Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260071
гр. Провадия, 22.10.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III
състав, гражданско отделение, в открито съдебно заседание, проведено
на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при
участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 456/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по
искова молба, подадена от „ДЗИ-Общо застраховане”
ЕАД,
ЕИК ********* против Г.Р.С., EГН **********, с която
е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. 1 от КЗ /отм./.
В исковата молба се твърди, че между
“ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД и Р.Г.С., ЕГН ********** е била сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за
притежавания от физическото лице лек автомобил, марка и модел „БМВ 525“, peг. № ****, рама № ****. Договорът бил обективиран
в застрахователна полица № 06114001381364/16.05.2014 г., материализираща и
удостоверяваща възникването на застрахователното правоотношение за срок от 12
месеца, считано от 00:00 ч. на 26.06.2014 г. до 24:00
ч. на 26.06.2015 г. Описаният лек автомобил бил предоставен за ползване на
ответника от неговата майка Р.Г.С. по силата на пълномщно
с нотариална заверка на подписите от 25.06.2013 г., на нотариус Илко Кънев, peг. № 225 от НК, район PC Провадия.
Твърди се, че при ПТП, настъпило
на 20.02.2015 г. /датата е уточнена с молба вх. № 261156/05.07.2021 г.,
подадена в изпълнение на указанията на съда/, около 22:39 ч., в Германия,
провинция Шлезвиг-Холщайн, ********били причинени щети на лек автомобил
„Даймлер Бенц Е 200 CDI“, peг. №
********, собственост на Д.Л.Т..
Произшествието било посетено от органите на полицията в гр. Н. - Второ
полицейско управление, за което било съставено съобщение за пътно-транспортно
произшествие от полицейски комисар К.. Установено било, че причината за
настъпилия пътен инцидент било неправомерното поведение на ответника, който
като водач на лек автомобил „БМВ 525“, peг. № **** не осигурил достатъчно разстояние с
движещия се пред него лек автомобил „Даймлер Бенц Е 200 CDI“, peг. № ********, управляван от собственика му Д.Л.Т.,
вследствие на което при спиране от страна на последния, допуснал удар.
Установено било също, че Г.С. управлявал превозното средство след употреба на алкохол, установена с Протокол за тест за концентрация
на алкохол в кръвта от Университетска болница Шлезвиг-Холщайн, Институт по съдебна
медицина, от 25.02.2015 г., с ниво на концентрация от 2,65 %о в кръвта.
Твърди се, че с оглед задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, полица № 06114001381364/16.05.2014 г., сключена за
увреждащия лек автомобил „БМВ 525“, peг. № **** и постъпило уведомление за реализирано
застрахователно събитие и нанесените щети на лек автомобил „Даймлер Бенц Е 200 CDI“, peг. № ******** от адвокат и нотариус Кай Бартлинг, пълномощник на собственика на увредения лек
автомобил Д.Л.Т., в „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД била образувана преписка по
щета, заведена под № 43012951500072. В полза на увреденото лице, чрез
представител „AVUS-SSH Германия“ ООД, ищцовото дружество заплатило обезщетение в размер на 3020.12 лв. За уреждане на
предявената претенция били заплатени и извършени разходи, в общ размер на 411.32 лв., които също се
претендират, като дължими от ответника.
Навежда, че предвид факта, че процесният пътен
инцидент е бил причинен от ответника, като водач на лек автомобил, управляван
от него след установена по надлежния ред употреба на алкохол, констатирана при
извършена кръвна проба с резултат - концентрация от 2,65 %0 в кръвта, за ,ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД се породило
правото на регресна претенция срещу Г.Р.С.. Твърди
се, че на ответника била изпратена регресна покана да
заплати претендираните суми, но до настоящия момент
претенцията на застрахователното дружество не била удовлетворена.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да бъде
осъден Г.Р.С. да заплати на „ДЗИ-Общо
застраховане” ЕАД, следните
суми:
- 3020.12 лева, представляваща
заплатено застрахователно обезщетение за нанесени щети - тотална щета на лек
автомобил „Даймлер Бенц Е 200 CDI“, peг. № ********,
собственост на Д.Л.Т., по силата на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, полица № 06114001381364/16.05.2014
г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда
до деня на окончателното изплащане на сумата;
- 411.32 лева, представляваща
сторените разходи по предявената претенция и извършени ликвидационни разноски
по щета № 43012951500072, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба в съда до деня на окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски.
На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК посочва следната банкова сметка ***: IBAN: ***; BIC: ***; БАНКА:
„ОББ“ АД.
В съдебно заседание, проведено на 13.07.2021 г. допълва твърденията си
по
отношение на уврежданията, които застрахователното дружество твърди, че са били
нанесени на увредения л.а., а именно на „Даймлер Бенц“, който е бил
управляван и е собственост на лицето Д.Т..
Твърди, че вследствие на ПТП и
реализирания удар в задната част на увредения автомобил от управлявания от
ответника такъв, са настъпили увреждания, които при първоначалния оглед,
извършен от полицейските органи, които са посетили местопроизшествието, са били
описани като видими такива. Твърди, че след допълнително извършени огледи и разоборудване в задната част на автомобила, е установено,
че са налице увреждания и деформации в основата на бронята, която е от метал и
в багажното отделение, където е предвидено в конкретния лек автомобил да се
съхранява така наречената резервна гума. С оглед на тези увреждания, след като
е било остойностено тяхното отремонтиране
и предвид годината на производство на процесния
автомобил 2000 година, е установено, че е налице икономически неизгодни условия
за неговото възстановяване. Затова претенцията, която е предявена пред
застрахователя е за настъпило тотално увреждане на автомобила, но не с оглед
неговата конструктивна невъзможност да бъде употребен и ползван, а с оглед така
наречени икономически неизгодни условия. Затова е било взето решение да се
приключи съответната преписка или съответно да се изплати обезщетение,
представляващо действителната стойност, съответно съобразена към датата на
събитието с годината на производство на автомобила, неговата остатъчна
експлоатационна стойност и поради тази причина твърди, че е настъпила тотална
щета, а не защото уврежданията са причинили такива. Лаковото покритие на
бронята е било нарушено, но бронята е от еластичен материал, който от
първоначалния удар е поел, не се е деформирал до степен, за да подскаже, че в
друга част зад нея е бил увреден в по-сериозна степен, което е било сторено на
един по - късен момент, което не е дало възможност на полицейските органи да
опишат това в съответния протокол.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, депозиран от особения представител на
ответника, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва, че С. е
причинил ПТП на посочената в исковата молба дата, механизма, че е управлявал
лек автомобил под въздействие на алкохол, че именно това обстоятелство е в
причинно-следствена връзка с настъпилите вреди, че претендираната
сума е платена на пострадалото лице, както и че е платена на застрахователя му,
че стойността на щетата е в посочения размер.
Навежда, че от представения протокол за
произшествие не ставало ясно кой е причинил ПТП, както и не допринасял за
изясняване механизма на настъпване на произшествието. Съобщението за ПТП, макар
и официален свидетелстващ документ, не се ползвало с обвързваща доказателствена сила относно отразения в него механизъм на
злополуката и поведението на участниците в нея, тъй като тези факти не са се
осъществили пред съставителя - той ги възпроизвеждал в документа въз основа на
направени пред него изявления на участници и очевидци. Органите на Полицията не
разполагали с удостоверителна компетентност относно обстоятелствата на
произшествието /конкретния механизъм на настъпване на ПТП/, тъй като съгласно
чл. 123 и чл. 125 от ЗДвП посещението на службите за контрол на
местопроизшествието било последващо. Протоколът за
ПТП, a в случая съобщението,
се ползвало с обвързваща доказателствена сила само
относно посоченото от длъжностното лице разположение на участвалите в
произшествието превозни средства след настъпването му, тъй като този факт бил
обект на пряка констатация от страна на длъжностното лице при посещение на
мястото на инцидента. Документът имал обвързваща сила и относно посочените в
него място и дата на издаване и относно факта, че издателят е действал в
посоченото длъжностно качество. Налице била доказателствена
сила и по отношение на констатираните по автомобилите щети, тъй като в тази
част документът също отразявал преки възприятия на съставителя. В този смисъл
била константната практика на ВКС, на
която се позовава.
За всички останали обстоятелства и
преди всичко за механизма на настъпване на инцидента и причинно - следствената
връзка между него и щетите било необходимо ищецът, който носел доказателствената тежест за това, да проведе пълно и главно
доказване.
Липсвали доказателства за наличен към
момента на ПТП алкохол, както в издишвания въздух, така и в кръвта на водача,
доколкото от документите ставало ясно, че ПТП било осъществено към 22.40 ч., а
констатациите относно посочените данни за алкохолна повлияност
са били направени в по-късен момент. Оспорва писмените документи, констатиращи
това обстоятелство, за автентичност и съдържание. Оспорва резултатите от дрегера, като твърди, че същият не бил технически изправен
към момента на тестването.
Счита, че така описаното като повреда
не съответствало на платените суми от застрахователя. В съобщението за ПТП за
щети на ощетения автомобил били посочени – леки и видими повреди по задната
част и такива по лакировката. Твърди, че съществува разминаване в описанието на
щетите в съобщението за ПТП и описа на експерта по МПС, а липсата на стойност
пораждала съмнение относно претенцията. Не било ясно посочените крайни суми
какви щети обхващат, доколкото били разнородни във всички представени документи
и не кореспондирали с крайното плащане.
Предвид изложеното, моли съда да
отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира
разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител заявява, че ще се ползва от представените
доказателства за наличие на алкохол в кръвта на ответника с концентрация 2.65
промила, а именно – протокол за концентрация на алкохол в кръвта и протокол –
заявление за установяване на концентрация на алкохол в кръвта /теста с дрегер/. В съдебно заседание, проведено на 23.09.2021 г.,
моли за уважаване на исковите претенции. Претендира разноски, представя списък
на разноските и договор за правна защита и съдействие. В изпълнение на
указанията на съда, особеният представител оттегля заявеното оспорване на
автентичността на представените с исковата молба писмени доказателства, но
поддържа тяхното оспорване по съдържание. Поддържа също твърдението си, че
оспорва показанията на техническото средство – дрегер,
с което е била снета алкохолната повлияност на
ответника, за което уточнява, че не касае оспорването на документа, а самата
изправност на дрегера. В съдебно заседание, проведено
на 23.09.2021 г., моли за отхвърляне на исковете. В срока, даден от съда,
представя писмени бележки.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
За основателността на предявените искове, в
тежест на ищеца да докаже пълно и главно, че в причинна връзка
с противоправното поведение на ответника е настъпило
събитие - ПТП, което съставлява покрит риск по договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, за което ищецът в качеството си на застраховател по
нея носи риска; че поради причиняване на описаните в исковата молба имуществени
щети, е заплатил обезщетение на увреденото
лице в размер, не по-голям от действителните вреди; твърдения механизъм на ПТП,
в причинна връзка с който са нанесени описаните повреди на автомобила и размера
на обезщетението, както и, че ответникът е причинил събитието, управлявайки
автомобил с концентрация на алкохол над допустимата по закон норма.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да
установи възраженията си в отговора, а при установяване на горните факти от
ищеца – следва да докаже, че е погасил търсената сума.
На основание чл. 153, вр.
с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, с доклада по делото, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: на 20.02.2015 г.,
около 22:39 ч., в Германия, провинция Шлезвиг-Холщайн, гр. Н., на ул. „Килер щрасе“ № 100, ответникът е управлявал лек автомобил марка и
модел „БМВ 525“, peг. № ****, като участвал в реализирано пътно – транспортно произшествие, в
което бил увреден лек автомобил „Даймлер Бенц Е 200 CDI“, peг. № ********, управляван от
собственика му Д.Л.Т.; било изготвено съобщение за пътно-транспортно
произшествие от полицейски комисар К.; към датата на ПТП, за управлявания от
ответника автомобил, е била налице валидна и действаща застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена между “ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД и собственика на
автомобила - Р.Г.С., съгласно ЗП № 06114001381364/16.05.2014 г., със срок на
покритие от 26.06.2014 г. до 26.06.2015 г.; автомобилът е бил предоставен за
ползване от Р.С. на сина ѝ - ответника по делото, по силата на пълномощно
с нотариална заверка на подписите от 25.06.2013 г., на нотариус Илко Кънев, peг. № 225 от НК, с район
на действие PC – Провадия.
Съдът
приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави със събраните по
делото писмени доказателства /комбинирана застрахонвателна
полица за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите №
06114001381364/16.05.2014 г., регистрационен картон по същата застрахователна
полица, пълномощно, доклад от местопроизшествието и разследването, съобщение за
ПТП от 21.02.2015 г., съставено в гр. Н., Германия от полицейски комисар Кроневиц, записка от 20.02.2015 г. за изземване
/конфискация/ на шофьорска книжка – българско свидетелство за управление на МПС
и др./.
По делото не
се спори, а и от съобщение за ПТП от 21.02.2015 г. с доклад от
местопроизшествието и разследването, съставен от полицейски комисар Кроневиц /в превод от немски/ се установява, че на
20.02.2015 г. около 22:40 часа на пресечката на Килер Щрасе
и **** е реализирано застрахователно събитие – ПТП с участник Г.С., който е
управлявал лек автомобил марка BMV, модел
525D, с рег. № В 811 НС,
собственост на Р.С., и Д.Л.Т., собственик на лек автомобил „Даймлер Бенц Е 200 CDI“, peг. №
********
- такси. От събраните по делото доказателства се установява, че на мястото на
ПТП е извършен оглед от полицейски служители при второ полицейско управление Наймюнстер, при който е било установено следното: Вторият
водач е пътувал с таксито си по Килер Щрасе в посока
центъра. Бил е сам в таксито си. Пътувал е с около 40-50 км/ч. На нивото на
Килер Щрасе № 100 внезапно бил блъснат отзад в
движение от първия водач - ответника. Последният, като водач на лек
автомобил марка BMV, модел
525D, с рег. № ****след
употреба на алкохол и като не е спазил провилата за
дистанция и скорост, в нарушениие на разпоредбитена чл. 24а, пар. 1 от
Закона задвижение по пътищата – управление на МПС под
влияние на алкохол /0.5 промила или повече/, чл. 4, пар.
1, т. 3 и т. 4 – разпоредбите за скорост и дистанция, чл. 24 от Правилника за
движение по пътищата – нарушение срещу реда на уличното движение, всички по
германското законодателство, реализирал
сблъсък с таксито, което се движело напред или изчаквало по причини, свързани с
трафика. При първоначалния сблъсък, вторият водач намалил скоростта на
движението, като първият водач ударил още веднъж задната част. При настъпилото
ПТП са причинени материални щети на лекия автомобил на втория участник, които
според съобщението на ПТП били леки и видими щети по задната част на
автомобила, щети по лакировката. По германското законодателство деянието е съставомерно - престъпление по чл. 315с, пар. 1, ал. 1 от НК – Застрашаване на уличното движение
вследствие на употреба на алкохол или други опиати. И двете МПС впоследствие са спрели движението
си. Ответникът е поискал от другия водач да не се информира полицията, да уреди
щетите без полиция. Отразено е, че ПТП е реализирано в тъмната част на
денонощието при състояние на пътната настилка: мокро/влажно.
В доклада от
местопроизшествието и разследването е отразено, че при извършен доброволен тест
за алкохол било установено в 22:55 часа наличието на алкохол в дъха на С. - 2.39
промила. Признаци за други опиати не били налице. За извършване на теста,
проведен на 20.02.2015 г., бил съставен формуляр за установяване на употреба на
алкохол, наркотици и медикаменти при движение по пътищата и корабоплаване от
21.02.2015 г., подписан от двама полицейски служители. В него е отразено, че
тестът е извършен с дрегер
Evidential. Ответникът бил отведен в полицейското
управление. Трябвало да бъде взета съдебна разпоредба по телефона за вземане на
кръвна проба. Чрез УЗ било наредено вземането на кръвна проба след като в 23:40
часа и 23:45 часа не е можело да бъде намерен по телефона дежурен съдия към
компетентния районен съд Кил. При забавянето имало опасност от подправяне на
доказателства или утежняването им, в случай на изтичане на още време между
произшествието и вземането на кръвна проба. Освен това не трябвало да се
нарушава правото на свобода на обвиняемия по – дълго от необходимото. Кръвната
проба била взета съгласно разпоредбите и надписана в местното полицейско
управление на 21.02.2015 г. в 00:28 часа от лекаря В., за което С. съдействал.
За ивършването на това действие бил съставен протокол
и заявление за установяване на концентрация на алкохол в кръвта на 21.02.2015
г., в който е отразено, че кръвната проба е взета в 00:28 часа на 21.02.2015 г.
от д-р В.. Кръвната проба била изследвана в Университетска болница Шлезвиг – Холщайн, където била
приета на 25.02.2015 г. Резултатът показал 2.65 %0 ниво на концентрация на
алкохол в кръвта. За извършеното изследване бил съставен протокол за
концентрация на алкохол в кръвта. На ответника било конфискувано българското
свидетелство за управление на МПС и събрано като доказателство, за което на
20.02.2015 г. е съставена записка от Второ полицейско управление - Н., подписана
от държавен служител, свидетел и ответника. Със съгласуван протокол от същата
дата и съставен в същото полицейско управление бил иззет ключа от автомобил БМВ и предаден на Росица Василева
на 21.02.2015 г. С приключване на мерките същият бил освободен от участъка,
като му било обяснено, че вече не може да управлява превозни средства, за които
е необходимо свидетелство за управление. Двамата водачи посочили, че не са
ранени. Таксито, въпреки леките щети по задната част, можело да пътува, а
лекият автомобил, управляван от С., с щети по предната част, бил оставен на
първо време отстрани на ****. Изготвен бил снимков материал.
Преписката била предадена
на Прокуратурата при Областен съд Кийл, от където с
постановление от 26.02.2015 г. е изпратена до Районен съд Кийл
за издаване на решение на обвиняемия С. временно да му бъде отнето
свидетелството за управление на МПС съгласно §111 от НПК на Германия. С решение
на съда от 12.03.2015 г. на обвиняемия временно е отнето свидетелството за
управление на МПС, за което е изпратено уведомление до регистъра на
правоспособните шофьори.
Като безспорно е отделено
обстоятелството, че към датата на събитието ищецът е имал качеството на
застраховател на гражданската отговорност за автомобил „БМВ 525“, peг. №
**** /съгл. чл. 257, ал.2, вр. с ал. 1 КЗ /отм./ –
застраховката осигурява покритие за територията на Република България и на
всички държави – членки на ЕС, когато МПС се намира на територията на някоя от
тях. Същата покрива и отговорността на ползващия МПС ответник, макар да не е
бил негов собственик/. Представено е нотариално заверено на 25.06.2013 г. от
нотариус Илко Кънев, с район на действие РС – Провадия, пълномощно от
собственика на лекия автомобил Р.Г.С., с което упълномощава ответника Г.Р.С. до
го управлява в страната и чужбина. Представен е и регистрационен картон по
застрахователна полица № 06114001381364816.05.2014 г. на „ДЗИ – Общо
застраховане” ЕАД, в който са отразени заведени щети във връзка с процесното
ПТП и извършения превод по сметката на AVUS-SSH
DEUTSCHLAND на дата
19.06.2015 г. в общ размер на 3020.12 лева.
От приетото по делото и
неоспорено от страните заключение на съдебната автотехническа
експертиза се установява по безспорен начин механизмът на настъпване на
застрахователното събитие, а именно: пряк контакт между двете превозни
средства, движещи се в една и съща посока едно зад друго, като задното превозно
средство застига и удря движещото се пред него превозно средство, като повтаря
това действие (удара) два пъти, че причинените вреди на лекия автомобил „Даймлер-Бенц Е200 CDI“ с per. N: ******** са в причинно –
следствена връзка с процесното ПТП и че е възможно те
да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП. Според заключението общият размер на средствата,
нужни за отстраняване на причинените от описаното ПТП щети, включващи части,
труд, материали и др. по цени в Германия, е в размер на 5 803.14 лв., което
включва следните позиции:
Обща стойност за резервни части - 1967.96 лв.
Общо за операции за Д/М и Р/О - 37 р.е. х
18.58 лв. = 687.46 лв.
Общо за операции за Ремонт - 60 р.е. х 18.58
лв. = 1114.80 лв.
Общо за операции за Боядисване - 78 р.е. х
19.36 лв. = 1510.08 лв.
Общо за Основни и допълнителни материали -
522.84 лв.
Експертът е
определил, че средна пазарна стойност на лек автомобил „Даймлер-Бенц Е200 CDI“ с peг. N: ******** към датата на събитието - 21.02.2015 г. е в размер на 2 900 лв.
По делото е приетото и
заключение на допуснатата ССчЕ, оспорена от особения
представител в частта, че сумите са заплатени на дружеството посредник в
Германия. Същевременно особеният представител заявява, че няма да иска повторна
експертиза. Въз основа на банковите извлечения на „AVUS-SSH-Германия” ООД вещото лице е дало заключение,
че застрахователното обезщетение е изплатено на две дати:
- На 19.06.2015 г. са изплатени 1
479.84 евро или 2 894.32 лв. по ликвидационен акт по щета № 43012951500072 от
04.03.2015 г. и дата на доклада 10.06.2015 г. с основание DE150217;
- На 15.07.2015 г. са изплатени 64.32
евро или 125.80 лв. по ликвидационен акт по щета № 43012951500072 от 04.03.2015
г и дата на доклада 30.06.2015 г. с основание DE150217;
Общо 1 544.16 евро
или 3 020.12 лева застрахователно обезщетение.
Сторените разноски по преписка по щета №
43012951500072 са както следва:
- По ликвидационен акт по щета № 43012951500072
от 04.03.2015 г. и дата на доклада 30.06.2015 г. с основание DE150217 сума в размер на 5.30 евро или
10.37 лева разноски по уреждане на претенцията и такса обработване на случая;
- По ликвидационен акт по щета № 43012951500072
от 04.03.2015 г. и дата на доклада 10.06.2015 г. с основание DE150217 сума в размер на 180.00
евро или 352.05 лева разноски по уреждане на претенцията и такса обработване на
случая;
- По
ликвидационен акт по щета № 43012951500072 от 04.03.2015 г. и дата на доклада
10.06.2015 г. с основание DE150217 сума в размер на 25.00 евро или 48.90 лева
административни разходи;
Обща сума на направените
разноски в размер на 210.30 евро или 411,32 лева.
Според заключението сторените разноски
по преписка по щета № 43012951500072 са заплатени на 19.06.2015г. и 15.07.2015
г. Сумите са преведени на съответните дати от ищцовото
дружество „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД към неговия посредник в Германия “AVUS-SSH- Германия“ ООД по банкова сметка № DE34500800000093100701.
В съдебно
заседание вещото лице пояснява, че посочените в заключението суми
– обезщетения и разноски, са заплатени на отбелязаните дати и са въз основа на
приложени към заключението две извлечения, като едното е от 19.06.2015 г., а другото
от 15.07.2015 г. на посредника на ДЗИ – Общо застраховане – Авус
Германия. Извлеченията са на немски език и са били предоставени на експерта от ищцовото дружество. Посочва, че е говорила със
счетоводството на ищцовата страна и те ѝ казали, че по принцип точната
сума не се вижда, защото те са изплатени по няколко щети. От приложения към
експертизата ликвидационен лист се виждали сумите. На немската фирма Авус Германия било описано в двете извлечения - DE150217,
като на едното е описано това, а на другото - номерът на щетата. Уточнява, че в
извлечението от 19.06.2015 г. било изписано DE150217,
а на другото е описан номерът на щетата. Те изплащали по няколко щети наведнъж
и те са описани отстрани. Заявява, че е попитала ищцовото
дружество дали имат документи, от които да е видно това нареждане на сумата, но
ѝ отговорили, че това могат да ѝ предоставят и че са изплатили
сумите на техния посредник.
В случая, за да се ангажира регресната отговорност на
ответника Г.Р.С., следва да се установи, че ответникът е управлявал лекия
автомобил след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма.
В
представения по делото доклад от местопроизшествието и разследването е
отразено, че при извършен доброволен тест за алкохол било установено в 22:55
часа наличието на алкохол в дъха на С. - 2.39 промила. Докладът е подписан от
полицейски комисар. За извършване на теста, проведен на 20.02.2015 г., бил
съставен формуляр за установяване на употреба на алкохол, наркотици и
медикаменти при движение по пътищата и корабоплаване от 21.02.2015 г., подписан
от двама полицейски служители, който също е представен по делото. В него е
отразено, че тестът е извършен с дрегер Evidential.
Особеният представител на ответника е
оспорил изправността на техническото средство „дрегер”
към момента на проверката. От страна на ищеца не са ангажирани доказателства за
установяване изправността на техническото средство, но в съдебното заседание на
13.07.2021 г., чрез процесуалния си представител, заявява, че ще се ползва от
представените писмени доказателства, обективиращи и
двата метода за проверка на концентрацията на алкохол – теста с дрегер и кръвното изследване. Последното също е оспорено от
особения представител с доводите, че кръвната проба е взета около два часа след
произшествието, което не доказвало по безспорен начин, че към момента на
инцидента, С. е бил под влияние на алкохол, като в писмената защита допълва, че
нямало пречка измереното количество алкохол в кръвта да бъде поето в момент,
следващ ПТП. В съдебното заседание, проведено на 23.09.2021 г., ищецът, чрез
неговия процесуален представител, отново се позовава на кръвните изследвания с
аргументи, свързани с процеса на елиминация.
Съдът намира, че направените в тази връзка оспорвания и възражение на
особения представител са неоснователни. В доклада от местопроизшествието и
разследването е отразено, че след като е бил запознат с правата, ответникът е
посочил, че е пил само малко. Същият е говорил леко забавено и било установено
леко клатене в походката му. От представения по делото протокол за разпит на
обвиняемия от 11.03.2015 г. за времето от 10:00 часа до 11:30 часа, съставен от
Служба за пътно-транспортни произшествия Н. и подписан от ответника, който
представлява частен свидетелстващ документ и удостоверява направено от С. пред
надлежен орган на власт признание на неизгоден факт, се установява, че при
разпита същият е заявил, че в деня на произшествието посетил двама негови
познати. Там заедно пили алкохол. Той изпил 200 гр. водка. След това тримата с
две коли тръгнали за дома на С., когато било реализирано и процесното
ПТП. Верността на обективираното в този
частен документ извънсъдебно признание за неизгоден за неговия автор правнорелевантен факт следва да се преценява с оглед на
всички събрани по делото доказателства – арг. чл. 175
от ГПК, тъй като в тази си част той не притежава материална доказателствена сила, обвързваща съда, като официалния
удостоверителен документ – арг. чл. 179, ал. 1 от ГПК. Оспорването верността на изходящ от страната частен документ, обективиращ неизгодни за нея обстоятелства, може да се
извърши с всички допустими доказателствени средства, при процесуалните
ограничения на чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК, във вр. с
чл. 164, ал. 2 от ГПК, уреждащ относителна забрана за опровергаване със
свидетелски показания съдържанието на изходящ от страната частен свидетелстващ
документ. Във връзка с оспорване на съдържанието и на този документ /виж
протокол от с.з. на 13.07.2021 г./, ответната страна не ангажира доказателства.
Съдът не споделя наведения от особения представител довод в писмената му
защита, че нямало пречка
измереното количество алкохол в кръвта да бъде поето в момент, следващ ПТП.
Подобни твърдения са несъстоятелни и не намират опора в събраните по делото
доказателства. В доклада от местопроизшествието и
разследването изрично е отразено, че е трябвало С. да бъде отведен в местното
полицейско управление, където при опит да бъде намерен дежурен съдия, за да
издаде разпореждане за вземане на кръвна проба, се оказало, че това е
невъзможно. За своевременното вземане на кръвна проба и да не се допусне нарушаване
правото на свобода на обвиняемия по – дълго от необходимото, кръвната проба е
била взета съгласно разпоредбите и надписана в полицейското управление в 00:28
часа, за което лекарят, иззел пробата на 21.02.2015 г. в 00.28 часа, е съставил
и подписал протокол и заявление за установяване на концентрация на алкохол в
кръвта. В представения по делото Протокол
за тест за концентрация на алкохол в кръвта от Университетска болница
Шлезвиг-Холщайн, Институт по съдебна медицина, от 25.02.2015 г. е отразено, че
нивото на концентрация на алкохол в кръвта на ответника е 2.65 %0, като обявената стойност е средна от
четири отделни анализа. Посочено е, че максимално допустимото отклонение при
нива на концентрация на алкохол в кръвта по – високи от 1.00%0 е 10% от стойността на нивото на
алкохолна концентрация в кръвта.
Според
българския тълковен речник думата „елиминация” означава отделяне, премахване,
докато „резорбция” означава усвояване, запасяване. Свързано с употребата на
алкохол, според познанието на медицината като наука, след поемането,
приемането, поглъщането на алкохола в организма протича процес на усвояване,
натрупване, резорбирането му и докато този процес трае, нивото /концентрацията/
на алкохола в кръвта на приелия го организъм е по-ниско, колкото този момент е
по-близък до момента на приема му и най-висок при пълното му резорбиране,
натрупване. От този момент започва и снижаване на концентрацията /ако, разбира
се, не продължава приема/ на алкохола заради елиминацията му и тогава във всеки
следващ момент тя е с по-ниска стойност, до момента на пълното премахване на
алкохола като присъстващ в кръвта на приелия го. В случая първичното
установяване на употребата на алкохол е станало с техническо средство – дрегер в 22:55 часа, изправността на който се оспорва.
Извършено е изследване на кръвна проба, взета около час и половина след теста с
дрегер, като не е взета проба урина. Налице са доказателства за приет от ответника алкохол в деня на ПТП – наличието на обсъденото по – горе извънсъдебно
признание на неизгоден за страната факт, но по делото няма данни за евентуален
час на употребата. При това положение не е възможно да се определи фазата
усвояване на алкохола - на разпределение, резорбция или на елиминация, а вече
се посочи, че
намаляването на концентрацията става само ако е достигната фазата на
елиминация на същия. С оглед на всичко това и обстоятелството, че всеки
организъм е индивидуален, от значение са данните от медицинския преглед, които
са отразени в протокола за установяване на концентрация на алкохол в
кръвта. Същите сочат: ширина на зениците – средна; реакция на зениците – бавна;
лице/кожа – зачервена; тест на Ромберг – силно клатещ
се; завъртане около себе си – несигурен; тест – докосване на носа с пръст –
несигурен; мирис на алкохол в дъха – да; останалите показателни са посочени
като нормални, сигурни и в ред. Отразени са липса на: прием на
медикаменти/наркоза/трансфузия преди вземане на
пробата; признаци на черепно – мозъчна травма; признаци за други наранявания;
признаци за захарен диабет; реакции от лекуване на зависимости; убождания с
игли. Общото впечатление от изследваното лице с оглед въздействието на алкохол
върху него е отбелязано като средна степен на въздействие. Ето защо дори да се приеме, че резултатът от
кръвните изследвания – 2,65 промила, е неточен, анализът на обсъдените по –
горе доказателства обосновават извод, че концентрацията на алкохол в кръвта на
ответника към момента на настъпване на процесното ПТП
– около 22:39 часа, е била над допустимите 0,5 промила /чл. 174, ал. 1 от
българския ЗДвП в редакцията, относима към датата на ПТП/.
В случая, обаче правоотношението
между увреденото лице и застрахования е извъндоговорно
и е с международен елемент, свързан с различната националност на страните
по него, което поставя въпроса на кой държавен правопорядък
е подчинено провоотношението, т.е. кое е приложимото
обективно право.
Отговорът на този въпрос следва
да се изведе от Регламент № 864/2007 г. относно приложимото право към извъндоговорните задължения, приложим от 11.01.2009 г. -
чл. 32. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Регламент № 864/2007 г., задълженията,
произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат от правото на държавата, на
чиято територия са настъпили или има опасност да настъпят непосредствените
вреди. Следователно мястото на настъпване на непосредствените
имуществени вреди се локализира с мястото, където е увредено имуществото, а в
случая това е мястото на процесното ПТП, което е
настъпило на територията на Германия, поради което за възникналото деликтно правоотношение е приложимо германското право.
От събраните по делото
доказателства е видно, че в Германия, съгласно действащия Закон за движение по
пътищата /чл.
24а, пар. 1/, управление на транспортно средство под
влияние на алкохол е това при 0.5 промила или повече, т.е. допустимото ниво на алкохол по отношение на
водачите на МПС е под 0.5 промила.
С оглед установената вина на ответника и
обстоятелството, че той е управлявал МПС след употреба на алкохол в кръвта
над допустимата по закон норма, съдът намира, че на основание чл. 274, ал.
1, т. 1, предл. 1 от КЗ (отм.) ищцовото дружество разполага с право на регрес срещу Г.С.
за изплатеното застрахователно обезщетение.
От приетата по делото САТЕ, която съдът
кредитира като компетентно и безпристрастно изготвена, се установява, че общият размер на
средствата, нужни за отстраняване на причинените от
описаното ПТП щети, включващи части, труд, материали и др. по цени в Германия,
е в размер на 5 803.14 лв., а средна
пазарна стойност на лек автомобил „Даймлер-Бенц Е200 CDI“ с peг. N: ******** към датата на събитието - 21.02.2015 г. е в
размер на 2 900 лв.
От представения регистрационен
картон по застрахователна полица №
06114001381364 от 16.05.2014 г., в който са отразени заведени щети по щета №
43012951500072 от 04.03.2015 г., се установява, че към дата 07.08.2015 г. са
заведени като платени на AVUS-SSH DEUTSCHLAND чрез банкови преводи на
15.07.2015 г. - сумата от 125.80 лева, при претендирани
64.32 евро, и на 19.06.2015 г. – сумата от 2 894.32 лева, при претендирани 2500 евро, или общият размер на посочените
като преведени суми е 3020.12 лева за процесното ПТП
от 20.02.2015 г. Тази сума е равна по размер на претендираната
по делото главница, но по делото липсват доказателства освен двата превода от
горепосочените дати, ищцовото дружество да е
извършвало и други такива. Същевременно въпросната сума се претендира като
главница, представляваща заплатено застрахователно обезщетение за нанесени щети
– тотална щета.
По делото е представено съобщение за щета от 03.03.2015 г., с което AVUS-SSH GmbH, в качеството му на кореспондент на ищцовото дружество в Германия е
уведомило последното за настъпилото ПТП, както и за определената материална
щета в размер на 2500 евро /л.121/. Представена е и експертиза от 25.02.2015 г.
по заведената в горепосоченото дружество щета, съгласно която ремонтните
разходи за отстраняване на щетите са в размер на 2 492,47 евро без ДДС, а
с ДДС възлизат на 2 966,04 евро, възстановителната стойност на увредения
автомобил е 1300 евро с ДДС, а остатъчната стойност - 255.00 с ДДС.
Представено е писмо от адвокат и нотариус
Кай Бартлинг, пълномощник на Д.Т., до AVUS-SSH GmbH, с което го уведомява, че
съобразно извършената експертиза, възстановителната стойност на автомобила е
1300 евро, а остатъчната стойност – 255 евро, поради което моли да бъде
преведена разликата от стойността, а именно: 1045 евро, както и общата сума за
разходи от 25 евро по една от неговите банкови сметки, както и да заплати на
фирмата, извършила експертизата 286 евро по издадена от нея фактура от
25.02.2015 г.
По делото са приложени и издадени от AVUS-SSH на „ДЗИ – Общо
застраховане” ЕАД окончателна фактура № 106631/24.06.2015 г. по досие с техен номер DЕ150217 за сумата 64.32 евро без такса обработка и 69.62 с такса обработка
от 5.30 евро – разходи за материални щети за полицейски доклад и частична фактура № 106198/02.06.2015 г. за
следните суми: 240.34 евро – разходи за проучване, 25.00 евро материални щети,
1045.00 евро обща загуба, 169.50 евро – адвокатски хонорар, или общо 1479.84
евро, както и за сумите: 25.00 евро – официални досието и 180.00 евро – такса
обработка, като е поискано всички суми да бъдат възстановени по банковата
сметка на AVUS-SSH GmbH от „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД. Представени са и други
фактури от адвокати, представляващи AVUS-SSH GmbH и собственика на увредения
автомобил.
Предвид писмото на адвокат и нотариус Кай Бартлинг, пълномощник на Д.Т., в което изрично посочва
сумата от 1045 евро като разлика от стойността на автомобила и остатъчната
стойност, издадената частична фактура № 106198/02.06.2015 г., следва да се
приеме, че именно това е сумата за обезщетение за нанесените щети – тотална
щета, която е претендирана и платена от AVUS-SSH GmbH. С оглед на това искът за
главница следва да бъде уважен до този размер в левовата му равностойност от
2043.84 лева, като за разликата до пълния претендиран размер от 3020.12 лева следва да бъде отхвърлен.
На 04.03.2015 г. експерт на ищцовото
дружество е съставил два ликвидационни акта, с единия от които са одобрени за
плащане, както следва: 1 479.84 евро, чиято левова равностойност е в
размер на 2 894.32 лева – размер на щетата и 205.00 евро с левова
равностойност 400.95 лева – други плащания, от които 352.05 лева – разноски по уреждане
на претенцията и 48.90 лева – административни плащания, а с втория
ликвидационен акт са одобрени за плащане 64.32 евро с левова равностойност
125.80 лева – размер на щетата и 5.30 евро с левова равностойност 10.37 лева –
ликвидационни разноски.
Според изготвената по делото ССчЕ, застрахователното обезщетение е изплатено на две дати:
- На 19.06.2015 г. са изплатени 1
479.84 евро или 2 894.32 лв. по ликвидационен акт по щета № 43012951500072 от
04.03.2015 г.;
- На 15.07.2015 г. са изплатени 64.32
евро или 125.80 лв. по ликвидационен акт по щета № 43012951500072 от 04.03.2015
г.;
Общо 1 544.16 евро
или 3 020.12 лева застрахователно обезщетение.
Сторените
разноски по преписка по щета № 43012951500072 в общ размер на 210.30 евро или
411.32 лева са заплатени на 19.06.2015г. и 15.07.2015 г. Сумите са преведени на
съответните дати от ищцовото дружество „ДЗИ - Общо
застраховане” ЕАД към неговия посредник в Германия “AVUS-SSH- Германия“ ООД по банкова сметка № DE34500800000093100701
Съдът кредитира заключението на вещото лице
по приетата ССчЕ само в частта относно преведените
суми в размер на 1 479.84 евро или 2 894.32 лв. на дата 19.06.2015 г. и в размер на 64.32
евро или 125.80 лв. на дата 15.07.2015 г., базирано на материалите по делото и
документи от счетоводството на ищеца, част от които е приложило към
заключението, доколкото само в тази част същото кореспондира с останалите
доказателства по делото. В останалата част заключението е необосновано и като
такова не се кредитира. Извършени са два превода: на 19.06.2015 г. и на
15.07.2015 г. и представляват част от сумите 9 035.47 евро и 29 614.87 евро, представляващи общо
плащане по няколко щети, описани в списък, в който е отразена и процесната щета, респ. досие по нея при AVUS-SSH-Германия. С оглед на това и
предвид обстоятелството, че данни за тези два превода се съдържат и в
регистрационния картон при ищеца по процесната
застрахователна полица, съставен на 15.08.2015 г., а не само в ликвидационните
актове, с които е одобрено бъдещо плащане, съдът намира за неоснователно
възражението на особения представител на ответника за липса на доказателства за извършено реално плащане
конкретно на тези суми.
Предвид извършените от ищеца по сметката на “AVUS-SSH- Германия“ суми в общ размер на
1544.16 евро с левова равностойност 3020.12 лева, от които 1045 евро с левова
равностойност 2043.84 лева, представляващи обезщетение за щети – тотална щета,
съобразно заявената искова претенция за главница, то следва да се приеме, че
разликата от 499.16 евро /(1479.84 евро+64.32 евро) – 1045 евро = 499.16 евро/ с левова равностойност 976.27
лева, представлява сторени разходи по предявената претенция и извършени
ликвидационни разноски. Доколкото обаче такива се претендират в размер на
411.32 лева и с оглед диспозитивното начало същите
следва да се присъдят до този размер.
По делото е представена регресна покана до ответника, но няма данни същата да му е
била връчена. Пропускът да бъде връчена регресна
покана на деликвента би имал значение, ако
се търси лихва от датата на поканата до датата на завеждане на исковата молба,
каквато в случая не е предявена. Претендирана е
законна лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда
до окончателното изплащане на сумата, която претенция ще бъде уважена.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищецът
има право на разноски по съразмерност на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Представен е списък на разноските, според който такива се претендират, както
следва: 187.26 за държавна такса, 471 лева за платено адвокатско възнаграждение,
470.20 лева – възнаграждение за особен представител на ответника, депозити за
вещи лица по САТЕ и ССчЕ в общ размер на 520 лева. На
ищеца следва да се присъдят по съразмерност направените разноски за
производството пред настоящата съдебна инстанция в размер на 1179.46 лева.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на основание
чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./ Г.Р.С., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: ****сумата от 2043.84 лева /две хиляди и четиридесет и три лева
и осемдесет и четири стотинки/, представляваща регресно
вземане за платено по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, полица № 06114001381364/16.05.2014 г.,
застрахователно обезщетение за нанесени щети – тотална щета на лек автомобил
„Даймлер Бенц Е 200 CDI“, с рег. № NMS T
4321, собственост на Д.Л.Т.по щета № 43012951500072 за пътнотранспортно произшествие, осъществено на
20.02.2015 г. около 22:39 часа в Германия, провинция Шлезвиг-Холщайн, гр. Н.,
на ул. „Килер щрасе“ № 100, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда –
17.06.2020 г., до окончателното плащане, както ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от
уважения до пълния претендиран размер от 3020.12 лева.
ОСЪЖДА Г.Р.С., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ****сумата от 411.32 лева /четиристотин
и единадесет лева и тридесет и две стотинки/, представляваща сторените разходи
по предявената претенция и извършени ликвидационни разноски по щета №
43012951500072, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба в съда – 17.05.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
Г.Р.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* сумата в общ размер на 1179.46 лева /хиляда сто седемдесет и девет лева и
четиридесет и шест стотинки/, представляваща разноски за производството пред
настоящата съдебна инстанция, определени по съразмерност, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ОС – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: