О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер
850 Година 2018,
08 май гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, пети въззивен граждански състав
на осми
май година
две хиляди и осемнадесета,
в
закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.ЕЛЕОНОРА
КРАЛЕВА
секретар
………………….
като
разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно
гражданско дело № 587 описа за 2018 година
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на Д.Б.Б. (вх.№
9177/02.03.2018 г. по описа на БРС) против решение № 220 от 12.02.2018 г. по
гр.д.4037/2017 г. по описа на Бургаски районен съд, с която е прогласена
нищожността на сключения на 29.09.2011 г.
договор за покупко-продажба на недвижим имот, предмет на нотариален акт № 33,
том ІІІ, рег. № 6403, нот.дело № 396/2011 г. на нотариуса Бинка Кирова, вписана
под № 290 в НК, с район на действие Районен съд-гр. Бургас, и е приема за установено, по отношение на А.Д.Д.
и въззивника Д.Б., че сделката прикрива
дарение на недвижим имот в гр.Созопол, ул.Ропотамо № 42, представляващ
поземлен имот с идентификатор 67800.504.394 по кадастралната карта на гр.Созопол,
с площ от 440 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана и с
начин на трайно ползване-ниско застрояване - до 10 м., от Ф.Г.Д., на нейната
дъщеря А.Д.Д.; и с което решение ответниците А.Д.Д. и Д.Б.Б. са осъдени разделно и поравно да заплатят на
Ф.Г.Д. направените по делото разноски, в размер на 6 280,00 лв.
Твърди се, че обжалваното
решение е недопустимо, а по същество - и неправилно. По отношение на
недопустимостта на решението се сочи, че съдът недопустимо се е произнесъл по
иск, за който ищцата не е доказала наличието на правен интерес от предявяването
му. Твърди се, че въпреки своевременно направеното от ответника-въззивник
възражение, съдът не е указал на ищцата, съответно – тя не е уточнила, какъв
положителен ефект в правната й сфера ще настъпи от уважаването на претенцията
й, тъй като вещно-прехвърлителният ефект от сделката ще се запази, а тя не е
легитимирана да предявява чужди права – тези на ответницата А.Д. по евентуално
твърдение от нея за изключителна собственост върху имота, предмет на процесната
сделка. По същество се твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е
постановено при неправилно приложение на закона, разместване на
доказателствената тежест и превратен анализ на събраните доказателства. Сочи
се, че неправилно съдът е изградил изводите си за симулативност на сделката, на
представеното от ищцата обратно писмо, като не е приел възражението на ответника
Б., че това обратно писмо му е непротивопоставимо, тъй като той не е страна по
него. Твърди се още, че съдът не е анализирал изявленията на ответницата А.Д.,
съпоставяйки ги с с тези, дадени в други производство, както и с доказателствата
по делото, например с показанията на св.Сотиров, поради което и не е
констатирал противоречията в изявленията на отв.Д.. Сочи се, че мотивите на БРС
са в разрез с установената съдебна практика относно доказателствената сила на
„обратното писмо“, по дела, при които единият съпруг не е в кръга на
„договарящите“ и не е подписал документа, разкриващ симулативността на
сделката. На следващо място е посочено, че неправилно съдът е основал крайните
си изводи на обясненията на ищцата Ф.Д., на които е придал доказателствена
стойност.
Претендира се отмяна на обжалваното
решение и в случай, че съдът не намери основание за прекратяване на
производството, да произнесе решение, с което искът на ищцата се отхвърля
изцяло. Претендират се разноски за двете инстанции. Няма искания по
доказателствата.
Въззивната
жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок,
от легитимирано лице, поради което е допустима.
Въззиваемата-ответник А.Д.Д., представя в законовия срок по чл.263 от ГПК
писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба. Излага становище по същество
на спора, а именно – че намерението на майка й (ищцата) е било да дари имота си
само на нея. Претендира потвърждаване на обжалваното решение. Също няма искания
по доказателствата.
Въззиваемата-ищец Ф.Г.Д., представя в законовия срок по чл.263 от ГПК
писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба. По отношение на допустимостта
на решението се сочи, че първоинстанционният съд се е произнесъл с нарочно
определение по възражението на ответника за липсата на правен интерес у ищцата
от заведения иск. Независимо от това се излагат съображения относно правния
интерес за ищцата от разкриване на симулацията. Оспорва се твърдението в
жалбата за неправилност и необоснованост на решението. Посочва се, че изводите
на съда са изградени върху събраните доказателства – показанията на св.Сотиров
и заключението на в.л.Б.Кехайова. По отношение на доказателствената сила на
представеното по делото обратно писмо се сочи, че изводите на
първоинстанционния съд са правилни и съобразени трайната съдебна практика. Оспорва
се твърдението на въззивника, че е налице противоречие между позицията на
ищцата и показанията на св.Сотиров, съотв.-твърдението на въззивника, че съдът
не е констатирал това противоречие. Претендира се потвърждаване на обжалваното
решение и присъждане на разноски за въззивното производство. Няма искания по
доказателствата.
Мотивиран
от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА въззивната жалба на Д.Б.Б. (вх.№ 9177/02.03.2018 г. по
описа на БРС) против решение № 220 от 12.02.2018 г. по гр.д.4037/2017 г. по
описа на Бургаски районен съд.
Препис
от определението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.