РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. Търговище, 18.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА В. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря А. Н. Г.
като разгледа докладваното от ТАТЯНА В. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20253530200008 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. В. К., ЕГН ********** от гр.Т., чрез
адвокат Д. П. от АК – Търговище, съдебен адрес: гр.Търговище, ул.“Георги
Бенковски“ № 1, вх.Б, ет.2, офис 4 против Наказателно постановление № 24-
1292-002439/29.11.2024 год., издадено от Началник на група към ОД на МВР –
гр.Търговище, сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл.20, ал.1 от
ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 20 лв. В жалбата са наведени оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на НП. Моли се за неговата отмяна.
Няма искане за присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител поддържа подадената жалба и направените в нея искания. Не
претендира присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата, редовно призован, се представлява от гл.
юрисконсулт Д. М., която оспорва жалбата, като изразява становище за
нейната неоснователност.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА.
Подадена е от легитимирано лице – от К. В. К., ЕГН ********** от
гр.Т., в предвидения от закона преклузивен срок (НП е връчено на
1
жалбоподателя на 18.12.2024 г., а жалбата е подадена на 30.12.2024 г.) срещу
акт, подлежащ на обжалване, поради което подлежи на разглеждане по
същество.
След като съобрази изложените от страните доводи и възражения, и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на закона, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 19.11.2024 г. в
10:20 часа, в община Търговище, на път Общински № ТGV2163 по път III
4008 км. 7.300 с посока на движението към с.Кестеново като водач на товарен
автомобил „Д. Д.“ с рег. № *******, собственост на фирма „БГ ЦЕНТРУМ“
ЕООД – гр.Търговище, като не съобразява поведението си с пътните условия
(заледена пътна настилка), губи контрол над управляваното от него МПС и
напуска платното за движение в дясно, блъскайки пътен знак С7
(направляваща стрелка), след което се обръща на лявата страна допускайки
ПТП с материални щети без пострадали хора. От произшествието на
автомобила са нанесени материални щети - деформация на преден ляв калник,
лява колонка и преден капак. С оглед установената фактическа обстановка,
административнонаказващият орган е приел от правна страна, че с описаното
Д.ие е нарушена разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП. На основание чл.185 от
ЗДвП е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 20 лв.
Аналогична фактическа обстановка е описана и в АУАН №
1429384/19.11.2024 г., който е предявен и връчен на жалбоподателя лично на
същата дата. В АУАН нарушителят не се е възползвал от правото си да посочи
възражения.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на приетите като доказателства по делото писмени
доказателства, съдържащи се в административнонаказателната преписка -
АУАН № 1429384/19.11.2024 г., НП № 24-1292-002439/29.11.2024 год., справка
за нарушител/водач, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., протокол за ПТП №
2024-1040-50885-1 и общо 9 бр. снимки, а също и от показанията на
разпитаните по делото свидетели - свид. И. С. И. – актосъставител и свид. М.
С. С.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата.
В този смисъл съдът намира за необходимо да посочи, че
административнонаказателното производство е започнало със съставянето на
АУАН. Последния е изготвен в присъствието на нарушителя и на свидетел,
2
след което е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя. АУАН и НП са
издадени в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.34, ал.2 и
ал.3 от ЗАНН и от компетентни органи в кръга на правомощията им.
Настоящият състав приема, обаче, че обжалваното НП е
незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, а именно:
На първо място, съдът констатира, че е допуснат съществен порок в
процедурата по установяване на административно нарушение от контролните
органи. От свидетелските показания на свид. И. С. И. и свид. М. С. С. се
установява, че АУАН е съставен от актосъставител, който не е очевидец, а
вписания като свидетел по акта – М. С., независимо от това, че в АУАН не е
коректно отбелязано качеството на свидетеля, при разпита се установи, че
също не е очевидец на ПТП, а е само такъв по констатиране на нарушението,
след извършването му и при съставяне на акта.
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, актът за установяване
на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението, а съгласно ал.3 - при липса на свидетели, присъствали при
извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да
се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама
други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Присъствието на
свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата,
когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи,
съобразно чл.40, ал.4 от ЗАНН, какъвто не е настоящият случай. Тоест, при
съставянето на настоящия АУАН е допуснато нарушение на разпоредбата на
чл.40, ал.3 от ЗАНН. Тъй като в случая, и актосъставителя и свидетелят по
акта не са очевидци на нарушението, актосъставителят е следвало да осигури
присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да
се отбележи в акта, но в случая не е сторено. При така установената
фактическа обстановка, е налице хипотезата на липса на втори свидетел в
АУАН, което се явява съществено нарушение на
административнонаказателната процедура и е основание за отмяна на НП,
като незаконосъобразно.
В акта за установяване на административно нарушение е прието за
установено от фактическа страна, че водачът, при управление на посоченото
МПС, при условията на заледена пътна настилка губи контрол над процесното
МПС, напуска платното за движение в дясно, блъскайки пътен знак С7
(направляваща стрелка), след което се обръща на лявата страна, допускайки
ПТП с материални щети, без пострадали хора, което
административнонаказващия орган е приел, че с действията си К. К. е
нарушил разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, според която водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват. Впоследствие, на основание чл.185 от ЗДвП му е наложено
3
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв., според която
разпоредба за нарушение на ЗДвП и на издадените въз основа на него
нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се
наказват с глоба 20 лв.
В случая следва да се посочи, че в § 6, т.30 от ДР на ЗДвП се съдържа
легално определение за „пътнотранспортно произшествие“, според която това
е "събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети". Законът
не изисква вредите да са значителни или да увреждат конструкцията на
автомобила, като в случая се касае за причинени имуществени щети на МПС
на водача.
Същевременно, разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП посочва, че релефа
на местността и състоянието на пътя са от факторите, които следва да бъдат
отчетени от водачите на МПС при избор на скоростта им на движение и тя
следва да бъде такава, която да им позволи, при възникване на някаква
опасност, те да спрат и да предотвратят ПТП.
Действително по делото се установи възникналото ПТП, че е следствие
на наличието на заледяване на пътя, по който се е движело процесното МПС с
т.н. съществуващ „черен лед“, при наличието на какъвто лед, сцеплението на
автомобила на заледен участък е значително по-малко и именно поради това
заледяване е настъпило ПТП, за което сочат, както свидетелите, отзовали се
след настъпването му, така и от приложения по делото снимков материал,
респ. от изготвения протокол за ПТП. В конкретния случай, обаче, съдът
приема, че не се касае за несъобразена скорост на заледен път, поради което и
настоящият състав на ТРС не споделя тезата на защитата на жалбоподателя, че
посочената правна норма – чл.20, ал.1 от ЗДвП не съответства на
нарушението, според който адекватната норма е тази на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Съпоставяйки двете разпоредби става ясно, че за наличието на тази по ал.2 е
необходимо водачът да не е съобразил скоростта си на движение със
условията, както е посочено в чл.20, ал.2 от ЗДвП. Съдът намира, че
нарушението на чл.20, ал.1 от ЗДвП, е достатъчно ясно и точно описано, като
е конкретизирано по отношение на време, място и самоличност на наказаното
лице, както и относно начина на извършване на нарушението и причини за
реализиране на ПТП, поради което и намира, че не са налице нарушения
на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Независимо, че съдът констатира съществено процесуално нарушение,
намира за необходимо да посочи, че няма доказателства за извършване на
нарушението от субективна страна, тъй като липсват основания да се приеме,
че нарушението е извършено умишлено. От събраните доказателства –
показанията на двамата свидетели, според които времето е било слънчево,
пътувайки към местопроизшествието са установили, че настилката е била
суха, но пътят в участъка, където е настъпило ПТП-то е бил хлъзгав и е имало
4
„черен лед“, както и че свидетелите са съобщили в дирекцията за уведомяване
на фирмата, която поддържа пътя, че на същото място е имал данни и за друго
ПТП, както и че според свидетелите водачът се е движил с ниска скорост от
около 30 км/ч., но предвид атмосферните условия на пътя не могат да кажат „с
каква скорост би било безопасно преминаването през този участък“, според
настоящия съдебен състав, сочат и на липса на непредпазливост като форма
на вината. Следователно, дори да се установи, че жалбоподателят е видял
заледяването на пътя и е бил длъжен да предотврати поднасянето на
автомобила, той не е могъл да стори това освен ако спре автомобила. В този
смисъл съдът намира, че причината за ПТП следва да се търси в
неподдържането на пътния участък – Общински път № ТGV2163 по път III
4008 км. 7.300 с посока на движението към с.Кестеново в подходящо и
безопасно състояние, което обаче е отговорност на собственика на пътя, а не
на жалбоподателя.
Следователно, съдът приема, че с действията си жалбоподателят К. К.
не е извършил нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, тъй като същият е
контролирал непрекъснато МПС, което е управлявал, и въпреки ниската
скорост от около 30 км./ч., автомобилът му е поднесъл поради заледяването
като е настъпило ПТП с имуществени щети. В контекста на изложеното, съдът
намира, че неправилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за това нарушение и обжалваното НП следва
да бъде отменено.
Съдът счита, че е налице и друго съществено нарушение, което е
основание атакуваното НП да бъде отменено, а именно:
При издаване на НП наказващият орган не е изпълнил задължението си
по чл.53, ал.1 ЗАНН, а именно, когато установи, че нарушителят е извършил
Д.ието, ако има основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН, да не издаде НП.
Такива обстоятелства, съдът намира за налични с оглед установената по
делото изключително влошена фактическа обстановка - заледен с „черен лед“
общински път, неопесъчен и необезопасен, и извършените от жалбоподателя
усилия за недопускане евентуалното настъпване на пътнотранспортно
произшествие, изразяващи се в избраната от него минимална скорост от около
30 км/ч. при навлизане в участъка на извършване на ПТП-то.
Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 година на ВКС, при извършване на
преценка относно наличие на предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН,
наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи
"маловажните" случаи на административни нарушения от тези, обхванати от
чл.6 от ЗАНН. В процесния случай такава преценка изобщо не е направена.
Освен проверката за наличие или не на предпоставките по чл.28 от ЗАНН, в
НП следва да бъдат представени съображения и за двете хипотези, но това не
е направено. Ето защо липсата изобщо на мотиви на наказващият орган
относно проверката по чл.28 от ЗАНН, настоящият съд намира за съществено
нарушение, в каквато насока са и дадените в ТР № 1/2007 г. задължителни
5
указания относно приложението на закона.
В конкретния случай за въззивния съд не съществува предмет за
проверка във връзка с разглежданата разпоредба, при което единствената
възможност за настоящия състав е НП да бъде отменено. Това е така, предвид
обстоятелството, че преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен
контрол. В този обхват се включва и проверката за законосъобразност на
преценката по чл.28 от ЗАНН, която в процесния случай изобщо не е
извършена. НП не отговаря на изискванията за мотивиране за всеки отделен
случай на административно нарушение, което фактически в тази част води до
липса на мотиви, като съдът не може да я замести със своя такава.
При мотивиране на волята си относно липсата на предпоставки за
прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за всеки отделен случай на
административно нарушение, наказващият орган е следвало да съобрази и
вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за извършването му,
отговаря ли наложеното наказание на извършеното нарушение и не се ли
включва то в случаите на обхвата, извън този по чл.6 от ЗАНН - нещо, което не
е направено.
По изложените по-горе съображения и на основание чл.63, ал.2, т.1 от
ЗАНН съдът приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено изцяло.
Предвид липсата на релевирано искане за присъждане на разноски,
съдът не следва да присъжда такива в полза на жалбоподателя.
Водим от горното, на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1292-002439/29.11.2024
год., издадено от Началник на група към ОД на МВР – гр.Търговище, сектор
„Пътна полиция“, с което на К. В. К., ЕГН ********** от гр.Т. за извършено
нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДВП, на основание чл.185 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лв., като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд - гр. Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6