РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1256
гр. Пловдив, 16 юли 2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ГР. ПЛОВДИВ, Двадесет и първи
касационен състав в публично съдебно заседание на шестнадесети юни през две
хиляди и двадесетата година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЯНКО
АНГЕЛОВ
В ЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
при участието на
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа
докладваното от съдия В. ГЕОРГИЕВА к.а.н.д.
№ 844 от 2020
г.
по описа на Административен съд – гр. Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно
производство по реда на по чл. 63 ал. 1 пр. 2 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
С
Решение № 3 от 02.01.2020 г., постановено по а.н.д. № 6265/ 2019г. по описа на
Пловдивски районен съд, IV
н.с., е отменено наказателно постановление № 1080 от 02.08.2019 г., издадено от
кмета на Община Пловдив, с което на „Вито Строй“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Пере Тошев“ № 34, ет.6, ап.17, за
нарушение на чл. 40, ал. 2, т. 2, вр. чл. 32, ал. 1,
т. 1 от Наредба за развитие, поддържане и опазване на зелената система на
Община Пловдив / приложение към Решение № 225, взето с Протокол № 1 от
11.06.2009г., изм. и доп. с Решение № 196, Протокол № 11 от 04.06.2015г. /,
наричана за краткост Наредбата, на основание чл. 40, ал. 3 от Наредбата, е
наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди / лв.
Недоволен
от решението е останал касационният жалбоподател Община Пловдив, която чрез
своя представител оспорва решението на районния съд, като иска неговата отмяна,
както и да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление. Развива
подробни съображения в жалбата.
Ответникът по
касацията – „Вито Строй“ ООД чрез процесуалния си представител адв.Т. намира жалбата за неоснователна и иска решението на районния
съд да бъде оставено в сила. Посочва съображения в отговора към касационната
жалба. Претендира направените по делото разноски за тази инстанция.
Окръжна прокуратура
– Пловдив намира жалбата за неоснователна, като моли решението на районния съд
да бъде оставено в сила.
Касационната
инстанция, след като провери служебно
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, въз
основа на доказателствата по делото, намери жалбата за допустима, а по същество за неоснователна.
За да отмени издаденото наказателно постановление, състав на Районен съд
– Пловдив е приел, че при съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които ограничават правото на защита на
жалбоподателя. Според съда, както актосъставителят,
така и наказващият орган, при посочване на конкретната форма на изпълнително
деяние, с което считат, че е реализирано процесното
нарушение, изобщо не са боравили с разписаните проявни
форми в чл. 40, ал. 2, т. 2 от Наредбата. Цитираният текст възвежда като съставомерно поведението на лице, което „разпореди или
отсече, изкорени или унищожи дълготрайна декоративна растителност, зелена площ,
паркова територия и др., без писмено разрешение от компетентния орган“. В
случая в АУАН, така и в НП, е посочено, че дружеството- жалбоподател е
„премахнало“ общо осем броя дървесна растителност ( 5 броя в УПИ I- 506.182 и 3
броя извън него, намиращи се на обществен терен). Според съда изпълнително
деяние „премахва“ не фигурира сред изчерпателно изброените в нормата на чл. 40,
ал. 2, т. 2 от Наредбата.
Съдът посочва също, че никъде в АУАН или НП не е упоменато и дали
премахнатата растителност е „дълготрайна“, което от своя страна се явява
съществен съставомерен белег от обективна страна,
доколкото нормата на чл. 40, ал. 2, т. 2 от Наредбата разписва, че нарушение е
отсичането, изкореняването или унищожаването на дълготрайна декоративна
растителност. В АУАН и НП е посочено единствено, че премахнатата растителност е
декоративна. Според съда това ограничава правото на защита на нарушителя,
доколкото на същото не са му предявени всички съставомерни
елементи на нарушението от обективна страна, а е недопустимо за пръв път в
съдебното производство съдът да обследва въпроса дали описаната в АУАН и НП
растителност е дълготрайна такава. Последното би означавало за пръв път в
съдебната фаза на процеса, на жалбоподателя да му бъдат предявени съставомерни факти, срещу които да е необходимо да
организира защитата си. Поради това съдът е приел, че при съставянето на АУАН и
НП са нарушени нормите на чл. 42, т. 4 ЗАНН, съответно на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, поставящи изискване за пълно, ясно и точно описание на нарушението.
Друго основание, поради което съдът приема наличие на съществени
процесуални нарушения, липсата на дата на извършване на нарушението. Посочена
била само датата, на която е извършена проверката - 02.07.2019г., която обаче според
съда не винаги е равнозначна на датата на неговото извършване. Няма данни,
според решението на съда, проверяващите органи да са присъствали на място и
непосредствено са възприели премахването на дървесната растителност. Съдът е
приел, че нито актосъставителят, нито наказващият
орган, са спазили изискванията на чл. 42, т. 3 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН,
като обследват кога е извършено твърдяното от тях нарушение и да посочат
датата, на която приемат, че то е било извършено. Последното нарушава правото на защита на жалбоподателя, както и
възможността за съда да извърши преценка относно спазването на давностния срок, предвиден в чл. 34, ал. 1 ЗАНН, считано от
датата на извършване на нарушението.
Съдът е коментирал и подробно събраните по делото писмени и гласни
доказателства, в т.ч. фитосанитарна оценка и св.
показания на разпитаните свидетели, от които се установява, че растителността, отразена
в АУАН не съответства на тази, посочена във фитосанитарната
оценка на УПИ I- 506.182, кв. 629 по плана на гр. Пловдив, изготвена от ландшафтен архитект К.. Съдът е направил извод този смисъл,
че описаното в АУАН и НП нарушение и неговото авторство не са доказани.
За последното
доказателства също не били събирани. Съдът се е позовал на събраните
доказателства по делото - Договор за строителство от 01.07.2019г., приложен към
административната преписка, от който става ясно, че по силата на този договор
дружество „Еладот“ ООД има задължението да извърши
всички фактически действия, свързани със строителните дейности в УПИ,
включително и при нужда да бъде разчистена строителната площадка. Съдът е приел
за безспорно, че жалбоподателят е собственик на УПИ и съответно е възложител на
строежа, но в този случай изпълнителното деяние следва да е „разпореди“, посочено
като хипотеза в нормата на чл. 40, ал. 2, т. 2 от Наредбата, но този факт
изобщо не му е предявяван с АУАН и НП, предвид което и отговорността му не може
да бъде ангажирана за пръв път на това основание.
Настоящата съдебна инстанция намира решението за правилно и
законосъобразно.
Относно възраженията в касационната жалба за съставомерност
на деянието „премахва“, съдът намира изводите в решението на районния съд за
правилни. В случая от описанието на нарушението става ясно, че има някакво
нарушение, изразяващо се в премахване на декоративна растителност. Съгласно чл.
40, ал.2, т.2 от Наредбата с глоба от 1 000 до 5 000 лв., ако не подлежи на
по-тежко наказание лице, което разпореди или отсече, изкорени, унищожи или
увреди дълготрайна декоративна растителност, зелена площ, паркова територия
и др., без писмено разрешение от компетентния орган, а според ал. 3 когато
някои от нарушенията по ал.1 е извършено от едноличен търговец, или юридическо
лице или техни служители, се налага имуществена санкция в размер от 1 000 до 5
000 лв., а за нарушения по ал.2 – в размер от 5 000 до 10 000 лв.
С други думи – описаната правна
норма и посочените в нея изпълнителни деяния не кореспондират с посоченото в
АУАН и НП, поради което на практика липсва съставомерност
на деянието, доколкото такова премахване не е регламентирано в правната норма.
Според касационния жалбоподател посоченото фактическо действие е синоним на
думата „изкоренявам“, което от лингвистична гледна точка е безспорно, но не и
от правна, още повече когато се касае за административно-наказателна дейност.
Все в тази връзка е и изводът на въззивната
инстанция досежно спора за авторството на деянието.
Посочено е в касационната жалба, че правилно е била ангажирана отговорността на
дружеството „Вито Строй“ ООД в качеството си на възложител, който следвало да осигури
всички книжа, необходими за започване на строителните дейности, а не „Еладот“ ООД, който е следвало да осигури разчистването на
строителната площадка. Следва да се посочи, че фактическите действия за това
кой е разпоредил или отсякъл, изкоренил, унищожил или увредил описаната
декоративна растителност няма връзка с конкретните задължения на едното или
другото лице. Освен това в случая обаче се касае за ангажиране на обективната
отговорност на дружество, а не на
физическо лице, което от своя страна действа чрез представителите си – само то
не може да изкорени, отреже, унищожи или увреди храсти и дървета. В случая е
следвало административният орган да извърши обстойна проверка от името на кое
от двете юридически лица са разпоредени извършените
фактически действия. В тази връзка и не на последно място, както правилно е
посочено в оспореното решение, като изпълнително деяние следва да бъде посочено
„разпореди“, което липсва в описанието на нарушението.
Липсата на ясно описание на нарушението се подкрепя и от липсата на посочената
в АУАН и НП дата на извършване на нарушението. В касационната жалба се посочва,
че това била датата на неговото установяване, но този пропуск не може да бъде саниран едва с касационната жалба, нито наличието на два
броя резачки в обекта близо до отпадналата растителност. Това е така, защото
датата на нарушението не може да се предполага или да бъде изведена по логичен
път. ЗАНН изисква датата да бъде посочена не само с оглед установяване на
всички факти около извършеното нарушение, а и е свързана със спазването на преклузивните срокове по чл.34 от ЗАНН, за които съдът
следи служебно.
Относно съставомерното изискване на нормата на
чл.40, ал.2, т.2 от Наредбата касаещо вида на
растителността, а именно същата да е дълготрайна, съдът правилно е констатирал,
че както в АУАН, така и в НП е посочено само, че растителността е декоративна
дървесна, но не и че е дълготрайна. Действително, в допълнителните разпоредби
на цитираната Наредба е посочено кое се счита за дълготрайна декоративна
растителност – това са „всички иглолистни и широколистни дървета и храсти“, а
от посочването на пет броя отрязани дървета в някаква степен става ясно, че се
касае за дълготрайна такава.
Посочените нарушения при установяване на нарушението и съставяне на АУАН
и НП са съществени и нарушават правото на защита на соченото за лице, поради
което правилно районният съд е постановил оспореното наказателно постановление
да бъде отменено.
От ответника по касацията се претендират разноски в размер на 750 лева
заплатен адвокатски хонорар, който следва да му се присъди.
Ето
защо и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІ
състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3 от 02.01.2020 г., постановено
по а.н.д. № 6265/ 2019г. по описа на Пловдивски районен съд, IV н.с.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на „Вито Строй“
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Пере
Тошев“ № 34, ет.6, ап.17, представлявано от К.Д.П.и Т.П.В.сумата от 750
/седемстотин и петдесет/ лева разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :