№ 1166
гр. София, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110214714 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № Р-10-743/20.09.2021 г., издадено от ******** –заместник-председател на
Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната
дейност“,
на Г. Г. Ш., с ЕГН **********,
за това, че в качеството й на член на управителния орган (СД) на „******** АДСИЦ,
не била изпълнила задължението си в 7-дневен срок от избирането й за член на
управителния орган (СД) на „******** АДСИЦ да внесе гаранция за управлението си. С
горното извършила нарушение на чл. 116в, ал. 2, вр. ал. 1, изречение последно от ЗППЦК,
като нарушението било извършено на 26.02.2021 г. в гр.София. С оглед горното, на
основание чл. 221, ал. 1, хипотеза първа, т. 2 от ЗППЦК, на Г. Г. Ш. е наложена глоба в
размер на 1 000 (хиляда) лева.
Постановлението е обжалвано в срок от Г. Г. Ш., която в подадената жалба моли
наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В
жалбата и в с. з. се изтъква, че АНО неправилно бил приложил материалноправната норма
на чл. 116в, ал. 2 от ЗППЦК. Жалбоподателят уточнява, че ОС на акционерите на „********
АДСИЦ било проведено на 18.02.2021 г. и на него жалбоподателката била избрана за
независим член на СД на дружеството. Последното в указания в чл. 6, ал. 2 от ЗТР срок
заявило за вписване в Търговския регистър (ТР) промяната в състава на членовете на СД.
Избирането на Г.Ш. за независим член на СД на дружеството било вписано в ТР на
02.03.2021 г. и последната, два дни по-късно, на 04.03.2021 г. внесла определената от ОС
гаранция в размер на 1500 лева. Излагат се правни аргументи, че изборът на член на СД
1
било сложен юридически факт, който започвал с подбор на кандидатите, преминавал през
гласуване на ОС и завършвал с вписване на решението в ТР. Цитира се чл. 231, ал. 4 от ТЗ,
съгласно който решенията на общото събрание на дружеството относно избор на нов член
на СД имали действие от вписването им в ТР. В тази връзка релевантният момент, от който
следвало да тече срока по чл. 116в, ал. 2 от ЗППЦК, бил моментът на вписване в ТР на
избора на жалбоподателката за нов член на СД, което станало на 02.03.2021 г. Внесената на
04.03.2021 г. гаранция била именно в срока по чл. 116в, ал. 2 от ЗППЦК. Цитира се съдебна
практика в тази насока. Излагат се и аргументи за „маловажност“ на случая по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН, доколкото закъснението от внасяне на гаранцията било само в рамките на
три работни дни спрямо датата посочена от АНО – 25.02.2021 г. Не се претендират разноски.
Административно наказващият орган изпраща представител, който моли издаденото
НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като излага мотиви за това.
Посочва се, че в чл. 116в, ал. 2 от ЗППЦК ясно било посочено, че 7-дневният срок започвал
да тече от избора на съответното лице от ОС, а не от момента на вписването на този избор в
ТР. Отхвърлят се доводите за маловажност на случая. Претендира се и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването му по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на
нарушението; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани
от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (съобразно
разпоредбата на чл. 222, ал. 1 от ЗППЦК и приложено заверено копие от Заповед №З-61 от
17.03.2021 г. на заместник-председателя на КФН, относно компетентността на
актосъставителя В.Ц.); нарушените законови разпоредби са посочени в АУАН и НП по
непротиворечив начин; АУАН законосъобразно е съставен на основание чл. 40, ал. 3 от
ЗАНН в присъствието на двама свидетели по съставяне на АУАН; АУАН е издаден в
рамките на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от установяване на нарушителя, както и в
рамките на субсидиарния специален двегодишен срок по чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН,
спрямо датата на нарушението; НП е издадено в рамките на шестмесечния срок по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН, тоест не се констатират нарушения по чл. 42 и 57 от ЗАНН.
3.Относно приложението на материалния закон.
от фактическа страна:
По делото е установено като безспорно следното:
С Решение № 1193-ДСИЦ от 13.12.2006 г. на КФН бил издаден лиценз на „********
АДСИЦ за извършване на дейност като дружество със специална инвестиционна цел
(ДСИЦ), което инвестира паричните средства, набрани чрез издаване на ценни книжа, в
недвижими имоти.
„******** АДСИЦ предоставило покана в КФН, чрез единната електронна система, с
2
вх. № 10-05-136 от 15.01.2021 г., за свикване на извънредно общо събрание (ОС) на
дружеството, насрочено за 18.02.2021 г., в чийто дневен ред (точки 1 и 2) бил включен
изборът на жалбоподателката Г. Г. Ш. за член на СД на „******** АДСИЦ и определяне на
размера на гаранцията за управлението й в размер на тримесечното й брутно
възнаграждение.
Видно от представения в КФН (чрез единната електронна система с вх. № 10-05-809
от 24.02.2021 г.) протокол от проведено на 18.02.2021 г. ОС на дружеството, по т. 1 и т. 2 от
дневния ред били взети решения за избор на Г. Г. Ш. за независим член на СД и определяне
на гаранцията й в размер на 1500 лева.
С писмо изх. № РГ-05-1316-1 от 16.03.2021 г. от Г. Г. Ш. било изискано да представи
доказателства за изпълнение на задължението й по внасяне на гаранцията. С писмо вх. №
РГ-05-1316-2 от 16.03.2021 г. „******** АДСИЦ представило в КФН банково удостоверение
изх. № 54515-I-665/04.03.2021 г., издадено от *********, видно от което Г. Г. Ш. била
открила депозитна сметка в банката на 04.03.2021 г. с наличност по нея в размер на 1500
лева, която сума била блокирана на основание чл. 116в, ал. 4 от ЗППЦК в полза на
„******** АДСИЦ. Изборът на Г. Г. Ш. за независим член на СД на дружеството
било вписано в ТР на 02.03.2021 г.
от правна страна и по доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
производство гласни доказателства – показанията на свидетеля, осъществил еднолична
проверка Виктория Цергиловска, както и от приложените по делото писмени доказателства
– разпечатки от деловодната електронна система на КФН по отношение на „********
АДСИЦ; заверено копие от писмо изх. № РГ-05-1316-1 от 16.03.2021 г. на КФН; заверено
копие от удостоверение изх. № 54515-I-665/04.03.2021 г., издадено от *********; заверено
копие от покана за свикване на ОС и заверено копие от протокол от 18.02.2021 г. за
проведено ОС на „******** АДСИЦ.
Гласните доказателства са изчерпателни, логични и вътрешно непротиворечиви,
поради което Съдът ги кредитира изцяло. Същите кореспондират и на писмените
доказателства, като в съвкупност с тях допринасят за установяване на фактическата
обстановка. Последната не се опровергава от нито едно гласно или писмено доказателство.
При така установената фактическа обстановка, безспорно е доказано, че като ДСИЦ,
„******** АДСИЦ се явява задължено лице на разпоредбите на ЗППЦК. Съгласно
разпоредбата на чл. 116в, ал. 1 от ЗППЦК, тантиемите на членовете на управителните и
контролните органи на публично дружество, както и срокът, за който са дължими, се
определят от общото събрание, а съгласно чл. 116в, ал. 2 от ЗППЦК, лицата по ал. 1 са
длъжни в 7-дневен срок от избирането им да внесат гаранция за управлението си.
Неоспорените факти по делото безспорно сочат, че на 18.02.2021 г. било проведено
извънредно ОСА на „******** АДСИЦ, на което Г. Г. Ш. била избрана за нов независим
член на управителния орган (СД) на дружеството и на същото ОС била определена
3
гаранцията, която същата следвала да внесе за управлението си в размер на 1500 лева. Няма
спор също, че в изпълнение на задължението си по чл. 116в, ал. 2 от ЗППЦ Г. Г. Ш. е внесла
в ********* определената гаранция в размер на 1500 лева на дата 04.03.2021 г. Няма спор
също, че решението на ОС на „******** АДСИЦ от 18.02.2021 г. било вписано в ТР на
02.03.2021 г.
Спорът между страните не е по фактите, а правен - относно правилното тълкуване
на чл. 116в, ал. 2 от ЗППЦК и, по-конкретно, от кой момент започва да тече 7-дневния срок.
АНО е на мнение, че законодателят е бил пределно ясен като е посочи, че срокът започва да
тече от момента на избора от ОС на дружеството (24.02.2021 г.), а не от момента на
вписване на решението в ТР (02.03.2021 г.). Жалбоподателката застъпва обратното
становище като се позовава на чл. 231, ал. 4 от ТЗ („Увеличаване и намаляване на капитала,
преобразуване на дружеството, избор и освобождаване на членове на съветите, както и
назначаване на ликвидатори имат действие от вписването им в търговския регистър“).
Настоящият съдебен състав ще се въздържи от коментар дали законодателят действително е
знаел какво точно е имал предвид, но определено по този въпрос е налице коренно
противоречива съдебна практика. Голяма част от въззивните инстанции споделя позицията
на АНО, отчитайки, че разпоредбата на чл. 114в, ал. 2 от ЗППЦК се явявала специална
спрямо общата разпоредба на чл. 231, ал. 4 от ТЗ. Друга съществена част (предимно от
касационната инстанция) изтъква, че след като по смисъла на чл. 231, ал. 4 от ТЗ вписването
в ТР е условие за действие и за влизане в сила на решението, се налага извода, че именно
акта по вписване в ТР завършва фактическия състав за избор на член на СД на дружеството.
Вписването се явявало предпоставка, за да се породят правните последици на решението за
избор, поради което срокът по чл. 116в, ал. 2 от ЗППЦК започвал да тече от момента на
вписване на това обстоятелство в ТР (Решение № 435 от 3.12.2021 г. на АдмС - Стара
Загора по к. а. н. д. № 398/2021 г., Решение № 14 от 8.02.2022 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д.
№ 2/2022 г.). Настоящият съдебен състав счита, че макар в чл. 116в, ал. 2 от ЗППЦК изрично
да е казано от кога започва да тече 7-дневния срок за внасяне на гаранцията, посочената
разпоредба не може да се приеме за специална и изключваща разпоредбата на чл. 231, ал. 4
от ТЗ, доколкото тя не предвижда изключение от общото правило, че изборът на нови
членове на СД има действие от вписването им в ТР. А именно вписването в ТР завършва
фактическия състав за избор на член на СД на дружеството, от който момент започва да тече
срока по чл. 116в, ал. 2 от ЗППЦК. В този смисъл жалбоподателката е спазила този срок,
внасяйки гаранцията два дни след вписване на избора й за член на СД на дружеството в ТР.
Независимо от горното, настоящият съдебен състав намира, че са налице още две
самостоятелни основания за отмяна на НП дори ако хипотетично се приеме, че действията
на жалбоподателката са съставомерни по чл. 116в, ал. 2 от ЗППЦК.
На първо място, съдът счита, че деянието покрива критерия за „явно маловажен
случай“ по действащата към момента на изготвяне на настоящото решение дефиниция в § 1,
т. 5 от ДР на ЗАНН. Налице са множество смекчаващи обстоятелства, свидетелстващи за
явно незначителната обществена опасност на деянието. Същото е осъществено за първи път
4
и от него не са произлезли каквито и да е неблагоприятни или вредни последици, доколкото
е формално. Гаранцията е внесена и интересите на ДСИЦ са били защитени с блокиране на
гаранцията по реда на чл. 116в, ал. 4 от ЗППЦК. Дори да се приеме, че е налице нарушение
на чл. 116в, ал. 2 от ЗППЦК, то е отстранено още преди образуване на административно-
наказателното производство и преди КФН въобще да инициира проверка по случая. Става
дума не за неизпълнение на задължение, а за незначително закъснение в изпълнението му
(което е действително в рамките на шест дни, три от които са работни). Всички тези
множество смекчаващи обстоятелства е следвало да бъдат отчетени от АНО, за когото не е
имало необходимост да изопачава предупредителните и възпитателни цели на
административното наказание (постигнати още с издаването на АУАН) в назидателни.
На второ място, вярно е, че „непознаването на закона“ не изключва виновното
поведение. В „познанието“ за закона обаче влиза не само познаването на приложимите
правни норми, но и тяхното правилно тълкуване. При горепосочената противоречива
съдебна практика, която, освен това, е известна и общодостъпна, не може да се извлече
извод за виновно поведение от страна на Г. Г. Ш. само за това, че същата е действало в
унисон със солидна част от съдебната практика по тълкуването на чл. 116в, ал. 2 от ЗППЦК.
Поведението й не може да се определи като недобросъвестно, а това изключва виновното й
поведение при осъществяване на деянието.
С оглед отмяната на НП, искането на АНО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № Р-10-743/20.09.2021 г., издадено от ******** –заместник-председател
на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност“, на Г. Г. Ш..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5