РЕШЕНИЕ
Номер 1032 14 12 2017 година Град Перник
Пернишкият районен съд VІ гр. състав
на 14 ноември, 2017 г.
в открито заседание в
следния състав:
Районен съдия: Д МАТЕЕВА
И при секретар А. Василева,
като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 01391 по
описа на съда за 2016 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото e образувано по искова молба от
ОБЩИНА гр. Перник, пл.Св.Иван Рилски 1 а
срещу
С.Й.И. ЕГН ********** ***
С.Л.Р. ЕГН ********** ***
П.Х.Н. ЕГН ********** ***
Р.Х.К. ЕГН ********** ***
С предмет : чл.124 ГПК
вр. чл.108 ЗС чл.537 ал.2 ГПК
С цена на иска
733.10лв.
с искане :
да се признае за
установено по чл.124 ГПК по отношение на ответниците, че Общината е собственик
на процесния
осъждане на
ответниците да предадат на ищцовата страна имота който е ВЕЩ- ПУБЛИЧНА ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ която
ответниците държат/ владеят без правно основание
Претендират разноски.
В исковата молба са
изложени съображения за това, че
Общината е собственик на следния недвижим имот :
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – празно
дворно място с площ 368 кв.м. нах. се в землището на с.Б. общ.Перник обл.Перник
съставляващо поземлен имот с кад.№ 368 кв.35 по плана за регулация и
застрояване на с.Б..
Легитимира се като
собственик по силата на РП по ЗТСУ и Заповед ///- 145 от 22.02.1979г. съгл.
чл.33,1 ЗТСУ и ТР № 3 от 15.07.1993г. ВС на НРБ
Общината твърди, че ответниците
владеят посочения имот без правно основание:
Легитимират се като
собственици с НА № том рег.№ д.17 / 2011 на нотариус В.Димова при ПРС
и НА 154 том 1 рег. № 356 д.14/ 2011г.
на нотариус В.Д.
Поради горното Общината
има и ОСОБЕНО ИСКАНЕ : НА основание чл.537 ал.2 ГПК респ. чл.431 ал.2 ГПК да се
обезсили Констативен НА № 15 том 1 рег. № 356 н.д.№ 14 / 2011г. на нотариус
В.Димова, както и последващият такъв
Към исковата си молба
са приложени писмени доказателства които моли да бъдат приети по делото.
В законоустановения
срок от един месец по чл.131 ГПК са
постъпили такива като се оспорват изцяло претенциите като неоснователни и
недоказани.
По отношение
ответниците П.Х.Н. и Р.Х.К. е направено възражение за липса на правен интерес и
е искано производството да се прекрати.
Съгласно ТР 4/ 2016г.
ОСГК по т.дело № 4/2014г. ОСГК на ВКС т.3 Б –следва да се приеме, че има правен
интерес от предявяване иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило
със спорен имот преди завеждане на ИМ, какъвто е настоящият случай.
Срещу ответницата С.Й.И.
първоначално е заведен иск за един и същи имот едновременно по чл.124 ал.1 ГПК
и иск по чл.108 ЗС, както и по чл.537 ал.2 ГПК което е наложило допълнителна
конкретизация от страна на ищцовата Община Перник
С.Й.И. ЕГН ********** ***
– ДЕПОЗИРАЛА ОТГОВОР чрез адв.В. – оспорва иска, оспорва молбата-декларация от
Общината одобрен при режима по ЗТСУ със
Заповед ///-145 от 22.09.1979г.
С.Л.Р. ЕГН ********** е ПОЧИНАЛА, както и съпруг и дъщеря, т.е.
няма наследници / срещу нея производството е прекартено с вл. в сила
определение /
П.Х.Н. ЕГН ********** ***
е с назначен особен представител по
Определение от 01.09.2016г. – адв.Т.Ш. с
определение от 30.09.2016г.- ДЕПОЗИРАН ОТГОВОР с който оспорват правния интерес
от водене на иска
Р.Х.К. ЕГН ********** ***
– ДЕПОЗИРАН ОТГОВОР чрез адв.Б. и адв.Ш. ПАК
- оспорват правния интерес на
Общината от водене на делото.
Оспорват
доказателствата и имат доказателствени искания
Районният
съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства и направените
доказателствени искания, намира от фактическа и правна страна следното:
Неоснователно е
възражението за недопустимост на исковата молба, тъй като ищецът твърди, че
ответниците държат/ владеят имота и не са предали неговото владение.
Общината с
допълнителна молба обосновава правния си интерес, граници на имота, предоставя
актуална цветна скица.
Позовават се на
нотариални актове , които оспорват и
искат отмяната им.
На следващо място
- предаването на владението е различно
по своята същност действие и включва предаване на ключа от имота, изваждане на
вещите намиращи се в имота и др., за което няма твърдения в исковата молба да
са осъществени.
Поради това, исковата
молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По същество :
В хода на
производството се установи, че ответницата
С.Л.Р. е починала и след като ищцовата Община не изпълни указанията на съда
да представи удостоверение за наследници и акт за смърт на починалата, нейните наследници не са конституирани
по делото като страни, и с оглед на това при неотстранените нередовности на ИМ
в указания срок, производството срещу същата е прекратено.
При влязлото в сила
прекратяване на производството се дължат разноски от Общината в полза на адв.пълн. на С.Л.Р. – адв.В.В. – в
размер 700лв.
По
отношение останалите ответници :
След дадени указания
на ПОС до Общината да конкретизира кой от двата иска поддържа, с молба от 04.05.2017г.
е уточнено, че Общината Перник поддържа
иск с пр.основание чл.124 ГПК, следователно такъв иск следва да се коментира, а
този по чл.108 ЗС – производството по същия да се прекрати.
Видно от твърденията в
ИМ- Общината Перник поддържа, че процесният имот е публична общинска
собственост,тъй като е бил отреден за озеленяване и мероприятието било
изпълнено,
който имот Снежана И. владее без правно
основание.
Твърди се също така,
че Общината е придобила собствеността върху този имот въз основа на РП на с.Б.,
одобрен при действието на ЗТСУ, като същият е приложен и парцеларните граници
следва да се считат за имотни, съгл. Чл.33,1 ЗТСУ и ТР № 3 / 15.07.1993г. ВС.
Според Общината РП е
приложен, тъй като на основание действуващия ЗТСУ към онзи момент,
отчуждителното действие на ДвРП настъпва по силата на закона.
С.И. е представила НА
№ 19 том 1 рег. № 430 н.д.№ 17 / 2011г. на нотариус В.Димова район на действие
ПРС – според който е придобила процесния имот чрез покупко-продажба, и владее
имота на годно правно основание.
Видно
от приетата по делото СТЕ
,
- процесният имот влиза в РП на с.Б.
през 1932г. и досега не е изключван.
Действуващия РП на с.Б. е одобрен със Заповед № 3-145 от 22.02.1979г.според който процесният имот представлява ПИ 368 в кв.35 с площ 368 к и е отреден за озеленяване.
-РП е променян :
-със Заповед 3-53 от 07.02.1980г. на ОНС Перник / с която се създават нови парцели V|||-366 и |X-368 от УПИ отреден за озеленяване /като имот № 368 остава в терен отреден за озеленяване, но мероприятието не е изпълнено на място, имотът е нанесен на кадастралния план като имот пл.№ 368 с площ 368 кв.м. и върху него няма отбелязване, че е отреден за озеленяване
И
-със Заповед № 70 от 16.01.1986г. на ОНС Перник / с която се одобрява изменението на улица с осови к.63-65, с което се изменя дворищната регулация на парцелите към нея в кв.31, 32 и 35 по плана на с.Б., при което се засяга терена, отреден „ За озеленяване“ в който попада и имот № 368
Към момента на одобряване на действуващия РП – 1979г. е в сила ЗТСУ :
Съгласно чл.63,1 т.7 –за
мероприятия на благоустройството и създаване на зелени площи се допуска
отчуждаване на имоти на граждани, като отчуждителното производство се провежда
съгласно ЗТСУ / отм./
Съгласно чл.95 ЗТСУ отм.-недвижимите
имоти, необходими за мероприятия на държавата, кооперации и общ.организации се
отчуждават с мотивирана заповед на Председателя на ИК на ОНС
Според вещото лице в архива на Община Перник не се намират данни за проведено редовно и валидно отчуждително производство на ПИ № 368, попадащ в терен, отреден „ за озеленяване“ по плана на с.Б..
При тези данни Общината не доказва, че праводателката на ответната страна е била обезщетена за процесния имот с учредено право на строеж с Договор от 13.12.1979г. , тъй като според чл.130 ЗТСУотм. –
правото на строеж върху държавна
земя в полза на кооперации, др. общ.организации и граждани се отстъпва : по т.1
– при обезщетяване на собственика на недв.имот, отчужден по този закон за
мероприятия на държавата, кооперации и общ.организации със Заповед по чл.98
ЗТСУ и Заповед по чл.100 ЗТСУ.
Със Заповед по чл.98 ЗТСУ се определя оценката, начина на обезщетяване на собственика / с отстъпване на недв.имот или в брой /разликата между стойността на отчуждения имот и този,който получава в обезщетение
Заповедта се съобщава на заинтересованите страни по реда на ГПК.
Когато Заповедта по чл.98 ЗТСУ влезе в сила, съгл. чл.100 ЗТСУ органът по чл.95 издава допълнителна заповед
за конкретните обекти, които се отстъпват като обезщетение, вкл. и за правото
на строеж, за тяхната оценка и за приложението на чл.89 ,1 и чл.90
По делото няма налични данни за влезли в сила заповеди по чл.98 и чл.100 ЗТСУ – следователно регулация не е била приложена.
По делото не е представена като доказателство отчуждителна преписка, от която да е видно, че имотът се отчуждава за озеленяване
Няма оценка на имота, както и заповед по чл.98 и чл.100 ЗТСУ отм., с която се учредява право на строеж на С.Л. върху държавен парцел.
/ по делото е приложен Договор за учредяване право на строеж от 13.12.1979, но няма Заповед за учредяване право на строеж, а приложената заповед е по чл.15 ЗС вр.чл.13 ЗС, а не по чл.98 и чл.100 ЗТСУ. Освен това, правото на строеж е учредено възмездно – цената на същото е 694лв. и режийни разноски 6.94лв. внесени в ДСК с вн.бележка 10683 от 13.12.1979г., поради което и НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРИЕМЕ, че това учредено право на строеж е във връзка с отчуждаването на конкретен имот за озеленяване и че това е именно имота, предмет на иска. Не на последно място – липсва Заповед за ЗАМЯНА на имот на гражданин с имот собственост на държавата, поради което не може да се приеме, че С.Л. е обезщетена за отчужден имот с имот върху който й е отстъпено право на строеж, тъй като липсва БЕЗВЪЗМЕЗДНОСТ на договора, какъвто е правото на обезщетение за отчужден недв.имот. Съдът следва да приеме, че учреденото право на строеж касае ДРУГ имот и ДРУГА хипотеза, а не отчуждаване на имот, който е отреден за озеленяване /
Община Перник не може да влезе във владение на имота ПРЕДИ да е приключила отчуждителната процедура.видно от доказателствата, тази процедура се явява неприключена.
Според заключението на в.л. в Общината Перник не се намират данни за проведено докрай отчуждително производство за имот № 368 попадащ в терен „за озеленяване“ както и няма данни за издадени заповеди по чл.98 и чл.100 ЗТСУ отм.
Според чл.77 ЗТСУ отм.- приема се, че собствениците са обезщетени с вл. в сила на заповедта за определяне на конкр.недв.имот, който се отстъпва като обезщетение при спазване на условията по чл.82 и 83 и с плащане на евентуалната разлика в повече или с плащане в брой на определеното парично обезщетение, което се изплаща или лично на правоимащите, или се внася в ДСК на тяхно име.
В настоящия случай няма данни на лицето С.Л. да е платено нито в брой, нито да е получила имот в обезщетение, нито в ДСК на влог като обезщетение по такава процедура.
Следователно имотът не е завзет, а е на собствениците, тъй като по неприключилата процедура те не са били обезщетени по съответния ред, както и имотът не е публична държ./ общ.собственост, а се явява собственост на С.Л.Р. на основание НА № 118 том 1 дело 321/1977 ПРС и НА по регулация № 116 том 2 дело № 520 / 1977г.ПРС.
При действието на ЗТСУ отчуждителният ефект настъпва по силата на самата регулация, но предаването на владението става след окончателно приключване на отчуждителната преписка.
Видно от заключението на СТЕ- за процесния имот липсва издаден Акт за публична общинска собственост, както и липсва издаден акт за публична държавна собственост.
С вл. в сила на ЗУТ 31.03.2001г. , отчуждаването на имоти за озеленяване и зелени площи става по чл.62 ал.5 ЗУТ-
Когато в терените определени за зелени площи попадат поземлени имоти –частна собственост, те се отчуждават по предвидения от закона ред.
Съгласно чл.208 ЗУТ-
срокът за започване на
отчуждително производство по ЗДС и ЗОС на недв.имоти, опр.по подробинте
устройствени планове за изграждане на обекти – публична държ./общ.собственост
за имотите предвидени за озеленени площи по чл.61,4 ЗУТ е 15 години от в. в
сила на плановете.
След изтичане на този срок собствениците на недв.имоти имат правата по чл.134,2 т.1 ЗУТ – да искат отмяна на отчуждението и изменение на подробния устройствен план, което е направено и от последния собственик на процесния имот.
По ЗУП отпада отчуждителния ефект на дворищното регулация, като се допускат изключения :
Пар.6 т.2 ПР на ЗУТ – действуващите към вл.в сила на този закон ДвРП могат да бъдат приложени по досегашния ред в 6 мес.срок от вл. в сила на закона.Общинската администрация осигурява извършване на необходимите оценки в 1 мес. Срок от постъпване на искането
и
Пар.8 ПР на ЗУТ-след изтичане на сроковете по пар.6,2 ПР на ЗУТ,отчуждителното десйтвие на вл. всила но неприложени ДвРП се прекратява.
По делото не са представени данни за направено искане за отчуждително производство за процесния имот в 6 мес.срок, поради което и Общината Перник не може да се позове на отчуждителния ефект на ДвР и да твърди, че е собственик на процесния имот.
Според Пар.9 ал.2 ЗУТ – в случаите когато недв.имот не е завзет до 30.10.1998г., заповедта за отчуждение на имотите и за обезщетяване се отменя и производството се прекратява от кмета на общината със заповед
Видно от същата СТЕ, на място мероприятие „ озеленяване“ никога не е е извършвано върху процесния имот.
Няма посадени дървета или др.растителни видове с декоративен характер
Няма елементи на парково строителство в имота
Имотът е занемарен,има плодни дръвчета, ограден е с оградна мрежа и колове, силно амортизирани.
Следователно –такова мероприятие никога не е било осъществявано и Общината не е била във владение на имота, нито е извършвала действия по стопанисване и озеленяване.
Не на последно място, през 2011г. Общината заверява Молба-декларация / приложена по делото / видно от която процесният имот не е общински.
Същата е била искана с оглед снабдяване на правоимащите с НА по обстоятелствена проверка на основание изтекла придобивна давност и това е НА № 15 том 1 рег.№ 356 дело № 14 / 2011г. нотариус В.Димова район на действие ПРС
Доводът на Общината, че е допусната грешка при заверка на молбата-декларация, в случая е несъстоятелен, тъй като става въпрос за официален документ изхождащ от Общината.
Като краен извод се налага
изводът, че:
Мероприятието „ озеленяване“ не е осъществено на място
Не са издавани Заповед по чл.98 и чл.100 ЗТСУ отм
Обезщетяването на имота не е завършено като процедура нито по ЗТСУ отм, нито по ЗУТ в 6 мес. Срок
Поради това и имотът не може да бъде завзет от Общината и актуван като публична общинска собственост, за да отпадне отчуждителното действие на плана.
Следователно Общината Перник не би могла да е собственик на имота към 2011г.
Праводателите на ответната страна към момента на покупко-продажбата са били собственици, което прави и последващите към 2011г. съсобственици да владеят имота на годно правно основание, придобивайки на основание давностно владение,като впоследствие е прехвърлена собствеността в полза на ответницата С. Й.И. на основание договор за покупко-продажба и изтекла придобивна давност от 15.02.2011г. до 15.02.2016г.
Исковата молба е подадена 13.04.2016г. което означава, че е подадена след изтичане на 5 год. Срок, поради което и предявеният иск се явява изцяло неоснователен и недоказан.
Поради горното се
явява неоснователно и искането на
Общината за осъждане на ответниците да предадат на Общината имота като
публична общинска собственост която ответниците държат/ владеят без
правно основание .
Същото касае и
особеното искане по отношение посочения нотариален акт.
Разноски :
С оглед изхода от спора Общината Перник дължи разноски на ответниците, при представени списъци по чл.80 ГПК, както следва:
На адв.В.В. ПАК –
пълн. на С.Й.И. : 700лв. адв.разноски по прекратеното производство и 700лв.
адв.разноски за уст.иск по чл.124 ГПК
На адв.К.Б. ПАК и адв.
Ш. САК – пълн. на П.Х.Н. и Р.Х.К. – 600лв. адв.разноски/ на двамата дав. По
300лв. / и 100лв. за в.лице
По възражението за прекомерност на адв.възнаграждения съдът счита следното : размерът на адв.хонорари е съобразен с Наредба № 1 на ВАС за размера на адв.възн. като се има предвид вида и сложността на исковете, както и че по отн. единият ответни к производството е прекратено, а адв.В. представлява и този ответник, наред с ответника, спрямо който производството е продължило. В крайна сметка, размерът на договорените и платени дав.възн. е в рамките на Наредбата и не надхвърля средния размер, освен че е въпрос на лично договаряне между адвокат и клиент.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХЪВЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ предявените от ОБЩИНА гр. Перник, пл.Св.Иван
Рилски 1 а
срещу
С.Й.И. ЕГН ********** ***
П.Х.Н. ЕГН ********** ***
Р.Х.К. ЕГН ********** ***
ИСКОВЕ
с пр.основание : чл.124 ГПК вр. чл.108
ЗС чл.537 ал.2 ГПК
С цена на иска
733.10лв.а именно :
да се признае за
установено по чл.124 ГПК по отношение на ответниците, че Общината е собственик
на следния недвижим имот :
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – празно
дворно място с площ 368 кв.м. нах. се в землището на с.Б. общ.Перник обл.Перник
съставляващо поземлен имот с кад.№ 368 кв.35 по плана за регулация и
застрояване на с.Б..
Както
и за
осъждане на
ответниците да предадат на ищцовата страна имота който е ВЕЩ- ПУБЛИЧНА ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ която
ответниците държат/ владеят без правно основание
КАКТО
И
ОСОБЕНОТО
ИСКАНЕ : НА основание чл.537 ал.2 ГПК респ. чл.431 ал.2 ГПК
да се обезсили Констативен НА № 15 том 1 рег. № 356 н.д.№ 14 / 2011г. на
нотариус В.Димова, както и последващият такъв
/Производството по
делото е прекратено по отношение С.Л.Р. ЕГН ********** *** – с вл. в сила
определение/
ОСЪЖДА ОБЩИНА гр. Перник, пл.Св.Иван
Рилски 1 а
ДА ЗАПЛАТИ РАЗНОСКИ НА
:
адв.В.В. ПАК – пълн. на С.Й.И. : 700лв.
адв.разноски по прекратеното производство и 700лв. адв.разноски за уст.иск по
чл.124 ГПК
адв.К.Б. ПАК и адв. М.Ш.
САК – пълн. на П.Х.Н. и Р.Х.К. – 600лв. адв.разноски/ на двамата адв. по 300лв.
/ и 100лв. за в.лице
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщението до страните пред Пернишки
окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :