Р Е Ш Е Н И Е

№

 

17.09.2019г., град П.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

П.ски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на трети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: АНЕЛИЯ ДОБРЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №2841 по описа за 2018 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление №*** /03.01.2018г. на НАЧАЛНИК на ГРУПА при СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР - П., на В.С.В. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл.174 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - П.. Счита, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и на материалния закон, без да навежда конкретни съображения. Моли за отмяна на Наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Допълнително изтъква, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – налице са несъответствия в идентификационните признаци на превозното средство, описано в съставения АУАН и издаденото НП. Наред с това счита, че не са надлежно спазени изискванията за проверка с техническо средство за употреба на упойващи вещества, както и че е следвало полицейските служители, извършили проба с техническо средство да дадат възможност на жалбоподателя да извърши втора проба, при положение, че първата е определена като „невалидна“. Пледира за отмяна на Наказателното постановление.

За ответната страна – ОДМВР – П. – представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След като обсъди събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира за установено следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № *** /14.12.2017г. от страна на К.Ч.П. - мл.автоконтрольор при сектор „ПП“ при ОДМВР - П., в присъствието на свидетелите В.М.П., М.П.Н., както и на нарушителя – В.С.В.. Съставен е за това, че на 14.12.2017 г. в 18:55 часа в гр.П., жк „***“, като водач на лек автомобил „***“ с рег.№ ***, до училище  ***, движейки се в посока бл.***, управлява същия автомобил и при извършена проверка с „ДРЕГЕР ДРЪГТЕСТ“ 5000 с фабричен номер *** и проба № *** в 19:44 часа, уредът отчита невалиден тест за канабис; издаден е талон за медицинско изследване № ***, като В. отказва да даде проба за медицинско изследване. Така описаното е квалифицирано като нарушение на чл.174 ал.3 вр.чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП. Нарушителят не е направил възражения при съставяне на АУАН; такива не са представени и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган изцяло е възприел изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка. Прецизирал е правната квалификация, като е приел, че се касае за нарушение на чл.174 ал.3 ЗДвП. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на В.С.В. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл.174 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.25 - 26 от делото/. Във връзка с процесуалната изрядност на административнонаказателното производство, следва да бъде отбелязано, че по жалбата на В.В.,*** първоначално е образувано АНД №***/2018г., което е приключило с Решение от 23.07.2018г. Последното е отменено от страна на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – П. с Решение №***/06.11.2018г. по КАНД №***/2018г., като делото е изпратено на РС – П. за ново разглеждане. В същото решение, АС – П. е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила /в т.ч. – във връзка с недостатъчно прецизната първоначална квалификация на нарушението по чл.174 ал.3 вр.чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП и във връзка с погрешно посочване в НП наред с л.а.  „***“ с рег.№ ***, също и на л.а. „***“ с рег. № ***/, както и че при новото разглеждане на делото, решаващият съд следва да се произнесе по съществото на правния спор.

В съответствие с така дадените задължителни указания по прилагане на Закона от страна на касационната инстанция, въззивният съд намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

От друга страна, по правилността на обжалваното Наказателно постановление се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите К.Ч.П., В.М.П., М.П.Н., както и писмени доказателства /л. 14 – 15, л.21 – 24, л.29, л.65, л.70, л.77 – 84 от делото/. Съвкупният анализ на доказателствените материали отчасти подкрепя фактическата обстановка, приета от актосъставителя и администратитвонаказващия орган. От показанията на свидетеля П. се установява, че на 14.12.2017г. вечерта е наблюдавал как жалбоподателят управлява в близост до училище „***“ в П., ЖК „***“, лек автомобил „***“ с рег.№ *** по начин, който П. преценил като рисков, включително – спрял автомобила на близконаходяща се пешеходна пътека; по тези причини свидетелят сигнализирал на ЕЕН112, изчакал да пристигнат органите на полицията и след тяхното пристигане – ги запознал със случая; след това се прибрал в дома си и едва след известно време същата вечер, бил поканен от страна на служителите да присъства при извършване на проба спрямо В.В. с техническо средство „ДРЕГЕР ДРЪГТЕСТ“ 5000. По-нататък, от показанията на П., Н., П. и разпечатката от резултатите на техническо средство „ДРЕГЕР ДРЪГТЕСТ“ 5000 от 14.12.2017г. се установява, че на същата дата в 19:44 часа В.В. е дал проба за употреба на упойващи вещества, като преди това е бил инструктиран по какъв начин да даде пробата, включително – изрично му е било указано да не дъвче пробата и да не я надува със слюнка, тъй като това би довело до нейната невалидност. Свидетелят П. е категоричен, че В. не се е съобразил с така дадените указания, а е напълнил пробата със слюнка; косвено, в тази насока са и показанията на свидетелите П. и Н., като всички свидетели са категорични, че техническото средство е отчело невалидна проба. В крайна сметка, В. бил съпроводен до СПО при ***– П., където отказал да му бъде взета кръвна проба за изследване, а това обстоятелство било надлежно отразено в Протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби от 14.12.2017г.

От друга страна, св.К.П. посочва, че не помни дали по времето, когато са пристигнали на мястото на подадения сигнал, В.В. е управлявал МПС, а свидетелят Н. е категоричен, че при идентифициране на В. като лицето, срещу когото е подаден сигнал за опасно шофиране, същият не е бил в процес на управление на превозното средство; последното обстоятелство следва и от показанията на свидетеля В.П..

Следва да бъде напомнено, че съобразно §6 т.25 от ДР на ЗДвП, „"Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.“. При съобразяване на изложеното дотук следва извода, че към момента, в който е извършена пробата с техническо средство „ДРЕГЕР ДРЪГТЕСТ“ 5000, В.В. не е имал качеството на „водач“ по смисъла на цитираната легална дефиниция, а оттук – не е бил годен субект на нарушение по чл.174 ал.3 ЗДвП. Не се спори, че в момент, предхождащ полицейската проверка, В. е управлявал лек автомобил „***“ с рег.№ ***. При положение обаче, че е пристъпено към извършване на проба за употреба на упойващи вещества не непосредствено след управлението на МПС, а едва известно време /неуточнено дори колко/ след като В. е преустановил управлението на МПС, спирайки на споменатата пешеходна пътека, прекъсната се явява функционалната връзка между физическото лице, от една страна и неговите действия по боравене с механизмите и системите на същото превозно средство, от друга, обуславяща наличието на „управление“, а оттук – и качеството му на „водач“ по смисъла на §6 т.25 от ДР на ЗДвП. Поради това, няма как да се приеме, че В.В. е бил задължен, в посоченото качество, да даде проба с техническо средство или кръвна проба за изследване, в светлината на чл.174 ал.3 ЗДвП. Налага се извода, че е административно наказан за нарушение, което не е извършил, т.е. издаденото Наказателно постановление се явява неправилно и като такова – следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО Наказателно постановление №*** /03.01.2018г. на НАЧАЛНИК на ГРУПА при СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР - П., с което на В.С.В. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл.174 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – П., в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: