№ 294
гр. Благоевград, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
в присъствието на прокурора Г. В. М.
като разгледа докладваното от Атанас Маскръчки Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251200600377 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 сл. от НПК и е образувано по
въззивна жалба на а. Я. – сл. защитник на подсъдимия Т. Я. П. от гр. Ш.
против Присъда № 27 / 01.11.2024 год., постановена от РС-Р. по н.о.х. дело №
66 / 2023 год.
В подадената жалба и в съдебното заседание пред въззивния съд,
от защитника се застъпва тезата, че първоинстанционната присъда е
необоснована и незаконосъобразна. Поддържа се, че обвинението срещу подс.
Т. П. за извършено престъпление по чл.346б вр. чл.26, ал.1 от НК не е
доказано по несъмнен начин и деянието е несъставомерно. Ето защо се иска
присъдата да бъде отменена и подсъдимият признат за невиновен по така
възведеното му обвинение.
Представителят на ОП-Б. изразява становище за неоснователност
на въззивната жалба и счита, че присъдата на районния съд следва да бъде
потвърдена като законосъобразна и обоснована.
Окръжният съд разгледа жалбата в качеството си на въззивна
1
инстанция и след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите
на страните, при спазване на изискванията на чл.314 от НПК, за да се
произнесе взе предвид следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319, ал.1 от НПК и са
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна:
С обжалваната присъда подс. Т. Я. П. е признат за виновен в това,
че при условията на продължавано престъпление на 01.01.2022г. в гр. Б.
извършил деяния, които поотделно осъществяват един състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, а
именно: На 01.01.2022г. около 05.00 часа в гр. Б., в склад, собственост на „В...,
находящ се на ул. „П... противозаконно проникнал в чуждо моторно превозно
средство-товарен автомобил м. „Ф...” с per. ..., собственост на „В... гр. Б. с
управител М.В.К. от гр. Б. без негово съгласие и на 01.01.2022г. около 05.00
часа в гр. Б., в склад, собственост на „В..., находящ се на ул. „П...
противозаконно проникнал в чуждо моторно превозно средство- товарен
автомобил м. „М..., собственост на „Е... гр. Б. с управител А.Д.А. от гр. Б. без
негово съгласие - престъпление по чл.346б от НК вр. с чл.26, ал.1 от НК,
поради което и на основание чл. 54 от НК му наложено наказание „Л.“ за срок
от ....
На основание чл.25, ал.1 от НК във вр. с чл.23, ал.1 от НК съдът е
определил едно общо наказание на подс. Т. Я. П., измежду наказанията
наложени му с определение по НОХД №80/2022г. на РС-В.П., НОХД
№1654/2022г. на РС-Ш. и НОХД №66/2023г. на РС-Р. в размер на най-тежкото
от тях, а именно: „л. за срок от ...“
На основание чл.25, ал.2 от НК съдът е приспаднал от така
определеното общо наказание изтърпяната част от наказанието „л.“, наложено
с определение по НОХД №80/2022г. на РС-В.П. и по НОХД №1654/2022г. на
РС-Ш..
На осн. чл.189 ал.3 от НПК подс. Т. Я. П. е осъден да заплати
направените по делото разноски в размер на 212,04 лева /двеста и дванадесет
лева и четири стотинки/ лева в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР
Б..
2
Настоящият състав на въззивния съд счита, че основните
фактическите положения по делото са правилно установени от районния съд,
като в резултат на анализа на доказателствения материал се установява по
несъмнен начин следното:
Подс. Т. Я. П. е ......
Подс. Т. П. работил в м. „Л... год.
На 01.01.2022г. около 05.00 часа в гр. Б. подс. Т. П. проникнал през
незаключена врата на територията на склад, собственост на „В... с управител
М.В.К. от гр. Б., находящ се на ул. „П.... В склада били паркирани товарен
автомобил м. „Ф...” с peг. ..., собственост на „В... гр. Б. и товарен автомобил м.
„М..., собственост на „Е... гр. Б. с управител А.Д.А. от гр. Б.. Подс. Т. П. се
насочил към първия от двата автомобила, който не бил заключен, а ключът за
активиране на двигателя бил на таблото в кабината. Подсъдимият отворил
вратата на водача, влязъл в автомобила и запалил двигателя на същия, след
което активирал бутоните и лостовете за светлините и чистачките на
автомобила. След няколко минути П. привел автомобила в движение,
заобиколил другия товарен автомобил, паркиран пред него и спрял недалеч от
него в склада. След това подс. П. се насочил към другия автомобил, а именно
товарен автомобил м. „М..., който също не бил заключен. Подсъдимият
отворил вратата на водача, влязъл вътре и активирал двигателя с поставения в
таблото контактен ключ. Пуснал фаровете на автомобила. След това излязъл,
започнал да бърше стъклото на кабината, влязъл отново вътре, изключил
двигателя и излязъл навън, вземайки със себе си контактния ключ за този
автомобил. След това напуснал складовата база.
Визираните по-горе фактически обстоятелства, възприети от
първоинстанционния съд се установят по несъмнен начин от показанията на
разпитаните по делото свидетели М.К., А.А., Х.З.; писмените доказателства –
протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, протоколи за
доброволно предаване; заключението на видеотехническата експертиза.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите К., А., З., както и
на разпитания в хода на въззивното производство Б. Ч.. Липсват каквито й да е
основания да се поставя под съмнение надеждността и добросъвестността на
посочените свидетелите. Показанията на същите са убедителни,
непротиворечиви и взаимно се допълват, поради което следва да бъдат
3
кредитирани изцяло.
Инкриминираното поведение на подс. Т. П. е заснето от
охранителна камера, инсталирана на територията на складовата база на „В...
на ул. „П... в гр. Б.. С изготвената по делото видеотехническата експертиза на
записаните файлове детайлно се установяват времето, мястото и начина на
извършване на деянието. Съдът кредитира напълно заключението на вещото
лице по така изготвената експертиза. Това заключение е подробни, пълни,
обосновани и не пораждат никакво съмнение по отношение на правилността
им.
Предвид установените по делото фактически дадености по
несъмнен начин се установява наличието от обективна страна на всички
елементи на състава на престъплението чл.346б вр. чл.26, ал.1 от НК:
Подс. Т. Я. П. при условията на продължавано престъпление на 01.01.2022г. в
гр. Б. извършил деяния, които поотделно осъществяват един състав на едно и
също престъпление, извършени са през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, а именно: На 01.01.2022г. около 05.00 часа в гр. Б., в склад,
собственост на „В..., находящ се на ул. „П... противозаконно проникнал в
чуждо моторно превозно средство-товарен автомобил м. „Ф...” с per. ...,
собственост на „В... гр. Б. с управител М.В.К. от гр. Б. без негово съгласие и
на 01.01.2022г. около 05.00 часа в гр. Б., в склад, собственост на „В..., находящ
се на ул. „П... противозаконно проникнал в чуждо моторно превозно средство
- товарен автомобил м. „М..., собственост на „Е... гр. Б. с управител А.Д.А. от
гр. Б. без негово съгласие - престъпление по чл.346б вр. с чл.26 ал.1 от НК.
Подс. Т. П. е проникнал във вътрешността на МПС-а, седнал е на
шофьорското място, и завъртял ключа, поставен на стартера, привеждайки по
този начин двигателя на автомобила в работен режим, след което го е
придвижил. Изрично предвидената в нормата на чл.346б НК липса на съгласие
на собственика очевидно има за цел съставът на престъплението да обхване и
посегателствата върху чужди МПС, при които няма отнемане на владението
им по смисъла на чл.346 НК. Тъй като подс. П. не е отнел инкриминираното
МПС нито с цел да го ползва, нито с цел противозаконно да го присвои, то
видно е, че от обективна страна е осъществен съставът на чл.346б от НК, като
4
същият единствено е проникнал във вътрешността на автомобила, което се
изразява във влизане в купето му и с който действия се осъществява съставът
на това престъпление. Начинът на проникване в автомобила е без значение за
обективната съставомерност. Защитават се обществените отношения,
свързани с неприкосновеността на моторните превозни средства като е
криминализирано проникването без съгласието на собственика и оставане в
купето на автомобила. Ето защо и по посочените по-горе факти съставът
именно на това престъпление е реализиран от подсъдимия.
От субективна страна, съдът намира, че подс. Т. П. е действал при
условията на пряк умисъл, тъй като е съзнавал обществено опасния характер
на своето деяние, предвиждал е настъпването на обществено опасните
последици от него и е искал настъпването им. Умисълът на подсъдимия се
обективира в поведението му, тъй като същият е съзнавал, че автомобилите не
са негова собственост и че няма право да прониква в тях; съзнавал е, че не е
имал съгласието на собственика на автомобила, за да стори това.
Отделните деяния са извършени от подс. Т. П. при условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК. Двете деяния
осъществяват поотделно различни състави на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
За извършеното престъпление по чл.346б от НК вр. с чл.26, ал.1 от
НК съставът на районния съд е наложил на подс. Т. П. на основание чл.54 от
НК наказание “Л.” за срок от 4 /четири/ месеца, което да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим. Въззивният съд намира, че така определеното
наказание е индивидуализирано законосъобразно, обосновано и справедливо.
В тази връзка са отчетени степента на обществената опасност на конкретното
деяние, както и всички други обстоятелства, касаещи степента на
обществената опасност на извършителя. С оглед на разпоредбата на чл.54 от
НК правилно е преценена тежестта и значението на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, като са взети предвид съдебното
минало, характеристичните данни, семейното и материално положение. Ето
защо въззивният съд намира, че така индивидуализираното наказание следва
да бъде потвърдено.
5
Тъй като към датата на деянието подс. Т. П. е бил осъждан с
определение по НОХД №80/2022г. на РС-В.П. и НОХД №1654/2022г. на РС-
Ш. и същите се намират в условията на реална съвкупност по смисъла на
чл.23, ал.1 от НК с деянието по НОХД №66/2023г. на РС-Р., правилно съдът е
определил едно общо най-тежко наказание, а именно: „л. за срок от ...“. На
основание чл.25, ал.2 от НК съдът е приспаднал от така определеното общо
наказание изтърпяната част от наказанието „л.“, наложено с определение по
НОХД №80/2022г. на РС-В.П. и по НОХД №1654/2022г. на РС-Ш..
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК подс. Т. П. следва
да заплети сторените по делото разноски – 212,04 лева по сметка на ОД на
МВР Б..
При цялостната служебна проверка на присъдата въззивният съд
не констатира неправилно приложение на материалния закон или съществени
нарушения на процесуалните правила, даващи основание за отмяната или
изменението на присъдата.
По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК,
Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 27 / 01.11.2024 год., постановена по
н.о.х. дело № 66 / 2023 год. по описа на РС-Р..
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6