Решение по дело №274/2019 на Окръжен съд - Габрово

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 243

гр.Габрово, 25.10.2019г.

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д  А

ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно  заседание на трети октомври  през две хиляди и  деветнадесета  година, в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Топалова

                                                     ЧЛЕНОВЕ :  В.Генжова   

                                                                                        Кр.Големанова     

 при секретаря В.Килифарева , като разгледа докладваното от съдията  Генжова в.гр.д. №274 по описа за 2019г. ,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на «ЕНЕРГО -  ПРО ПРОДАЖБИ»АД срещу постановеното решение по гр.д.№124/2019г. на Габровски районен съд и по частна жалба на ищеца против решение №3288/14.06.2019г., с което е оставена без уважение молбата на ищеца за допълване на решението в частта за разноските, като неоснователна.

Жалбоподателят оспорва решението като незаконосъобразно и необосновано.Твърди ,че корекционната процедура е извършена законосъобразно и процесната сума е дължима. Първоинстанционният съд не е съобразил чл.17.т.6  и чл.17,т.7 от ОУ на «Електроразпределение Север»АД. Извършената корекция не представлява санкция, а цена на доставена консумирана ел.енергия. Излагат се  доводи за същността на корекцията и правата и задълженията  на страните по процесното  правоотношение. Счита,че ако абонатът е  потребил  електроенергия в количество, различно от  отчетеното, той дължи  заплащането й, като в този случай размерът на задължението се установява служебно,при договерените в  съотвествие с одобрените от  КЕВР правила за измерване.В процесния случай сметката на абоната е коригирана в съответствие с тези изисквания.

Претендира се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по същество на спора,с което предявеният отрицателен установителен иск бъде отхвърлен изцяло ,ведно със законните последици.

В частната жалба на ищеца по делото се твърди, че определението по чл.250 ГПК е неправилно. Първоинстанционният съд не се бил произнесъл по цялото искане на ищеца, а именно да посочи сметката, по която следва да бъдат преведени присъдените разноски. Текстът на чл.236, ал.1, т.7 ГПК бил категоричен, че решението следвало да съдържа банковата сметка или друг начин посочен от ищеца за плащане на присъдените суми. Моли съда да отмени обжалваното определение и се постанови ново, с което да допълни първоинстанционното решение, като бъде посочена банковата сметка.

            По подадената частна жалба не е постъпил отговор.

Въззивният съд,като взе предвид изложените от страните доводи и доказателствата по делото, прие следното:

Въззивната жалба е подадена в срок,от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт,предвид на коеото е процесуално допустима.Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на обжалване е постановеното от Габровски районен съд решение по гр.д.№124/2019г.,с което е уважен предявеният отрицателен установителен иск и е прието за установено ,че ищецът Р.П.Й.  не дължи на ответника «Енерго-Про Продажби»АД сумата от 887.17лв.,начислена за периода 10.10.2018 – 07.01.2019г. на основание чл.50 ПИКЕ за обект в гр.Габрово, ул.»***» №*,вх.»*»,ап.*, с клиентски №1*** и абонатен №*** за която е издадена фактура №**********/09.01.2019г..

Обжалваното решение е валидно и допустимо.По същество то е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно   установена от първоинстанционния съд. Правните изводи са формирани въз основа на установените по делото факти и са основани на материалния закон.

Неоснователни са наведените във въззивната жалба доводи за законосъобразно извършена корекционна процедура и недоказаност на исковата претенция.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за сумата от 2341,27лв.

Не е спорно по делото, че между страните съществува облигационно правоотношение за продажба и доставка на ел. енергия и че ищецът има качеството потребител на ел. енергия по смисъла на ЗЕ за обект,намиращ се  в гр.Габрово, ул.»***» №*,вх.»*»,ап.*, с клиентски №*** и абонатен №*** и, че за този обект има издадена фактура №**********/09.01.2019г за сумата от 887,17лв. и срок на плащане 21.01.2019г.

Спори се по делото за дължимостта на сумата по фактура №**********/09.01.2019г, като ищецът се е позовал на липсата на законоустановено основание ответникът да извършва корекции на сметки  за ел.енергия на потребителите и за неприложимост за спорното правоотношение на  чл.48-51 ПИКЕЕ.

Ответникът, в депозирания писмен отговор сочи,че исковата сума , представляваща стойност на потребена електрическа енергия за процесния обект , е дължима от ищеца на основание чл.200,ал.1 ЗЗД и че с исковата сума не е извършена корекция  на сметка за  потребена ел.енергия,а е начислена допълнително общо количество  изразходвана ел.енергия  на основание чл.50 ПИКЕ.

От представените по делото  писмени доказателства се установява, че на 07.01.2019г. от служители на „ЕРП - Север”АД  е извършена проверка на СТИ, при място на потребление обект в гр.Габрово, ул.»***» №*,вх.»*»,ап.*,клиент Р.П.Й.,като констатациите са отразени в констативен протокол № 1601380 от същата дата,приложен на л.8 от първоинстанционното дело.

Съгласно КП, при проверката на СТИ е констатирана  видима намеса в схемата на електромера- прекъсване на нулата към входа на електромера и подаването , което е намеса в схемата на електромера и е довело до неотчитане на колчеството доставена и консумирана ел. енергия.

Изготвена е справка за корекция от 08.01.2019г. от ЕРП Север,извършена на основание чл.50 от ПИКЕ,в която е отразено  общото количество енергия, с което следва да бъде завишено потреблението на електрическа енергия на абоната с абонатен №*** за периода 10.10.2018 – 07.01.2019г.За корекцията е издадена от ответното дружество фактура  №**********/09.01.2019г за сумата от 887,17лв.

От приетата СТЕ се установява,че начислената ел.енергия ,за която е издадена процесната фактура,е възможно да бъде консумирана  от конкретния абонат и посоченото като дължимо количество енергия и стойност в справката за корекция е изчислена математически вярно.

От така събраните доказателства се установява,че ответното дружество е издало фактура за исковата сума за служебно начислено допълнително количество  ел. енергия  в размер на 4488 к ВТч на основание чл.50 ПИКЕ след извършена проверка на СТИ за обекта на ищеца.

Приложими за процесните правоотношения между страните по делото  по договор за доставка и продажба на ел енерггия към датата на извършване на проверката на обекта на ишеца 07.01.2018г. и за периода,за който е начислена исковата сума, са нормите на Закона за енергетиката  и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г., издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и приети с решение на ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г., на основание чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от Закона за енергетиката, в сила от 16.11.2013 г.

Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ/в редакция ,действала към исковия период/  Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентират принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.

Разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 - членен състав (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.) На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. Следователно посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към съдебно предявения спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 21.02.2019г.,  след тяхната отмяна.

След отмяната на чл. 41 - 44 от ПИКЕЕ липсват ред и предпоставки за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ. С оглед действието занапред на решението на ВАС и поради съществуващата законова делегация в чл. 83, ал. 2 от ЗЕ до приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на тази делегация, въззивното дружество не може да се ползва от корекционната процедура, за която към датата на проверката (07.01.2019г.) е липсвал нормативен ред за извършване на проверка на СТИ и установяване на предпоставките за извършване на корекция на сметката на потребителя на ел. енергия.

Като е достигнал до същите фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно и обосновано решение, което следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ищеца направените за въззивното производство разноски в размер на 300лв. заплатено адвокатско възнаграждение съгласно приложения  по делото  договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК.

В обжалваното решение №3288/14.06.2019г., постановено по реда на чл. 250 ГПК, първоинстанционният съд е приел, че в исковата молба ищецът бил посочил банкова сметка, по която да бъдат приведени сумите, представляващи присъдени разноски по делото. В настоящият случай съдът се произнесъл по предявения отрицателен установителен иск, включително и в частта за разноските.  Предмет на производството в никой момент от неговото равитие не била банковата сметка, посочена в исковата молба, тъй като същата нямала отношение към предмета на спора, а от там и липсва основание за допълване на решението в посочения смисъл. Застъпено е становище, че титуляр на посочената сметка е не ищецът , а неговият пълномощник, като в случая това противоречи на разпоредбата на чл. 236, ал.7 ГПК, в която се има предвид именно сметката на ищеца. Изложени са мотиви, че непосочването на банковата сметка в исковата молба не представлява нередовност на същата, поради което е намерил, че искането за допълване на решението, като в диспозитива се посочи банковата сметка на адвоката на ищеца, се явява неоснователно и е оставил без уважение искането с правно основание чл. 250 ГПК.

Въззивният съд счита, че в настоящият случай посочената банкова сметка има характера на клиентска сметка, по която съобразно чл.39, ал.3, т.4 Задв. могат да се превеждат суми за други цели, предвидени в договора между адвоката и клиента. Видно от съдържанието на представеното по делото пълномощно на адв.Б., на същия е предоставено правото да получава събраните суми по негова сметка. Във връзка с това правомощие е посочена и банковата сметка, по която да бъдат приведени сумите за разноски. По тези съображения обжалваното решение № 3288/14.06.2019г. по гр.д. № 124/2019г. на ГРС следва да бъде отменено, , вместо което бъде допълнено Решение №203/23.05.2019г., като се посочи, че присъдените с него разноски следва да бъдат заплатени по посочената в исковата молба банкова сметка

На основание изложеното,въззивният съд

                                             Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №203 от 23.05.2019г. по гр.д.№124/2019г. на Габровски районен съд.

ОТМЕНЯ решение № 3288/14.06.2019г. по гр.д. № 124/2019г. на ГРС, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ :

ДОПЪЛВА Решение №203 от 23.05.2019г. по гр.д.№124/2019г. на РС Габрово, като присъдените в полза на Р.  П.Й., с ЕГН ********** *** разноски в размер на 355лв. да се преведат по банкова сметка : ***  

ОСЪЖДА Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,бул.”Вл.Варненчик” 258, Варна  Тауърс – Г, да заплати на Р.П.Й., ЕГН**********,*** и съдебен адрес ***, партер, адв. Хр.Б., сумата от 300лв./триста лева/ разноски за въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ :