№ 5644
гр. София, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Яна Борисова
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело №
20221100506834 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 3764 от 21.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 61631, по описа на
СРС за 2021 г., е признато за установено по предявените от „Топлофикация София“
ЕАД кумулативно обективно съединени установителни искове, разгледани по реда на
чл.422 от ГПК, с правно основание чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД, вр.чл.153 ЗЕ и чл.86 от
ЗЗД, че Т. И. С. дължи на ищеца сумата от 2 896,63 лв., представляваща цена на
топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.София,
ж.к.“****, аб.№ 200576 за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г.; сумата от 66,45 лв.,
представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 03.08.2021 г. до окончателното плащане,
както и сумата от 387,60 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за
цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 22.07.2021 г., за които суми по
ч.гр.д.№ 45582/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК от 09.08.2021 г. С решението са отхвърлени исковите претенции за цена
на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 2 896,63 лв. до пълния
предявен размер от 3011,68 лв. /т.е. за 115,05 лв./ и за периода от 01.05.2018 г. до
31.05.2018 г.; исковата претенция за лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 387,60 лв. до пълния предявен
размер от 422,84 лв., или за размера от 35,24 лв., както и искът за лихва за забава върху
задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 13,28 лв. за
периода от 31.08.2018 г. до 22.07.2021 г.
С решението ответникът е осъден да заплати на основание чл.78,ал.1 от ГПК в
1
полза на ищеца сума в размер на 114,68 лв. – разноски в заповедното производство,
както и сумата от 441,30 лв. – разноски в исковото производство, а ищецът е осъден да
заплати на ответника сума в размер на 22,11 лв. – разноски, съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена въззивна
жалба от Т. С. чрез адв.Л. К. против решението в частта, в която исковите претенции са
уважени. В жалбата се твърди, че решението е недопустимо. С исковата молба
ищцовото дружество претендирало сума в размер на 2972,11 лв., позовавайки се на
обобщена фактура, като петитумът не включвал искания за конкретни помесечни суми,
като съдът, постановявайки решение, че ответникът дължи сума в размер на 2896,63
лв., която сума била различна от претендираната от ищеца, се произнесъл по
непредявен иск. По отношение на правилността на решението не са изложени никакви
конкретни оплаквания – въззивникът е поискал съдът да прецени правилността на
решението, тъй като считал, че не били обсъдени всички доказателства, поради което
изводите били необосновани. След изтичане на срока за обжалване на въззивното
решение, жалбоподателят е депозирал допълнение към въззивна жалба, в което са
изложени нови оплаквания за неправилност на решението.
В срока за отговор е постъпил такъв от „Топлофикация София“ ЕАД, с който
оспорва въззивната жалба, като моли да бъде оставена без уважение, а решението да
бъде потвърдено.
В срока за отговор не е постъпил такъв от третото лице-помагач „Бруната“ ООД.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми. Оплакването на жалбоподателя, че съдът се произнесъл по
непредявен иск, съдът намира за неоснователно. Видно от съдържанието на исковата
молба, ищецът е въвел като предмет на делото претендирани от него за дължими суми,
както следва: 3011,68 лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода от
м.05.2018 г. до м.04.2020 г.; 422,84 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до
22.07.2021 г., както и суми за дялово разпределение – 66,45 лв. – главница за дялово
разпределение за периода от м.07.2018 г. до м.04.2020 г., както и лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 22.07.2021 г., които
суми са идентични със сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК. Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС,
когато претендираните вземания произтичат от едно правоотношение по договор за
доставка, услуга, изработка и пр., претенцията за вземания относно цената във връзка с
неговото изпълнение /чиято стойност може да бъде предмет на отделни фактури/
представлява един иск. В случая по делото е установено наличието на трайни
отношения между страните през процесния период във връзка с доставката на
топлинна енергия и нейното разпределение. Предмет на делото е претенция за
заплащане цената на доставена енергия и извършено разпределение в изпълнение на
това облигационно правоотношение, поради което се касае до едно вземане, основано
2
на едно правоотношение, а не за сбор от инцидентни и нямащи помежду си връзка
услуги по отделни фактури, за да бъдат същите претендирани като отделни искове за
всеки отделен месец поотделно, каквито са твърденията на жалбоподателя.
Оплакването, че сумата, която била присъдена на ищеца, била различна от
претендираната, съдът също намира за неоснователно. Съдът е уважил частично
исковата претенция на ищеца, като това е причината сумата, предмет на уважителната
част от решението, да бъде различна от първоначално предявената.
По отношение на правилността на решението:
Във въззивната жалба не са изложени каквито и да било доводи срещу
правилността на решението, т.е. същата е бланкетна. Основания за неправилност на
решението са въведени едва с допълнението към въззивна жалба, което е сторено след
изтичане на срока на обжалване. Съгласно трайната практика на ВКС с изтичане на
срока за обжалване се преклудира правната възможност на жалбоподателя да сочи
други пороци на решението, обуславящи неговата неправилност, извън тези, касаещи
приложението на императивна материалноправна норма. Въззивната жалба може да
бъде допълвана с доводи за неправилност на решението, които не произтичат от
неправилно приложение на императивна материалноправна норма, само до изтичане на
срока за въззивно обжалване. По допълнения, които са направени след изтичане на
срока за въззивно обжалване, въззивният съд е длъжен да се произнесе, само ако тези
доводи касаят нищожността и недопустимостта на първоинстанционното решение или
неговата неправилност поради неправилно приложение на императивна
материалноправна норма. По всички други доводи за неправилност на
първоинстанционното решение, които са заявени след изтичане на срока за въззивно
обжалване, произнасянето на въззивния съд би представлявало съществено нарушение
на съдопроизводствените правила. В случая в допълнението, подадено след изтичане
на срока за подаване на въззивна жалба, са изложени оплаквания за недопустимост,
които настоящият състав при обсъждане на допустимостта на решението, разгледа.
Оплаквания за неправилност на решението поради неправилно приложение на
императивна материалноправна норма не са изложени, като по останалите заявени
оплаквания, с оглед посоченото по-горе разрешение в практиката на ВКС, съдът не
следва да се произнася.
Съобразно указанията на ВКС, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, единственото правомощие на въззивната инстанция при
подадена бланкетна въззивна жалба е да извърши и без да е сезирана с конкретен
довод, проверка досежно правилното приложение от първоинстанционния съд на
императивните материалноправни норми, относими към сезиралия съда спор. Другото
изключение обхваща хипотезите, при които съдът следи служебно за интереса на някоя
от страните по делото - например при поставяне или отменяване на запрещение или на
родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно
упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и
ползването на семейното жилище.
Настоящият случай не попада в посочените изключения. Ето защо в решаващата
си дейност въззивният съд изхожда от фактическите положения, установени от
първоинстанционния съд, като препраща към мотивите на обжалваното решение
относно приетото за установено от фактическа страна. В случая подадената въззивна
жалба е бланкетна и допълнения не са направени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, а едва
след изтичането му, поради което въззивният съд, при спазване ограниченията по чл.
269 ГПК и с оглед липсата на установени нарушения на императивни норми на
3
материалния закон, следва да потвърди първоинстанционното решение при липса на
други правомощия, на основание чл. 272 ГПК.
С оглед неоснователността на подадената въззивна жалба, право на разноски има
въззиваемата страна. „Топлофикация София“ ЕАД е поискала присъждането на
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.78,ал.8 от ГПК в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът намира, че
предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, фактът, че не са
събирани никакви доказателства пред въззивна инстанция, неявяването на
представител на „Топлофикация София“ ЕАД в откритото съдебно заседание и с оглед
депозирането само на два документа в рамките на проведеното въззивно производство
– отговор на въззивна жалба и молба за разглеждане на дело в отсъствие на
представител с идентично съдържание на отговори и молби, подавани по множество
други дела с участието на ищеца, следва да бъде присъдено възнаграждение в размер
на 50 лв.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3764 от 21.04.2022 г., постановено по гр.д.№
61631, по описа на СРС за 2021 г.,79 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Т. И. С., ЕГН: ********** да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК: ********* сума в размер на 50 лв. – разноски за юрисконсултско
възнаграждение във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението в частта, в която са отхвърлени исковите претенции за цена на
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 2 896,63 лв. до пълния предявен
размер от 3011,68 лв. /т.е. за 115,05 лв./ и за периода от 01.05.2018 г. до 31.05.2018 г.;
лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 387,60 лв. до пълния предявен размер от 422,84 лв., или за размера
от 35,24 лв., както и лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение в размер на 13,28 лв. за периода от 31.08.2018 г. до 22.07.2021 г., не е
обжалвано.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4