Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН
СЪД, V-ти
Наказателен състав
на шести февруари през две хиляди и деветнадесета година
в закрито заседание в състав:
Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от
съдия Михайлова НОХД №699 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
По делото е постъпила молба от
адв.Ел.П., в качеството на защитник на Л.Н.В. с искане да бъде освободена
внесената от подсъдимия В. гаранция в размер на 8 000 лв. Молбата е
постъпила на 20.11.2018 г., като в този момент делото се е намирало в
Апелативен съд Пловдив за произнасяне по искане за възобновяване. Затова съдът
е постановил молбата да се докладва след връщане на делото.
С решение от 21.01.2019 г. по
НОХД №586/2018 г. по описа на Апелативен съд Пловдив искането за възобновяване
на производството по НОХД №699/2018 г. по описа на Пазарджишкия районен съд и
по ВНОХД №639/2018 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд е оставено без
уважение.
След връщане на делото в Районен
съд П. е постъпила допълнителна молба от адв.П. със същото искане за
освобождаване на внесената гаранция.
Съдът, като се запозна са материалите по делото прие за установено
следното:
С определение по ВЧНД №802/2017 г.
по описа на Пазарджишкия окръжен съд, влязло в сила на 14.11.2017 г. мярката за
неотклонени взета по отношение на Л.Н.В. е изменена от „Домашен арест“ в
„парична гаранция в размер на 8000 лв.“. Гаранцията в определения размер е
внесена на 15.11.2017 г. по сметка на Окръжен съд П..
Въз основа на внесен от Окръжна
прокуратура Пловдив обвинителен акт е било образувано НОХД №699/2018 г. по
описа на Пазарджишкия районен съд. По делото е постановена присъда, с която Л.В.
е признат за виновен за престъпление по чл.338, ал.3 от НК и му е наложено
ефективно наказание лишаване от свобода. С протоколно определение от 30.05.2018
г. мярката за неотклонение Парична гаранция от 8 000 лв. е потвърдена.
При въззивната проверка на
присъдата с Решение по ВНОХД №639/2018 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд,
влязло в сила на 29.10.2018 г. присъдата постановена по НОХД №699/2018 г. на
Районен съд П. е изменена, като наказанието от три години и четири месеца
лишаване от свобода е увеличено на четири години, които да се търпят при
първоначален общ режим.
Искането за възобновяване на
наказателното производството е било оставено без уважение с решение от
21.01.2019 г. по НОХД №586/2018 г. по описа на Апелативен съд Пловдив.
Междувременно Л.В. е задържан за
изпълнение на наложеното му ефективно наказание.
Въпреки, че няма изрично
произнасяне на Окръжен съд П. за отмяна на мярката за неотклонение, взета по
отношение на В. са налице изискванията на чл.61, ал.8 от НПК за освобождаване
на гаранцията, тъй като влязлата в сила присъда е приведена в изпълнение, като
осъденият е задържан за изпълнение на наказанието.
Но съдът намира, че сумата по
внесената гаранция не следва да се освобождава.
С присъдата, постановена по НОХД
№699/2018 г. на ПзРС, потвърдена в тази част с решение по ВНОХД №639/2018 г. по
описа на ПзОС в тежест на Л.В. са присъдени направените по делото разноски в
размер на 7 001,79 лв.
Въз основа на това е издаден изпълнителен
лист за разноските в полза на ОД на МВР П..
Съгласно чл.416, ал.5 от НПК изпълнението на вземания от съдебни разноски
и такси може да се насочи и върху внесените като гаранция пари и ценни книжа.
В конкретния случай е направено
именно това. Органът в чиято полза са присъдени разноските по делото е изпратил
изпълнителния лист на ЧСИ. Образувано е изп.дело №20198880400084 по описа на
ЧСИ рег. №888 в списъка на КЧСИ, по което е Наложен запор върху внесената по
сметка на Окръжен съд П. парична гаранция в полза на Л.Н.В.. Последното е видно
от представеното Запорно съобщение изх. №1595/05.02.2019 г.
В тази връзка и на основание условията
при наложен запор паричната гаранция не може да бъде освободена.
Несъмнено сумата от 8 000 лева, платена
като парична гаранция по делото в полза на осъдения Л.Н.В. е внесена по
сметката на ПзОС от трето лице – адв.Е.П., което е видно от вносна бележка на
лист 111 от т.4 от ДП.
Това обаче не означава
автоматично, че тази сума следва да бъде освободена и възстановена било то на
вносителя или на лицето, в чиято полза е била внесена. Причина за това е
обстоятелството, че според цитираната вече правна норма на чл.416, ал.5 от НПК,
изпълнението на вземания от съдебни разноски и такси по ал.4 може да се насочи
и върху внесените като гаранция пари и ценни книжа. Същата тази правна норма не
съдържа изискването парите или ценните книжа да са внесени като гаранция само и
единствено от осъденото лице, за да може върху тях да се насочва принудително
изпълнение. Това пък сочи, че е без значение кой е бил собственик на парите и
кой внесъл същите като парична гаранция. Това е така, защото с внасянето на
парична сума като гаранция за задължения на трето лице (в случая адв.П. внася
парите като гаранция за неотклонение на обвиняемия Л.Н.В.) вносителят поема
риска тази парична сума да бъде отнета в полза на държавата при наличието на
предпоставките на чл.66 ал.2 от НПК или върху нея да се насочи изпълнение /например от ЧСИ по
образувано изпълнително дело/ за изискуеми задължения на осъденото лице, в
чиято полза е внесена гаранцията, по реда на чл.416, ал.5
от НПК.
Тези законови последици са
съобразени с процесуалното положение и поведение на лицето, в чиято полза е
внесена съответната гаранция и именно в тази неблагоприятна за вносителя
последица се изразява държавната принуда, необходима за изпълване на гаранцията
със съдържание - утежняващи резултати като следствие от противоправно
процесуално поведение на лицето или осъждането му за съдебни разноски и такси,
в чиято полза е поета съответната гаранция.
Тези неблагоприятни последици са
известни отнапред на вносителите на гаранциите и в тях се изразява
процесуалната принуда на тази мярка за неотклонение.
Да се разсъждава в обратния
смисъл, т.е. че само ако гаранцията е била внесена от осъденото лице, то към
нея ще може да се насочва изпълнение, ще означава да се обезсмисли съдържанието
на нормата на чл.416, ал.5 от НПК. Отделен е въпросът, че ако върху гаранция,
която е внесена от трето лице не може да се насочва изпълнение, т.к. парите или
ценните книжа не са собственост на обвиняемия, то това ще означава, че същата
тази гаранция не може да бъде освободена по искане на осъденото лице или
неговия защитник, което е недопустимо.
С оглед
гореизложеното
Р А З П О Р Е Д И Х :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на адв.Ел.П., защитник на Л.Н.В. за
освобождаване на сумата от
8 000 лв., внесена в изпълнение на мярката за неотклонение „Парична
гаранция“, наложена по ВНЧХД №802/2017 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд.
Разпореждането
е окончателно.
Преписи от
разпореждането да се изпратят на Л.В., адв.Е.П.,*** и ЧСИ Георги
Захариев и на Окръжен съд –гр.П. -
за сведение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: