РЕШЕНИЕ
№ 306
гр. Велико Търново, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20224110102732 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „УниКредит
Булбанк" АД - град София, чрез адв. М. Т. – САК, срещу И. В. К.. Процесуалният
представител на дружеството развива съображения, че на 22.08.2018 година между
страните по делото е сключен Договор за банков потребителски кредит на физически
лица, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 620/0323/84701491 за
предоставяне на сумата в размер на 1 100.00 лева под формата на овърдрафт, като
ответникът се е задължил да погасява отпуснатата и използвана сума, ведно с
дължимите лихви, като страните са уговорили краен срок за погасяване на кредита –
22.08.2019 година с възможност за многократно удължаване на същия. Посочва, че в
договора са уговорили вида, размера и начина на изчисляване на лихвите и таксите,
които се дължат върху предоставената сума /чл. 4 и чл. 5/. Твърди, че въпреки
извършваните частични плащания, към момента на изтичане на срока на договора –
22.08.2021 година ответникът не е погасил пълният размер на усвоената от него сума.
Посочва, че към 25.11.2020 година същият е бил в забава при плащането на вноските
по кредита, поради което част от начислената договорна лихва е отнесена като
неразрешен овърдрафт. Направено е искане да бъде прието за установено по
отношение на И. В. К., че дължи на "УниКредит Булбанк" АД - град София сумата в
размер на 1 100.00 лева - главница по Договор за банков потребителски кредит на
1
физически лица, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка №
620/0323/84701491 от 22.08.2018 година; сумата в размер на 165.94 лева – неразрешен
овърдрафт по договора за креди за периода от 25.11.2020 година до 22.08.2021 година;
сумата в размер на 59.27 лева – лихва за просрочена главница за периода от 27.09.2021
година до 25.02.2022 година; сумата в размер на 46.14 лева – неустойка за просрочена
главница за периода от 27.09.2021 година до 25.02.2022 година и сумата в размер на
6.96 лева – неустойка за просрочена редовна лихва за периода от 27.09.2021 година до
25.02.2022 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 ГПК по Ч.гр.д. № 505/2022 година на ВТРС. Претендира да бъдат присъдени
направените от дружеството разноски по делото както в исковото, така и в заповедното
производство.
Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника по реда на чл. 46 ГПК,
но в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
С молба, вх. № 2621 от 07.02.2023 година на ВТРС, процесуалният представител
на ищцовото дружество изрично е направил искане да бъде постановено
неприсъствено решение срещу ответника по делото.
Съдът е намерил искането на процесуалният представител на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника за основателно, поради
което с протоколно определение от 08.02.2023 година е постановил, че ще се произнесе
с неприсъствено решение срещу ответника.
Налице са всички предвидени в разпоредбите на чл. 238 и чл. 239 ГПК
предпоставки – ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба, не се явява в
първото по делото заседание при наличие на редовно призоваване /лично/, без същият
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, като последният е
предупреден за последиците от неспазване на сроковете за размяна на съдебни книжа и
тези от неявяването му в съдебно заседание. Ищецът е поискал постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, като предявената искова претенция е
вероятно основателна, с оглед на изложените в исковата молба фактически твърдения и
представените към нея писмени доказателства.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски,
както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по
тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява основателна. В исковото
производство ищецът е доказал извършването на деловодни разноски, които следва да
бъдат възложени на ответника общо в размер на в размер на 514.21 лева, от които
122.43 лева - внесена държавна такса и 391.78 лева - заплатено адвокатско
възнаграждение, респективно - за заповедното производство дължи заплащането на
2
разноски в общо в размер на 159.57 лева, от които 27.57 лева - внесена държавна такса
и 132.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 239 ГПК, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. В. К. от *, с ЕГН
**********, че дължи на "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, със седалище и адрес на
управление град София, пл. "Света неделя" № 7, с ЕИК ********* СУМАТА в размер
на 1 100.00 лева /хиляда и сто лева/ - главница, представляваща неизпълнено
задължение по Договор за потребителски кредит на физически лица, усвояван чрез
овърдрафт по разплащателна сметка № 620/0323/84701491 от 22.08.2018 година;
СУМАТА в размер на 165.94 лева /сто шестдесет и пет лева и деветдесет и четири
стотинки/ - неразрешен овърдрафт по договора за периода от 25.11.2020 година до
22.08.2021 година; СУМАТА в размер на 59.27 лева /петдесет и девет лева и двадесет
и седем стотинки/ - лихва за просрочена главница за периода от 27.09.2021 година до
25.02.2022 година; СУМАТА в размер на 46.14 лева /четиридесет и шест лева и
четиринадесет стотинки/ - неустойка за просрочена главница за периода от 27.09.2021
година до 25.02.2022 година; СУМАТА в размер на 6.96 лева /шест лева и деветдесет
и шест стотинки/ - неустойка за просрочена редовна лихва за периода от 27.09.2021
година до 25.02.2022 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 25.02.2022 година до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена Заповед № 192 за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК от 01.03.2022 година по Ч.гр.д. № 505/2022г. по описа на
Районен съд - Велико Търново.
ОСЪЖДА И. В. К. от *, с ЕГН ********** да заплати на "УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК" АД, със седалище и адрес на управление град София, пл. "Света неделя"
№ 7, с ЕИК ********* сумата в размер на 514.21 лева /петстотин и четиринадесет
лева и двадесет и една стотинки/, представляваща направените от дружеството в
исковото производство съдебни разноски, както и сумата в размер на 159.57 лева
/сто петдесет и девет лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща направените
от дружеството в заповедното производство съдебни разноски.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № 505 по описа на Районен съд - Велико Търново за 2022 година.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
На основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване. На
ответника да бъде указана възможността по чл. 240 ГПК при връчване на препис от
3
решението.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4