№ 46485
гр. С., 07.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
2025***0144642 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова претенция,предявена
от В. И. Г.,ЕГН **********,с адрес гр.С.,ж.к.“Н.“1,***********,с
пълномощник адв.Б. Ц.,с адрес гр.С.,ж.к.“Х.Д“ ************,против
„ПИБ“АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.С.,бул.“Ц.Ш“ № ***П,с искане да бъде постановено решение,с което да
бъде признато за установено по отношение на банката,че В. И. Г. не е страна
по договор за комбиниран ипотечен кредит за покупка на имот и за
довършителни работи,ремонт и реконструкция № ************** г. и за
осъждане на ответника да подаде данни в ЦКР към БНБ,с което да заличи
невярното твърдение и не подава ежемесечно невярна информация.
С разпореждане на съда от 31.08.2025 г. исковата молба,подадена от В.
И. Г. чрез адв.Ц. е оставена без движение с указания ищецът в едноседмичен
срок от съобщението да посочи цена на иска,а за целта да посочи стойността
на договора,да бъде внесена държавна такса в размер от 4 % върху цената на
иска по сметка на СРС,но не по-малко от 50 лева по сметка на СРС,за което да
бъде представена вносна бележка,ищецът да конкретизира фактическите
обстоятелства,на които основава исковата си претенция – твърди ли,че през
2012 г. не е сключвал договор за ипотечен кредит – като кредитополучател или
като солидарно задължено лице,да формулира надлежно искането си – дали
предявява иск за признаване за установено,че договорно правоотношение
между страните не съществува.
Съдът е отправил предупреждение,че при неизпълнение на указанията в
срок производството по делото ще бъде прекратено.
С молба от 24.09.2025 г. ищецът В. И. Г. заявява,че не може да посочи
цена на иска,защото доверителят му не е страна,нито е имал някакви
отношения с банковата институция като с оглед получено от ищеца
писмо,изпратено му от „ПИБ“АД според ищеца банката счита ищецът за
страна по договора,което обуславя правния му интерес от предявяване на
иска. Формулира се искане да бъде постановено решение,с което да бъде
признато за установено,че ищецът не е страна по договора.
С разпореждане на съда от 02.10.2025 г. съдът е предоставил последна
възможност на ищеца чрез процесуалния му представител да посочи цена на
1
иска като съобрази стойността на договора,за който отрича да е встъпвал в
договорно правоотношение с ответника,да внесе държавна такса в размер от 4
% върху цената на иска,но не по-малко от 50 лева по сметка на СРС,за което да
бъде представена вносна бележка,да бъде надлежно формулирано искането –
дали ищецът претендира да бъде установено,че между страните не съществува
договорно правоотношение.
Съдът е отправил предупреждение,че при неизпълнение на указанията в
срок производството по делото ще бъде прекратено.
Съобщението е връчено на ищеца чрез процесуалния му
представител,но в законоустановения срок не са предприети действия по
привеждането на исковата молба в съответствие с изискванията на закона.
Съгласно чл.129,ал.2 от ГПК съдът оставя без движение исковата молба
като дава конкретни указания относно привеждането й в съответствие с
изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК,а ако указанията не бъдат изпълнени в
срок разпоредбата на чл.129,ал.3 от ГПК предвижда,че съдът връща исковата
молба и прекратява производството по делото. Ако исковата молба не бъде
приведена в съответствие с изискванията на закона,възниква процесуална
пречка за по-нататъшното развитие на производството и същото следва да
бъде прекратено. В настоящия случай въпреки двукратно предоставените на
ищеца указания не е посочена цена на иска,което обстоятелство е от значение
не само за определяне размера на дължимата държавна такса,но и за преценка
дали искът е подсъден на районен съд при съобразяване правилата за родова
подсъдност,не е внесена държавна такса,както и не е формулирано надлежно
искане до съда – въпреки че съдът двукратно е поискал от
ищеца,представляван от адвокат,да уточни дали предявява иск,че договорно
правоотношение между страните не съществува,ищецът при всяка от
молбите,подадени до съда е отправял искане да бъде признато,че ищецът не е
страна по договора,с което ищецът не е съобразил формулировките на
разпоредбата на чл.124,ал.1 от ГПК.
С оглед това,че исковата молба е останала нередовна поради липса на
посочена цена на иска,поради невнасяне на дължима държавна такса и липса
на надлежно формулирано искане,съдът намира,че исковата молба подлежи на
връщане,а производството по делото следва да бъде прекратено. Следва да се
посочи,че от приложеното от самия ищец писмо,адресирано до него от
„ПИБ“АД,в което е посочен и клиентски номер на ищеца Г.,може да бъде
направен извод,че още към 2020 г. страните са водили кореспонденция
относно конкретно посочен и описан в писмото договор за кредит,дължимите
парични суми по договора за кредит са посочени и в данните от ЦКР,поради
което съдът намира,че са неоснователни доводите на ищеца,че не би могъл да
посочи цена на иска,респективно след посочване цена на иска да внесе
дължимата държавна такса. Съдът счита,че в производството по чл.129 от
ГПК ищецът следва да приведе исковата молба като съдържание – чрез
описание на фактически обстоятелства и формулиране на искане,които ясно и
точно очертават предмета делото,на този етап от производството съдът не е
сезиран с редовна искова молба,препис от която да бъде връчен на
ответника,съответно на този ранен етап от производството не се явява
приложим редът за задължаване на ответника да представи писмено
доказателство по чл.190 от ГПК,в която насока систематичното място на
2
цитираната разпоредба е в глава Четиринадесета „Доказателства“,докато
проверката редовност на исковата молба е в глава Тринадесета. Съдът
намира,че при съобразяване регламентирането от закона на положителни и на
отрицателни установителни искове за право или правоотношение,както и
предвид конкретно дадени двукратно указания към ищеца чрез пълномощника
му дали предявява иск,че между страните договорно правоотношение не
съществува,че исковата молба е останала нередовна и на основание липса на
надлежно формулирано искане – в тази насока ако ищецът твърди,че не е
страна ( не е сключвал,подписвал договор ) ищецът следва да предяви иск,че
договорно правоотношение не съществува,но не се явява допустимо да
претендира да бъде установено,че не е страна по договора,доколкото
смисълът на договорната връзка е създаване обвързаност между две насрещни
страни. По изложените съображения съдът намира,че са налице предпоставки
производството да бъде прекратено.
Водим от гореизложеното и на основание чл.129,ал.3 от ГПК,
Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба,вх.№ 285328,подадена от В. И. Г.,както и
прекратява производството по гражд.дело № 44642/2025 г. по описа на
Софийския районен съд,42 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3