съвета на директорите, съдебен адрес: гр.
София 1680, бул. „България” № 56А, ет.3, офис 3, адв. Г. И. З. - САК,
направените в заповедното (ч. гр. д. № 2816 по описа за 2022 г. на Районен
съд Хасково) и в настоящото производство разноски в размер общо от
1080,00 лева.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239 ал.4 ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи от решението на страните.
ДА СЕ УКАЖАТ на ответника възможностите по чл. 240, ал. 1 ГПК.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. Б.
6